В категории: Бани и кухни, Брой 9-10/2004, Водопровод и канализация, Инструменти, Ремонти, Строителство

Заваряване на полипропиленови водопроводни тръби

Тайфунът от нови технологии и материали за строителството, който за щастие се завихри и у нас, е на път да отвее към забрава още един продукт, който доскоро възприемахме едва ли не като вечен – стоманените поцинковани и черни тръби. Без тях едва ли можехме да си представим водопроводи за студена и топла вода или водни отоплителни инсталации. Както преди години пластмасовите, от твърд PVC, канализационни тръби изцяло и завинаги изместиха първобитните каменинови тръби, така сега и стоманените на свой ред отстъпват териториите си пред новите пластмасови тръби. Поцинкованните стоманени тръби вече все по-рядко се използват, и то предимно за ремонтиране на стари водопроводни инсталации, а в големите специализирани магазини даже не се и предлагат. В тях се продават само модерни полипропиленови или от други видове пластмаса тръби заедно с подходящите за тях съединителни елементи (фитинги).
За разлика от стоманените тръби, които се съединяват чрез резба, при пластмасовите има доста голямо разнообразие: заваряване чрез разтопяване на повърхността на тръбата, залепване с лепило и съединяване с помощта на специални съединителни части, при които уплътняването се постига чрез силно притискане от специални уплътнителни пръстени. Най-голям интерес, според нас, представляват съединенията чрез заваряване, защото този е единственият начин за монтиране на тръбопроводи от полипропиленови тръби. Те са най-разпространени за провеждане на студена и топла питейна вода, а така също успешно се използват при водните отоплителни инсталации.
Досега не подхващахме по-подробно тази тема на страниците на списанието, защото ни въздържаше доста високата цена на инструмента за заваряване на полипропиленови тръби. Цената на чешките заваръчни инструменти е около 350 лв., а на италиански и немски – над 500 лв.
От скоро на пазара се появиха и два модела за заваряване на полипропиленови тръби – Raider. Това са два модела, единият от които има четири глави за заваряване на тръби с диаметър от 20 до 40 mm, а другият шест – за тръби с диаметър от 20 до 63 mm. Цените им са изключително привлекателни – 79 лв. за по-малкия и 95 лв. за по-големия модел. Това вече прави напълно оправдана покупката на такъв инструмент за използване в дома. Това пък вече отваря вратите за подмяна на старата водопроводна инсталация, да не говорим пък за удобството при направа на нов тръбопровод. Когато човек добие възможността безпроблемно и с минимален разход сам да съединява тръби от полипропилен, вече няма сила, която да го принуди да използва старите тежки, неудобни за работа и с малка експлоатационна дълготрайност стоманени тръби. Който веднъж се е докоснал до инструмента за заваряване и лично е установил колко лесно и бързо се работи с него, едва ли ще се върне към металните тръби и неизбежното им рязане, нарязването на резби, навиване на кълчища, притягане на муфи и колена и след целия този труд да установи, че все някое от съединенията ще прокапе. Цялата тази хамалогия вече е история.
Наличието на инструмент за заварка на водопроводни тръби в домашната работилница дава възможност на всеки сам качествено и с лекота да се справи с ремонта на инсталацията, без да зависи от майстора-професионалист, само и единствено защото не разполага с необходимия инструмент. Между другото, достатъчно е един-два пъти да влезе в употреба и инструментът за заварка вече се е изплатил напълно.
Преди да се спрем по-подробно на заваръчния инструмент, ще направим малък обзор на неговото приложение. Полипропиленовите (с означение PP) са най-често използваният вид пластмасови тръби за студена и топла вода. Те имат много, и то съществени предимства пред класическите доскоро стоманени тръби и затова бързо ги изместват. Тръбите от полипропилен са много по-гладки в сравнение поцинкованите тръби. Поради това по техните стени не се образуват никакви отлагания от котлен камък, а хидравличното им съпротивление е по-малко, т.