В категории: Брой 5-6/2003, Отопление

Електрическо подово отопление

Още от зората на съвременната отоплителна техника е добре известно, че най-съвършени от гледна точка на топлинния комфорт са подовите отоплителни системи. Те са оптимални за поддържане на здравословен климат в помещенията. При тях топлината се излъчва равномерно от цялата или почти цялата повърхност на пода, който се явява един вид нискотемпературен нагревател с голяма площ. Поради това повърхностната му температура, за разлика от конвенционалните отоплителни прибори, е ниска, т.е. той излъчва т.нар. „мека топлина”, като се отоплява именно обитаваната от хората по-ниско разположена зона на жилището. Тук именно температурата на въздуха е и най-висока, като постепенно се снижава в близост до тавана. В резултат на това подовото отопление е с около 20% по-икономично в сравнение с останалите отоплителни прибори.
Подовото отопление е невидимо. При него липсват обособените отоплителни тела, които имат поне три съществени недостатъка:
● Заемат място в помещението, при това местоположението им най-често е фиксирано и свързано с местоположението на вертикалния щранг при водното отопление или комина – при печките.
● Високотемпературните нагревателни прибори (нафтови, газови или с твърдо гориво печки) са повече или по-малко пожароопасни и разполагането на мебели, завеси и подови настилки трябва да се съобрази с това.
● Нагретият въздух се издига стремително към тавана и именно там се намира най-силно затоплената зона в помещението – ненужно и неефективно изразходване на топлинната енергия. Интензивният възходящ въздушен поток бързо изсушава въздуха и способства за интензивното разнасяне в цялото помещение на прах и на различни болестотворни микроорганизми. Всичко това се отразява крайно неблагоприятно върху здравето, особено при хора, които страдат от алергии и астма.
Най-същественото и най-осезаемо предимство на подовите отоплителни системи, което човек веднага установява със стъпалата си, е изключително приятното усещане при стъпване с бос крак върху топъл под. Това е изключително удобство за коридори, бани и кухни, които по правило се застилат с керамични плочки. Още по-неприятно е усещането при стъпване и въобще при допир до подови покрития от мрамор, който има по-голям коефициент на топлоотнемане от керамичните изделия. Това ще рече, че ако направите изящна и луксозна настилка от мраморни плочи в дома ви, окото ще се радва, но ходилата на краката, определено, ще страдат. Проблемът с повърхностната температура на пода не е само въпрос на възприятие „приятно–неприятно”, защото студеният под е сигурен източник на простуда, артритни заболявания и т.н.
Нещо повече, подовото отопление открива нови възможности за цялостното обзавеждане на дома. Традиционните дървени или меки настилки са масово разпространени именно поради необходимостта човек да стъпва върху повърхност, която да усеща като топла. Наличието на подово отопление позволява безпроблемна замяна на тези настилки с теракота, а пазарът е залят с най-различни по форма, външен вид и качество плочки. Голямото предимство на такива настилки е тяхното изключително лесно почистване и поддържане на добра хигиена, включително когато делите жилището си с домашен любимец, например.
Под подови отоплителни системи сега почти винаги се разбират системи, изпълнени с електрически нагревателни проводници. Причините за това са от конструктивно и експлоатационно естество. Електрическата отоплителна система се поставя изключително лесно и това може да стори всеки сам, без да притежава специална квалификация и, кой знае какви, майсторски умения. Този вид система позволява оптимално, напълно автоматизирано управление, което ще рече поддържане на максимално икономичен режим и същевременно отопляване точно във времето, когато това е необходимо.
И не на последно място – като повечето строителни задачи, отоплителната система се прави веднъж завинаги и ако не настъпят изключителни обстоятелства, свързани с разрушаване на строителната конструкция, дълготрайността им съответства на експлоатационния период на самата сграда.
При едно условия обаче – да е изградена с материали на реномиран световен производител, като най-добрият избор, отдавна доказал се на световния пазар, е датската фирма DEVI. В България фирмата владее практически целия пазар на електрически отоплителни системи, което лесно може да се установи при посещение на който и да било от магазините в търговските вериги от вида „Направи си сам“. Тук именно е мястото, откъдето може да се купи цялата гама материали, необходими за изграждане на различни отоплителни системи DEVI – подови отопления, отопления за огледала, отопления на пътеки и стълбища на открито против заледяване през зимата, отопляване на улуци и водосточни тръби против замръзване и др. В магазина ще намерите също мостри с изпълнени конструкции, онагледяващи отлично различните приложения на нагревателните системи на DEVI.
Подовата електрическа отоплителна система в жилището може да се изгради по два начина: чрез полагане на нагревателни рогозки devimat и вграждане на система от нагревателни кабели deviflex.

Нагревателни рогозки devimat
Нагревателните рогозки devimat са най-новият и засега най-съвършен метод за направа на електрическо подово отопление. Те представляват нагревателно съоръжение, което наподобява рогозка и може да се навива на руло като нея. Рогозките представлява ивица от полиетиленова мрежа с неподвижно закрепена към нея серпантина от тънък нагревателен кабел. Широчината им е 50 cm, а дължината зависи от площта, която може да отоплява. У нас се предлагат нагревателни рогозки с площ от 1 до 10 m² и мощност 150 W/m². Дебелината на рогозките е само 2,5–3 mm, което ги прави изключително удобни за вграждане в тънки циментови замазки, непосредствено под подовите плочки. По тази причина отоплението с нагревателни рогозки е оптималното решение при ремонт на жилището. Така например една или повече рогозки, в зависимост от площта на банята, се разстилат направо върху старата настилка от плочки. Работата допълнително се улеснява от това, че от долната страна на мрежата има самозалепващ слой. За броени минути рогозката се разстила от единия до другия край на пода и с леко притискане се залепва. Щом достигне противоположната стена, мрежата на рогозката се прерязва, без да се поврежда нагревателният кабел, той се огъва внимателно и рогозката се разстила в обратна посока, успоредно на първата лента. По този начин се покрива целият под, като се заобикалят местата на ваната, тоалетната чиния и бидето. Най-накрая краищата на нагревателните проводници се свързват чрез електронен терморегулатор към електрическата мрежа. Преди разстилане на рогозките в пода на подходящо място и на разстояние около 50 cm от стената се изкопава плитък канал, в който се полага парче гофриран шлаух за електрическа инсталация. В него впоследствие се прокарва температурният сензор и кабелът за свързването му с терморегулатора.
Върху така положените и залепени върху пода нагревателни рогозки се полага равномерен пласт лепило и се лепят плочките.
Малката дебелина на нагревателните рогозки devimat ги прави изключително удобни за подобни подобрения на съществуващи помещения, защото повишаването на нивото на пода е минимално и едва ли би се отразило на нормалното използване на мивката, ваната и т.н.
Направата на подово отопление с нагревателни рогозки devimat става още по-лесно, ако се използва специализираният програмен продукт devimat planner. С негова помощ за минута-две се избират формата и големината на пода на банята, поставя се вратата, евентуално прозорецът, наместват се тоалетната чиния, бидето, ваната, мивката, подовият сифон и т.н. Накрая се избира най-удобното при дадената конфигурация място за монтиране на терморегулатора. Той се поставя извън банята, като най-удобното място обикновено е около вратата. Оттук нататък думата има компютърът. Той пресмята и определя оптималното разполагане на нагревателните рогозки, като отчита и обхожда приборите, под които не се поставя отопление, и отпечатва на принтер проекта с необходимите елементи и препоръки за поставяне на рогозките.
Електрическите нагреватели, оформени като рогозки, намират още едно много ефективно приложение – за отопляване на огледалата в банята. Поради високата влажност на въздуха, особено след къпане под душ, и сравнително ниската повърхностна температура на стъклото, огледалата неминуемо се запотяват и това пречи на нормалното им ползване. Колкото и да ги бършете, те отново бързо се запотяват. Кардиналното решение на проблема е огледалата да се затоплят, така че водните пари да не кондензират върху тях. За целта DEVI произвежда специални нагревателни рогозки с мощност 50, 48 и 70 W и размери съответно 50х70, 60х60 и 60х80 cm. Те се поставят зад огледалата, а мощността им и разходът на енергия не са по-големи от обикновена електрическа крушка.

Отопление с нагревателни кабели deviflex
Докато при рогозките стъпката на нагревателния кабел и нагревателната мощност са фиксирани от производителя, класическият начин за изграждане на електрически отоплителни системи е чрез полагане на нагревателен кабел. В зависимост от мощността на кабела и гъстотата на разполагане на единица площ, нагревателната мощност на отоплителната система може да се променя в доста широки граници. Освен това кабелите дават по-широки възможности за конфигуриране на нагревателната площ и по-голяма гъвкавост. Не на последно място към предимствата на система, изградена с нагревателни кабели, е и значително по-ниската ґ цена – до около 40% по-ниска в сравнение с нагревателните рогозки. За сметка на това обаче изграждането на система с кабели изисква повече знания за пресмятане на необходимата топлинна мощност за всеки конкретен случай, от което зависи дължината на кабела, който трябва да се положи на квадратен метър площ. Допълнителен труд изисква и закрепването на кабела върху пода.
За изграждане на подови отоплителни системи най-често се използват нагревателни кабели deviflex DTIP 18 с мощност 18 W/m и външен диаметър 7,5 mm. Те имат универсално предназначение, защото със същия успех се прилагат и при системи за защита на тръбопроводи от замръзване, за предпазване на улуци и водосточни тръби от заледяване, за отопляване на открити площи. Кабелът е двужилен, с разпределено съпротивление, като се предлага с различна дължина и съответно на това с различна топлинна мощност. В единия си край двата проводника са съединени, а чрез свободните им краища те се свързват към електрическата мрежа. Всеки нагревателен кабел трябва да се разглежда като самостоятелен нагревател, поради което не бива да се реже, снажда и т.н. Краищата за свързване към мрежата са трижилни с дължина 3 m. Кабелите имат изключително сигурна изолация, практически не се износват и не дефектират. Производителят им дава гаранция 10 години, но действителната експлоатационна трайност на кабелите далеч надхвърля 50 години.
Отоплителният кабел се вгражда в циментовата замазка на пода. Първата задача е да се определи необходимата дължина на кабела в зависимост от предназначението и площта на отопляваното помещение. При климатичните условия в България за жилища се препоръчва нагревателна мощност 140–180 W/m², като максималната е 200 W/m². На тази основа вече лесно се пресмята необходимата дължина на кабела. Така например за помещение с площ 17 m² при топлинна мощност 150 W/m² са необходими общо 2500 W. Най-близък до тази стойност е кабелът с дължина 155 m и мощност 2540 W (виж таблицата). Напомняме, че всеки кабел е неделим – той не може да се реже, снажда и т.н. При пресмятане на необходимата дължина е за предпочитане системата да се преоразмери с 20-30%, за да има достатъчен резерв за компенсиране при бързо падане на външните температури.
Проводникът трябва да бъде разпределен равномерно по цялата повърхност на пода, като същевременно трябва да се отчетат местата, върху които не се полага нагревател – под ваната, тоалетната чиния, бидето или голям шкаф. Трябва да се съобрази също местоположението на подовия сифон, както и на вертикалните щрангове на водопроводната и отоплителната инсталации, когато са открити. В кухнята нагреватели не се поставят под пералната машина, хладилника, печката, масивни шкафове и др. Следователно избраният кабел трябва да се разпредели и положи по-нагъсто, върху по-малка площ. Същевременно на местата, от които в помещението прониква повече студ, например пред вратата или прозореца, е желателно нагревателният кабел да се постави по-гъсто – до 200 W/m². Така по-интензивното отопляване на тези места ще компенсира студения въздушен поток, падащ от прозореца или преминаващ през отворената врата. Този начин на пресмятане е валиден, когато се отоплява цялото помещение. Ако подовото отопление се използва основно за затопляне на пода, сумарната отоплителна мощност се изчислява само въз основа на действително покритата с нагреватели площ.
Кабелът се полага на серпантини върху пода, като се закрепва към предварително положени метални монтажни ленти. Те са конструирани така , че кабелът да може да се закрепва през разстояние със стъпка 2,5 cm. Понеже обичайното разстояние между два съседни успоредни кабела е между 10-20 cm, най-вероятното реално разстояние помежду им е 10; 12,5; 15; 17,5; 20 cm. По-голямо разстояние от 20 cm не се препоръчва поради появата на осезаеми по-студени зони върху пода. Стъпка между кабелите 15-18 cm съответства на нагревателна мощност около 100 W/m², което е достатъчно, когато подовото отопление е спомагателно. Ако изцяло се разчита на него за отопляване на помещението, стъпката между проводниците се намалява до 7,5–10 cm. Разстоянието „C-C” между два съседни кабела се пресмята лесно по формулата:
С-С = нагрявана площ х 100/дължина на кабела
При полагане на кабелите трябва да се има предвид и огъването им за започване на следващата серпантина – минималният диаметър на огъване не бива да бъде по-малък от 45 mm за кабел deviflex DTIP 18. Също така кабелите не бива да се полагат при температури, по-ниски от –5 °С, защото стават прекалено твърди и трудно се огъват. Този проблем може да се преодолее, като кабелът се включи за кратко в електрическата мрежа, за да се загрее.
Ако помещението на долния етаж не се отоплява, върху стоманобетонната плоча се поставя слой топлоизолация, за да се намалят топлинните загуби през пода. За подови изолации се предпочитат листове от еструдиран полистирол (XPS), които са устойчиви на натиск, с дебелина 2-4 cm. Ако подът е на баня, топлоизолацията се защитава от проникване на влага чрез хидроизолация. Даже и в сухи помещения няма вреда, ако върху изолационните плочи се застели дебело фолио от полиетилен. Върху изолацията се полага първоначален пласт армирана циментова замазка с дебелина около 4 cm. След като замазката стегне достатъчно, през 50–70 cm се подреждат монтажните ленти, които лесно се приковават с пирони. Сега вече може да се пристъпи към закрепване на нагревателния кабел. За монтиране на температурния сензор между две съседни серпантини, се поставя гофрирана пластмасова тръба с минимален вътрешен диаметър 9 mm. Тя се запушва старателно, за да не проникне в нея циментов разтвор. По-късно сензорът и проводникът, с който е свързан към терморегулатора, се напъхват в тръбата. Местоположението на сензора се съобразява с избраното за терморегулатора място, който се монтира извън банята, в сухо помещение.
Върху серпантината от нагревателен кабел се разстила специално лепило, предназначено за лепене на плочки върху топъл под и се заглажда до получаване на слой с дебелина около 2 cm. Разтворът може да съдържа ситни камъчета (филц), като се внимава да не бъде повредена изолацията на кабела. Кабелът трябва да бъде обхванат плътно от циментов разтвор, без около него да се образуват кухини, или пък част от кабела да попадне в слоя изолация, защото това може да предизвика прегряване и повреждане. След няколко дни бетонът се е втвърдил достатъчно, за да може да се положи връхното покритие от подови плочки.
За достатъчно пълно изсъхване на бетонната замазка трябва да се изчакат 30 дни и едва след това може да се включи отоплението.
Колкото подовото покритие е по-добър проводник на топлина, толкова по-ефективно ще бъде и подовото отопление. Ето защо най-подходяща настилка са керамичните плочки. Върху подове с вградено отопление може да се полагат и някои меки подови покрития. Има и паркети (от многослойна дървесина или ламинатни), специално обработени за повишаване на топлопроводимостта им. Във всеки случай пригодността на даденото покритие за полагане над подови отопления е специално обозначено върху опаковката. Все пак особено килимените подови покрития не са подходящи за застилане на отопляеми подове.
Подовата отоплителна система задължително се свързва към електрическата мрежа посредством терморегулатор. Най-често се поставя един сензор в циментовата замазка на отопляемия под, който постоянно измерва температурата и в зависимост от настройката включва и изключва захранването. Благодарение на това се поддържа оптимален температурен режим при минимален разход на електроенергия.
DEVI предлага широка гама от електронни терморегулатори, които покриват всички случаи на използване на нагревателните системи DEVI и съответно имат повече или по-малко възможности за прецизно регулиране на температурите, както и различна цена.

Терморегулатори
Най-съвършен е интелигентният програмируем терморегулатор devireg 550, който е с вграден седмичен таймер с функция за прогнозиране и възможност за „самообучаване”. Той измерва едновременно температурата на пода и температурата на въздуха в помещението с подов и въздушен сензори. Позволява поддържането на специфичен отоплителен режим през различните части на денонощието, както и през отделните дни на седмицата, т.е. различава нощните от дневните потребности от отопление, както и делничните, работни дни от празничните. В резултат на тези му „умения” терморегулаторът devireg 550 е най-пестелив и от икономията на електроенергия бързо се изплаща. За по-малки влажни помещения може да се използват и по-скромните електронни терморегулатори с подов сензор – devireg 120 и devireg 520. За сухи помещения се препоръчват терморегулаторите с подов и въздушен сензор – devireg 122/522 или devireg 540/550.
За сведение само ще отбележим, че devireg 120 e най-продаваният терморегулатор на DEVI. От средата на тази година като негов наследник фирмата пуска терморегулатора devireg 130, който се отличава от предшественика си най-вече по обновения си модерен дизайн. Новата дизайнерска линия постепенно ще се наложи и при останалите модели.
През 2002 г. в света са продадени над 325 000 терморегулатора на DEVI, което е достатъчно красноречив атестат и не се нуждае от коментар.

* * *
Проектирай сам електрическото подово отопление

♦ Няма по-удобен за използване и лесен за управление енергиен източник от електричеството.
♦ Няма по-здравословна и същевременно максимално ефективно разходваща топлиннната енергия система за отопление на дома и офиса от електрическото подово отопление.
♦ Няма по-лесен начин за изграждане на електрическа подова отоплителна система от нагревателните рогозки devimat DSVF-150 на датската фирма DEVI.
А сега – …
Няма нищо по-лесно от професионалното проектиране на такава система, което всеки сам за броени минути може да направи с интерактивния калкулатор HEATMAP – според вида и предназначението на помещението, неговата форма и размери, наличието на неотопляеми площи, вида на носещата конструкция и връхното подово покритие и т.н.
Проектирай сам подовото си отопление с HEATMAP като кликнеш с мишката върху илюстрацията.

Коментирайте или задайте въпрос



Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 5-6/2003, Отопление

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




Електрическо подово отопление - by

към началото