В категории: Брой 5-6/2004, Градина, Облицовки и настилки, Строителство

Настилки и облицовки в градината

Близо година след като направихме първи опит да предоставим на читателите ни нещо като пътеводител в света на облицовъчните плочи от естествен камък прогнозата ни, че този материал ще завзема все по-обширни територии, основно в личното строителство, напълно се сбъдва. Броят на складовете, които предлагат каменни плочи и павета, продължава да расте. От преди няколко месеца тези материали се появиха и в по-големи магазиви, в които бяхме свикнали да виждаме, така да се каже, „по-изискани“, а не обемисти стоки като каменните плочи, които по правило се продават на палети и се товарят с електрокар. Целта, очевидно, е била да се отговори на засиленото търсене, защото философията на тази верига магазини и да предлагат и „от пиле мляко“. Каменните плочи вече плъзнаха не само по алеи и стълбища, в градините, но все по-често се появяват и като облицовка на масивните дувари, които ограждат имотите в крайградските райони на София, а вероятно и в други населени места, където си струва инвестирането в недвижима собственост.
В НС 9-10/2003 се опитахме да систематизираме основните видове каменни плочи, които се предлагат на пазара. Естествено бе да подходим не от позицията на учен-минералог, а въз основа на опита и практиката на един от най-дългогодишните търговци на каменни материали в София. Постарахме се да съберем не само ценова, но и информация за произхода и основните качества на различните видове облицовъчни плочи. Сега, близо година по-късно, вече може да обобщим и личните си впечатления, придобити след изпробване на няколко вида камъни и залепване на над 800 m2 плочи по пътеки, площадки, стълбища, подпорни зидове и огради.
За разлика от изкуствените материали, естественият камък е създаден от природата и това го прави в известна степен неповторим. Качеството на плочите силно зависи от вида на скалата, от каменната кариера, от това дали са добити от дълбочина или от близки до повърхността „изветрели“ пластове. Те се продават на палета, за чието съдържание продавачът и да иска, не може да гарантира, защото на практика не знае производителят какви камъни е поставил във вътрешността на палето. По правило отстрани и отгоре се подреждат най-качествените плочи, а отвътре се поставят по-нискокачествените, като при някои палети човек остава с впечатление, че производителят е разчиствал и отпадъчните парчета. Това най-често се констатира при тънките плочи от червен пясъчник. За качеството на плочите частично може да се съди по краищата им, оформящи страните на палето. Добре е да се повдигнат и плочите от най-горните два-три реда. По-надолу на практика е невъзможно да се провери съдържанието на палето, без плочите да се претоварят на ръка.
Друга възможност за предотвратяване на покупка на некачествени плочи е да се обходят няколко склада, при което лесно си проличава разликата, най-вече в големината на предлаганите плочи. Сред по-препатилите клиенти се е утвърдило мнението, че в някои складове по принцип се предлагат по-качествени плочи (макар и с уговорката, че само товарачите в кариерата знаят какво съдържа вътрешността на палето), защото собственикът им е по-придирчив към доставчиците си и е склонен да им плаща повече за стоката. Това намалява отчасти печалбата му, но пък му печели постоянни клиенти.
От голямо значение за количеството на брака има видът на плочите – едни скали се цепят на големи с приблизително еднаква дебелина парчета, докато при други броят на дребните парчета преобладава и тогава може да се очаква, че и те ще се продадат покрай по-качествените едри плочи.
Когато човек няма достатъчно опит, основният, да не кажем и единствен, критерий при избора на каменни плочи е техният външен вид – цвят, структура и големина. Ние изпробвахме малко повече от половин дузина различни видове необрязани каменни плочи, което ни дава възможност да споделим лично придобития опит от полагането и експлоатацията на облицовки на големи площадки, пътеки, стълбища и подпорни стени. За такива облицовки се използват тънки плочи с дебелина до 3 cm, предназначени за полагане върху стабилна основа. Като облицовка на бетонни настилки даже и плочите от сравнително мекия червен пясъчник безпроблемно издържат натоварване от петнайсеттонен камион. Продават се и плочи с по-голяма дебелина и съответно големина, които са подходящи за пътеки с пясъчна основа.
По нашата класация на първо място бихме поставили плочите от бежов гнайс, добити от кариери в околността на Ивайловград. Някои от тях имат включвания от частички желязо, поради което бързо придобиват ръждиво оцветяване. Те може да се поставят на по-невзискателни места или пък да послужат за постигане на търсен декоративен ефект. За този вид плочи може да се каже, че са почти безотпадъчни, защото дребните парчета в палетата са рядкост. Те имат удивително равна и гладка повърхност, както и сравнително равномерна дебелина – между 1,5 и 2,5 cm. Поради това при по-голямо старание и опит може да се получи много добра и равна повърхност. Плочите са големи (средно около 10–12 бр./m²), което намалява площта, заета от фуги. Това е предимство, когато се облицоват площадки за паркиране на автомобили, защото плочите се почистват по-лесно, включително и от замърсяване с двигателно масло. Друго предимство на този вид камък е голямата здравина и твърдост на плочите – при почукване те издават ясен висок звук, а не кънтят на кухо. Това, между другото, е един от сигурните тестове за твърдостта и здравината на плочите. Структурата на плочите от бежов гнайс е еднородна и това ясно проличава при рязане. Голямата твърдост създава и известно неудобство, защото от всички описани тук видове плочи тези се режат най-трудно. Затова, по наше мнение, те са особено подходящи за застилане на паркинги и алеи за движение на автомобили, както и за силно натоварени пешеходни пътеки. При облицоване на стълбища се налага рязане на почти всяка плоча, което при тези плочи е свързано с доста голям разход на диамантени дискове.
Другият вид каменни плочи, които особено много ни допаднаха, са жълтите гнайсови плочи от района на гр. Гоце Делчев. Това е твърд и същевременно много красив камък с фина зърнеста структура. Има жълтеникаво-кафяво оцветяване, което на места наподобява концентрични кръгове. Повърхността му не е така равна и гладка, както при плочите от бежов гнайс, но с тях също може да се направят достатъчно равни плочници или стълбища. При необходимост някои издатини може да се откъртят с чук и плоско длето.
Следващите в нашата класация са гнайсови плочи от района на гр. Гоце Делчев. Те имат светло кремав цвят с по-тъмни кафяви включвания. Характерни за тях са слюдените частици, които проблясват при осветяване от слънчевите лъчи. Друга особеност е слоестата им структура, поради което от повърхността им сравнително лесно се откъртват люспички. Тези плочи са по-дребни, имат не особено равна повърхност и се режат доста по-лесно от предните два вида. Затова, според нас, са най-подходящи за стенни облицовки и стълбища.
Червеният пясъчник също бихме поставили в групата на най-предпочитаните материали заради яркото му оцветяване. От него се добиват както тънки плочи за облицовка, така едри дебели плочи, подходящи за полагане върху пясъчно легло. Когато се поддържат чисти, облицовките от този камък ярко се открояват и привличат погледа. Както подсказва наименованието им, плочите имат зърнеста структура, което, от една страна, ги прави сравнително лесни за рязане, но, от друга, те са силно хигроскопични и лесно попиват вода. По тази причина повърхността им бързо се замърсява, а поетата през зимата влага замръзва и малко по малко ги руши.
Грапавата повърхностна структура на плочите затруднява тяхното полагане и особено фугиране, защото колкото и внимателно да се работи, лицевата им страна неизбежно се зацапва с циментов разтвор, който трудно се почиства. От друга страна, тези плочи, след като се фугират, почистят и настилката добре изсъхне, трябва задължително да се импрегнират. В зависимост от използвания материал тази операция трябва да се подновява на всеки 1–2 или 3–4 години. Импрегнираната настилка се замърсява по-трудно, значително по-лесно се почиства, а лакът защитава плочите от проникване на влага.
Ефектът от лакирането особено силно проличава при червения пясъчник, защото подчертава и засилва цвета им. Когато плочите от този камък не са лакирани, те много бързо се замърсяват и настилката се обезличава визуално. Плочите от червен пясъчник имат още една характерна особеност, която се проявява след време. По повърхността на някои от тях избиват по-светли петна, без това да се дължи на остатъци от циментовия разтвор. Това обаче се наблюдава рядко.
Няколко думи за залепването, фугирането и поддръжката на каменните плочи. Най-често плочите се лепят върху пласт циментов разтвор, приготвен в класическото съотношение 1:3. Работи се с мистрия, чук за наместване на плочите в подложния разтвор, нивелир и различни по дължина мастари. На пазара се предлагат и специални фабрично произведени готови сухи смеси за лепене на каменни облицовки (като Flacol например), които се приготвят непосредствено преди употреба чрез разбъркване с вода до получаване на необходимата консистенция.
При настилане на по-големи площадки – паркинги или алеи, трябва да се предвиди наклон за оттичане на водата, а при необходимост и за нейното отвеждане в канавки или чрез канални тръби. Наклонът се дава още при полагане на подложния бетон, защото малката дебелина на пласта цименто-пясъчен разтвор не позволява необходимия за това толеранс. При направа на плочник около къщата трябва да се предвиди наклон за оттичане на водата встрани от основите. Минималният наклон за оттичане на водата е 1,5–2%. При по-големи площи най-лесно и точно се работи с помощта на лазерен нивелир, с който се определя нивото на крайните реперни точки на настилката според избрания наклон. На тези места се залепват добре нивелирани каменни плочи, по които впоследствие с помощта на мастар (дървен или алуминиев) се определят нивото и наклонът на останалите плочи в настилката. В такива случаи може да се препоръча практиката за предварително залепване на две или повече успоредни ивици от нивелирани помежду им плочи, които впоследствие служат за опора на вече по-къс и по-удобен за работа мастар. При настилане на по-малки площи и за текущ контрол при поставяне на всяка отделна плоча се използва обикновен воден нивелир. Много удобни са нивелирите с по няколко либели, всяка от които е монтирана така, че да показва точно определен наклон. Достатъчно е нивелирът да се постави върху мастара и наклонът на настилката може веднага да се отчете. При застилане с плочи на по-големи площи през 3–4 m трябва да се оставят разширителни фуги с широчина 10–15 mm, които впоследствие се запълват с материал, който дълготрайно съхранява еластичността си.
Полагането на настилките неминуемо е свързано с рязане на плочи. При облицоване на стълбища и бетонни парапети почти всяка плоча трябва да се обреже. На пазара се продават специализирани машини за мокро рязане, но цената им ги отпраща в професионалния сектор, където най-често се работи със скъпи плочи от мрамор, полиран гранит и др. Обичайната практиката е каменните плочи да се режат с ъглошлифовъчна машина и специални дискове със сегменти с диамантени зърна. Реже се на сухо, за който режим са пригодени и преобладаващата част от дисковете, предлагани на пазара. Голямото разнообразие от марки, диапазонът от световно известни до световно неизвестни производители и най-вече на цените правят почти невъзможно да се препоръча една или друга марка. Цените на най-често използваната големина дискове с диаметър 230 mm варират от около 20 до 200 лв., че и повече. Очевидно, и качеството им, т.е. тяхната дълготрайност и производителност при рязане, се намира в същия диапазон. Близо двегодишният ни опит открои два диска, които, по наше мнение, показаха добра дълготрайност при цена, доста близка до долната граница. От изпробваните поне четири-пет марки дискове най-добри се оказаха дисковете, които предлага „Спарки Елтос” към своите машини FK 65 за рязане на канали в бетон и тухлени зидове. Това очевидно не е случайно, защото производителят защитава реномето на своите машини. Много добра оценка по показателя качество–цена заслужава и дискът с надпис Marina от неизвестен производител, но с добра цена – около 44 лв. И двата диска са предназначени за сухо рязане на различни видове камък, бетон и тухлена зидария. За рязане на керамични плочи и керемиди се препоръчват дискове без сектори по периферията, които, между другото, са и по-евтини. Заслужава да се отбележи още, че, противно на очакванията, пресният бетон износва при рязане диска значително по-бързо, отколкото старите бетони. Важно е също така да се спазва обозначената на всеки диск посока на въртене. При рязане на каменни плочи се отделя голямо количество прах, поради което трябва да се работи със защитна дихателна маска и очила.
Разпространено е мнение, че рязането на каменни плочи бързо износва не само дисковете, но и ъглошлифовъчната машина. Това може и да е така, ако се работи с некачествена машина. При „зверска“ експлоатация в продължение на два строителни сезона и положени над 800 m² каменни настилки и облицовки нашата машина Sparky MBA 2001 PV не показа ни най-малко износване, което лесно се установява по появата на радиално биене на вала на редуктора.
След като настилката е готова и циментовият разтвор е стегнал достатъчно добре, неминуемо остават участъци, където краят на някоя плоча стърчи над нивото на съседните. Тези недостатъци може лесно да се коригират чрез изпиляване и шлифоване. За тази цел се използва специален абразивен инструмент с формата на камбанка, който се закрепва на ъглошлифовъчната машина. На снимката е показана малка ъглошлифовъчна машина Sparky и камбани, производство на една от най-реномираните в света фирми за абразивни инструменти – австрийската Rhodius, основана преди 177 години (вносител е фирма КИРОВ). Те се произвеждат с различна едрина на зърното – от най-едрите SIC 16 до най-фините SIC 120. Съответно за грубо изпиляване на каменни облицовки се работи с едри и грубо работещи камбани SIC 16 и SIC 24. Камбаните за фино шлифоване SIC 120 се използват за шлифоване на малки площи на недостъпни за голяма машина участъци от всякакви видове мозайки.
За фугиране се използва рядък циментов разтвор, приготвен с пресят пясък в съотношение цимент:пясък 1:2. Често фугите се запълват чрез внимателно наливане на тънка струйка циментов разтвор от канче с човка за насочване на струята. Плочите се замърсяват по-малко, когато фугите се запълват с помощта на тесен шпахтел, което обаче става по-бавно. В зависимост от предпочитанията фугите може да се оформят вдлъбнати, като нивото им е по-ниско от равнището на плочите. Така настилката става по-релефна, но и по-лесно задържа замърсявания. Другият вариант е нивото на фугите да се изравни с нивото на плочите. След около едно денонощие избилият тук-там встрани или над равнището на плочите циментов разтвор се остъргва с шпахтел и почиства с тясна телена четка.
Независимо от вида и гладкостта на плочите, крайният вид на настилката силно зависи от опазването на повърхността им чиста, а местата, които са зацапани с циментов разтвор, трябва да бъдат почистени, докато циментът още не се е втвърдил напълно.
По наше мнение не само за почистване непосредствено след залепване на плочите, но и за доброто поддържане на настилката има един-единствен способ и това е измиването със силна водна струя под налягане 110–130 ata. Няма друг начин за основно почистване на плочите от набиващия се в порите им прах, освен чрез силна водна струя. На пазара има голям избор на не скъпи водоструйни машини за студена вода, които са безценен помощник и за измиване на автомобила, за отмиване на полепналата по земеделските сечива и машини почва.
В повечето случаи, когато са още пресни, зацапванията от цимент може сравнително лесно да бъдат отстранени с точно прицелена водна струя. Трябва да се работи, образно казано, с ювелирна точност, защото замърсяванията се намират най-често по краищата на плочите – в непосредствена близост до фугите. Ако попадне върху фуга, струята лесно поврежда повърхността на циментовия разтвор в нея. При по-стари замърсявания вече трябва да се прибегне към специални химикали на киселинна основа, които неутрализират цимента и много улесняват последващото му почистване с водна струя. Тук заслужава да отбележим, че с цел да поевтиним по нашенски тази процедура опитахме почистване на плочите с разредена солна киселина. Резултат имаше, но доста по-слабо изразен от третирането със специално произведен за тази цел препарат.
Ако човек няма опит, той несъмнено ще преживее известно разочарование, когато установи разликата между току-що почистената и още мокра настилка и след като тя изсъхне, когато плочите избледнеят и цветовете им изгубят наситеността си. Тази разлика е особено силно изразена при плочите от червен пясъчник. Това може да се избегне в много голяма степен, ако добре почистената, обезпрашена и суха настилка или облицовка бъде импрегнирана и защитена с подходящ лак.
Напоследък все повече се продават и парчета карстов варовик за оформяне на малки алпинеуми. Те несъмнено ще украсяват градината и ще радват окото, но това, което ни въздържа да препоръчваме използването им, е, че тези скали се изкъртват и събират по повърхността. Те са образувани в резултат на хилядолетното въздействие на дъждовната вода върху варовиковите скали и тяхната ерозия. Докато каменните кариери основно се разработват в дълбочина и нанесените на природната среда рани впоследствие могат да бъдат горе-долу замаскирани чрез засипване с пръст, то ограбването на варовиците от планините ги лишава завинаги от естествената им природна украса.

Лакиране на каменните плочи
На пазара се предлагат няколко марки лакове, подходящи за импрегниране и защита на зидове и облицовки от камък. Те се използват също така и за защита на повърхности от бетон, тухлена зидария, мрамор, мозайки, дърво и др. Целта е върху повърхността на обработените материали да се създаде водоотблъскващ защитен слой, който възпрепятства проникването на влага и вода с всички произтичащи от това вредни последици. Освен това повърхността става „немокреща“ се, което означава, че водните капки не се разливат и стичат, а запазват формата си, подобно на капките върху добре пастирано автомобилно купе.
Лаковете се делят на две основни групи – на акрилна и на силиконова основа, а цените на основната част от тях се намират в диапазона 7–22 лв. Понеже не знаем у нас да са правени лабораторни изпитания на устойчивостта и качествата на покритията, създавани с различни лакове, ние постъпихме по най-сигурния и изпитан начин. Избрахме лак от „златната“ ценова среда (14 лв./l с ДДС) и същевременно от доказан световен производител, какъвто несъмнено е швейцарската фирма Vandex. Тя е известна най-вече със своите уникални материали, придаващи абсолютна и трайна водоплътност на бетонни конструкции и изделия чрез проникване и кристализация в дълбочина.
Vandex Sealer AC е синтетичен акрилен хидрофобизиращ лак с гарантирана от производителя експлоатационна трайност на покритието 3 години. Това е добро постижение, като се има предвид, че според данни от специализирани източници лаковете на силиконова основа са значително по-чувствителни от акрилатните към облъчване с ултравиолетови лъчи и съответно са по-нетрайни от тях, когато лакираните повърхности са изложени на слънчево греене. Лакът на Vandex представлява безцветна течност и не променя цвета на повърхността. Нанася се с четка или с пръскачка с ниско налягане – бояджийска или лозарска пръскачка. Лакът се нанася, след като каменната настилка бъде окончателно фугирана и почистена от избилия при фугирането циментов разтвор, зацапванията от цимент върху камъните са старателно почистени с киселинен препарат и силна водна струя. Лакира се, след като настилката изсъхне напълно.
Защитата на каменните плочи срещу проникване на влага ги предпазва от постепенно разрушаване поради замръзване на водата, което по-забележимо се проявява при плочи със слоеста, люспеста структура. Още след първата зима от повърхността тук-там започват да се отделят люспи. Лакираните плочи придобиват по-наситено, по-контрастно оцветяване, по-добре изпъкват и фугите, защото лакът попива по-интензивно в тях. След като изсъхне, лакът не образува корица и съответно повърхността остава матова.
Когато лакът се използва за импрегниране на бетонни изделия, тухлена зидария или мазилки, основата трябва да бъде напълно здрава, без нестабилни ронещи се парчета, без кухини и пукнатини. Освен това трябва да бъде добре почистена от замърсявания с нефтопродукти и мазнини, битуми, бои и други синтетични покрития. Vandex Sealer AC е еднакво подходящ лак за външно или вътрешно приложение. Освен срещу проникване на влага, лаковото покритие осигурява добра защита срещу въздействието на въглеродния диоксид във въздуха, на използваната през зимата за предотвратяване на поледицата луга, както и на съдържащите се в морската вода соли.
Разходът на лак е 0,25–0,5 l/m² в зависимост от порьозността на материала. Изсъхва за около 3 часа, като напълно се втвърдява след 24 часа. Може да се разрежда с минерален терпентин (White spirit).
Когато се лакират настилки и облицовки от оцветен камък и, особено, когато са разположени на открито, в повечето случаи е без значение дали това ще предизвика известна промяна в цвета или не. Това обаче съвсем не е така при лакиране на бели рязани и със съвсем гладка повърхност плочи. Затова вече подчертахме, че Vandex Sealer AC не променя цвета на основата, върху която е нанесен. За да проверим това му качество, импрегнирахме подпрозоречни дъски от врачански варовик – едно често срещано решение при по-луксозно строителство, особено за защита на външните зидове под прозорците. Камъкът е мек, лесно се реже и полира за получаване на гладки плочи. Той обаче е хигроскопичен, лесно поема влага и поради това бързо се замърсява. Подпрозоречните дъски или плотове в помещението може да бъдат непоправимо повредени, ако върху тях се излее оцветяваща течност, например вино. Това може да се предотврати, ако предварително се импрегнират. Освен това те ще задържат по-слабо попадналия върху тях прах и по-лесно ще се почистват.
Защитата на лаковото покритие играе много важна роля и при каменните плочи със силно пореста повърхност, каквито например са пясъчниците. Покритие от подобни плочи е красиво само през първата седмица, след като е било основно измито с водоструйна машина. Постепенно то се замърсява и иначе красивите плочници от червен пясъчник започват да посивяват и да заприличват все повече на обикновена тротоарна настилка. В тези случаи лакирането много помага, защото голяма част от замърсяванията се отмиват от дъждовете и доста по-рядко се налага основно измиване с водоструйна машина. Лакът се доставя в метални туби с вместимост 10 l и 1 l.
За повече информация – фирма „Новострой

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Настилки и облицовки в градината”

Николай Николов | юли 25th, 2011 at 5:15 am

Инфото е супер, вярвам, че ще е полезно на всеки, който се занимава или му предстои да се занимава с това. Мен специално ме интересува повече полагането на малки гнаисови плочи с различна дебелина от 1,5 до 3 см дебелина върху пясък. Как да укрепя плочника 5*5м . Няма да се движат автомобили по него.
Ще бъда безкрайно благодарен ако получа малко инструкции или просто споделен опит.
С приятелски поздрав!
Николай
„Направи сам“:Отправяме запитване към читателите на списанието: Някой желае ли да сподели своя вече изпитан опит по поставения въпрос?

Коментирайте или задайте въпрос



Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




Настилки и облицовки в градината - by

към началото