е. при дълъг тръбопровод падът на налягането на водата ще бъде по-малък. Полипропиленовите тръби на практика не кородират, докато при поцинкованите този процес само е забавен, и то в началото на експлоатационния им период. След няколко години защитното цинково покритие започва бавно да се руши, питейната вода се обогатява с все повече ръжда, а след още някоя и друга година проходното сечение на стоманените тръби силно се стеснява поради отлагане на съдържащи се във водата соли, примесени с ръжда. Това вече бележи краят и трябва да се подменят. Ако тръбите се намират във влажна среда, например прокаран в почвата тръбопровод, те бързо кородират и отвън. В резултат срокът на тяхната експлоатация още повече се скъсява. Всичко това е напълно избегнато при тръбите от полипропилен. Те на практика са вечни, като при температури на водата до 70 °С и постоянно налягане 10 bar повечето производители им дават експлоатационна дълготрайност 50 години и това не е горната граница на тяхната издръжливост. Полипропиленът е около 250 пъти по-лош проводник на топлината (λ=0,23 W/m.K) в сравнение със стоманата (λ=58 W/m.K), поради което произведените от него тръби имат по рождение добра топлоизолация. Топлинните загуби от тях са значително по-малки, а когато през тръбите протича студена вода, по повърхността им не се образува характерното за стоманените тръбопроводи оросяване вследствие кондензация на водните пари. Предимство на полипропиленовите тръби (поради еластичността и гладкостта им) е и значително по-малкият шум, който се излъчва от протичащата вода. Тези тръби имат висока якост на удар, включително и при температури –10 °С и са много по-леки от стоманените – още едно положително качество. На едно друго тяхно предимство – лесния и сигурен монтаж, ще се спрем по-късно.
Всички пластмасови тръби имат и някои специфични особености, които трябва да се имат предвид при тяхната експлоатация. Най-съществената е, че имат значително (11 пъти) по-голям коефициент на термично разширение и свиване (за полипропиленовите α=0,15–0,20 mm/m.K) в сравнение с металните, което означава, че при промяна на температурата на течащата вода тръбопроводът, особено когато е по-дълъг, забележимо ще се удължава или скъсява. Това, естествено, не е болка за умиране, защото се взимат мерки за компенсиране на това движение – закрепващи скоби, позволяващи свободно приплъзване на тръбите, монтиране на специални компенсаторни парчета или направа на П-образни участъци. Вторият проблем е свързан с устойчивостта на материала на ултравиолетово излъчване. Независимо от взетите марки за повишаване устойчивостта на пластмасата, тръбите трябва да се монтират така, че да бъдат защитени от директно слънчево греене.
У нас се продават полипропиленови тръби на производители от Чехия (Instaplast), Германия, Италия, Турция и други страни, има и българско производство на „Капитан Дядо Никола“, Габрово. Всяка тръба има обозначение, което показва вида на материала, външния диаметър на тръбата и дебелината на стените, нейния клас по отношение издръжливост на налягане и температура, често се посочват производителят и датата на производство.
Полипропиленовите тръби се произвеждат с външен диаметър 16, 20, 25, 32, 40, 50, 63, 75, 90 и 110 mm. Някои производители предлагат и по-големи. За битови инсталации за студена и топла вода се използват основно три групи тръби (PN 10, PN 16 и PN 20). Те се различават помежду си по дебелината на стената и съответно по работното налягане (при температура на водата 20 °С), за което са предназначени. Най-дебела стена имат тръбите PN 20, а най-тънка – PN 10, съответно първата тръба е пригодена за налягане 20 bar (2,0 MPa), а втората за 10 bar. За провеждане само на студена вода може да се ползват тръбите PN 10, за студена и топла вода са подходящи тръбите PN 16, а за топла вода и централно водно отопление се препоръчват тръби PN 20.
За битови инсталации най-често се използват тръби с външен диаметър 20, 25, 30 и по-рядко 40 mm, които съответстват на стоманените тръби с диаметри 1/2″, 3/4″, 1″ и 1½“. Всички тези данни са изписани върху тръбата.
Произвеждат се и по-специални полипропиленови тръби с повишена устойчивост за провеждане на вода с висока температура и налягане. Такива например са тръбите PN 25 Stabipipe на италианската фирма Coesterm. Особеното при тях е, че основната тръба от полипропилен е обхваната с плътна обвивка от алуминий, покрит със защитен слой полипропилен. Тази допълнителна метална армировка ги прави особено надеждни за експлоатация при екстремни условия.
След това най-общо представяне на полипропиленовите тръби се връщаме към първопричината за тази статия – инструмента за полифузно заваряване. Той има нагревателна плоча с мощност 500 W и терморегулатор за поддържане на зададената температура. Тя се нагласява предварително, като максимално възможната е 300 °С. Това е известно презапасяване, защото работната температура при заварка на полипропиленовите тръби е 260 °С и на нея трябва да се настрои терморегулаторът. Достигането ù се познава по светването на червената индикаторна лампичка. Препоръчва се изчакване на още 5–6 min преди започване на работа. Показаният тук инструмент е по-малкият модел, предназначен за заварка на тръби с диаметър от 20 до 40 mm. За всяка големина тръба се използва комплект от метална втулка и дорник, които се закрепват с винт от двете страни на нагревателната плоча. Повърхността им е покрита с тънко тефлоново покритие, което ги предпазва от полепване на разтопения материал, улеснява нахлузването и изваждането на нагретите детайли. Краят на тръбата се прерязва гладко и перпендикулярно, което става най-лесно и най-добре със специална ножица за рязане на полипропиленови тръби. Тя не реже отведнъж, а има механизъм, който с няколко последователни натискания върху дръжките постепенно врязва острието и прерязва тръбата. Другият подходящ за тази цел инструмент е резач с ролка, който се използва предимно за рязане на медни тръби. Повърхностите, които се заваряват трябва да бъдат добре почистени. За целта се използва почистваща хартия, която не пуска влакънца (може и тоалетна) и спирт (96%) или изопропил-алкохол. Най-доброто и удобно за използване средство обаче са специалните почистващи кърпички Henkel Tangit KS, фабрично напоени с почистващ препарат. Тук сме показали мостра, докато оригиналната опаковка съдържа 100 броя кърпички.
Желателно е също да се отбележи с молив дължината от края на тръбата, която трябва да проникне в съединителната част – муфа, коляно и т.н. Най-често тя е с 1 mm по-къса от присъединителната дължина на фитинга.
Краят на тръбата се нахлузва леко в загретия дорник на инструмента за заваряване, а съединителната част – върху втулката. Това се прави едновременно. Оказва се лек натиск, без въртеливо движение, до упор (това се усеща лесно) или до достигане на предварително очертаната линия върху тръбата. След изтичане на точно определено време, което зависи от диаметъра на тръбата (7–8 s за тръби Ø25–Ø32), те се издърпват обратно, отново без въртене, и краят на тръбата веднага се напъхва в съединителната част до упор. Движи се постъпателно (аксиално) и без завъртане встрани. При това част от стопената пластмаса се изтласква навън и застива във вид на пръстен около тръбата. Важно е тръбата да се вкарва направо, а не под наклон, като известни корекции са възможни само през първите 4–6 s. След 2–4 min мястото на заварката е изстинало достатъчно и съединението е готово. Някои производители препоръчват да се изчака около час след последната заварка преди да се пусне водата.
Съединяването чрез заваряване се усвоява веднага, става лесно, бързо и практически безгрешно. Няма го уморителното и отнемащо време нарязване на резби, както и завиването на съединителния елемент с помощта на един (или два) водопроводни ключа. Отпада необходимостта от винторез и от специално менгеме за придържане на тръбата, докато се нарязва резбата, и се навива съединителният елемент.
Колкото до съединителните елементи, при тръбите от полипропилен се използват същите видове, както и при металните тръби – муфи, колена, разклонители, редуктори, тапи и др. Има и специални спирателни кранове, предназначени за заварени връзки.
Предлага се и отделна група съединителни елементи, които от едната си страна са пригодени за заваряване, а от другата имат впресована втулка с вътрешна или външна тръбна резба. С тяхна помощ се прави връзката между водопровод от пластмасови с метални тръби или пък служат за монтиране на различни кранове, смесителни батерии и други водочерпещи прибори, които се свързват чрез резба.
Показали сме и инструмент, който се използва при работа с усилените с алуминиева обвивка тръби – PN 25 Stabipipe. Той служи за отстраняване на металната обвивка от алуминий, като я обелва, без обаче да наранява повърхността на вътрешната полипропиленова тръба. Към така подготвения край по описания вече начин се заварява съединителният елемент.

Коментари и въпроси

13 Коментари към “Заваряване на полипропиленови водопроводни тръби”

Николай Спасов | октомври 13th, 2011 at 3:25 pm

Моля, да ми бъде отговорено на следното запитване:
Живея на 1-вия етаж в голям жилищен блок. Мой съсед наскоро прави ремонт, при който подмени вертикалните водопроводни щрангове, имащи отношение към жилището му. До момента на подмяната нямаше никакви шумове от старите метални водопроводни тръби, нито денем, нито нощем. Веднага обаче след този ремонт се появиха шумове, особено неприятни нощем. Тези шумове се изразяваха като „пукане“ от тръбите с различна честота и интензивност.
Ще бъда благодарен, ако някой, който е компетентен по проблема, ми поясни причината и евентуално начина за отстраняване на този проблем.
С уважение, Николай Спасов
„Направи сам“:
Здравейте, г-н Николов,
Проблемът не би могъл да се дължи на замяната на металните с пластмасови (полипропиленови) тръби. При некачествено изпълнение на някое от съединенията чрез полидифузионно заваряване е възможно част от стопената пластмаса да проникне към вътрешността на тръбата и да се стесни нейното вътрешно сечение. Това може да причини намаляване на дебита на протичащата вода, а поради нарастването на скоростта на водния поток на стесненото място да се появи характерен шум. Шум, наподобяващ пукане, би могъл да се дължи на явлението кавитация, при което поради рязко нарастване на скоростта на движение във водния поток се образуват газови мехурчета. Това най-често се наблюдава при неправилно функциониращи спирателни кранове. Така че причинителят на шума трябва да се търси при съседите Ви.
Ако някой от читателите на списанието се е сблъскал с такъв проблем и желае да сподели опита си, ще го публикуваме незабавно.

Ставри Дуковски | декември 27th, 2011 at 6:47 pm

Моля пояснете до каква минусова температура могат да се полагат поли-пропиленовите тръби за външни водопроводи в изкопи и сгради.
„Направи сам“:
За полифузионното заваряване на полипропиленови тръби се препоръчва работа при температури на околната среда над 5 °С. Ако тръбите са стояли при по-ниски температури се препоръчва също така предварително да се поставят в отоплявано помещение, за да се темперират. Ниските температури ще предизвикат по-бързото охлаждане на стопената повърхност на материала, което може да причини неплътно съединение (заварка) между тръбата и фитинга.

В.Бойчев | април 1st, 2012 at 6:18 pm

Благодаря за информацията относно полифузионното заваряване на полипропиленови тръби!Качествени практически обяснения!Точно това търсих и намерих.

Пламен | април 13th, 2012 at 8:40 pm

Здравейте, днес ми се наложи да правя инсталация с този тип или вид тръби.Казаха ми обаче след като я завърша 24 часа да оставя инсталацията под налягане за да се провери за течове.Въпросът ми е след като всичко е залепено(чрез стапяне) демек извинете ме за израза неразглобяемо и някъде по средата примерно се появи теч -какво правим?Всичко наново ли? Или има някакъв друг вариант?
Благодаря .

„Направи сам“: При правилно свързване чрез полифузионно заваряване на тръбите и фасонните части от полипропилен вероятността някое съединение да протече е много малка. Ако все пак това се случи, първо трябва да се локализира мястото и след това, според конкретните условия, да се изреже повреденото място и този участък да се подмени. За ремонт на този вид тръбопроводи има създадени специални муфи с вграден нагревателен елемент. Той се захранва с електрически ток през специален трансформатор и така се осигурява необходимото загряване (температура и времетраене) за повърхностно стопяване и заваряване на муфата и тръбата. Тези трансформатори и муфи обаче са скъпи и затова се ползват само от специализирани фирми за този вид услуги. При тяхната липса ще трябва да се разчита на обикновения инструмент за полифузионно заваряване, като краищата на свързваните с муфа тръби се огънат така, че да се отвори пролука за неговото поставяне и бързо изваждане от мястото. Това може да наложи откриване на по-голяма дължина от тръбата.
Ако течът е в резултат на пробив на тръба, решението е по-просто и лесно изпълнимо – вижте тук.

Qna | юли 9th, 2012 at 1:17 am

Здравейте искам да попитам дали има комбинирани тръби за топла и студена вода.Демек тръба която да става и за топла и за студена вода.

„Направи сам“: Комбинирани тръби не са необходими, защото полипропиленовите тръби за топла вода, отлично заместват тръбите за студена вода. Те издържат на по-висока температури и по-високо налягане на водата. При обикновените, масово продавани в магазините полипропиленови тръби без алуминиева обвивка , разликата в цената между едните и другите почти няма. Поради това за тръбопровода за студена вода също може да се препоръча използването на тръби за топла вода.
Повече за тръбите от полипропилен може да прочетете и тук.

Недев | юли 22nd, 2012 at 10:37 pm

Бихте ли обяснили по-подробно за начините на компенсиране на линейното разширение
на тръбите?
В конкретния случай става дума за водопровод за студена вода, изпълнен с тръби Ф20 и дължина около 40 m, разположен на открито.
Благодаря!
„Направи сам“:В конкретния случай, тръбопровод за студена вода, не е необходимо взимане на конструктивни мерки за компенсиране на линейното разширяване на тръбопровода.
Това се прави при положение, че тръбопроводът провежда топла вода. Ако се приеме, че температурата на водата е 70 °С, при температурна разлика 50 °С, линейното разширяване на тръба от полипропилен с дължина 10 m може да достигне до 75-100 mm. За компенсиране на това удължаване и респективно свиване на тръбопопровода при протичане на студена вода той се разделя на участъци с помощта на скоби за неподвижно и подвижно захващане на тръбата, като във всеки от тях се монтират компенсиращи елементи. За тръби с диаметър до 40 mm се продават готови Ω-образни елементи, а за тръбопроводи с по-голям диаметър се правят П-образни чупки, които се оразмеряват по дадени от производителя на тръбите таблици и графики.

Ивайло Петров | декември 20th, 2012 at 3:19 am

Здравейте Майстори :)
Искам да разбера дали могат да се правят заварки на зелен PPR и сив PPR и как биха се отразили в дългосрочен план? Ясно ми е, че за всеки модел тръба си има подходящи фитинги, но все пак ми е интересно дали се е практикувало.

„Направи сам“:
По принцип, независимо от оцветяването, материалът е един и същ. Оцветяването е продиктувано от маркетингови интереси на производителя. Практиката е доказала, че няма никакъв проблем да се съединяват чрез полифузионно заваряване тръби и фитинги с различен цвят, т.е. от различни производители. И все пак, когато наново се купуват материали, по-добре е да бъдат от един и същ производител.

Камен Ватрачки | януари 8th, 2013 at 2:21 pm

Здравейте! Най-напред искам да Ви поздравя и благодаря за така подробно предлаганата информация. Моят въпрос е следният:
До каква температура на водата могат да се използват тръбите PN 16, за които пишете че са подходящи за студена и топла вода за битови помещения?
Моят казус е следния: Изградих водопровода в ново жилище което закупих наскоро. За целта за студената вода бях предвидил тръби PN 16, а за топлата PN 20. Само, че на едно място от където ще тече топла вода – от бойлера към кухнята, по погрешка съм сложил парче /наставка/ около 20-30 см дълго, с дебелина на стената PN 16, вместо PN 20. Има ли вероятност точно там след време да се спука и нужно ли е непременно да го сменям, което е свързано с ново разбиване на замазката на пода.
Благодаря предварително за отговора! Желая Ви успех!

„Направи сам“: Здравейте,
Категоричен отговор на запитването Ви не може да се даде по няколко причини. По принцип за полипропиленовите тръби PN 16 проектната максимална температура на протичащата в тях вода е 60 °С. Като допустима аварийна температура за съвсем кратко време се сочи 95 °С. Понеже използвате електрически бойлер, много е вероятно да се поддържа температура на водата над 60 °С, което би могло да създаде проблем. Освен това поддържането на по-висока температура на водата в бойлера ще увеличи и неговите топлинни загуби.
Дали тръбата PN 16 ще издържи на налягането при висока температура зависи и от нейното качество, т.е. от производителя й. Затова едни тръби са доста по-скъпи от други.
Понеже вече е късно да се правят корекции и да се кърти току-що направеното, и ако решите да поемете риска, разумният съвет е отсега точно да маркирате мястото на погрешно монтираната тръба – с измерване на разстояния, снимка и т.н., а тази информация да съхраните. Така че, ако някой ден се случи тръбата да протече, ще бъдете в състояние съвсем точно да локализирате мястото – къртенето ще бъде ограничено само около дефектното парче. Често пъти водата може да избие встрани от мястото на теча и това да създаде заблуда къде точно се намира повреденото място.
Вторият съвет е да намалите температурата на водата в бойлера до посочената допустима проектна стойност. Т.е. да не дърпате дявола за опашката.

Ionko | юни 19th, 2013 at 3:29 pm

Търсех информация как се правят тези заварки, защото не знаех и случайно попаднах на Вашия сайт. Искам да Ви поздравя за перфектното обяснение. Не ми хрумват никакви въпроси след всичко, което сте написали.
Браво на Вас!

Желая Ви успех и здраве!

Наско Георгиев | септември 3rd, 2013 at 1:37 pm

Здравейте,
Подмених поцинковани тръби в сезонна постройка (лятна) с РР тръби. Поставих ги в съществуващите канали в мазилката на стените. Не съм нахулвал дунапренови шлауфки. Мога ли да ги запечам с полиуретанова (монтажна) пяна, която да изрежа и после да шпакловам стените? Има ли опасност пяната да разяде РР тръбите?
„Направи сам“: Точно така е постъпено при подробно описания в списанието основен ремонт на баня, намираща се също във вилна постройка.
Става лесно и бързо, пяната е отличен топлоизолатор, сигурно закрепва тръбата и представлява добра основа за нанася не мазилка или гипсова шпакловка.
Не уврежда тръбите от полипропилен.

ctoyan6 | септември 10th, 2013 at 11:36 pm

След като полипропилена е изолатор за разлика от метала има ли изолиращ ефект спрямо минусови температури и до какви стойности за PN10;16;20.

„Направи сам“:
Всеки топлоизолиращ материал ограничава топлообмена между две среди с различна температура. Естествено, колкото температурната разлика е по-голяма, толкова по-интензивен ще бъде и топлообменът. В конкретния случай водата в тръбите от полипропилен ще се охлажда по-бавно в сравнение с металните, ала ако продължително време водата е в застой при външни отрицателни температури, в даден момент тя ще замръзне. За да предотвратите със сигурност това е необходимо да поставите електрическо отопление на водопроводните тръби.

Альоша Илиев | октомври 12th, 2013 at 9:03 am

Предстои ни подмяна на хоризонтални и вертикални щрангове в триетажна кооперация с 9 апартамента.Захранващата ни тръба е 11/4 цола.
С какъв размер РРR е разумно да подменим хоризонталните и вертикални щрангове?

„Направи сам“:
При подмяната най-често се използват полипропиленови тръби с диаметри, еквивалентни на старите стоманени. Информацията се съдържа в статията:
„За битови инсталации най-често се използват тръби с външен диаметър 20, 25, 30 и по-рядко 40 mm, които съответстват на стоманените тръби с диаметри 1/2″, 3/4″, 1″ и 1½”.“

Христо | декември 28th, 2013 at 11:37 pm

Здравейте.Въпросът ми се отнася до :При изградена инсталация от подозрително тънкостенни ППР тръби само за студена вода ,от неизвестен производител без означенията за които Вие давате описание в изложението си,дали не е разумно преработването изцяло на водопроводната инсталация с тръби с подходяща дебелина на стените или естеството на материала позволява експлоатация в разумни срокове дори при твърде икономично изградена от строителя система?
Каква е най-малката допустима дебелина за стените на тръба за студена вода PN10?

„Направи сам“:
Очевидно е, че след като няма информация за производителя, липсват и технически означения за вида на тръбите, никой не може да Ви гарантира поведението на инсталацията в бъдеще. При всяко положение тръбите PN 10 са предназначени за провеждане само на студена вода при максимално налягане 10 bar.
Дебелината на стената зависи от нейния външен диаметър, има малки разлики и в зависимост от производителя. Така например за тръби PN 10 с външен диаметър 20 mm дебелината на стената възлиза на 1,9-2,0 mm.

Коментирайте или задайте въпрос



Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




Заваряване на полипропиленови водопроводни тръби - by

към началото