В категории: Брой 3-4/2004, Градина

Практически решения за подържане на тревни площи

Подготовка на почвата и подхранване на тревните площи

Независимо от вида и начина на засаждане (чрез засяване или чрез разстилане на готови тревни килими), всички видове треви се развиват най-добре в леки и водопропускливи почви. Ако нивото на подпочвените води е високо или почвата е тежка и глинеста, може да се наложи предварително дрениране на терена чрез изкопаване на дренажна система и поставяне на събиращи и отвеждащи водата перфорирани тръби. При глинести почви се препоръчва размесването ù с пясък в повърхностния 20-сантиметров пласт. За добрия краен резултат най-важна е предварителната подготовка на почвата. При създаване на нови тревни площи теренът трябва да се нивелира и подравни, а почвата да се прекопае на дълбочина 25–30 cm. В малката домашна градина се прави с права лопата, наричана още бел. Това, общо взето, е трудоемка операция, но пък иначе отлично замества скучните и еднообразни упражнения в някоя фитнесзала. При големи площи се използва малък трактор, а за разрохкване на почвата – култиватор. Почвата трябва да бъде добре раздробена, като камъните и коренищата се събират и изхвърлят. При малки площи е желателно повърхностният слой пръст да се пресее през едро сито. Накрая се подравнява и повърхностният пласт леко разрохква с гребло, при което по-едрите бучки се разбиват. След това теренът се оставя за около седмица-две. През това време плевелите поникват и лесно може да бъдат премахнати още в зародиш с мотика или чрез третиране с хербициди. Накрая почвата се наторява.

В специализираните магазини се предлагат всички необходими торове за подхранване на почвата преди сеитба и за поддържане на вече избуяли, с добре прихванат чим треви. Използват се предимно комбинирани торове, включително съдържащи всички необходими минерални съставки, специализирани за поддръжка на тревни площи. Предлагат се и специално разработени комбинирани торове, които се разлагат бавно и разпръснати в малки количества, осигуряват дълготрайно подхранване с необходимите хранителни вещества. За да бъде информацията максимално конкретна и статията по-полезна, ще цитираме материали и инструменти, които може да бъдат намерени в магазините  от големите вериги „Направи сам“.

Тори се предимно в периода на активен растеж на тревата или от април до края на октомври с промеждутък от около 4–5 седмици между всяко торене. При използване на активно действащи комбинирани торове торенето се извършва 4–5 пъти на сезон. При специални бавно действащи торове се тори 2–4 пъти годишно. Последното за годината есенно торене също е важно, защото се улеснява възприемането на хранителни вещества чрез корените на тревата при леко замръзнали почви. Използваните торове и годишната норма на торене зависят и от вида на тревата. Като универсален пример за годишно торене с комбинирани торове може да се препоръча следната схема:

» Март-април – 10–15 g/m²

» Юни – 4–6 g/m²

» Септември – 10–12 g/m²

» Октомври-ноември – 5–6 g/m²

Ако тревата не се подхранва редовно и правилно, растежът ù силно се забавя и тук-там започва да пожълтява. В идеалния случай точната дозировка на необходимите за внасяне в почвата торове зависи от нейното състояние, което може точно да се определи единствено чрез извършен в лаборатория анализ. Най-подходящите за това сезони са пролетта и есента, като за анализ се взимат проби от почвата на дълбочина до 30 cm, а при чисто тревни площи – и до 10 cm, поне от пет места в градината. Пробите се поставят в добре затворени найлонови пликове и се предават за анализ в лабораторията. На практика това обаче рядко се прави и затова по-често се разчита на предписаните общи норми за торене и на интуицията.

Торовете са в гранулиран вид и най-подходящото средство за равномерното им разпръскване е сеялката за тревни смеси. Тя трябва да се движи равномерно в допиращи се една до друга ивици, като се избягват острите завои. Така торът се разпределя равномерно и в необходимото количество. Предозирането при торене причинява „прегаряне“ на тревата. След като торът се разпръсне, тревните площи обилно се напояват, за да се разтворят гранулите и вече втечненият тор да проникне дълбоко в почвата.

 

Защита от плевели

Освен семената на тревата в почвата попадат, най-вече по въздушен път, и семена на различни нежелани растения, които загрозяват тревната площ, а в някои случаи и пречат на развитието на тревата. Затова те се наричат с обобщаващото название плевели и трябва да се премахват веднага, щом се появят. Древната практика за скубането им на ръка вече е отживелица. Сега се използват специални препарати (хербициди), които избирателно унищожават определени видове плевели, без да повреждат културните растения, в случая тревата. Специално за поддръжка на тревни площи в Mr. Bricolage се предлагат два препарата: „Раундъп Биосила“, който се използва за предварителна подготовка на терена – при поникнали плевели и преди засяване на тревните смески, и МАТОН 600ЕК – фитохормонален хербицид, който е по-подходящ за премахване на вече израснали плевели, защото избирателно ги унищожава, без да причинява вреда на тревата. Той се използва и при стари тревни насаждения.

И двата препарата са концентрирани и се разреждат с вода. Третираните площи се пръскат с пръскачка. Тя се използва и за разпръскване на препарати за растителна защита. Изработена е от здрава пластмаса, което значително намалява теглото ù и я прави удобна за носене на гръб. Въздухът се нагнетява с помощта на помпа, задвижвана с дълъг лост.

 

Засяване

В специализираните магазини се предлагат тревни смески от реномирани производители – френската Carneau, датската DLF Trifolium, словенската Agrochehia и др. Характеризират се с висока кълняемост и специален подбор – гаранция за получаването на качествена тревна морава. Най-общо казано, смеските се делят на три групи според условията на засаждане и експлоатация на тревната площ: семена за тревни площи, изложени на силно слънце, и за площи на сянка. Третият вид са смески за тревни площи, устойчиви на интензивно движение, и терени за спортни цели – най-търсени и често използвани.

Характерно за смеските, предназначени за сенчести терени, е, че тревата расте по-бавно. Ако на такова място се засее трева за слънчеви терени, тя бързо ще израсте и ще образува крехки, нежни стъбла. Смеските за слънчеви терени се използват предимно за декорация в цветни градини. Желателно е върху тревните площи да не се стъпва прекалено често.

Смеските за спортни терени са устойчиви на тъпчене и са особено подходящи за засаждане около беседка, например. Независимо, че тези треви са по-жилави и устойчиви, добре е да се знае, че тези качества се проявявят едва през втората година след сеитбата, докато през първата тревният килим трябва да се щади.

Най-подходящото време за сеитба на тревните смески са март, април и в по-малка степен май. Средната препоръчителна посевна норма е 1 кg семена за площ 30–35 m². За получаването на по-гъст тревен килим е препоръчително разходната норма леко да се завиши. При по-големи площи засяването се извършва със специална сеялка. Гъстотата на посева зависи от количеството семена, които сеялката пропуска през редицата отвори, разположени в долната част на коша. Големината на отворите се регулира с помощта на странично движеща се рейка, задвижвана с лостов механизъм. Понеже семената са много ситни, желателно е да се размесят с пясък в съотношение 1:1 и чак тогава се изсипват в коша на сеялката. Така преминават по-лесно през отворите и се разпределят по-равномерно върху площта. Със същата цел се препоръчва още засяването да се извърши на два пъти, като втория път сеялката се движи на ивици, перпендикулярни на предишните. При по-малки площи разхвърлянето на семената може да стане и на ръка, като и тук е добре това да се извършва на предварително маркирани ивици, за да се намали до минимум неравномерността при разпределянето им.

Преди засяване повърхността на почвата се разрохква с гребло и след това се валира. Семената се засяват съвсем плитко – до около 0,5 cm. Разпръснатите върху повърхността семена се заравят чрез специално гребло. Зъбите му представляват тесни и еластични стоманени пластини, които при работа леко пружинират. Разстоянието помежду им може да се регулира чрез преместване на дъговидната пластина. С преместването ù напред разстоянието между зъбите намалява и греблото става „по-твърдо“ и обратно.

След заравяне на семената площта се валира отново със специален валяк за тревни площи. Той представлява херметично затворен метален цилиндър, който се пълни с вода или пясък, за да натежи. Чрез валиране семената се притискат плътно в почвата, по-лесно покълват и не могат да бъдат отнесени при по-силен вятър. Валирането е полезно и при вече съществуващи тревни насаждения, като задължително се извършва напролет, когато част от корените на тревата са излезли над почвата и са се оголили вследствие нейното замръзване през зимата. Така те се притискат в почвата и предпазват от изсъхване. Валиране се извършва и когато се образуват множество купчинки пръст, изхвърлена от червеите. Покълването на семената зависи от температурата и влагата в почвата, но в общия случаи става след около седмица.

При желание да се получи много бързо качествен тревен килим, вече добре вкоренена и качествена трева може да се купи на рула върху текстилна основа. Те се разстилат плътно допрени едно до друго върху предварително подготвения терен. Рулата се притискат старателно с обратната страна на градинско гребло, за да прилегнат плътно към почвата и за да не останат въздушни възглавници. Останалите между тревните ивици пролуки се запълват с градинска пръст, примесена с пясък, и в тях може да се засеят семена за пълно прикриване на снадките.

Засаждането на тревата по този начин може да се извърши по всяко време на годината, с изключение на студените зимни месеци, когато повърхностния пласт на почвата е замръзнал. Доставката на тревните рула трябва да се организира така, че да не престояват в навито състояние. Ако все пак се наложи забавяне с повече от едно-две денонощия, рулата трябва да се развият и положат на сенчесто място с тревата нагоре. В противен случай тя ще избледнее и пожълтее.

 

Аериране и почистване

Това също е важна операция, която обаче рядко се извършва – най-вече поради незнание. След време и особено, когато върху тревата интензивно се ходи, повърхността на почвата се уплътнява, корените ù започват да получават все по-малко кислород, а водата и хранителните вещества при торенето все по-трудно достигат до тях. Всичко това неизбежно предизвиква намаляване на темповете на растеж. Затова периодично трябва да се взимат мерки за „проветряване“ на корените. Това се прави напролет или късна есен, като с метални остриета се пробиват множество равномерно разпределени по терена дупки на дълбочина около 10 cm. Желателно е в отворите да се насипе пясък, за да се предотврати повторното им затлачване и запушване. В градината това се прави най-лесно с помощта на метална вила с прави и дебели зъби, а при по-големи площи се използват специални уреди, наподобяващи масивна вила с кухи, подобни на замби зъби. При натискане с крак те се забиват в почвата, тя се изрязва и навлиза в кухината на всеки от зъбите. По този начин почвата около отвора не се набива и уплътнява. При последващото забиване намиращата се в зъбите почва се изтласква на малки парчета с цилиндрична форма и пада в тревата. Желателно е извадените парченца почва да се съберат и след като изсъхнат, да се раздробят равномерно и пръстта да се разпръсне обратно върху тревната площ. Обичайно се правят около 100 дупки на площ 1 m².

Друга, също важна операция, която често се подценява, е редовното почистване на тревата от образувалия се по повърхността на почвата тънък слой от изсъхнали стъбла и листа, които се вплитат между здравите и жизнени стъбла. С течение на времето този слой се уплътнява и въпреки обилното поливане и подхранване с торове тревата започва да расте все по-слабо и да линее. Причината за това е, че корените на тревата започват да се развиват в хоризонтална посока, съвсем близо до повърхността на почвата, където лесно могат да заболеят. За ограничаване на този процес е необходимо: киселинният фактор на почвата да се поддържа в границите pH 5,5–5,6; да се намали подхранването със съдържащи азот торове; да се засяват само качествени и подходящи за съответното им местоположение сортове треви.

Механичното отстраняване на образувалия се слой се извършва със специално гребло с остри и същевременно тънки, извити напред зъби. За големи площи се използват машини, чийто работен инструмент на практика представлява ротационно гребло с оформени по подобен начин зъби. При изтегляне на греблото зъбите му разрязват повърхността на почвата и събират изсъхналите стъбла и листа, почти без да повреждат корените. Разстоянието между зъбите на греблото трябва да бъде 20–30 mm, а дълбочината на врязване в почвата – 4–15 mm. Преди извършване на тази операция тревата трябва да бъде ниско окосена. Такова почистване се прави един път в годината – напролет.

Същата операция се извършва и при необходимост от сгъстяване на тревата на места, където тя е оредяла. Мястото се обработва с греблото, при което в почвата се отварят бразди, в които се засяват новите семена.

 

Напояване

Вярно е, че повечето видови треви са сравнително устойчиви на засушаване. За да бъде обаче тревното покритие винаги свежо и зелено, тревата трябва равномерно и често да се полива. В противен случай тя първоначално загубва свежия си зелен цвят и придобива синкаво оцветяване, а повърхността на листенцата става матова. Те започват да се увиват спираловидно, а при настъпване с крак тревата престава да се вдига бързо. Това са симптоми, които показват, че трябва незабавно да се пристъпи към обилно, дълбоко проникващо напояване при норма 20–25 l/m². За предпочитане е по-рядкото, но по-обилно напояване, така че водата да достигне на дълбочина поне 20 cm. Ако то е недостатъчно, корените на тревата, вместо на дълбочина се „изхитряват“ да се развиват в хоризонтална посока, където намират повече влага. Така образувалата се плитка коренова система е застрашена, защото при временно засушаване бързо ще загине.

За поливане на по-големи площи се използват най-различни системи на автоматични водоразпръскващи устройства. Всички те работят под действие на водното налягане. Разпръсквачите за напояване на кръгообразна по форма площ са подходящи за 50–150 m². Друг вид са разпръсквачите, предназначени за напояване на терени с правоъгълна форма и широчина до около 12 m. Широчината на оросявания сектор може да се регулира. Много удобни са и специалните дъждовални маркучи с множество фини отвори. Те пропускат съвсем фини струйки вода, които нежно оросяват площта на около 4 m от двете страни на маркуча.

За по-големи площи най-често се използват т.нар. импулсни разпръсквачи, които на тласъци изхвърлят мощна водна струя на далечно разстояние. Освен за поливане в пълен кръг те може да бъдат регулирани за напояване и на сегмент от кръга с точно зададена форма и големина. Водната струя се управлява така, че равномерно да напоява не само отдалечените части на терена, но и в близост до разпръсквача. Един имулсен разпръсквач напоява от 75 до 475 m² площ.

За да стигне водата до разпръсквачите, са необходими градински маркучи, чието разнообразие също е много голямо. Най-общо казано, те се различават по диаметър и качество, а оттук и по цена. Маркучите са многослойни, с армираща оплетка. По-добрите, но съответно по-скъпи, са произведени по технология, която в много голяма степен предотвратява възможността да се пречупват при по-рязко преместване. Свързването помежду им, към водопроводния кран или към разпръскващите уреди става с помощта на специални накрайници, които сами по себе си представляват тема за отделна статия (виж НС 7-8/2002).

И за „десерт“ оставихме комплекта на Gardena за изграждане на скрита под повърхността на почвата система за напояване. Той включва разклонителна кутия, през която става свързването на водопроводната мрежа с положения в почвата маркуч, самият маркуч и кутия с монтиран в нея разпръсквач. Цялата система е вкопана в почвата, като отгоре се виждат само капаците на разклонителната кутия и на кутията с разпръсквача. Под действие на водното налягане капакът на кутията се отваря, разпръсквачът се издига над повърхността и започва да напоява. Щом притокът на вода спре, разпръсквачът се прибира в кутията и капакът ù се затваря. Много елегантно решение, пестящо немалко усилия и време за влачене и събиране на маркучите. Не бива да се забравя и опазването на нежните, крехки цветенца, разположени на пътя на маркуча.

 

Косене

Вече стана дума, че след напояването второто по важност условие за добър тревен килим е редовното косене. Това е задължителна операция, която обаче се извършва с различна честота в зависимост от интензивността на растежа на тревата – най-често в периода май-юли. Златното правило за случая гласи, че се коси, когато височината на избуялата трева е надхвърлила с около половината поддържаната височина, т.е. при желана постоянна височина 40 mm моментът за косене настъпва, когато тревата достигне 60 mm. При това се реже на около 1/3 от височината ù. Височината на тревата и оттук честотата на косене силно зависят от предназначението и употребата на тревната площ. В градини и паркове, където има интензивно движение и играят деца, е желателно да се коси веднъж до два пъти седмично. При тревни площи в цветни градини, в които се гази по-рядко, може да се ограничи до 1–3 пъти годишно. Височината на косене зависи както от режима на използване на тревната площ, така и от вида на тревата и обикновено е посочен на кутията със семена. Най-общо казано, декоративни и за спортни цели треви се косят на височина 10–20 mm, площите за игра и обща употреба – на 30–40 mm, а парковите площи и разположените на сянка на 50–60 mm. Тревните участъци, включени в обща градина, в които рядко се стъпва, се оставят да израстат до височина 60–80 cm.

Съществуват различни косачки, задвижвани с бензинов двигател или електричество. Има и модели, които се задвижват със собствен източник на енергия – слънчева батерия, други пък използват въздушна възглавница. Изборът на косачка зависи от големината и профила на тревната площ и от близостта на електрическо захранване. За площи около 200 m² е достатъчна косачка с широчина на косене 32 cm, за площи до 500 m² – 40 cm, а за площи до около 1000 m² – 46–52 cm.

Силата на тези машини е в качественото и бързо косене на големи тревни площи. Когато обаче трябва да се коси трева около камъни или зидове, около бордюри и други твърди предмети, косачките са безсилни, защото ножовете им са застрашени от повреда и дори счупване. За такива места се използват ръчни ножици, а по-големите мераклии биха предпочели електрически ножици с акумулаторно захранване, които работят около 20 часа в автономен режим.

Самостоятелна група машини за косене на трева са тримерите. Те се задвижват най-често с електричество и по-рядко с бензинов двигател. Леки и подвижни, те са пригодени за косене на малки участъци с площ до около 100–150 m² с разнообразен терен, включително около дървета, храсти, големи декоративни камъни, бордюри, зидове и т.н. С тях може да се коси и под прав ъгъл спрямо терена. Режещият инструмент са въртящите се с висока скорост краища на найлонова корда с дебелина 1,4–1,6 mm, разположена в макара. При удар в твърд предмет кордата може да се скъса, което обаче не е беда, защото от макарата се издърпва ново парче и косенето продължава. Щом кордата се изразходва, макарата се подменя с нова.

Височината на рязане се определя от височината на предпазителя на машината. Машината се държи с две ръце, а малкото ù тегло (1,5–3,2 kg) позволява държането ù и с една ръка. Ивицата на косене най-често е широка около 25–30 cm.

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Практически решения за подържане на тревни площи”

Тодор Иванов | юли 31st, 2015 at 10:27 pm

Много добра статия, браво на автора!

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 3-4/2004, Градина

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото