В категории: Брой 1-2/2004, Градина

ДРАЦЕНА

Ася Асенова

Драцените произхождат от тропическите и субтропическите области на Африка и Азия. Оценена е още през Викторианската епоха – ХIХ в. и не след дълго попада в списъка на най-популярните растения. Драцената е многогодишно вечнозелено растение. Родът наброява 150 вида, които в естествената си среда са палмоподобни дървета и храсти. Освен с палмите драцената често е бъркана и с видовете от близкия род „Кордилина“, от който се отличават по кореновата си система и броя на плодовете. Преди 10–15 години в ботаниката драцените и кордилините са се отнасяли към едно семейство. Обединявани са не само въз основа на сходната им „осанка“, но и заради еднаквите условия на отглеждане. Най-различимият белег на двата вида са корените – на корделините са бели, а на драцените – оранжевожълти.

Родът „Драцена“ получава своето название от гръцката дума dracaina. Един от най-известните в древносттта видове на този род – Канарска драцена, при отрязването на ствола пуска огромно количество кървавочервен сок. Необичайният вид на това дърво, високо колкото шестетажна сграда, с диаметър повече от 4,5 m, подсказва и неговото древно название – Драконово дърво.

Названието на рода на кордилините отново е заимствано от гръцки и произлиза от cordylle, която означава възел, буца или твърда подутина. Името се дължи на характерните особености на кореновата система на тези растения – корените образуват специфични издатъци, подобни на буци. Родината на кордилините са тропическите райони на Африка и Азия. Някои видове се срещат в Австралия и само един вид в Южна Америка, по-специално в Бразилия. Но и драцените, и кордилините виреят в топли и светли помещения и това е може би най-важната предпоставка за плодотворния им растеж. Те са едни от най-красивите листнодекоративни стайни растения, които не са кой знае колко капризни и затова се радват на голям успех и широко разпространение в цял свят. Листата им са дълги, заострени, с форма на меч. Някои екземпляри достигат голяма височина и са много подходящи за просторни помещения. Наричат ги също „фалшиви палми“, особено когато долните им листа окапят и стъблото се оголи. Всъщност те нямат никакви родствени връзки с истинските палми.

Драцените са подходящи предимно за аранжиране на интериора в офиси и просторни помещения. Според вида на листата има няколко сорта, които при едни видове са много тесни, а при други са леко овални, обагрени в различни цветове по самите им краища.

Най-успешно се отглеждат Dracaеna marginata, Dracaеna draco и Cordyline australis. Тези растения понасят леко затъмнени и сенчести помещения и издържат на достатъчно ниска температура през зимата. Останалите видове се нуждаят от високи температури. Има няколко общи изисквания за успешно отглеждане на драцените в стайни условия. Тези красиви растения не са претенциозни, растат добре и на лека сянка. Специалисти обаче препоръчват източното и западното изложение като най-благоприятни за растежа и развитието им. Местоположението трябва да е светло, но защитено от пряка слънчева светлина. Dracaеna draco, Dracaena fragrans и Dracaena hookeriana през лятото може да се оставят на свеж въздух, но задължително зимуват при 12 °C. Всички други видове през цялата година се държат в помещения, в които температурата не пада под 18 °С. Драцените са чувствителни към резки промени в температурите, затова внимавайте – това може да предизвика гибел на растението. Критична за повечето видове е температура 14 °С. Растенията трябва да се предпазват и от силни течения. Поливането е обилно през топлите месеци, а през зимата постепенно се намалява.

Разсаждат се веднъж на две години. Най-благоприятното време за размножаване и разсаждане е пролетта, въпреки че това е възможно и през всеки друг сезон. Почвата задължително трябва да е влажна, но не мокра. Листата на драцената трябва да се пръскат сравнително често. Размножава се вегетативно – стволът се разрязва и се отделят няколко части, всяка по 7–10 cm. Единият вариант е да се отреже и вкорени връхната част, а другият е да се вземе част от стъблото. Резниците се засаждат във влажен пясък и след един месец се появяват корени. След това растението се пресажда в пръст.

Ако за метод за размножаване се използва връхната част, тя се отрязва и се оставя във вода или във влажен пясък, докато пусне коренчета. Младите растения се пресаждат всяка година, а възрастните през 2–3 години. Драцените не се нуждаят от подрязване.

Освен чрез стъблени резници могат да се размножават и чрез посяване на семена през февруари–март. Съдът се пълни с влажна пръст, семената се посяват на дълбочина 1,5–2 cm, след което се полива и се покрива със стъкло. Оставя се на топло място при приблизителна температура 20–25 °С. При покълване, което настъпва след 5–7 дни, стъклото се отстранява и съдът се поставя на добре осветено място, но в никакъв случай на слънце. Когато укрепнат и развият по няколко листа на всеки стрък, растенията се пресаждат в отделни саксийки с диаметър около 5–6 cm.

Над 40 вида растителни сорта могат да се отглеждат в стайни условия. Попаднали в полезрението на човека и станали впоследствие стайни растения, много от драцените значително са променили своя първоначален външен вид – били са подложени на множество селекции и хибридизации, които довеждат до появата на нови сортове. С особена популярност се ползват пъстролистните форми, които иначе не се срещат в некултивирани условия. Повечето от видовете, включително и градински сортове, са изцяло подходящи за отглеждане в дома. Основното условие е стаята да бъде светла и топла. Ако температурата падне под 15 °С, започва постепенно повяхане и окапване на листата, след което настъпва и окончателното загиване на растението. Затова при появата на даден проблем трябва веднага да се обърне внимание и да се реагира докато е време.

Умерената светлина е много важна – в общия случай това е лека, разсеяна светлина или полусянка. Значение има и видът драцена. Така например Dracaena terminalis изисква ярка светлина, а Dracaena marginata и Dracaena fragrans растат предимно на сянка. Недостатъчното количество светлина предизвиква изменение в окраската на листата. В такъв случай сигнал за настъпилия проблем е избледняването на зелената част на листата, като особено страдат участъците в червен и жълт цвят – те просто изчезват, тяхната окраска се променя в зелена.

Изобилната и силна светлина не е препоръчителна – в този случай младите листа съхраняват ярката си окраска, а старите много бързо увяхват и окапват. Важно влияние оказва и влажността на въздуха, която през лятото трябва да е нормална, а през зимата ниска. По-голямата част от драцените са чувсвителни към сух въздух, затова редовно листата трябва да се пулверизират редовно. Най-добре е това да се прави вечер с хладка преварена вода.

Основното правило е да не се полива върху влажна почва, но и да не се допуска пълното ù изсъхване. Почвата трябва да е винаги влажна, за което е необходимо осигуряването на добър дренаж. Водата за поливане трябва да е хладка (със стайна температура). Почвата между поливанията трябва да е почти суха. За пресаждане и на драцените, и на кордилините се използва смес от една част пръст, една част черен торф и една част речен пясък. Задължително е захранването с минерални торове – особено важно и необходимо в периода на активния растеж на растението. Подхранването започва през март–април и приключва през есента. През зимата растенията се намират в състояние на покой и се поливат по-пестеливо.

На Канарските острови растат прочутите Драконови дървета или т.нар. Канарска драцена (Draceana draco). Това е мощен гигант с огромни, дебели стволове, диаметърът на които достига до 4,5 m. Височината ù е обикновено до 18 m. В стайни условия тези растения значително отстъпват на своите южни родственици и израстват до височина не повече от 2–3 m, най-често до 0,5 m. Драконовото дърво е изключително издръжливо листнодекоративно растение и почти не създава затруднения при отглеждането му. Листата му са зелени, с лек гълъбов нюанс, дълги са около 40–50 cm и широки 2–4 cm. Старите листа с възрастта окапват – това е съвсем естествено. Растенията, които са станали твърде големи, може да се намалят чрез подрязване на връхната част. Ако върховете на листата започнат да изсъхват и придобиват кафеникав оттенък, трябва да се подрежат с ножица според листната им форма, без обаче да се нарани здравата тъкан на растението.

Dracaena deremensis е относително бавно растящо многогодишно растение, с дебели дървесни стволове, достигащо височина до около 1,2 m, въпреки че в добри стайни условия може да надхвърли и 3 m. Родината му е тропическа Африка. Листата са относително широки, тъмнозелени с една или повече надлъжни ивици с бял или жълт цвят. Този вид по-трудно губи долните си листа. В природни условия цъфти с бели и розови цветове.

Dracaena marginata е сред най-предпочитаните и известни видове и е най-често отглеждана. На височина достига до 3 m. Листата ù са тесни (до около 5 cm) и дълги (до 50 cm) и в зависимост от сорта може да са с жълти или червени ивици. При силно осветление те се отпускат и опадат.

В култивирани условия цъфти много рядко – един път на 7–10 години. Цветовете ù са тъмночервени, а вътрешната им част е бяла. Имат специфична, много неприятна миризма. Вирее в затъмнени помещения и не обича ярка слънчева светлина, въпреки че е топлолюбива. Всички познати методи за размножаване се прилагат без особени затруднения. Най-подходящото време е началото на ранната пролет в периода на активния растеж на растението. Дори и при повечето драцени да не се налага подрязване на върха, в случай че растението добие достатъчно внушителен вид, би могло да се оформи чрез подрязване. Това е задължително само за по-старите растения. Отрязаната горна част се поставя във вода или във влажна пръст, покрита с целофан. След няколко седмици от ствола на старото растение поникват 2–3 нови стволчета. Поливането през зимата е умерено, а през лятото обилно. Между поливанията горният, повърхностен слой на почвата обезателно трябва да е изсъхнал. За да се развива добре, Dracaena marginata има нужда от често пулверизиране на листата, което важи и за всички видове драцени. Без това драцената няма да загине, но старите листа ще изсъхват по-бързо. Ако това се случи, не се опитвайте да изрязвате само сухата част на листата, защото това ще предизвика следващо изсъхване. По-добре би било да се отстранят всички изсъхнали листа, в противен случай те ще окапят постепенно.

Dracaena sanderiana е доста по-дребна. Тя е изящно, нискостеблено растение с тънки, гъсто облистени стъбла. Висока е около 60 cm, много рядко достига 90 cm. Листата ù са сивозеленикави и растат на разстояние едно от друго. Дълги са от 7,5 до 15 cm и са широки 2–2,5 cm. Най-благоприятната температура за отглеждането ù е 18–22 °С. Предпочита умерена светлина и задължително трябва да се предпазва от преки слънчеви лъчи. Влажността на въздуха в никакъв случай не трябва да е ниска. Поливането е регулирано – обилно през летния и ограничено през зимния сезон. Този вид е особено популярен и за аранжиране на малки групови композиции от цветя.

Dracaena reflexa, наричана още „Песента на Индия“, е рядко, много взискателно стайно растение. Има слабо, извито стъбло, а на височина достига до 3 m. Листата му са стрелообразни, зелени с жълти очертания. Отглежда се по-трудно от останалите, защото изисква много висока влажност на въздуха. Яркожълтите ивици правят този вид драцена рядко красива и несравнима с останалите.

Има драцена, която по външен вид изобщо не прилича на останалите от рода. Това е т.нар. Dracaena godseffiana, която е нискорастящ храст с широки, овални листа, покрити с жълти петна. Тази е и причината много често да я бъркат с кротон. Самата окраска на листата зависи от вида на сорта. Своеобразна и твърде различна от другите видове, тя е и доста рядко отглеждана в стайни условия. Родината ù е Конго, а в култивиран вид се отглежда от 1892 година, но в домашни условия цъфти изключително рядко. Има зеленожълти цветове.

Dracaena fragrans е от най-едрите видове драцени, със солидно, подобно на палма стъбло с корона от лъскави листа, достигащи на широчина до 10 cm. Яркозелени са, а през средата им минава светла ивица. Dracaena fragrans цъфти в бяло и жълто, но това се случва сравнително рядко. Родината ù е Западна Африка, а в култивиран вид се отглежда от средата на 19 век. Оттогава има и градински сортове, които привличат погледа с екзотичния си вид. На височина достига до 2 m, не е претенциозна, а през зимата може да издържи на температура 10 °С.

Като цяло драцените са топлолюбиви растения и много от тях са доста претенциозни в това отношение. Старите растения се пресаждат, едва когато корените се покажат през дупките на саксията, винаги в съд с 3–4 cm по-голям от стария. За по-лесно оттичане на водата в саксията се прави дренаж от речен чакъл или натрошен глинен съд.

Подновяването на хранителните вещества, съдържащи се в почвата, може да се прави по два начина – чрез редовно торене или чрез ежегодно пресаждане. Двата метода се допълват и благоприятстват растежа. Почти във всички минерални торове се съдържат благоприятни за растенията вещества, като азот, фосфор и калий. Азотът подпомага развитието, раззеленяването на листата и растежа на цялото растение. Фосфорът „работи“ в полза на кореновата система и подпомага цъфтежа. Калият пък „прогонва“ болестите.

За да се развиват добре драцените, трябва да се обръща внимание и на най-малките признаци за заболяване или неправилно отглеждане. Някои от тях са:

» Почерняване по краищата на листата. Явява се вследствие на прекалено сух въздух в помещението. Повечето драцени имат нужда от висока влажност на въздуха. Причина за появата на черни краища може да бъде също така и измръзване през зимата или недостатъчно поливане, най-вече през лятото. Няма повод за притеснение, ако долните листа на драцената започнат да пожълтяват и изсъхват. Това е нормален, естествен и неизбежен процес, особено за по-старите растения.

» Светли сухи петна по листата. Причината е излагането на драцената на пряка слънчева светлина. При такъв случай е необходимо да се премести на слабо осветено място. Както вече стана въпрос, драцените са доста капризни по отношение на светлината. Виреят добре и предпочитат единствено разсеяна, мека светлина и в никакъв случай ярка и силна

» Тъмни петна. Причината се крие в недостатъчното поливане.Важно условие е непрекъсната влажност на почвата. С това обаче също не бива да се прекалява.

» Меки и провиснали листа със съсухрени, почернели краища. Причина е ниската температура. Ако драцената е престояла няколко дни на по-ниска температура от 12–14 °С, има вероятност да не се възстанови, дори и при пренасянето ù в оптимално добри условия. Драцените са свръхчувствителни, дори и към минимален спад на температурата, да не говорим за резки промени. Подобни изменения могат да доведат и до загиване на растението. Някои видове биха могли да се стабилизират с течение на времето, стига при появата на проблема да се реагира веднага. Повечето обаче са много нежни и подобни признаци се появяват, дори ако само за една хладна нощ растението е оставено близо до прозореца.

За любителите-експериментатори тук ще представим една новост – водно отглеждане или т.нар. хидрокултура. Всички видове драцени са подходящи.

Водното отглеждане на различни видове растения не означава, че пръстта се заменя с вода, а че на нейното място се поставя глинен гранулат. Това е чист биологично неутрален и беден на сол продукт, който се продава под формата на топчета печена глина с диаметър 2–16 cm. Благоприятен е за добрия растеж и предотвратява появата на вредители. Процесът се извършва в началото на вегетационния период, който обикновено започва през март–април и завършва най-често до началото на октомври – периодът на покой.

За хидрокултура е необходим глинен гранулат, саксия, съд за хидрокултурата, показател за нивото на водата и хранителни вещества. Най-подходящи за отглеждане по този начин са следните видове растения: дифенбахия, смокиня, драцена, юка, хибискус, филодендрон.

Първо, глиненият гранулат се поставя за 24 часа във вода, за да се напои добре. Растението се изважда внимателно от саксията и се поставя за половин час в съд, пълен с хладка вода. Това ще спомогне за по-лесното почистване и отстраняване на пръстта от корените.

Съдът се запълва с 1/4 гранулат. Върху него растението се поставя така, че корените да се разпрострат на всички страни и да се наместят добре в гранулата. Те трябва да са напълно покрити и затова съдът се допълва с допълнително количество гранулат (най-добре до ръба на саксията). Полива се с хладка вода.

Веднага след засаждането им в хидрокултура растенията стават особено чувствителни и се нуждаят от много грижи. Саксията се поставя на добре осветено и топло място. През следващите няколко седмици растението ще образува типичните за хидрокултурата водни корени, като едновременно с това по-старите земни корени постепенно умират. Затова е много важно след 1–2 седмици кореновата туфа да се полее обилно. За тази цел саксията се изважда от съда за хидрокултура и се слага под хладък душ. Торене се прави едва след 2–4 седмици със специална хранителна смес, закупена от цветарските магазини.

Желая ви успех!

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 1-2/2004, Градина

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото