В категории: Брой 11/2002, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Облицоване на бетонно стълбище с плочки

Класическият и най-често прилаган начин за изграждане на вътрешното стълбище в една сграда е самоносеща се стоманобетонна конструкция, която се излива преди или заедно с подовата плоча на горния етаж. Даже и едноетажните къщи имат вътрешно стълбище, което води към мазето. Стълбището става най-лесно и дълготрайно, когато се отлее от бетон. Щом приключи грубото строителство и къщата стигне „до покрив”, се приема, че около половината от работата е свършена. Остава другата половина, която изисква повече време, старание, а и средства. Довършителните строителни работи са и територията, в която домашният майстор лесно може да се изяви, особено при направата на различни подови и стенни облицовки. С плочки може да се облицоват и стълбищата, които до този момент представляват грубо отлети бетонни стъпала. Класическото допреди няколко години решение за направа на мозайка е вече напълно демодирано. То е трудоемко и скъпо, при което в къщата се внася немалко влага, а замърсяването при шлифоването е голямо. Освен това външният вид на обикновените мозайки вече едва ли ще задоволи все по-привикващия към новите строителни материали и домашен лукс българин.
Най-често прилаганото решение за бетонни стълбища в частни жилищни сгради е облицоването им с плочи от гранитогрес – изкуствен керамичен високотехнологичен материал, който бързо се наложи и на българския пазар като предпочитано подово покритие. Защо гранитогрес, а не обикновена подова керамика?
Произведените от него подови плочки имат редица, при това много съществени, предимства пред класическите керамични плочки. Цените на плочите от гранитогрес вече почти се изравниха с цените на вносните керамични плочи, което също е мощен стимул за бързото им навлизане в личното строителство.
Плочки от гранитогрес на утвърдени италиански и испански производители може да се намерят на цена около 22-23 лв./m². Обикновената вносна керамика струва около 18-20 лв./ m², докато доста добри български подови плочки може да се купят и за около 12-14 лв./ m².
Гранитогресът е изкуствен материал, получен от сухо пресовани много фино смлени минерали (фелдшпати и флуорити), изпечени при температура около 1300 °C. При тези условия се получават плочки, които по всички технически и експлоатационни показатели далеч надвишават обикновените керамични плочки със или без глазура. Нещо повече, те превъзхождат и практически всички облицовъчни плочи от естествен камък.
Плочките от гранитогрес са изключително твърди и износоустойчиви. Това до голяма степен се дължи и на факта, че плочките имат еднороден по структура и цвят състав. При обикновените керамични плочки лицевата декоративна повърхност е покрита с тънък слой твърда, но крехка глазура. При нейното отлющване отдолу се показва друг, силно различаващ се материал. Поради това, даже и да се надраска плочка от гранитогрес, драскотината ще бъде трудно забележима, защото няма различие в материала на повърхността и в дълбочина на плочката.
Друга важна характеристика на гранитогреса е изключително малката му водопопиваемост, която практически клони към нулата. Това на практика означава, че той е не само изключително подходящ за поставяне в мокри помещения, но и на открито – на тераси и балкони, защото нищожната водопопиваемост го прави и силно мразоустойчив.
Еднородната структура на гранитогреса по цялата дебелина на плочката позволява неговото повърхностно шлифоване и полиране, поради което могат да се получат блестящи, наподобяващи мраморни плочи покрития. Поради еднородния си състав плочите от гранитогрес на практика не се глазират. Освен това глазура в случая не е необходима, защото твърдостта на плочката не отстъпва на твърдостта на иначе тънката глазурена коричка, която защитава обикновените керамични плочки.
Плътната структура на материала и почти пълната липса на капиляри в него правят повърхността на плочките силно устойчива срещу образуване на петна, а прахта и замърсяването на такъв под се почиства много лесно и с обикновени миещи препарати.
Гранитогресът е силно устойчив и на температурни колебания в доста широки граници, което го прави много подходящ за облицоване на пода пред и около камини и други нагревателни уреди. Чрез добавяне в керамичната маса на по-дребни или по-едри минерални зърна на производителите се е удало да създадат плочки, чиято структура отлично имитира различни естествени скални материали.
Плочките се произвеждат с матова (неполирана), с шлифована или силно полирана, с гладка и релефна повърхност.
Значителен интерес представляват и готовите детайли за облицоване на стълбища – цели плочи от гранитогрес със заоблен челен кант и с размери 1250 х 330 х 22 mm за стъпалата и плочи със същата дължина и широчина 145 mm за челата. Освен това се предлагат плочи за стъпала с оформени в предната им част плитки ребра против подхлъзване. Това е разпространена в чужбина практика, но в България, поне ние не знаем някой търговец да внася такива материали. Затова за описаното тук стълбище са използвани обикновени облицовъчни плочи от гранитогрес. Избрахме сравнително рядко срещаната големина 36 х 36 cm. При дължина на стъпалото 105 cm, широчина (дълбочина) 28 cm, и височина 17 cm сметките показаха, че при тази големина на плочките бракът от изрезки (фирата) е най-малък и облицовката излиза най-евтино. Тесните плочки за первазите са отрязани от същите плочки.
За стълбищата е желателно да се подберат плочи с грапава повърхност, които създават по-добри условия за сцепление и вероятността от подхлъзване е значително по-малка. Другото условие за естетически издържано и устойчиво на износване стълбище е използването на специални метални профили (лайсни) за защита и оформяне на челните ръбове на стъпалата. Лайсните придават красив и завършен вид на всяко стъпало. Освен това защитават краищата на плочките срещу отчупване, защото те са най-уязвими при удар от неволно изтърван предмет. Това е мястото върху стъпалото, което е най-силно натоварено на износване при ходене. Най-накрая металните лайсни улесняват облицоването на стъпалата, защото позволяват компенсиране на разлики от 1-3 mm в големината на плочките. Лайсните се предлагат с различно оцветяване, но по-същественото в случая е, че има два основни типа. Показаният на снимките покрива челните кантове на плочките на ивица с широчина около 5-6 mm и практически оформя само ръба на стъпалото. На ивица с приблизително същата широчина лайсната прикрива и горния кант на вертикалните плочки върху челото на стъпалото. Необходимо е при покупката им да се знае, че те трябва да съответстват на дебелината на плочките – 8 или 10 mm. Затова е най-добре първо да се купят плочките и след това с една от тях да се отиде в магазина за лайсните.
Има и друг вид метални лайсни с по-широка хоризонтална част, върху която е закрепена ивица от износоустойчива пластмаса с широчина 2-3 cm. Предназначението ґ е да осигурява по-стабилна опора при ходене по стълбището и да предпазва от подхлъзване. По тази причина този вид лайсни се използват по-често за външни стълбища, а лайсните от първия вид – за стълбища във вътрешността на сградата. Това делене обаче е съвсем условно, защото лайсните с противоплъзгаща вложка са отлично решение и за вътрешни стълбища. Те съответно са и по-скъпи – около 16 лв./m, докато показаните тук лайсни струват около 10 лв./m.
След като сте взели решение да облицовате стълбището с плочки, остава да ги изберете според вкуса си, да купите металните лайсни, лепило за подови плочки и фугираща смес. Бордовете покрай стълбището може да се облицоват със специални тесни плочки за первази, или пък да се нарежат на ивици плочките, с които е облицовано стълбището.
При избора на лепилото е желателно да се съобрази с вида на плочките – обикновена подова керамика или гранитогрес. Производителите на гранитогрес препоръчват използването на специално пригодени за този материал лепила. Причината за това е, че по долната повърхност на плочките липсват отворени капиляри и пори, които подобряват сцеплението с лепилото.
Преди да започнете лепенето на плочките обаче, трябва да се погрижите за основата, върху която те ще легнат. Най-вероятно е всяко от стъпалата да се нуждае от корекция по височина. По време на изливането на бетона рядко може да се постигне точност „до милиметър”, а и след окончателното завършване на подовите настилки в двата края на стълбата е най-вероятно да се получи денивелация. Разликата във височините на първото и последното стъпало трябва да се разпредели равномерно по всички стъпала, така че след завършване на облицовката те да имат напълно еднаква височина и широчина (дълбочина). В този случай се пресмята средната височина на едно стъпало и според нея височината на всички се коригира чрез полагане на добре подравнена циментова замазка. Това е важно да се направи, защото плочките се лепят много по-лесно и качествено, когато основата под тях е равна. В този случай лепилото служи основно за залепване, а не за попълване на неравностите и нивелиране на покритието от плочки. При полагане на тънки циментови замазки е желателно в тях да се добавят армиращи фибри fibermеsh, които ги предпазват от напукване.
Когато обаче разликите във височините са по-големи, може да се наложи полагане на по-дебел изравняващ пласт върху стъпалата – примерно 3-4 cm или даже повече. В този случай се постъпва както при отливането на ново стълбище. Измерват се общата височина и дължина на стълбището и мерките се разделят по броя на стъпалата. При оразмеряване на стълбата трябва да се помни, че броят на челата винаги е с едно повече от броя на стъпалата. След това върху стената покрай стълбището с молив и линия се очертава коригираният контур на бъдещото стълбище.
Поради по-голямата дебелина на изравняващия пласт той се прави от циментов разтвор, а при дебелина над 30 mm и с добавка на филц – на практика се прави силен бетонен разтвор. За всяко от стъпалата се сковава кофраж, както се вижда на сн. 2 и 3. Челните дъски се поставят така, че горните им кантове да лежат точно на коригираното ниво на стъпалото, и се нивелират, за да бъдат хоризонтални. Всяка от дъските е прикована към две вертикални летви, чрез които се фиксира нивото на стъпалото. Летвите са заострени в долния си край, за да оставят по-малки отвори в бетона. Разстоянието между всеки две съседни чела в кофража се фиксира с по две приковани с пирони летви – към страничния кант на по-долната дъска и челно към по-горната (сн. 3). Така се гарантира еднаквата широчина (дълбочина) на всички стъпала. Кофражните чела се укрепват допълнително и чрез приковаване към положени върху кантовете им надлъжно на стълбището дъски.
След като височините на стъпалата се коригират чрез попълване с бетонна смес или циментов разтвор (сн. 4), той се трамбува добре и повърхността на всяко стъпало се захлажда. Изчаква се около седмица-две в зависимост от дебелината на пласта и тогава може да си пристъпи към залепване на плочките.
Плочките се лепят отгоре надолу (сн. 5). На всяко стъпало първо се залепват хоризонталните плочки, а след това вертикалните, оформящи челото на по-горното стъпало. Накрая се залепва и металната лайсна (сн. 6). Самата лайсна е показана на сн. 7, а на сн. 8 е показано схематично нейното монтиране.
Плочките се режат с показания на сн. 9 инструмент, който не е скъп и може да се намери в повечето железарски и строителни магазини. С помощта на твърдосплавна ролка по линията на рязане се прави бразда върху лицевата страна на плочката. Отчупването става чрез притискане, като се използва другият край на ръкохватката с режещата ролка. Когато в плочката трябва да се изреже отвор, се ползва малка ъглошлифовъчна машина с диск за рязане на неметали или по-добре е да се работи със специален без сегменти диамантен диск (сн. 10). Дисковете с диамантени зърна с диаметър 115 – 125 mm вече струват не повече от 10-15 лв. С тях се реже по-бързо, по-гладко и почти без вибрации. Реже се на сухо, при което се отделя немалко прах, а отхвръкват и малки люспички, особено, когато плочките имат глазура. Ето защо трябва да се работи с предпазна дихателна маска и защитни очила.
Колкото и добре да са изравнени височините и широчините на стъпалата, за всяко стъпало плочките се отмерват една по една, защото винаги са възможни малки отклонения (сн. 11). Всяка от хоризонталните плочки се поставя върху равномерно и с еднаква дебелина разстлан пласт лепило (сн. 12). Чрез почукване с гумен чук се намества, докато леко потъне в лепилото, и същевременно с водния нивелир се контролира надлъжно и напречно на стъпалото (за сигурност и по диагонала), за да лежи в хоризонтална равнина (сн. 13, 14, 15 и 16). Така една до друга се залепват и останалите плочки, оформящи стъпалото (сн. 17, 18, 19, 20 и 21).
След това се измерва точно височината на челото на следващото по-горно стъпало, като се мери от нивото на току-що залепените плочки до 2-3 mm под долния край на хоризонталните плочки на горното стъпало (сн. 22). Тази фуга е необходима за монтиране на челния метален профил (виж сн. 8). Лепилото се нанася на равномерно дебел пласт върху гърба на плочката (сн. 23) и тя се притиска на мястото ґ (сн. 24). След това с почукване с гумения чук се намества, докато заеме вертикално положение и прилегне добре (сн. 25). С нивелира се контролира вертикалността на всяка плочка поотделно (сн. 26), а когато е достатъчно дълъг, може да се използва и като добър мастар за проверка дали всички плочки лежат в една равнина (сн. 27).
За дълготрайността и издръжливостта на удари на покритието от гранитогрес, поради крехкостта на материала, е изключително важно под плочките да не останат кухини с въздух. Всяка плочка трябва добре и плътно да прилегне в пласта лепило, а фугите да се запълнят старателно с фугираща маса. Кухините се установяват лесно по глухия звук, който издава плочката при почукване. В този случай е за предпочитане тя да се извади, даже и със счупване, и да се подмени с друга, правилно залепена.
Въпросът „а ла Хамлет” в случая е дали плочките да се лепят с оставяне на фуги помежду им, или да бъдат плътно прилепени една към друга. Наличието на фуги донякъде придава по-добър вид на стълбището, пък и на всяка друга подова или стенна облицовка с плочки. Същевременно оставянето на фуги дава възможност за минимални корекции при евентуални разлики в големините на плочките и съответно – разминаването между плочките практически не се забелязва. От друга страна, фугите винаги са повече или по-малко слабо място в облицовката и особено, когато са светли, лесно се зацапват и трудно се почистват. Така че въпросът е дискусионен, а в нашия случай плочките са залепени чрез плътно допиране и без фуги.
След като плочките за даденото стъпало се залепят, може да се пристъпи към поставяне и на металната лайсна. Тя е от алуминий и лесно се отрязва според дължината на стъпалото. Вдлъбнатата част на лайсната се запълва с лепило (сн. 28) и тя се поставя на мястото й, така че плоската перфорирана част да потъне в лепилото на хоризонталния ред плочки (сн. 29). Лайсната се набива внимателно с гумен чук, докато плътно прилепне на мястото си и равномерно обхване челата на плочките (сн. 30).
Често пъти за икономия на материал се прави снаждане на парчета (сн. 31 и 32). Две парчета се съединяват много точно без снадката да си личи, когато се допрат по оригиналните си, фабрично обрязани кантове. Ако се налага снаждане откъм страната на рязането, краищата им се изпиляват със ситна плоска пила (сн. 33), така че да прилегнат плътно един към друг.
След като всички стъпала са облицовани с плочки, фугите помежду им, колкото и тесни да са те, се запълват със специално предназначена за тази цел фугираща смес. За предпочитане е тя да се нанася във фугите със стоманен шпахтел (сн. 34), а не чрез втриване с гъба, защото повърхността на плочките е грапава и по-трудно се почиства.
Накрая се нарязват ивици от плочки и те се залепват, като образуват бордюр по продължение на стълбището. Неговото предназначение е да прикрие останалите между плочките и стената пролуки и да предпазва стената от намокряне при почистване на стълбището с мокър парцал или при разливане на вода.

Коментари и въпроси

2 Коментари към “Облицоване на бетонно стълбище с плочки”

Адриан | октомври 17th, 2013 at 5:44 pm

Правилно ли е твърдението, че може да се поставят алуминиеви лайсни на външния оттичащ се ръб на външен балкон?
Целта е за красота и завършеност. Как се отразяват термичните разширения, колкото и малки да са те?
Поздрави!

„Направи сам“: Здравейте,
През далечната 2001 в „Направи сам“ сме писали за такива лайсни. Статиите, които имат актуално значение от този период, още не са качени на сайта поради големите трудности при подготовката им за онлайн публикуване.
Изпращам Ви първите две страници от статията, на които са показани лайсните и тяхното поставяне.
Те са от алуминиев профил и покриват челата на балкони и тераси. Горният им ръб се подпъхва и захваща в лепилото под плочите. В долния си край имат водоткапващ ръб. Те са красиво оцветени и отлично решават проблема със покритието и защитата на челата на балкона.
Струва си да се поровите в Интернет, който е препълнен с търговска информация, а сега знаете какво да търсите.

Георги Балански

Милка Димитрова | януари 2nd, 2014 at 6:33 pm

Всичко е много добре, но моят проблем е друг. Облицовано стълбище с мрамор. Как за спася ръбовете, които започнаха да се нараняват. Как да ги облицовам, с какво, можете ли да ми кажете къде да намеря материалите за целта. Благодаря Ви.

„Направи сам“:
Металните лайсни, показани в статията, са подходящи за защита на челата на стъпалата и ръбовете на лепените с лепило плочки. Те са пригодени да потъват в лепилния разтвор под хоризонталните плочки и така се закрепват здраво към стъпалото.
Във Вашия случай бихте могли да използвате подходящ декоративен метален ъглов профил (напречно сечение равнораменен триъгълник), който да залепите с монтажно лепило, така че да приляга плътно върху челния ръб на стъпалата.

Коментирайте или задайте въпрос



Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




Облицоване на бетонно стълбище с плочки - by

към началото