В категории: Брой 12/2015, Дърводелство и обзавеждане, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Подови настилки от масивен паркет

Избрано от архива на вестник „Направи сам“

CovSОттупваме прахта, за да представим пред днешните читатели на сп. „Направи сам“ поредната статия – „Паркетни подове“, публикувана преди 32 години, по времето, когато „Направи сам“ бе вестник, а година по-късно, през 1984 г., тя бе отпечатана и в том I на „Най-доброто от вестник „Направи сам“. Статията е любопитна от гледна точка на строителните технологии, материали и практика по онова време. Същевременно в нея се съдържа ценна практическа информация за подреждането на паркетините в паркетната настилка, която днес едва ли някъде може да се намери. Масово използваните допреди десетилетия паркетни подови настилки от масивни паркетини вече са тотално заменени от конфекционните ламинатни и в по-малка степен от дъсчени подове с многопластови дъски – практични, лесни за поддържане и поставяне настилки. Евтино решение при ламинатните паркети и не съвсем – при дървените. За ценителите в наше време на пазара се продава и масивен паркет с много по-високо качество на изработка и разнообразие от големини на паркетините, включително и от екзотични растителни видове с различно оцветяване, текстура, механически и експлоатационни качества.

Разгледаната в статията тема за поставяне на паркетни подови настилки и днес е актуална както при ново строителство, така и при извършване на ремонт. Във втория случай често се налага пренареждане на старият паркет, най-малкото да се елиминират появилите се след дълга експлоатация фуги между паркетините. В повечето случаи паркетините от старите паркети може напълно успешно да се наредят наново или вместо да се горят в печката, да се поставят в други подходящи за целта помещения, като в случая материалът на практика е безплатен.

Публикуваме статията в нейния оригинален вид от сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“ с уговорката, че тя е писана във времена на оскъдица откъм количество и качество на строителните материали и инструменти, все неща, които днес възприемаме за даденост. В конкретния случай това се отнася в най-голяма степен за самонивелиращите се подови замазки, лепилата за лепене на паркета и грундове за тях, материалите за изпълнението на топло- и шумоизолиращи подподови конструкции, а където се налага и хидро- и пароизолиращи, китове за фугиране, лакове за дървени подови покрития и др. Затова, където е необходимо, ще бъдат добавени бележки с препоръка за използване на подходящите съвременни материали и инструменти.

Паркетни подове

Въпреки конкуренцията на появилите се напоследък разнообразни синтетични меки подови настилки, подовете от дървесни материали продължават да бъдат предпочитани. Защо? Те имат висока износоустойчивост, сравнително лесно се почистват, могат да се възстановяват чрез изцикляне или боядисване, не се наелектризират. Притежават и добри топлоизолационни свойства, а при стъпване с бос крак не се усещат като неприятно студени. Добри изолатори са и срещу звуковите вълни във въздушното пространство.

Str1SНай-широко приложение намират паркетните подови настилки, тъй като имат много добър естетичен вид, висока износоустойчивост и са сравнително евтини – цената на паркет II качество е по-ниска от цената на мокет със средно качество.

Но докато мокетът се разстила, обрязва и залепва бързо, паркетът се нарежда и по-бавно, и по-трудно. Все пак не чак толкова трудно, за да не може да се справи и човек без предварителна подготовка. А когато някой реши сам да работи повече ще се старае, ще може да създаде и по-разнообразни и ефектни съчетания на паркета, каквито рядко намират приложение в строителството по индустриален начин.

Обикновеният паркет се произвежда най-често от масивна дъбова или букова дървесина, като дъбовият е по-качествен. В зависимост от допустимите недостатъци по лицевата повърхност на паркетините на пазара се предлагат три качествени нива (Съвременно решение: Съгласно днешните европейски индустриални норми, примерно дъбовият паркет е селектиран и се продава на четири категории). Паркетът се продава на връзки, всяка от които съдържа по равен брой леви и лесни паркетини (паркетни дъсчици), достатъчни да покрият около 1 m² площ. Разпознават се по следния начин: паркетината се обръща с перото (издадената част) на дългия кант към нас и лицевата нагоре; ако другото перо се намира на дясното чело, паркетната е дясна, а ако е на лявото – лява.

Паркетините се свързват здраво помежду си посредством перата и нутовете, оформени по техните кантове и чела. Важно условие е при сглобяване кантовете на лицевите страни да прилягат плътно едни към други и да не остават фуги. Паркетините се произвеждат с дължини 160, 200, 250, 300, 350 и 400 mm, широчини от 30 до 60 mm (през 5 mm) и дебелини – 16, 18 и 20 mm. По-едроразмерният паркет се предпочита за по-големи по площ помещения За жилищни помещения с площ до 30 m² се препоръчва паркет с размери 200х40, 250х45, 250х50, 300х 50 mm.

Подподова настилка

Подподовата настилка определя начина за полагане на паркета чрез заковаване или чрез залепване. Най-често паркетът се нарежда и залепва направо върху добре подравнена, гладка цименто-пясъчна замазка (фиг. 1 а). Използват се лепилата: Ц-200 (Г. Генов, Русе и ДКЗ „Изкуство“), „Стирокол“ (Ал. Войков), и „Мокетол“ ДКЗ „Изкуство“).

(Съвременно решение: На пазара се предлагат множество по вид и производител модерни и висококачествени лепила за залепване на дървен паркет към циментова, респективно самонивелираща се замазка и други основи – най-често поливинилацетатни и полиуретанови (едно- и двукомпонентни). В зависимост от вида на основата предварително тя се грундира с грунд, препоръчан от производителя на лепилото)

Fig1SПрактикува се в циментно-пясъчната замазка под всеки ред на паркета да се поставят летви, към които да се приковават паркетините. (фиг. 1 б) 3а да не се изтръгват от замазката, летвите се правят с трапецовидно напречно сечение При използване на летви с правоъгълно сечение от двете им страни се наковават гвоздеи с дължина 30—40 mm, като главите им се оставят да стърчат на около 15—20 mm от летвата. За подобряване на звукоизолационните качества на настилката срещу ударен шум (ходене, тропане) непосредствено под паркета се поставят дървесно-влакнести плочи с плътност 600—850 кg/m³ (фиг. 1 в). Поради дефицитността на дървения материал все по-рядко паркетът се наковава върху „черно дюшеме“ (фиг. 1 г).

Каквато и да е подподовата настилка, повърхността й трябва да бъде хоризонтална и равна. За тази цел дървените подподови настилки (например старо дюшеме) се рендосват и шпакловат, а бетонните повърхности се подравняват с циментно-пясъчна замазка. Циментът и пясъкът са в съотношение 1:2,5. Използва се промит пясък, пресят през сито с отвори 1,5х1,5 mm. Циментът трябва да има марка, не по-ниска от 350. Минималната дебелина на изравнителната замазка не бива да бъде по-малка от 20 mm. За замазки с по-малка дебелина (5-8 mm) се използва полимерциментен разтвор, приготвен по следната рецепта:

– цимент – 100 т. ч.;

– каменно брашно – 100 т. ч.;

– лепило Ц-200 – 20 т. ч.;

– вода – 60 т. ч.

Вместо каменно брашно може да използва фин пясък, пресят през сито с отвори 0,15х0,15 mm.

Равнинността на замазката се проверява с двуметрова права летва (Съвременно решение: алуминиев мастар). Просветът между нея и повърхността на пода не бива да бъде по-голям от 2 mm.

Преди да се пристъпи към полагане на паркета, подподовите настилки и замазки трябва да са достатъчно добре изсъхнали – влажността им да не надвишава 5%. Продължителността на сушенето зависи от много фактори. От практиката е установено, че при изливане на дебела подподова настилка трябва да се изчаква 90—120 дни. При полимерциментната замазка, ако дебелината й е няколко милиметра и основата е суха, са достатъчни 3-4 дни.

(Съвременно решение: самонивелиращите се (саморазливащи) замазки позволяват лесно и бързо постигане на много високо качество на повърхността, поради което тотално изместиха класическите цименто-пясъчни замазки.)

Fig2SКогато паркетът се лепи, повърхностна на замазката се грундира предварително с разредено с вода лепило (1:1), което се разнася с равна шпакла.

Необходими инструменти:

– Преносим циркулярен трион.

– Шпакли — равна и назъбена. Тъй като назъбена шпакла (фиг. 2) (на снимката е показана шпакла с правоъгълни зъби) не се продава (по онова време), може да се направи по чертежа на фиг. 3.

– Чук.

– Клещи за рязане на тел.

– Плоска и закривена щанга, направени от бетонна стомана с диаметър 14—16 mm. Използват се за наместване или изваждане на паркетини от реда.

– Ъгъл с подвижно рамо (фиг. 4). Изработва се от три летвички със сечение 10х20 mm.

– Инструмент за дозаковаване на гвоздеите (фиг. 3), ако паркетът се кове. Може да се направи саморъчно или да се използва шлосерски център с притъпен връх.

– Канап.

Fig3S

Подготовка на работата

Най-напред трябва да се избере начинът, по който ще се подрежда паркетът. Най-често се реди в т. нар. „рибена кост“ със (фиг. 5а) или без фриз (фиг. 5б). Други видове подреждане ще разгледаме накрая.

При възможност да се избира големината на паркетините – добре е предварително в зависимост от размерите на помещението да се определи оптималната им дължина. Най-лесно това се прави чрез пробно нареждане на един ред по широчината на помещението (фиг. 6). Трябва да се има предвид, че паркетините откъм стената се подрязват под ъгъл 45° (ако са по-широки от 35 mm), както и да се остави между паркета и стената пролука, широка 15–20 mm. Тя е необходима, за да може паркетът при евентуално намокряне да се разшири встрани, а не да се „надуе“ и повдигне. Това се случва често и когато подподовата настилка не е достатъчно изсъхнала.

Fig4SНай-добре е дължината на паркетините да се подбере така, че да се получат четно число редове. При четен брой на целите редове първият се измества на разстояние половин дъсчица встрани, така че отрязаното парче да може да заеме мястото си на срещуположната страна (фиг. 7). Така паркетът се използва по-икономично и рисунъкът е по-красив.

Полагане на паркет тип „рибена кост“ без фриз.

Преди да се започне работа, паркетът трябва да се сортира на леви и десни паркетини. Правилно е да се сортира и по дебелина, защото макар и от една връзка, случва се паркетините да имат различна дебелина и впоследствие ще се наложи изравняване чрез циклене.

За качественото нареждане на паркета от особено значение е правилното полагане на първия (водещия) ред. Той е съставен от два реда паркетини, съединени под прав ъгъл (фиг. 8). Ако помещението има правоъгълна форма и прави стени, препоръчва се полагането на водещия ред да започне от най-отдалечения от вратата ъгъл и успоредно на по-дългата стена. Така стената служи за опора при сглобяване на паркетините, което много помага, когато паркетът се лепи. За да се осигури необходимата междина от 15–20 mm, между паркета и стената временно се поставя дъска със същата дебелина. При този начин на нареждане, ако дължината на паркетините не е подходящо подбрана, може да се получи значителна разлика в широчините на двата крайни реда.

По-често водещият ред се полага по осевата линия на помещението, като следващите редове се редят вляво и вдясно от него. Този начин е задължителен в следните случаи: когато стените не са прави, не сключват прав ъгъл помежду си или имат чупки; когато по края на паркета се прави фриз. Правилното подреждане на паркетините във водещия ред се контролира с опънат канап, при което върховете на левите паркетини трябва да лежат точно под него. Канапът се завързва на два забити в пода гвоздеи на височина 4—5 mm над паркета. Ако в замазката не могат да се коват гвоздеи, те се забиват върху две залепени на нея дъсчици. В зависимост от мястото на водещия ред канапът се опъва или покрай стената, или по надлъжната осева линия на помещението. При напълно прави стени и когато се започва с ред покрай стената, може да не се използва канап.

Върху „черно“ дюшеме или летви, поставени в замазката, паркетът се кове с гвоздеи с дължина 40 mm и диаметър 1,6–1,8 mm. Те се забиват под ъгъл 45°- 50° в нутовете на дъсчиците, по два на всяка дълга страна и един в челото. „Майсторската“ практика да се кове през две-три дъсчици не е за препоръчване. Окончателното забиване на гвоздеите в нутовете се извършва с инструмента, показан на фиг. 3. За да не скърца паркетът, между него и дюшемето се поставя пласт дебела и здрава хартия.

Когато паркетът се лепи, лепилото се разнася върху замазката с назъбена шпакла. Започва се, като 10–12 паркетини, отделно съединени в общ блок, се залепват в началото на реда.

Внимание! Лепилото Ц-200 причинява силно потъмняване на паркета. Затова трябва да се внимава да не попада върху лицевата му повърхност, а ако това се случи – веднага да се избърсва.

Редът се нагласява по канапа, както беше посочено по-горе. Продължава се реденето на паркетините, като от лявата страна се поставят леви, а от дясната – десни паркетини. Те се наместват с леко почукване с чука първоначално по дългата страна, а после и по късата, като се внимава да прилепват плътно една към друга, за да не остават празнини помежду им. След като се завърши, водещият ред се укрепва здраво с клинове (парчета от паркетни дъсчици), които се набиват между него и стената. Когато той се намира в средата на помещението, добре е да се укрепи с дъски откъм едната страна. В такъв случай нареждането на паркета продължава от другата страна.

Fig5SПонеже се работи приклекнал или на дясното коляно (при опънат канап), или на двете колена, по-удобно е, ако се поставят наколенки от пореста гума.

По-голямо старание се изисква при затварянето на ъгъла в края на реда с триъгълен блок от паркетини, като свободният катет служи за начало на новия ред (фиг. 9). Тъй като е възможно редът да не се окаже перпендикулярен на стената, при която завършва, триъгълникът също може да не се получи равнобедрен. В такъв случай трябва да се направи измерване с ъгломера. Неподвижното му рамо се поставя да легне върху перото на последната паркетина от водещия ред, а подвижното се разтваря, докато опре на стената (фиг. 10). (Съвременно решение: точен, многостранно приложим и евтин цифров ъгломер).

По този начин се определя единият ъгъл при основата на триъгълника. Дължината на прилежащия към ъгъла катет се получава, като от дължината на последната паркетина се извади широчината й (мястото на върха на триъгълника е обозначено на скицата с молива). След това се събира от леви и десни паркетини изпъкнал ъгъл и върху него по определените вече две мерки се очертава с молив измереният триъгълник (фиг. 11). Паркетините се срязват една по една на настолен циркулярен трион, триъгълникът се сглобява отново и се поставя на мястото му. Останалите след изрязването паркетини се използват за затваряне на ъгъла в края на новия ред или за затваряне на ъгъла в началото на водещия ред.

Fig20SПаркетът след поставянето се укрепва с дървени клинове (Съвременно решение: пластмасови клинове с назъбена повърхност за притискане и получаване на фута с широчина до 18 mm), набити покрай стените на разстояние 500–600 mm един от друг. Така положеният паркет се оставя два-три дни в покой, за да се втвърди лепилото. Накрая дървените клинове се изваждат и се приковават первазите.

Съзнателно не разглеждаме цикленето на паркета. То се извършва или със специална машина, каквато няма откъде да се вземе под наем, или пък с ръчна цикла, което е твърде уморително. Затова най-добре е да потърсите помощта на специалист. Освен това тези услуги не са дефицитни.

Fig6SПоставяне на паркет тип „рибена кост“ с фриз. Ограждането на паркетния под с фриз усложнява и забавя работата, но за сметка на това го прави значително по-красив. Схема за нареждане на паркет с фриз от напречно поставени и ивица от надлъжно поставени паркетини е показана на фиг. 12. Трябва да се има предвид, че в по-малки помещения фризът, ако е изпълнен с по-дълги паркетини, заема твърде голяма площ от пода и не го разкрасява. За фриза са подходящи къси паркетини с дължина 160 или 200 mm. На фиг. 5 е показан фриз само от надлъжни дъсчици. Те се нареждат обърнати с нутовете си към вътрешността на помещението.

Водещият ред се поставя по оста на помещението. Когато паркетът се лепи, влагането на надлъжни паркетини е желателно, защото те закрепват последния ред на основното поле.

С широчината на фриза, както и с широчината на крайните редове, може да се варира в малки граници, като се използват малко по-дълги или по-къси дъсчици.

До последните крайни редове паркетът се нарежда както при „рибена кост“. Последните редове откъм фриза се нареждат пробно, без лепило и с помощта на права летва се очертава линията на отрязване. Откъм отрязаните страни на дъсчиците е необходимо да се фрезоват нутове за свързване с надлъжните паркетини посредством вставно перо. Практикува се и забиване на гвоздеи с дължина около 30 mm така, че главите им да стърчат 4—5 mm, за да могат да влизат в нутовете на надлъжните паркетини. След това се нареждат напречните паркетини на фризовете. Възможни са няколко начина за оформяне на ъглите им (фиг. 12). Най-лесен е начинът, показан на фиг. 13 а. На фиг. 13 б е показано оформяне на ъгъл с паркетини, разположени перпендикулярно една на друга. Това става, като се разрежат по диагонал четири събрани квадрата от паркетини – два леви и два десни. Диагоналите се очертават, както това е показано на фиг. 18. След това парчетата от лявата половина на квадрат 1 се съединяват с парчетата от лявата половина на квадрат 2. На фиг. 13 в е посочен вариант, при който за ъгъла са използвани дъсчици, разположени също перпендикулярно, без челата им да са скосени под ъгъл 45°.

Други начини за подреждане

Монтирането на паркетни подове на квадрати е лесно за изпълнение (фиг. 14), но по-рядко се среща. Fig7SЗадължително изискване е паркетините да бъдат напълно еднакви, а дължината им да бъде кратна на широчината. Желателно е също така дължината им да бъде кратна и на размерите на помещението, за да не се получат в краищата непълни квадрати. По-красиви са квадратите от по-къси, но по-широки паркетини. Квадратите могат да се разположат спрямо стените успоредно или под ъгъл 45°. Във втория случай нареждането на паркета се започва от средата на помещението.

На фиг. 15 се вижда разполагане на паркета в успоредни линии. Тук фугите между челата са разместени във всеки два съседни реда с половин дължина на паркетината.

Монтирането на паркет по двойки дъсчици във вид на „рибена кост“ се извършва както при единичните (фиг. 16).

За по-големите майстори показваме на фиг. 17 още един начин на подреждане, който изисква повече внимание и търпение. При него основните операции са същите, каквито са и при подробно описаните начини.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото