В категории: Брой 3-4/2014, Металообработване, Отопление, Популярни статии, Ремонти

Направи сам: Котел за твърдо гориво. Проект „Как да направим“

Найдоброто1_s

 

Инж. Светослав Велев

 

Из архива на вестник „Направи сам“. Публикуваме статията във варианта й, поместен в сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“, том I, издание 1984 г.

 

За да направите отоплителна инсталация на жилището си, е необходимо да се снабдите с котел, който може да се купи готов, но може и сами да си го направите.

Предлагаме ви два варианта на котел за твърдо гориво:

Kotel-tabl1I вариант — с нагревна повърхнина около 1,5 m² и топлинна мощност 14,5 kW и

II вариант — съответно 2 m² и 18,6 kW.

Котел от първия вариант е монтиран във Велико Търново и вече няколко години работи отлично. Той отоплява 5 помещения с обем 183 m³, за които са необходими 11,2 kW за целодневно поддържане на температура около 20 °С през целия отоплителен период.

Тези данни не бива да се пренасят механично за други случаи, защото те зависят съществено от вида на сградата (стени, тавани, подове, покрив, дограма и др.), местоположението й, изложението на помещенията и други фактори и може да ви подведат при избора на котела.

За едно денонощие се изразходват 4 кофи обогатени въглища, а общо за целия отоплителен период – около 5-6 тона. Сутрин след почистване се изхвърля около една кофа ситна пепел и котелът се зарежда отново с въглища. Не се изисква специално обслужване, тъй като е използван най-икономичният режим на работа – горно горене.

В отоплителната инсталация е използвана гравитационната система, при която водата по тръбите и радиаторите се движи под естественото налягане, предизвикано от разликите в плътността на водата при различна температура.

Два часа след запалването на котела отоплителната инсталация започва нормална работа и температурата на изходящата от котела вода достига 80 °С.

Първият вариант е много удобен за етажни отоплителни системи, при които котелът и отоплителните тела са разположени на един етаж: котелът има малки габаритни размери и най-вече малка височина, което е особено важно изискване при този вид отопление.

Конструкция

И за двата варианта котелът се изработва от стоманена ламарина с дебелина 4 mm, отделните му елементи се заваряват с електрожен, вратичките и чугунената скара са от стандартни отоплителни печки. От всички страни котелът се изолира топлинно. В най-ниската част на водната риза е предвидена тапа с диаметър 1″ за изпразване на котела и инсталацията. По желание на входа и изхода на водата могат да се поставят контролни живачни термометри с обхват до 100 °С.

Горивният процес се регулира чрез клапата, монтирана в димохода и чрез регулируемия отвор на долната вратичка.

Kotel1Kotel2На фиг. 1 са изведени позициите на детайлите, а на фиг. 2, 3, табл. 1 и 2 са посочени и техните размери. Оразмеряването на детайлите е валидно при изпълнение на челна заварка (фиг. 4). При изпълнение според фиг. 4 б е необходимо да се предвидят съответните корекции. На фигурите не е показана топлоизолацията на котела.

Kotel3За изработването на котела са необходими следните материали:

– стоманена ламарина с дебелина 4 mm — около 3,8 m²: за I вариант и около 5,2 m²: за вариант II:

– антикорозионен грунд – 1 kg;

– електроди- 3,25 mm;

– топлинна изолация (плочи от каменна (мергелна) вата върху поцинковата рабицова мрежа, за предпомчитане едностранно каширана с алуминиево фолио.)

I вариант – около 2 m²;

II вариант – около 2,8 m²;

Kotel-tabl2Kotel-tabl3Монтаж.

Най-напред се изработва вътрешният кожух на водната риза, като се започва от тавана и задната стена. След това се заваряват предната и страничните стени. Най-накрая се заваряват димоходът и гърловината за зареждане с гориво, както и рамката от ъглов профил за поставяне на скарата. Скарата е чугунена. Нейните размери са дадени в табл. 2, но може да се комплектува и от две по-малки скари от печки. Разстоянието между пръчките й е 8- 9 mm. Тъй като скарата не може да влезе през вратичката, по-добре е да се постави предварително или да се направи от две части. След изработването на вътрешния кожух трябва да се провери водонепропускливостта на всички заварьчни шевове. Това може да стане по следния лесен начин:

1) Всички шевове от външната страна се натриват обилно с тебешир;

2) От вътрешната страна шевовете се намазват внимателно с нафта посредством четка;

3) Наблюдава се тебеширеният слой, като се отбелязват местата, през които нафтата е проникнала (ако има такива);

4) Избърсва се добре нафтата и дефектните места се заваряват отново, като по-добри резултати се получават, ако некачественият шев предварително се премахне с ъглошлайфмашина с карбофлексен диск за пилене.

Fig4Външните ъглови заварки могат да се изпълнят, както е показано на фиг. 4.

След изпробването на вътрешния кожух на водната риза се пристъпва към заваряването на външния кожух, като към задната и горната стена предварително се заваряват двете тръби (2″) за вход и изход на водата и дренажната тръба (1″).

Най-накрая се заваряват четирите крака (вместо на крака котелът може да се монтира на фундамент от огнеупорни тухли) и пантите на вратичките. Вратичките могат да се изработят от ламарина, но поради по-голямата сложност на работата е по-добре да се използват готови от стандартни печки (показаните на чертежа размери са ориентировъчни).

След окончателното завършване на заваръчните работи трябва да се направи водна проба на котела под налягане, което не бива да надхвърля 2 bar.

За да се намалят топлинните загуби, котелът се облицова с топлоизолационен слой, дебел 50 mm, който да издържа до 100 °С. Използват се специално предназначени за целта вата или плочи от каменна вата с поцинкована рабицова мрежа, евентуално едностранно каширани с алуминиево фолио.

Преди да се направи изолацията, котелът трябва да се намаже двукратно с устойчив на високи температури антикорозионен грунд.

Масата на котела без изолация и без вода е около 140 kg при I вариант и около 175 kg при II вариант.

Забележки на автора:

1. Котелът да се използува в отоплителни инсталации само със отворен (открит) разширителен съд при спазване на всички правила и норми за проектиране и изпълнение на такива инсталации.

2. Вътрешните нагревни повърхности трябва да се поддържат чисти от сажди и отлагания. Това може да се постигне лесно, като се почистват редовно с подходящо закривени телени четки.

3. При работа с електрожен да се спазват стриктно всички инструкции по безопасността на труда и противопожарните изисквания.

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Направи сам: Котел за твърдо гориво. Проект „Как да направим“”

Ангел Ташев | март 9th, 2016 at 9:25 pm

Здравейте, имам едно въпросче.Ламарината с която се изработва обикновена черна ламарина ли е или специална,която да издържа на висока температура.Ще съм ви много благодарен ако ми отговорите
Благодаря.
„Направи сам“:
Като се има предвид, че статията е публикувана преди 1984 г., със сигурност котелът е изработен от обикновена листова стомана.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото