В категории: Брой 7-8/2004, Градина

ХОРТЕНЗИЯ

АСЯ АСЕНОВА
Hydrangea hortensis (хортензия) е красив, средно голям храст с великолепни цветове. Тя е многогодишно листнодекоративно растение, което цъфти ежегодно от пролетта до есента с големи, кълбовидни съцветия, които достигат диаметър до 30 cm и са разположени по върховете на клонките. Предпочитани са благодарение на богатата и разнообразна цветова гама и разкошните едри съцветия. Има най-разнообразни разцветки. Цветовете ù са изключително трайни и са обагрени най-често в розово, като някои сортове са с бели, червени и сини цветове.
В миналото хортензиите са били водни (блатни) растения, откъдето са получили наименованието си. Името им произхожда от гръцките думи hydor (вода) и aggeion (съд). Това е и най-значителната им особеност – тези растения са изключително влаголюбиви.
В Европа хортензията е пренесена в края на миналото столетие от Китай и Япония. С течение на годините са внесени и създадени още много хибридни видове. През 1990 г., най-активно във Франция, е започнало селектирането и на нови сортове, повечето от които са получени чрез кръстоски от H. macrophylla или H. hortensis. Тези два вида хортензии не са студоустойчиви и затова в началото са били отглеждани единствено като стайни растения. Към 20-те години на ХХ век вече са съществували около 100 сорта нейни разновидности.
Хортензията спада към декоративните растения. Целият род наброява около 35 вида, които са разпространени главно в Източна Азия, Северна и Южна Америка. Дванайсет от тях са сред най-често срещаните градински видове, които безпроблемно се отглеждат в природни условия. Единственото изключение е H. macrophilla, която в сравнение с останалите видове не може да оцелее през студените зимни месеци. Затова и този сорт има по-широко разпространение в южните топли територии. Най-често срещаните видове са H. paniculata, H. arborescens, H. hetermalla Bretschneileri, H. qercifolia, H. radiata, H. cinerea, H. serrata и H. sargentiana.
Хортензията се отглежда основно като градинско растение и много рядко се среща в затворени помещения. Единственият ù недостатък и пречка за отглеждане в домашни условия е внушителният ù вид, който предполага осигуряване на по-голямо пространство. Тя е изключително лесно приспособима и е едно от лесните за отглеждане в стайни условия и оранжерии растение. В България това не е често срещана практика.
Хортензията спада към семейство Saxifraceae. Днес са познати много цветови, по форма и големина на цветовете разновидности. В голямото изобилие от най-разнообразни сортове предпочитани са следните сортове: бяла със ситни цветчета (Н. arborescens Annabelle); бяла, но с по-големи цветове и по-малък обем на китката – Н. macrophylla immaculate, чиито цветчета понякога са с много лек и нежен розов нюанс. С ефектни виолетови нишки, концентрирани в центъра на иначе белите цветове, е Н. macrophylla Harlequin. С тъмнозелени листа, едри бели цветове в комбинация със ситни розови цветчета е Н. serrata Acuminata. Като напръскана с розов прах е Н. macrophylla Zurich. Китки като гроздове и ситни цветчета има Н. paniculata grandflora Kynshu, която е с млечнобял цвят. Някои от цветчетата в една китка са с бледорозов нюанс.
Сред най-ефектните видове е бялата Н. paniculata Praecox, чиито едри бели цветове са комбинирани с множество по-дребни и жълтеникави. Много пищна и красива е и Н. macrophylla White Swan, която има тъмнозелени листа, комбинирани с букет от ситни цветчета в центъра на китката.
Най-привличащото и нетрадиционно при отглеждането на хортензиите е, че те могат да променят цветовете си много лесно чрез най-разнообразни начини, които не изискват особени усилия. Така например, ако искате растението да цъфти в синьо, към водата за поливане прибавете амоняк. Количеството за три поливания е 1 с. л., която трябва да се разпредели пропорционално.
Изкуственото изменение на цветовете на хортензиите се определя от състава на почвата, в която расте. Използват се различни видове киселини, които се добавят към почвата. В повечето случаи цветове на хортензията са бледозелени или бледорозови, а понякога и с телесен оттенък. Ако почвата е неутрална или алкална, за да се увеличи киселинността ù, към нея се прибавя алуминиев сулфат. Благодарение на множество опити и изследователска дейност някои от хортензиите днес цъфтят в наситено гълъбово синьо. За тази цел обаче почвата трябва да бъде богата на соли и да съдържа високо количество желязо. В домашни условия най-лесният начин за получаване на наситени сини цветове е в почвата да се прибави известно количество железни съставки или да поставите в саксията няколко пирона.
Срещат се и други способи за изкуствена промяна на цветовете. Единият от тях е около корена да се посипе сернокисел алуминий, а вторият е самият храст да се полива с посиняващи вещества, които могат да се закупят от цветарските магазини. В по-неутрална почва, в която съдържанието на алуминий е по-ниско, цветовете стават розови.
Едно от основните изисквания за успешно отглеждане на хортензията е редовното и обилно поливане. Дали има нужда от вода, се познава по листата. Те са зелени, само ако влагата им е достатъчна. Едва когато остареят, започват да пожълтяват естествено. През летния сезон е добре растенията да се пръскат редовно с вода.
Хортензията предпочита черноземна почва, смесена с глинени добавки. Вирее най-добре на по-засенчено място. Някои видове растат и на слънце, но при изключително обилно поливане. Младите растения трябва да се предпазват от директно слънце, а също и от вятър. Много често хортензиите се засаждат под дървета. Хортензията в по-северните райони се засажда през пролетта, а в по-южните – и през пролетта, и през есента.
Освен в градината, спокойно може да отглеждате своите хортензии в големи саксии, които да изнасяте навън през пролетта и в края на есента да прибирате в хладни и тъмни помещения. През септември-октомври листата ù постепенно пожълтяват и опадат, с което „сигнализират“ за настъпването на периода на покой. През зимните месеци поливането се ограничава и постепенно окончателно се прекратява.
Разсажда се през пролетта. Кореновата система не е дълбока, но се разклонява значително и затова трябва да се предвиди повече място. Добре е, ако може да се осигури разстояние 1 m между растенията. Във всяка дупка, приготвена за посаждането ù, се посипва 1/3 кофа торф. След засаждането им растенията се поливат обилно с вода – по възможност дъждовна. В края на май, началото на юни започва подхранването. Използват се различни минерални разтвори, а също и разтвор, приготвен от 20 g суперфосфат и 10 g калиева и амониева селитра, разтворени в 10 l вода. Подхранването се прави през 10–15 дни. Това е важно условие, защото подсигурява обилния цъфтеж през годината.
През есента растенията се подрязват до височина 20–30 cm. Ако не се подреже, храстът се „задушава“ и качеството на цъфтежа постепенно се понижава. В случай че тази операция се направи в началото на пролетта, хортензията образува мощни стъбла, по които през лятото или в началото на есента се образуват съцветия. Подрязването на храста обезпечава подхранването и стимулира ежегодното образуване на хубави, здрави растения с дълготраен и буен цъфтеж. Затова се препоръчва то да се направи през март-април, когато започва оформянето на пъпките и може да се види разположението на новите стъбла. Целта на подрязването на младите растения е формирането на силни и равномерно разположени стъбла. През първата година за нормалното развитие на кореновата система подрязването не е задължително да бъде толкова „дълбоко“, както през следващите. При посаждане се отстраняват всички слаби и повредени стъбла и издънки. През втората година, през март-април, старата част на стъблата се изрязва, колкото се може „по-дълбоко“ и така – през всички следващи години. С течение на времето основните стъбла се покриват с дървесна кора.
През есента прецъфтелите цветове трябва да се отстраняват. Избират се т.нар. маточни растения, които служат за размножаване. Те се пресаждат в саксия и в началото се държат при температура 2 ОС. През януари се пренасят в помещение с температура 7–10 ОС, а през февруари зелените резници се отрязват и се вкореняват.
Хортензията се размножава много лесно. Най-често това се прави чрез резници или чрез разделяне на самия корен на растението. Възможно е да се размножава и чрез засяване на семена.
Най-често използваният начин е чрез зелени резници от върховете на издънките. Те се поставят във вода, докато изкарат корени (за около 3–4 седмици). Тази операция може да се извърши както през пролетта, така и през есента. Пролетните резници се отрязват в началото на юни, като в основата трябва да бъде съхранена неголяма част и от миналогодишното стъбло. Зимни резници могат да се използват само за H. macrophylla.
Възможно е и засаждането на летни резници. Това се прави през юли-август, като издънките се отрязват до дървесната част на стъблата. Коренчетата израстват за около 20–25 дни. През това време водата се сменя редовно, съдът се измива, а загнилата част на коренчетата се отрязва. Краищата се промиват и се оставят отново в прясна вода. Когато дължината на корените достигне 2–3 cm, растенията се разсаждат.
Най-подходящото време за засаждане на хортензия, която ще се отглежда в стайни условия, е април-май, за да може цъфтежът да започне следващата година. Като настъпят топлите месеци, е добре тя да се изнeсе на открито, предпазено от директно слънце място. Препоръчително е почвената смес да бъде от торф и пясък и е задължително периодично да се добавят минерални разтвори. Не трябва да се забравя един много важен детайл, който важи за всички видове хортензии – целият род обича киселинни почви, поради което те трябва да се поддържат непрекъснато. И все пак всичко си има граници – тук пределът е pH 4,5–5,0. Може да се добавя калций или калциева селитра, които са необходим за нормалното развитие на растението.
Хортензията е изключително влаголюбиво растение. Нуждае се от доста обилно поливане, особено през горещите слънчеви дни. За да се получи обилно облистване, хубаво цъфтящ храст, короната трябва да се формира чрез периодично подрязване на връхчетата.
Както при повечето растения и при хортензията листата са най-верният „индикатор“ за състоянието ù. Ако те придобият виолетов оттенък, това означава недостиг на фосфор. В случай че краищата на листата започнат да изсъхват, то тогава на растението не му достига калий. Друга причина за това може да бъде и високата концентрация на минерални подобрители. Ако цветовете нямат наситен цвят, необходимо е да се направи подхранване с минерални торове, които съдържат фосфор и калий. Цветовете се влияят и от киселинността на почвата, поради което, както вече споменахме, киселинността ù трябва да се поддържа.
Цъфтежът на хортензията продължава 2–3 месеца. Обикновено цветовете й са два вида – плодоносни, които са малки, събрани в средно големи съцветия, и безплодни – големи, в повечето случаи крайни, съставени от 4–5 венчелистчета. Самият плод е в шушулки (2–5 броя), които съдържат многобройни малки семенца. Спирането на цъфтежа сигнализира за началото на интензивния вегетационен период. Тогава съцветията все още не са съвсем изсъхнали и е добре да бъдат изрязани.

По-популярни видове хортензии
H. arborescens Annabelle е много красива бяла хортензия, чиято родина е Америка. Цъфти всяка година от ранна пролет до идването на студените зимни дни. Много хора я засаждат, използвайки я за плет, ограждане на двор и т.н. Този вид хортензия е лесен за отглеждане, тъй като не е капризен. Предпочита повече слънце сутрин, а след обяд – полусянка. Представлява тревист храст с височина до 1,5 m с голи или покрити с малки червени власинки стъбла. Листата са плътни, овални, с гъсти власинки по жилките и редки по цялата повърхност. Съцветията са пирамидални, силновлакнести. Цъфти през юли и август.
Много популярна е H. macrophylla, която е храст, достигащ височина до 4 m. Листата ù са елипсовидни, назъбени, плътни, с широка основа и леко заострени връхчета. Имат яркозелен цвят и блестящ оттенък. Цветовете ù са големи, гълъбовосини, бели или розови, събрани в големи, кичести съцветия. Цъфти обилно от юни до август.
H. macrophylla Goliath е един от най-често срещаните видове градински хортензии. Тя достига височина до 50–65 cm и образува от две до три разклонения. Има големи съцветия с диаметър 23–24 cm. Венчелистчетата ù са розови и започва да цъфти още в началото на април.
H. macrophylla Europa е също доста разпространен вид. Тя е с височина около 60–70 cm, а съцветията ù достигат до 18–20 cm в диаметър. Цветовете ù са розови с тъмни жилки, а крайчетата на венчелистчетата са назъбени. Цъфти от края на март и началото на април. H. macrophylla Madame E. Moulliere е с височина около 70–80 cm и снежнобели цветове. Съцветията ù са с диаметър 19–21 cm, а цъфтежът започва още през март.
Един от най-устойчивите сортове хортензия е H. macrophylla Prima. Тя е нискорастящ декоративен храст с височина до 25–35 cm. Съцветията ù са с диаметър 16–17 cm, а венчелистчетата са яркочервени. Започва да цъфти през март.
H. petiolaris (позната още и като H. scandens) е единственият пълзящ вид хортензия. Тя е лиановиден храст, който има външни коренчета, с помощта на които се прикрепва към кората на дърветата. „Изкатерва“ се на височина до 25 m. При липса на опора се разпростира по земята. Листата ù са широки, имат яйцевидна форма със сърцевидни или заострени окончания. На цвят са тъмнозелени, гладки, с бляскав оттенък. Дължината им е до 8 cm. Цветовете ù са розовобели, събрани в щитовидни съцветия с диаметър около 20 cm. През първите години младите растения растат много бавно и трудно може да се повярва, че след време ще достигнат „гигантски“ размери. H. petiolaris предпочита влажна и плодородна почва. Расте на полусянка, но обилно цъфти и на открити места. Размножава се чрез резници и издънки.
H. hortensis е листопаден храст с височина до 1,5 m. Листата му са с дължина до 22 cm, широки, овални, с назъбени краища. Съцветията достигат до 20 cm в диаметър. Листчетата на околоцветника са четири, с бял, розов или червен цвят. Подрязва се, когато прецъфти, и се пресажда или веднага след подрязването, или през юли в киселинна почва. През есента поливането постепенно се намалява. През зимата се оставя на тъмно на температура 3–8 ОС. С появата на първите листа и съцветия температурата трябва да се повиши до 12–18 ОС, а съответно на това се увеличава и поливането.

Коментирайте или задайте въпрос



Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 7-8/2004, Градина

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




ХОРТЕНЗИЯ - by

към началото