В категории: Брой 11/2004, Отопление, Ремонти, Строителство, Топлоизолация

Външна топлоизолация на фасадни стени – част II

Георги Балански

В предишния брой на списанието (9-10/2004) разгледахме влиянието на топлоизолацията на фасадните стени върху топлинните загуби, избора на вида на топлоизолацията и подходящите за нея материали и което е особено важно – оптималната дебелина на изолационните плочи. В статията бе анализирано и влиянието на основните компоненти на топлоизолационната система върху нейната цена. Разгледани бяха и някои възлови конструктивни решения.

Проектиране на топлоизолационната система

В топлоизолационната конструкция се използват няколко вида метални или пластмасови профили, които изпълняват различни функции: носят и затварят топлоизолиращия пласт, осигуряват механична защита на ръбовете, осигуряват свързване на армиращите мрежи на две съседни стени, предпазват стените от намокряне поради стичане на водните капки, оформят деформационните фуги и т.н.

За всички хоризонтални ръбове се използват профили с Г-образна форма, осигуряващи вертикално капкоотделяне. За предпочитане са профилите с прикачена към тях ивица армировъчна мрежа. Монтират се над отворите за прозорците и вратите, както и на еркери, балкони и др. Залепването им става така, както се лепят и вертикалните профили. Поставянето им е също една от операциите, която често се пропуска в майсторската практика.

Съществува голямо разнообразие и от други различни по предназначение, вид и материал профили за топлоизолационни конструкции, които, общо взето, по-малко се познават и използват у нас. Профилите за оформяне на деформационни фуги за поемане на термичното разширение на топлоизолацията трябва да се поставят през всеки 12 m широчина на фасадата. Така вертикалната фуга се затваря и уплътнява със специален еластичен профил.

Друг вид профил, чиято употреба е задължителна (за съжаление това рядко се спазва), са специалните профили за осъществяване на еластична връзка между рамките на вратите и прозорците и топлоизолационния пласт с декоративната мазилка. Те имат различни коефициенти на термично разширение, различно силно се нагряват от слънцето и най-вече са с нееднакви линейни размери. В резултат на движението на твърдата „кора“ (шпакловка и мазилка), покриваща изолацията, на мястото на съприкосновение между тях неминуемо ще възникват концентрации на напрежения, които причиняват поява на пукнатини. Затова помежду им се поставя специален профил, който осигурява еластична и същевременно плътна връзка. Показаният тук профил е на немската фирма Protektor. Навярно доста високата цена е причина използването му да се избягва не само от майсторите, но и от специализирани фирми за монтаж на топлоизолации.

Топлоизолационните плочи от каменна вата се монтират чрез залепване, като при височина на фасадата до 20 m се поставят и по 6 дюбела на квадратен метър. На практика това означава по един дюбел на всеки ъгъл и един в центъра на всяка плоча. В ивиците с широчина около 1 m от краищата на стените закрепването се усилва, като се поставят по два дюбела по осовата линия на всяка плоча, т.е. броят им се увеличава на 8 на квадратен метър. Дюбелите се монтират поне 48 часа след залепване на плочите.

При монтиране на два пласта плочи първият се закрепва с по 2 дюбела на плоча. Използват се специални дюбели с големи решетести пластмасови глави, които разпределят натиска върху по-голяма повърхност. Те се избират според дебелината на слоя изолация и вида на основата, в която се закрепват – бетон, плътни или решетести тухли.

След като се направи точен чертеж на фасадите, се пресмятат площите за изолиране (включително на цокъла), както и дължината на ръбовете между стените или около отворите за прозорци и врати. Това се прави според наличните възможности, но е най-добре да се използва някой специализиран програмен продукт, като HomePlan Pro например. Той е описан по-подробно (включително възможността да се изтегли от Интернет) в първата част на статията (НС 9-10/2004). Необходимо е да се знае, че HomePlan Pro пресмята само площите, лежащи в една равнина. При криволинейни фасади, при еркери, балкони, греди, стрехи, отвори около прозорци и врати съответната площ трябва да се пресметне допълнително и да се прибави към изчислената от програмата. След като се пресметне площта за изолиране и общата дължина на различните профили, може да се пристъпи към изчисляване на необходимите количества материали и сумата на разходите. Работата с електронна таблица позволява лесно разиграване на различни варианти за оптимален избор по отношение на ефективността и цената на изолацията.

За улеснение тук публикуваме още веднъж ориентировъчните разходни норми и цени на необходимите материали според актуалния към септември 2004 г. ценоразпис на фирма „Сипер“ и съответните диаграми на разходите. Вижда се, че дяловете на трите големи групи са доста близки – изолационен материал, лепило и тънкослойна декоративна мазилка.

Въведените в електронна таблица стойности с помощта на елементарни аритметични формули позволяват получаване на отговор на най-важните въпроси при проектирането на топлоизолационната система. Основният от тях е правилното определяне на дебелината на топлоизолационния материал. Като изходна стойност ще посочим, че цената на материалите за топлоизолация с плочи от каменна вата с обща дебелина 9 cm и влачена декоративна силиконова мазилка terrasol-Silikonharzputz с дебелина 2 mm излиза около 47,47 лв./m² с ДДС. Подчертаваме, че тази стойност трябва да се възприема като ориентировъчна, защото зависи от конкретния случай. Тук разходните норми за лепилото са, така да се каже, изстискани до възможния предел, а за мазилката е подбрана оптималната дебелина от 2 mm, която е съвсем близо до допустимата минимална дебелина за такава мазилка 1,5 mm. Същевременно е избран по-скъпият изолационен материал – каменната вата. Анализът на разходните данни, показани на диаграмата (Вариант 1), показва, че най-голям е делът на топлоизолацията (32%), след това се нареждат лепилото (27%) и мазилката – 25%. Ако пресметнем разходите при препоръчваната от някои дебелина на изолацията 6 cm, цената за материали на квадратен метър се намалява до около 42,87 лв./m², или с около 9,5%. За сметка на това са хвърлени немалко пари, без да е постигнат желаният топлоизолационен ефект (в случая е k=0,46 W/m2K, който отговаря на сегашните български норми, но изостава от немските). При увеличаване на дебелината на изолацията на 12 cm топлоизолационният ефект вече се оценява като „много добър“, включително и в по-далечна перспектива, а цената на квадратен метър ще нарасне на около 52,10 лв. (9,7%).

Най-трудно предвидим е разходът на лепило, защото силно зависи от това доколко са равни и гладки стените. Във всеки случай трябва да се избере мразоустойчиво лепило, специално предназначено за фасадни топлоизолационни системи. Нормираният разход на лепило Weber terra Klebespachtel за залепване на плочи от каменна вата е около 5 kg/m², а за подравняване на повърхността и полагане на армираната шпакловка – около 6 kg/m², или общо – 11 kg/m2. Той трябва да се приема доста условно, защото при силно грапави основи разходът неминуемо се увеличава. Нараства още повече, когато с топлоизолацията се цели и изправяне на кривините, придобити от сградата „по рождение“. В такива случаи може да се наложи попълване на кухини с тънки листове вата или стиропор и допълнително удебеляване на изолацията.

Вариант 3 показва влиянието на увеличeния с 2 kg/m2 разход на лепило. Това води до приблизително изравняване на разходите за лепило с разхода за топлоизолационния материал. При монтиране на два пласта изолационни плочи разходът на лепило допълнително нараства. Идеалният вариант, при който се постига минимален разход на лепило, са напълно равните и гладки стени. Най-често един и същ материал се използва за лепене на плочите и за шпакловката с армираща мрежа, с която се покрива и запечатва цялата топлоизолация. Именно този тънък до около 6 mm пласт придава коравина и сравнително добра устойчивост на натиск на стените, като защитава сравнително меките топлоизолационни плочи. В нашия случай за лепене на плочите и направа на шпакловката бе използвано качественото австрийското лепило Weber terra Klebespachtel. Не е излишно да подчертаем, че трябва да се използват само и единствено специални лепила, подходящи за дадения вид топлоизолационни плочи (каменна вата или стиропор), а не какво и да е, стига да е по-евтино.

Много внимателно трябва да се обмисли и изборът на декоративната структурна мазилка, защото много лесно тя може да се окаже най-същественият разход – достатъчно е да се избере мазилка с дебелина 3 mm (Вариант 4). Различните видове декоративни мазилки вече бяха подробно разгледани в НС 9-10/2004.

Декоративните фасадни мазилки са, най-общо казано, четири вида, които може да се разделят в две групи – на естествена (лека минерална или силикатна) или на изкуствена основа (силиконова или полимерна), като мазилките от втората група имат някои съществени предимства, но са и по-скъпи. Дадените тук изчисления се базират на оптималния според нас вариант – бяла силиконова мазилка terrasol-Silikonharzputz (влачена) с дебелина 2 mm (определя се от едрината на включените в нея каменни зърна) с приблизителна цена 12 лв./m². Ако се избере дебелина на същата мазилка 3 mm, цената съответно става 21,55 лв./m². Възможност за намаляване на разхода има и във вида на повърхностната обработка на мазилката – влачена или драскана, като първата е по-евтина поради по-ниския разход на материал. Според нас тя е и по-красива, а и задържа по-слабо замърсяванията. Понеже тук става дума и за естетически критерии, всеки сам трябва да вземе решение, като ползва мостри на фирмата производител.

Друга възможност за поевтиняване е вместо силиконова да се използва мазилка на лека минерална или на силикатна основа. За съпоставка цената на силикатна влачена мазилка terrasil-Silikatputz при дебелина 2 mm е около 9,75 лв./m². Близо наполовина може да се поевтини мазилката, ако се премине на варианта с тънкослойна благородна минерална мазилка terranova-kps-Edelputze – 5,28 лв./m2.

Още по-голямо поевтиняване може да се постигне, ако за крайно покритие се използва (където това е възможно и целесъобразно) подходяща фасадна боя от вида на внасяните от „Сипер“ съвсем нови за България испански бои Dе La Peña. С тях се постига релефно, с добра покриваемост и защитни качества декоративно покритие. Най-важното в случая е, че тези бои са не само около два пъти по-евтини, отколкото изкуствените декоративни мазилки, но може да се нанасят, при това с отлично качество, и от неспециалисти.

От казаното дотук най-важният според нас извод е, че икономия от дебелината на топлоизолацията не бива да се прави. Ако се добави и цената на труда, която тук не разглеждаме, делът на топлоизолационния материал в общите разходи ще падне още повече.

Пресмятането на количеството и цената на необходимите материали може още повече да се улесни, като се прибегне до помощта на Интернет. На страницата на един от най-големите производители на строителни материали и топлоизолационни системи австрийската фирма Weber terranova има калкулатор, изпълнен във формата на електронна таблица (http://www.weber-terranova.at/picts_broadcast/7816_img.xls), с която може да се работи онлайн или да се изтегли на компютъра. С нейна помощ сметките отнемат броени минути, като може да се разиграят най-различни комбинации от материали, например с дебелини на изолацията от 2 до 20 cm при различни материали. Освен количествена сметка, електронната таблица дава и стойността на материалите поотделно и сумарно по цени на производителя. Проблемът с различието между продажните цени у нас и в чужбина се решава лесно, като се въведе стойност на отстъпката в проценти или се посочи директно актуалната за нашия пазар цена.

Операция, която не може да се подмине, е задължителното грундиране на шпаклованата повърхност. От една страна, така се запечатва и защитава топлоизолацията срещу проникване на влага и, от друга, се създава оптимална основа за здраво захващане на нанесения отгоре пласт мазилка или боя. Видът на грунда се избира в зависимост от покритието, което следва, като за някои материали на силикатна основа важи изискването за спазване на доста кратък промеждутък от време между нанасянето на грунда и полагането на мазилката върху него.

Още веднъж подчертаваме, че анализираните в тази и предната статия цени и сметки обхващат само материалите и не включват цената на труда. Когато човек разполага с достатъчна и вярна информация, има свободата на избор – да потърси фирма или сам да се захване за работа. И в двата случая обаче най-напред трябва да положи труд за собственото си ограмотяване, за да може да контролира правилното изпълнение на предписаната технология и качеството на работа.

Да не подминем и един друг разход – цената за наем или закупуване на скеле. Елегантно и много удобно решение са сглобяемите алуминиеви скелета като показаното тук тип Euro Star на немската фирма Zarges. Нейните продукти се внасят у нас от фирма „Одисей 96“ (виж НС 1-2/2003). Цената на скеле с максимална работна височина 9,30 m е около 2000 лв. и очевидно не си струва покупката му за еднократна употреба. Друг е въпросът, че за поддръжката на една къща то винаги ще бъде необходимо и може да служи на няколко поколения поред. Другото решение е скелето да се вземе под наем, например от „Одисей 96“ (0887 242 602; 0888 521 525) при цена 15–55 лв./ден в зависимост от височината, или от друга фирма. Алуминиевото скеле се пренася, сглобява и демонтира много лесно и бързо, включително и от сам човек. То е достатъчно стабилно, като при работа на максимална височина се препоръчва допълнително укрепване с напречни опори към стените на сградата. Малката му дължина (150 cm) не бави работата, когато площадката е равна, и скелето може да се постави на колела. При сгради върху неравен и с голяма денивелация терен използването на такова скеле става проблематично. В такива случаи е за предпочитане модулно секционно скеле RUX (може и под наем) от фирмата VEDA, или класическото тръбно скеле със стоманени тръби, жабки и дебели дървени талпи. Съществено предимство на такова скеле е, че се осигурява фронт за работа на повече от един човек по цялата дължина на фасадата. А това е от съществено значение, особено при полагане на декоративната мазилка.

Монтиране на топлоизолацията

След като планът за работа бъде окончателно уточнен, материалите доставени и скелето издигнато, същинската работа може да започне. Най-напред се оглеждат стените и там, където мазилката е изкъртена или нездрава, се ремонтира. Всички монтирани върху фасадата осветителни тела, сирена на охранителната система и електрически контакти се демонтират, като стърчащите кабели се изолират или захранването им се прекъсва.

Много често при топлоизолиране на стари фасади се пренебрегва необходимостта от предварителното им почистване от прах, сажди и други строителни материали, както и на екскременти от птици. Препоръчваме това да се извърши с водоструйна машина или със силна струя вода от водопроводната мрежа. Това почистване се прави не с концентрирана, а с плоска, наподобяваща метла струя, като се извършва в посока от горе на долу. При измиване с водоструйна машина най-често се отстранява и повредената мазилка или боя. Тези участъци се почистват до здраво и се запълват с варо-циментов разтвор преди монтирането на топлоизолационните плочи.

Очертава се линията на цокъла на височина примерно 40–50 cm (минималната е 40 cm) и по нея се монтира носещият изолацията метален профил. Той се закрепва в хоризонтално положение към стените с дюбели-пирони 8/60 (диаметър/дължина) с по 3 бр./m. Върху него се полага първият ред изолационни плочи. Плочите се лепят с лепило и допълнително се закрепват с дюбели – 6 бр./m², при височина на фасадата до 6 m – на всеки ъгъл и в центъра на всяка плоча. При два пласта изолационни плочи долният ред се фиксира само с по 2 дюбела на плоча, разположени по осовата ù линия. Всяка от плочите се лепи, като лепилото се поставя под формата на шест или пет купчинки, равномерно разпределени върху плочата и на ивица близо до кантовете ù.

Тук бихме обърнали внимание, че даже и за малка къща са необходими общо около 2600 kg лепило за залепване на един пласт плочи и шпакловка. За разбъркване на такова количество материал вече си струва и даже става наложително използването на специализирана електрическа бъркалка за строителни разтвори (виж НС 5-6/2004). Важно е също така да се спазва отпечатаното на опаковката предписание за количеството на водата, за да се получи разтвор с подходяща гъстота. Той не бива да се разлива от само себе си, когато се насипе върху плочата, и същевременно трябва да бъде достатъчно пластичен, за да не пречи на прилепването ù към стената. Повечето лепила се нуждаят от известно време за „узряване“, преди да станат напълно годни за работа. След като се разбърка с вода, сместа се оставя 15 или повече минути в покой, след което се разбърква още веднъж. Плочата с нанесеното върху нея лепило се притиска, докато прилепне плътно, като избилото встрани лепило се обира с мистрия. С мастар се контролира плочите да лежат в една равнина и ръбовете им да не стърчат. Добре е да се знае също, че не се допуска изглаждане с лепило на неравности, по-големи от 2 cm. Плочите се лепят плътно прилепени една към друга без пролуки помежду им. Ако все пак такава пролука се получи, тя се затваря с тънко изрязана ивица каменна вата. Не се препоръчва облепване на стената в непосредствена близост до отворите за врати и прозорци с тънки ивици топлоизолация. Затова е добре предварително да се премисли как върви разполагането на редовете под прозореца и при необходимост някои от тях да се стеснят.

Залепените към стената плочи се оставят в покой поне 48 часа, за да стегне лепилото, след което се монтират дюбелите. За първия пласт се използват по два дюбела на плоча, симетрично разположени по осовата ù линия. Плочите от втория пласт се закрепват, като дюбелите се поставят във всяка от допирните точки между ъглите на две съседни плочи и по един в центъра, а в крайните редове – два по осовата линия на плочата. Дължината им се подбира така, че да хванат в зида на дълбочина поне 5 cm в бетон и плътни тухли или 8–9 cm при решетъчни тухли. Дюбелите са подбират според дебелината на слоя изолация и вида на основата, в която се закрепват – бетон, плътни, решетъчни или кухи тухли, или все по-често използваните блокчета от газобетон. Съответно на това се регулира ударната сила на перфоратора (ако има такава възможност) или се изключва ударното действие – при газобетона и кухите керамични тухли.

За по-голяма устойчивост и здравина на облицовката плочите от всеки следващ ред се поставят разместени на дължина около половин плоча спрямо долния ред. Освен това е желателно краищата на плочите от двете страни на ъгъла между две съседни стени да влизат и се свързват помежду си подобно на зъбните сглобки при мебелите (показано е на схемата). Между другото, ако при строителството на къщата не са предвидени тръби в стените за прокарване на кабела от телевизионната антена и той виси свободно покрай стената, това сега лесно може да поправи, като в мазилката или изолацията се вкопае гъвкава гофрирана тръба за скрита електрическа инсталация.

Вторият пласт изолационни плочи се лепи върху първия, като лепилото се разнася върху гърба им по цялата повърхност с назъбена комбинирана маламашка (с дълбочина на зъбите 10 mm). След като лепилото се втвърди, плочите се укрепват с дюбели. Главите им се закрепват в дюбелите с пластмасов или метален пирон, който се зачуква, докато главата потъне малко под повърхността на плочата. Тя не бива да стърчи, защото ще причини ненужно удебеляване на шпакловката. При сгради с височина до 20 m главите на дюбелите захващат само плочите, а не и положената отгоре им свободно лежаща и добре опъната армировъчна мрежа. Вдлъбнатините, причинени от главите на дюбелите, се покриват с лепило до изравняване на повърхността. Изчаква се най-малко 12 часа, преди да се пристъпи към шпакловката. Обръщаме внимание, че плочите трябва да бъдат много добре подравнени една спрямо друга и да лежат в една равина, защото с армираната шпакловка не може да се изправят неравности, по-големи от 2 mm.

Армирана шпакловка

Върху така монтираните и закрепени плочи с комбинирана маламашка се нанася пласт лепило (в случая Weber terra Klebespachtel) с дебелина 3–4 mm. Започва се от ъглите, като първо се залепват укрепващите ъглите профили с мрежа и парчетата мрежа за диагоналната армировка. Лепилото се нанася на ивици около ръбовете, профилите се поставят, като мрежата им се притиска с маламашката, докато потъне и бъде покрита с лепило. След това се шпаклова с лепило и останалата част от стената. Докато пластът лепило е още съвсем пресен, върху него на вертикални ивици се разгъва и изпъва армировъчна мрежа от стъкловлакнеста материя. Използват се специално произведени за целта алкалоустойчиви мрежи с големина на отворите 4х4 mm, които не се разтягат. Краищата на всеки две съседни ивици мрежа трябва да се припокриват на широчина около 10 cm.

Мрежата първоначално се закрепва, като на няколко места се притиска към лепилото с малка мистрия, след което се приглажда с маламашката или със специален широк шпахтел, докато изцяло потъне в шпакловката. Избилото през отворите на мрежата лепило се заравнява и заглажда, докато мрежата бъде напълно покрита и не се вижда. Където е необходимо, се добавя прясно лепило.

Следи се стриктно времетраенето за обработката на лепилото. Щом лепилото започне „да се точи“ и да задира, сместа повече не е годна за употреба и трябва да се изхвърли.

Ако не се използват профили с мрежа за оформяне на ръбовете, ъглите задължително се укрепват, като мрежата от едната стена се загъва около ръба и залепва върху съседната стена на ивица, широка 20 cm. Мрежата от същата стена застъпва тази ивица на широчина 10 cm. Така се осъществява здрава връзка помежду им. Ако се използва обикновен метален профил без мрежа, той трябва да лежи под прехвърлената около ръба мрежа. По същия начин се постъпва при укрепване на ъглите на топлоизолацията и около отворите за прозорци и врати. Мрежата се прехвърля и при вътрешни ъгли – например образуваните около отворите на прозорците. Всъщност използването на обикновен метален профил без мрежа за защита на ръбовете между стените няма особен смисъл, освен че улеснява майстора да постигне лесно прав ръб при шпакловането. Това, разбира се, не важи за местата около врати, прозорци или в близост до цокъла, където обикновено ръбовете се нараняват механически най-лесно.

Водещите производители на цялостни топлоизолационни системи препоръчват предварително укрепване не само на ръбовете, но и на ъглите на отворите около прозорците и вратите чрез залепване на косо (диагонално) разположени ивици мрежа с големина около 30х50 cm. На схемата са показани два начина на залепване на диагоналните ивици – с изрязване на клиновидно парче, за по-близко разполагане до ъгъла и без изрез. Диагоналната армировка се прави задължително, защото на тези места възниква концентрация на напрежения, която, рано или късно, причинява напукване на шпакловката и тънкия пласт декоративна мазилка. През пукнатините в изолацията започва да прониква влага с всички произтичащи от това вредни последици.

Спазването на изискванията за армиране на шпакловката трябва постоянно да се контролира, защото след полагане на връхния слой лепило вече трудно може да се установи дали армировката е изпълнена правилно, или не. Ако все пак се наложи, пропускът може да се коригира. По продължение на ръбовете се опъва и залепва от двете страни ивица армировъчна мрежа с широчина 40 cm. Шпаклова се, докато кръпката се изравни с останалата повърхност на стената. По същия начин допълнително се залепват и диагонално разположените парчета мрежа. Става, но с допълнителен труд и преразход на материал. Освен това кръпките силно ще личат и преди да се покрият с грунд, се налага краищата им да се загладят чрез шлифоване.

Още веднъж напомняме, че освен за правилното полагане на армиращата мрежа, свързването на мрежите между всеки две съседни стени и направата на диагонална армировка, трябва да се предвиди поставянето на водооткапващи профили над отворите на прозорците и вратите (особено на балконските), на деформационни профили между топлоизолацията и рамките на прозорците, както и на деформационни фуги при дължина на стените над 12 m.

След ден шпакловката може да се повтори или потрети, докато главите на дюбелите бъдат добре покрити и се получи напълно равно покритие, под което мрежата не бива да прозира. Дебелината на шпакловката трябва да бъде между 4 и 6 mm, като целта е мрежата да се намира в горната третина на слоя лепило. Тя трябва да бъде изцяло потънала в лепилото, без под нея да има останали тук-там кухини. Относно дебелината на армираната шпакловка правилото „колкото повече, толкова по-добре“ не е валидно, защото при дебелина над 6 mm възниква опасност от напукване. Качеството на повърхностната обработка на шпакловката зависи и от вида на декоративното покритие. Мазилката може да прикрие по-големи неравности, отколкото фасадната боя.

В областта на цокъла топлоизолацията се прави с плочи XPS (Ursa XPS например), които се залепват с лепило, и върху тях се прави армирана шпакловка по вече описания начин.

Следващата операция е грундиране на цялата шпаклована повърхност. Грундът се подбира според вида на мазилката, като най-добре е да се работи с предписания от производителя на мазилката грунд – например водоразтворимия Weber terratherm Putzgrund, който създава оптимална основа за здраво захващане на пласта мазилка. Грундът се нанася с бояджийски валяк или с четка, като реалната разходна норма е около 0,3 kg/m².

Най-често допускани грешки

При неправилно изпълнена топлоизолация дефектите се проявяват, макар и не веднага, а след по-къс или по-дълъг период от време. Тогава вече възможността за търсенето на отговорност от изпълнителя и компенсиране на щетите, общо взето, е пропусната. Правенето на топлоизолация е скъпа и отговорна дейност, която трябва да се контролира овреме, на всеки етап от нейното изпълнение. Първите признаци за некачествено изпълнена топлоизолация са появата на петна върху повърхността на мазилката, образувани от плесени, мухъл и микроводорасли. Причините за това може да бъдат недостатъци при:

Залепване. Нестабилното залепване на плочите към основата може да се дължи на недостатъчно добрата ù подготовка, на влажна основа, недостатъчно количество на лепилото или неправилното му нанасяне върху плочите, реакция на несъвместимост между лепилото и стари фасадни покрития или лепила, лепене върху силно запрашена и ронеща се песъчлива повърхност. Понеже нанасянето на лепилото на ивица околовръст по краищата на плочите отнема време и изисква известно старание, много майстори се задоволяват да го поставят само на топки, а така краищата на плочата остават незалепени.

Топлоизолационни плочи. Най-често проблеми може да възникнат при топлоизолация с плочи стиропор, чиято повърхност продължително е била оставена на въздействието на слънчевото греене. Чувствителният на ултравиолетовите лъчи материал са разгражда и сцеплението между него и лепилото силно се влошава. В резултат на това може да се случи най-неприятното – отлепване и свличане на части от декоративната мазилка. Същото може да се случи и при некачествени плочи от каменна вата, чиято повърхност не е импрегнирана с водоустойчиви масла (плочите Rockwool Fasrock са фабрично импрегнирани) или няма достатъчна устойчивост и здравина, за да задържа сигурно нанесения върху нея пласт шпакловка. Трябва да се спазва също изискването за разминаване на фугите между съседните плочи в два, разположени един над друг редове. Желателно е също плочите да не се режат около ъглите на прозорците, защото ще останат прекалено тесни ивици.

Деформационни фуги. Термичното разширяване и свиване на цялата строителна конструкция в зависимост от промяната на температурата неизбежно причинява напукване на мазилката, ако не са били правилно изпълнени деформационните фуги в топлоизолацията. През тези, първоначално незабележими микропукнатини в мазилката и шпакловката в топлоизолацията започва да прониква влага, след това се появява подкожушване, последвано от откъртване на парчета от мазилката. Деформационните фуги задължително се изпълняват със специални еластични профили, запълват се с предварително силно компресирани уплътнителни ленти или със запазващи еластичността си пастообразни препарати на силиконова основа. Не бива да се подценява и необходимостта от поставяне на специални деформационни профили между топлоизолацията и рамките на прозорците. Освен това всички пролуки по продължение на профилите се уплътняват със силиконова паста. С такава паста трябва да се уплътнят и фугите около рамката на прозореца откъм вътрешността на сградата.

Механично закрепване. Неправилното закрепване или неправилно подбраните за дадената основа дюбели причиняват кръгообразно подкожушване на мазилката над главите им.

Мазилка. Дефектите в мазилката най-често се дължат на неправилно армиране на шпакловката – липса на диагонални армиращи парчета мрежа около ъглите, наличие на гънки поради недостатъчно добро опъване на мрежата, както и неспазване на изискването за припокриване на съседните ивици. Причина за поява на дефекти може да бъде и нарушаването на технологичния цикъл при нанасяне на шпакловката, като в случая е допуснато долният пласт да изсъхне преди нанасяне на следващия пласт шпакловка. Чест източник на дефекти е и липсата на предварително грундиране на шпакловката, чрез което се създават оптимални условия за здраво захващане на тънкия пласт мазилка към основата. Слабото сцепление помежду им може да улесни проникването на влага между тях.

Цокъл и отвори за прозорци и врати. Топлоизолацията в областта на цокъла, ръбовете на всички ъгли на стените и особено около отворите за прозорци и врати трябва да се защитят чрез профили от неръждаем материал с ивици армировъчна мрежа. На всички хоризонтални ръбове (на цокъла и над прозорците) се поставят водооткапващи профили, които предпазват от подлизване на водните капки.

Необходимо е да се вземат мерки за сигурно уплътняване срещу проникване на влага на всички места, където през топлоизолацията преминават винтове или болтове за закрепване на лампи и други, монтирани към стените предмети. Желателно е да се прекъсне термичната връзка между закрепвания предмет, особено ако е метален, с главата на винта, чрез подлагане на изолираща пластмасова или изрязана от твърда дървесновлакнеста плоча шайба.

Накрая остава операцията, от която зависи добрият външен вид на всичко свършено досега – полагане на декоративната тънкослойна мазилка. Към нея може да се пристъпи най-малко една седмица след завършване на шпакловката.

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Външна топлоизолация на фасадни стени – част II”

Бетина | септември 6th, 2013 at 2:10 pm

Здравейте, от към меката или твърдата страна на плочата се лепи към стената?

„Направи сам“: Показаните на снимките и описани в статията плочи са с еднаква плътност, респективно твърдост по цялото си напречно сечение.
Навярно имате предвид нов вид фасадни плочи от каменна вата Frontrock Max E, които са двуслойни.
За тях може да прочетете повече в тази статия
Те се залепва, като по-меката страна се намира откъм стената.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото