В категории: Брой 12/2007, Материали, Покриви, Ремонти, Строителство, Хидроизолация

Покрив с керамични керемиди Tondach – II част

Продължение от предния брой.

Върху дъсчената обшивка на покрива предварително се разстила успоредно на стрехата специално покрив но фолио, като всеки две съседни платна се припокриват на ивица с широчина 10 cm. Те се приковават към дъските с помощта на кламери и такер. Нарочно използваме израза „фолио“, а не „мушама“, което би звучало по-познато, за да не се бърка с използваната някога обикновена покривна мушама, която не е нищо друго от пропита с битум хартия и след няколко години изкарани под керемидите, направо започва да се разпада. Фолиото няма нищо общо и с познатия ни воалит. Това са специални високотехнологични материи, които имат свойството да не пропускат промъкналата се под керемидите дъждовна вода и същевременно да пропускат свободно идващите откъм таванските помещения водни пари. По този начин те няма да се задържат, да кондензират поради ниските температури и в резултат на това да овлажняват топлоизолацията и дъските. В добавка е желателно фолиото да има голяма здравина срещу прокъсване, защото докато се работи, върху него се стъпва и поради наклона подметката на обувката упражнява доста голямо усилие, което лесно би могло да го скъса.

Фолиото не само защитава покривната топлоизолация и подпокривното пространство срещу проникнала под керемидите вода, но и добре уплътнява покривната конструкция, така че топлият въздух да не изтича в околното пространство, а ветровете да не нахлуват в тавана. Установено е, че само доброто уплътняване на покрива вече намалява енергийните разходи на еднофамилна къща с 5–10%.

Подходящи материали за тази цел са:

» Polyglass Polydeck – специална микроперфорирана „дишаща“ хидроизолационна мембрана, произведена от нетъкан полиестер импрегниран с битум.

» ISOVER Bituver Flexibit – хидроизолационeн рулонен материал, произведен на база еластомерни (SBS) битуми и основа от полиестерна или скъкловлакнеста тъкан. Не гние, не се свива с времето и запазва еластичността си при отрицателни температури до –15 °С. Издръжлив е на опън и не се разкъсва при приковаване с пирони.

С това, разбира се, не се изчерпва изборът, който пазарът предлага, но след като покривът се прави за столетие напред, то и фолиото трябва да бъде от класа, за да не „сдаде багажа“ след някоя и друга година и да стане причина за непредвидено ранен ремонт.

След като фолиото бъде разкроено по дължина, опънато, приковано и върху него се наредят и заковат надлъжно разположените на ската летви, настъпва важният момент за точно определяне на разстоянието между напречните летви, така че да се получи цяло число за броя на редовете. За тази цел трябва да се знаят три мерки. Първата е дължината на ската, измерена от ръба на стрехата до ръба на билото. Втората е разстоянието, което определя каква част от керемидите да стърчи извън стрехата над улука. Ако това разстояние е прекалено малко, има опасност водата да подлизне под улука. Ако е прекалено голямо, при силен дъжд водната струя би могла да прескочи и да прелее през него. По предписанията на Tondach то трябва да е около 9 cm при наклон на ската до 45° и 10 cm при по-голям наклон. Съответно летвата, върху която ляга и се закача първият ред керемиди, трябва е на разстояние 31 cm или 30 cm от края на стрехата. И още нещо, добре е да не остане пролука между улука и поставената по ръба на стрехата летва, а да се покрие с ламаринена и от пластмаса поличка. Възможно е да се използват готови профили или да се направят от поцинкована ламарина.

Третата мярка е разстоянието („А“, фиг. 2) между последната, намираща се най-близо до билото напречно разположена на ската летва и дъската или летвата, която носи капаците. Това разстояние също зависи от наклона на ската и е около 4,5 cm при наклон 25–30° (виж таблицата). В крайна сметка търсеното разстояние се намира, като от дължината на ската се извадят две крайни разстояния (в нашия пример 31 cm и 4,5 cm) и полученото число се раздели примерно на 35 или 36, колкото е максимално допустимото разстояние при този модел керемиди. Полученото число се закръглява към най-близкото по-голямо цяло и това е броят на редовете без най-долният. Редуцираната дължина на ската се дели на този брой и така се определя точното разстояние между всеки две съседни летви.

Пример:

Дължина на ската 910 cm, редуцирана дължина: 910–31– 4,5=874,5 cm. Това разстояние, разделено на 36 cm = 24,29 реда. Приемаме 25 реда и делим 874,5:25=34,98 cm, колкото трябва да бъде разстоянието между летвите. Заедно с първия ред керемиди броят на редовете става 26.

Още по-лесно е да се използва дадената тук таблица.

Както се вижда на фиг. 1 върху летвата по ръба на стрехата се приковава още една летва с дебелина 3 cm, която повдига предния край на керемидите от първия ред. Целта е да се компенсира липсата на друга керемида под нея и така се запазва еднакъв наклона на керемидите с тези над тях.

Куките за монтиране на улуците лягат върху тази летва, а задният им край се приковава върху допълнително поставена напречна летва. Понеже куките са дебели 3–4 mm, за да не повдигат керемидите, си заслужава трудът за всяка да се издълбае плитък прорез, като по този начин може да се нагласява по-лесно и наклона на улука.

При така направената двойна скара от летви откъм стрехата остава открита пролука широка 5 cm. За да не проникват през нея птици и гризачи и да си свиват гнезда, тя трябва да се затвори с мрежа, като един от вариантите е да се из ползва специално продаваната за целта пластмасова мрежа на рула с широчина 10 cm. На чертежа е показан и един детайл, който майсторите охотно биха пропуснали – огъната под тъп ъгъл ламаринена лента, която на около половината от широчината си, е подпъхната под покривното фолио и е закована с пирони. Нейната задача е да отвежда евентуално протеклата по фолиото вода така, че да не подлизва и да мокри челната дъска. Понеже такава готова лента не намерихме на пазара, без особени усилия от поцинкована ламарина може да се изреже лента с широчина 10 cm и да се огъне. Подгъвът на долния й край, чиято цел е да не подлизват водните капки, се прави по-трудно в домашни условия и поради наклона на огънатия надолу край това едва ли е от съществено значение и може да се пропусне.

По-специално внимание заслужава и затварянето на покритието с керемиди откъм билото (фиг. 2). За тази цел открай време се използват специални керемиди – капаци. Майсторската практика обаче те да се полагат върху циментов разтвор и да се обмазват с него, вече е неприложима, дори е вредна. По този начин се прекъсват образуваните между надлъжните летви канали за вентилация. Затова билото трябва бъде покрито така, че хем да не пропуска вода, хем да остава достатъчно широка пролука под страничните краища на капаците, през която въздушният поток под керемидите да излиза свободно. Тук са възможни две решения. При едното по продължение на билото с помощта на специални метални носачи се закрепва летва със сечение 5х4 cm. Краищата на носачите се огъват според необходимата височина на летвата и се приковават към обшивка та от дъски или към всяка двойка срещулежащи надлъж но разположени спрямо ската летви. Това трябва да се има предвид при точното определяне на техните места.

Височината на летвата се определя според показаното на чертежа разстояние „В“ (фиг. 2), чиито стойности са дадени в таблицата. Това може да се определи и на място, като върху летвата се поставят един-два капака и опитно се установи нейната височина, така че да остава пролука за вентилация с широчина около 1,5 cm.

След като височината е определена правилно, под конец се монтират и останалите метални опори. Следващата задача е покриване на летвата и на пролуката под нея със специална лента с широчина 320 mm. По краищата ù е нанесен фабрично дебел пласт лепило, така че след отстраняване на предпазните ленти, тя се залепва чрез притискане към керемидите. Лентата се състои от централна мрежеста част, която свободно пропуска въздуха, и две странични едностранно обмазани с лепило, които са силно разтегливи и плътно прилепват според профила на керемидата. Със същата цел може да се използват и специални елементи от тънка мека пластмаса, които покриват летвата и пространството под него.

Най-накрая остава да се закрепят капаците. За тази цел има специални куки от огъната ламарина, единият край на които се закрепва с винтове към летвата, а другият се под пъхва под челото на капака и захваща челото му. Така един по един се монтират всички капаци. За съжаление все още на нашия пазар не е осигурено комплектуването на керемидите на Tondach с пълния набор от аксесоари. В случая това не е беда, защото ако наличните в магазините куки не съответстват на профила на капаците, те безпроблемно може да бъдат закрепени към летвата и с помощта на дълги винтове за дърво. За целта в задния край на всеки капак се пробива отвор, като се работи с твърдосплавно свредло за пробиване в бетон при изключено ударно действие на бор машината. Накрая бихме препоръчали по челните ръбове на капаците да се шприцова и шев с подходяща за външна употреба силиконова уплътняваща паста. Остава открит въпроса със затваряне челата на капаците в двата края, за което има специални фасонни елементи.

На фиг. 5 е показано и завършването на част от покрива, без билни капаци. Вижда се как челната една или две дъски са закрепени към краищата на надлъжните летви, така че да остава пролука за вентилация. Горният ръб на дъската и краят на последния ред керемиди са покрити с ламаринена пола. За целта може да се използват и купешки поли за оформяне на страничните краища, които предварително трябва да бъдат изправени. Полата се закрепва с винтове веднъж към канта на челната дъска, и втори път в последната напречно разположена на ската летва през пробит в керемидата отвор. Необходимо е да се вземат мерки за уплътняване на отвора около винта срещу проникване на вода.

Последната грижа е обшивката около комините, покривните прозорци, свързването на покритието с керемиди със страничната ламаринена обшивка и на други тесни места, каквито не липсват при всеки покрив. Класическото за целта решение с ламаринена обшивка вече е отживелица и все по-трудно би се намерил добър майстор, който качествено да се справи със задачата. Решението е в специалните самозалепващи ленти от алуминиево фолио, които са специално произведени за тази цел – лепят сигурно и здраво без нагряване върху най-различни строителни материали: метал, бетон, варо-циментова мазилка, камък, дърво, стъкло, керемиди, цинк, алуминий и др. Те имат висока устойчивост на студ и силно слънце, дълготрайно запазват своята еластичност. При едно и също предназначение на пазара се предлагат няколко марки, като изборът най-често се свежда до широчината, цвета и цената, като отново препоръката е да се доверим на марката.

Използването на такава уплътняваща лента (в случая с широчина 30 cm) в голяма степен улеснява и прави възможно изпълнението на уплътнения на всевъзможни, включително с най-сложна форма пролуки, които по друг начин не могат да бъдат направени. Дори и старите ламаринени обшивки около комините да са здрави, за уплътняването на пролуката между вертикалните им части и тухлите, лентата отново е необходима. В другия случай керемидите заобикалят комина възможно най-плътно, а пролуката помежду им се покрива и уплътнява с лента.

С казаното дотук съвсем не изчерпване темата за покриване на покрива с керемиди. Така например има специални вентилационни керемиди, полички от пластмаса, които по-добре и сигурно захващат задния ръб на улука и покри ват пролуката между него и дъсчената обшивка на покрива, готови метални елементи за изпълнение на улами и др. Важното е да се знае, че за всеки възможен проблем се предлага готов елемент. Остава да се намери по каталозите на производителите и в магазините за строителни материали.

В началото на статията споменахме, че само доброто уплътняване на покрива вече допринася за намаляване с 5– 10% на енергийните разходи. Това обаче съвсем не е достатъчно, защото значителна част – 20–30% от топлинните загубите на една еднофамилна къща се дължат именно на покрива. Да се остави покривът без топлоизолация е недопустимо, защото тук тя се прави най-лесно и с най-евтини материали. Използват се рула от минерална вата, като минималната дебелина, за която въобще има смисъл да се говори е 15 cm, докато за постигане на добри резултати вече е необходимо изолация с дебелина 25–30 cm, а за постигане на заветната цел – „пасивната къща“, която не се нуждае от отопление, дебелината достига до 40 cm и малко повече.

За допълнителна информация вижте сайта на „Тондах България“ЕООД.

За избора на керамични керемиди Tondach и изпълнението на покривната конструкция прочетете още тези статии в „Направи сам“:

» Изисквания към покривната конструкция за предпазване и изолиране на сградата от атмосферните влияния.

» Предимствата на керамичните керемиди за изпълнение на дълготраен покрив, осигуряващ оптимални условия за обитаване и привлекателен външен вид на сградата.

» Характеристиките и качествата на керемидите на австрийската компания Tondach, наложили я като водещ производител в Централна и Източна Европа.

» Видовете керемиди на Tondach, които се предлагат към момента у нас, техните основни технически параметри, специфични качества и типични приложения.

» Критерии за избор на подходящия модел керемида при различни конкретни случаи и наклон на покрива.

» Предимства и особености при закрепване на керемидите Tondach чрез „приплъзване“.

» Специални хидро- и пароизолационни (климатични) мембрани на Tondach и тяхното приложение за сигурна, плътна и добре хидро- и топлоизолирана покривна конструкция.

» Влияние на снежното натоварване върху покривната конструкция.

» Как се прави добрият покрив – голямоформатни керемиди „Туист“.

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Покрив с керамични керемиди Tondach – II част”

Кирил Драганов | септември 19th, 2013 at 2:01 pm

Закупихме за новопостроена къща керемиди Tondach, модел Rumba.
При монтажа „майсторите“ започнаха да ги монтират единствено върху летви, перпендикулярни на ската („една скара“), като ми казаха, че това имало много предиства пред „двойната скара“, без да обясняват какви точно са тези предиства. Засега спряхме работата.
Какви са предимствата при монтаж на „двойна скара“?
Задължителен ли е той при използване на керемиди Tondach?
МОЛЯ ЗА ВАШЕТО КОМПЕТЕНТНО МНЕНИЕ!
ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ!
Поздрави!
Кирил Драганов
„Направи сам“: Отговорът на въпроса Ви се съдържа в първата част на статията.
Скарата се прави двойна, за да се улесни оттичането на проникнала под керемидите вода, тя да не се задържа от напречно прикованите летви, от което те ще загният, да се осигури проветряване на пространството под керемидите.
Това също е обяснено, включително оформянето на вентилиращите отвори при улука, както и монтирането на капаците върху билото на покрива.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото