В категории: Брой 7-8/2007, Градина

Слива

Ст.н.с. Илия Проданов

Сливата се отглежда от човека от праисторически времена. Данните за произхода и историята ù са оскъдни и затова не може да се определи достоверно мястото на първоначалния ù произход и историческото ù развитие. Във всички страни на умерената климатична зона сливата расте и се развива добре.

Приема се, че домашната слива е произлязла от естествено кръстосване на трънката и джанката. Цитогенетичният анализ доказва, че броят на хромозомите на домашната слива е равен на сумата от броя на хромозомите на джанката и трънката.

Сливата има важно стопаско значение за страната, като се нарежда на второ място след ябъката. Плодовете ù се използват всестранно. Най-разпространеният начин на преработка е сушенето. Сушените сливи са ценна търговска стока за износ и имат голямо значение за укрепване на икономиката на планинските и припланински райони. Освен това сливите намират значително приложение в консервната промишленост. Преработват се в различни видове хранителни продукти като компоти, конфитюри, мармалад, пестил, нектари, замразени плодове, ракия и др. Това позволява хранителните свойства на плодовете да се използват целогодишно и да участват в износа като пресни плодове и преработени продукти. Пресните плодове имат голяма хранителна стойност. Те съдържат 4–19% захари, 0,1–2,6% киселини, 0,05–0,11% дъбилни вещества, 0,2–1,5% пектин, 0,26–0,53% целулоза. Имат и разнообразно витаминно съдържание: А, В1, В2, В5, С, както и минерални соли на калция, калия и желязото.

Сливата е перспективна култура. Това налага създаването на нови интензивни насаждения и бързо увеличаване на производството, което е концентрирано в ловешко, габровско, пловдивско, старозагорско, врачанско, шуменско, софийско, кюстендилско и търговишко. Най-много са насажденията в ловешко, следвани от габровско и пловдивско.

Средните добиви за страната са ниски – варират от 300 до 500 kg на декар, което е далеч под възможностите на културата. Причините за незадоволителните резултати в производството на сливи са от различно естество. Основната е незадоволителните грижи за насажденията. Не се извършват редовно необходимите резитби, обработка на почвата в насажденията, торене и растително-защитни мероприятия. Известна част от насажденията са на силно наклонени терени, за които липсва подходяща техника за механизиране на работните процеси. Поради недостатъчни грижи растенията остаряват преждевременно. Сортовият състав е неподходящ – все още доминира кюстендилската синя слива, която наред с положителните си качества има и съществени недостатъци. Чувствителна е към много болести и неприятели, особено към вирусното заболяване шарка. У нас с недостатъчни темпове се внедрява сортът „Стенлей“, който е много родовит и толерантен към шарката. Създадените насаждения от този сорт дават много добри резултати. Основните проблеми в производството на сливи у нас са подобряването на сортовата структура, повишаване на добивите чрез подобряване на грижите за насажденията. Необходимо е и да се създадат и нови по-интензивни насаждения, да се подобри качеството и да се намали себестойността на продукцията. Трябва да се внедрят новите технологии на производството с механизиране на резитбата и прибиране на плодовата продукция.

Дървото на сливата има добра растежна сила и стига до 5–6 m височина и диаметър на короната. При добро отглеждане през първите години след засаждането проявява силен растеж. За да се поддържа редовно, през периода на пълното плододаване обновяването на плододаващата дървесина чрез резитба е абсолютно необходимо, а това повишава и качеството на продукцията.

Сливата е сравнително скорозрял овощен вид. Растенията встъпват в плододаване обикновено на четвъртата или петата година след засаждането. Много от сортовете се различават с голяма родовитост. При недостатъчни грижи за насажденията плододаването е нередовно.

Сливовите сортове „Стенлей“, „Чачакска лепотица“, „Кюстендилска синя слива“, са самофертилни, т.е. са добри опрашители, докато „Габровска“, „Алтанова ренклода“, „Зелена ренклода“ са самостерилни (лоши опрашители). В промишлените насаждения трябва най-вече да има редове от сортове сливи добри опрашители.

Екологичните изисквания на сливата за растеж и развитие са умерено топло лято. Тя се развива нормално и плодовете узряват при температурна сума над 2500 оС през целия сезон на зреене. Това изискване определя като най-подходящи за отглеждането ù полупланинските райони на страната, където няма много високи температури през летните месеци.

По студоустойчивост домашната слива се нарежда след ябълката и вишната. През периода на дълбокия покой, който е продължителен, издържа понижения на температурите до –30 оС. В районите, където са съсредоточени насажденията от сливи, опасни понижения на температурите са голяма рядкост. Независимо от това при микрорайонирането и подбора на места за нови насаждения трябва да се имат предвид температурните инверсии и студоустойчивостта на сортовете. Повратните студове в края на зимата и началото на пролетта са по-опасни за домашната слива, отколкото екстремно ниските зимни температури. Критични за цветните бутони при показване на венчелистчетата са от –1,1 оС до –2,6 оС, за отворените цветове, както и за младите завръзки – от –0,6 оС до –2,2 оС. Сливата е влаголюбива овощна култура. Най-подходящите места за отглеждането ù у нас са северните склонове на полупланинските райони, където условията за естествено овлажняване са сравнително по-благоприятни. При поливни условия се получават високи редовни добиви. През периода на усиленото нарастване на плодовете и при недостиг на влага те се набръчкват, посиняват и започват масово да опадат. Сливовите дървета изискват по-висока относителна влажност на въздуха в сравнение с други овощни видове. При суховей листата подгарят, което се отразява неблагоприятно на качеството на продукцията и на следващото плододаване.

Сливата се развива и плододава успешно на различни типове почви с близка до неутралната реакция. Поради сравнително плитката коренова система тя понася и почви с по-тежък механичен състав. Най-подходящи са алувиално ливадните почви, но насаждения се създават и на кафяви, тъмносиви и сиви горски почви и слабо алкални черноземи. Много е важно подпочвата да бъде водопропусклива. При наличие на плитко разположен и силно глинясал хоризонт след изобилни валежи през пролетта и лятото се създават условия за преовлажняване в зоната на кореновата система и загниване на корените от липса на въздух (асфикция). Това причинява изсъхване на отделни клони или загиване на цели растения. Изборът на подходящи места с добър почвен дренаж е важно условие за доброто развитие на бъдещите сливови насаждения.

Ежегодно, поради нападения на вредители, се губи голяма част от плодовете на дърветата. Тези загуби могат значително да се намалят чрез правилно прилагане на агротехническите мероприятия и химическите средства за растителна защита. Сливата се напада от много болести и неприятели, но не всички имат икономическо значение. Най-опасната вирусна болест е шарката, сливата боледува още от червени листни петна, сливова ръжда, кафяво гниене, съчмянка и др. От неприятелите най-неблагоприятни са сливов плодов червей, щитоносни въшки, листни въшки, плодови оси, листогризещи гъсеници и др.

За увеличаване на дълголетието на сливовите насаждения и получаване на повече и по-качествени плодове е препоръчително да се извършват 2 зимни и 5 вегетационни пръскания. Първото зимно пръскане се извършва в плододаващите насаждения късно през зимата за борба с яйцата на акари, щитоносни и листни въшки, яйца на педомерка и др. Използва се „Акарзин“ в доза 3%. Пръска се обикновено през февруари при набъбване на пъпките на дърветата при тихо, топло и слънчево време.

Второто зимно пръскане се провежда от разпускане на пъпките до начало на цъфтежа (бял бутон) срещу сливови плодови оси, щитоносни въшки, хоботници и др. Прилага се един от препаратите: „Нуреле Д“ в доза 0,05%, „Вазтак 10 ЕК“ 0,02%, „Децис 2,5 ЕК“ 0,04%, „Алфа Комби 51,25 ЕК“ 0,05%, „Суми Алфа 5 ЕК“ 0,02%, „Сумитон 100 ЕК“ 0,075% и др.

Първото вегетативно пръскане се извършва 8–10 дни след прецъфтяването – срещу кафявото гниене с фунгицида „Роврал 25 Фло“ 0,2%, а срещу червените листни петна и съчмянката с „Пероцин 75 Б Лазур“ 0,25%. В същата фаза на развитие се води борба със сливови плодови оси, щитоносни въшки и др. Избира се някой от следните инсектициди: „Алфа Комби 51,25 ЕК“ 0,05%, „Би 58“ 0,2%, „Нуреле Д“ 0,05% и др.

Второто вегетативно пръскане се извършва в началото на масовия летеж на пеперудите на сливовия плодов червей (през първата половина на май) с един от инсектицидите „Каскейд 5 ЕК“ 0,15%, „Дурсбан 4 Е“ 0,15%, „Димилин 25 НП“ 0,05% и др. Срещу червените листни петна се използва „Пероцин 75 Б Лазур“ 0,25%.

Третото вегетативно пръскане се провежда в края на май срещу гъсениците от първо поколение на сливовия плодов червей, листните въшки и др. с един от следните инсектициди: „Данитол 10 ЕК“ 0,05%, „Релдан 50 ЕК“ 0,15%, „Ларвин 375“ 0,1%, „Сумитион 100 ЕК“ 0,075%, „Нуреле Д“ 0,05% и др. През този период се води борба и срещу съчмянката с „Дитан М 45“ 0,3%, „Тирам ДГ“ 0,3% и „Пероцин 75 Б Лазур“ 0,3%.

Четвъртото вегетативно пръскане се извършва в средата на юни, а петото в края на юли. Целта е унищожаване на младите ларви на сливовата щитоносна въшка, плодовия червей, съчмянката и ръждата. Използват се инсектицидите и фунгицидите, изредени в третото пръскане.

Борбата с плевелите в сливовите насаждения се провежда с един от посочените в таблицата хербициди.

В официалната сортова листа на Република България са включени сортовете „Алтанова ренклода“, „Анджелино“, „Баджарка“, „Блек Стар“, „Валевка“, „Валор“, „Габровска“, „Елена“, „Едра зелена ренклода“, „Йойо“, „Нансийска Мирабела“, „Пасифик“, „ Рут Герщетер“, „Стенлей“, „Тулеу Тимпуриу“, „Чачанска лепотица“, „Чачанска Найболя“, „Чачанска ранна“, „Червена Малвазинка“ и „Ханита“. Одобрени са и следните подложки за присаждане на сливата: „Мироблан“, „Тетра“ и „Пента“.

„Стенлей“ е селекциониран в САЩ. Плодовете са едри до много едри, удължено яйцевидни, тъмносиньовиолетови с точици и силен восъчен налеп. Плодовото месо е плътно, сочно, с добри вкусови качества. Узрява от края на август до началото на септември. Има отделяща се много едра костилка. Плодовете са издръжливи на транспорт. Те могат да се берат механизирано. Дървото има умерена растежна сила, встъпва в плододаване рано, плододава редовно и изобилно. Сортът е устойчив на червени листни петна и плодовете на шарката. Напада се силно от кафяво гниене и узрелите плодове бързо опадат. Сортът е самоплоден.

„Габровска“ е създаден в България. Плодовете му зреят обикновено в периода 20–30 август. Те са едри, овални, тъмносини със силен восъчен налеп и светложълтеникаво до кафяво, нежно, сочно и сладко плодово месо. Има отлични вкусови качества и напълно отделяща се костилка. Плодовете се транспортират много добре. Подходящи са за механизирана беритба. Сортът е самобезплоден, а добри опрашители са „Стенлей“, „Алтанова ренклода“ и „Нансийска Мирабела“.

„Чачанска лепотица“ е селекциониран в Хърватско. Плодовете узряват обикновено в периода от 25 юли до 5 август. Те са едри, овални, с много добри вкусови качества и с напълно отделяща се костилка, издръжливи са на транспорт. Сортът е самоплоден.

„Тулеу Тимпуриу“ е създаден в Румъния. Плодовете узряват през периода 20–30 юли. Те са едри, яйцевидни, тъмновиолетовокафяви с точици и петна. Плодовото месо е зеленикавожълто, сочно, хрупкаво, сладко, слабо кисело с отлични вкусови качества. Костилката се отделя напълно. Плодовете могат да се транспортират добре. Сортът е самобезплоден, а опрашители са му „Стенлей“, „Кюстендилска синя слива“, „Алтанова Ренклода“.

„Рут Герщетер“ е немски сорт, слабо разпространен. Плодовете са едри, овални или закръглени, слабо скосени към върха и с несимтрични половини. Кожицата им е тънка, тъмновиолетова с восъчен налеп. Месото е белезникавожълто, плътно, с приятен освежаващ вкус и аромат и отделяща се костилка. Плодовете узряват в края на юни, началото на юли. Дървото е умерено растящо, средноголямо с умерена корона.

„Червена Малвазинка“ е английски сорт, който е внесен отдавна у нас. Плодовете са едри до много едри, кълбовидни, често с неправилна форма, с ясно изразена коремна браздичка. Кожицата е червеникава, почти виолитова в пълна зрялост. Месото е стегнато, сочно, сладко-кисело с приятен вкус, с дребна отделяща се костилка. Плодовете зреят към края на юли, като не узряват едновременно. Дървото е силно растящо със средна нередовна родовитост.

„Алтанова Ренклода“ е създаден в Чехия. Плодовете узряват в периода 10–20 август. Те са едри, кълбовидни, мътночервеникавовиолетови, с точки, с нежно и ароматно плодово месо. Костилката му се отделя напълно. Плодовете се транспортират трудно. Сортът не е подходящ за механизиратна беритба. Самобезплоден е, а добри негови опрашители са „Стенлей“, „Едра зелена ренклода“ и „Нансийска мирабела“.

„Едра зелена ренклода“ е с неустановен произход, зрее в периода 20–30 август с едри сплескано-кълбовидни плодове. Те са зеленикавожълти с мътна руменина и подкожни точици. Плодовото месо е сочно, нежно, много сладко и с приятен аромат. Костилката се отделя. Плодовете могат да се берат механизирано. Дървото е умерено до силно растящо с нередовна родовитост. Сортът е самобезплоден. Негови опрашители са „Стенлей“, „Алтанова ренклода“ и „Кюстендилска синя слива“.

„Нансийска мирабела“ е френски сорт с много дребни удължено-кълбовидни тъмножълти плодове. Кожицата е с червеникави точки и петна. Месото е жълто, нежно, сладко, със специфичен аромат и се отделя от костилката напълно. Плодовете са издръжливи при транспортиране. Подходящи са за механизирана беритба. Сортът е самоплоден.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 7-8/2007, Градина

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото