В категории: Брой 1-2/2001, Градина

Природен регулатор на микроклимата. Катерещи се растения.

Feucht-2-copySЗа мнозина дърветата са предимно източник на дървен материал – дъски, греди, дърва за огрев, или пък на плодове. Малцина си дават сметка, че засадените в двора дървета, както и пълзящите по стените растения са естествен регулатор на микроклимата около и вътре в сградата.

Гъстата растителност, разположена откъм преобладаващата посока на ветровете, например, намалява силата на вятъра, който обдухва сградата. Скоростта на вятъра е в пряка зависимост с топлоотнемането от сградата, т.е. с топлинните загуби в резултат на засиленото топлопреминаване и на проникването на външен въздух през неплътностите в резултат на повишеното въздушно налягане. Според някои автори понижаването на скоростта на вятъра с 1 m/s намалява топлинните загуби с 2-3%. Данните са приблизителни, защото зависят от топлоизолацията на сградата, но със сигурност, колкото къщата е по-стара, т.е. с по-лоша топлоизолация, ефектът от засадените покрай нея дървета ще бъде по-силно изразен.

През лятото покритите с листа корони предпазват фасадата от прегряване. В сянката на дърветата температурите са с 3-6 °С по-ниски, отколкото в сянката, хвърлена от сградата. През зимата листата окапват и не пречат слънчевите лъчи да огряват и съответно да затоплят сградата – безплатен източник на топлинна енергия.

Виещите се по стените растения изпълняват ролята на регулатор на повърхностната температура на мазилката. Те намаляват възникващите в нея термични напрежения, водещи до появата на пукнатини, намаляват въздействието на вятъра и дъжда, образуват своеобразна въздушна възглавница, която намалява топлопредаването към околната среда.

За фасади, които и през зимата се огряват добре от слънцето, например с южно, югоизточно или югозападно изложение, се препоръчват катерещи се и увивни растения, чиито листа през зимата опадат. Обратно, за фасади със северно изположение, които не се огряват от слънчевите лъчи, се предпочитат целогодишно зелени растения.

Веднъж засадени растенията, изискват минимални грижи и могат да се развиват от само себе си, като постепенно покриват останалите незаети по фасадата площи.

В селските райони често пъти в непосредствена близост покрай сградата се засаждат в редица овощни дървета. Освен вече описаното благоприятно въздействие на растителността върху микроклимата около и в сградата, има и обратно влияние. Излъчваната от сградата топлина от своя страна влияе благоприятно върху узряването на плодовете.

Покритите с листа дървета оказват благотворно влияние на обитателите на сградата поне по четири начина:

* изпаряваната от тях влага повишава влажността на околния въздух и същевременно го охлажда;

* листата филтрират въздуха и задържат прахта;

* растителноста поглъща част от предавания по въздуха шум, щади слуха и нервната система на обитателите;

* в резултат на фотосинтезата растенията задържат и преработват въглеродния двуокис от въздуха и отделят кислород.

Feucht-3SПреценява се, че в резултат на комплексното въздействие на пълзящата върху фасадата растителност и намиращите се в непосредствена близост до сградата дървета може да се постигне икономия на енергия от 5 до 25%.

Растителността по фасадата би могла да има и някои нежелани ефекти. Така например за хора, които избягват близостта с малки животинки – катерички, птички и др., тя е нежелана, защото създава условия за подслон и източник за храна на птиците. Растенията с въздушни корени могат да способстват за отлющване на някои слаби, подкожушени места в мазилката.

Все пак всичко е според желанието ви. Въпрос на избор обаче е кое да се предпочете – гладката, добре боядисана фасада или обраслата в гъста зеленина. Колкото до благотворното влияние върху микроклимата и здравето на обитателите на къщата, то е безспорно.

 

Подходящи растения

Катерещите се растения се делят на четири главни групи, всяка от които има своите характерни особености.

Пълзенето на растенията с въздушни корени се дължи именно на тези естествени израстъци, с помощта на които достигат относително голяма височина. Най-разпространени представители на тази категория са бръшлянът и пълзящата хортензия.

В следващата група попадат растенията, които се залавят посредством специални органи – мустачки, които са се оформили чрез преобразуването на листа и филизи. Те служат като антенки, които усещат допира, възбуждат се и така намират опората, за която да се захванат. Типичен представител е клематисът.

Членове на третата група са растенията, увиващи спираловидно стъблата си по време на растеж. Те се нуждаят от помощни средства за да има за какво да се захванат – пръчки, телове, дървени или метални решетки и др. Най-разпространена е Wisiteria sinensis.

И последната разновидност са специалните видове катерещи се рози и къпини. За съжаление те не могат без нашата помощ. За тях специално се изработват подходящи дървени или метални решетки, за които да могат да се захващат.

Освен по тези си качества, катерещите се и увивни растения се разделят и на едногодишни и многогодишни. Едногодишните много обичат слънцето, поради което се използват предимно за озеленяване на балкони, тераси и беседки. Характерни в повечето случаи са едрите им, пищни и екзотични цветове и плодове, както и уханието (предимно в късните вечерни часове), което омайва всички наоколо.

Предпочитани за озеленяване на фасади са многогодишните растения. Най-често срещан е бръшлянът, който има завидна продължителност – 150 години. В нормални условия всички многогодишни катерещи се и увивни растения живеят средно около 60 години.

 

Засаждане

Най-често тези растения се засаждат покрай основите на сградата във влажна и богата на хранителни вещества почва. Изкопаното място трябва да е с големина около 50х50х80 cm. За подобряване на водната и въздушната пропускливост на почвата от изкопаната пръст се отделя 1/3, а останалите 2/3 се подменят с компост и пясък. Засаждането се извършва напролет или през есента. Вечнозелените видове предпочитат сенчести или полусенчести фасади, а растенията с лятна зеленина са светлолюбиви и подходящи за тях са местата, изложени на слънце. След засаждането растенията трябва редовно да се поливат с вода, като за многогодишните това важи само за първата година.

Много ефектни са фасадите с комбинирана растителност – едно- и многогодишни видове, вечнозелени растения, цъфтящи и такива, чиято красота е предимно в листната маса. На следващите страници са представени някои катерещи се и увивни растения, типични със своята красота и широко разпространение.

Клематис (Clematis)

Кле­ма­ти­сът е едно от най-кра­си­ви­те ка­те­ре­щи се рас­те­ния. Хиб­ри­ди са съз­да­ва­ни и про­дъл­жа­ват да се съз­да­ват по це­лия свят. Из­вес­т­ни са по­ве­че от 300 ви­да, от ко­и­то 250 са с го­ле­ми, кра­си­ви цве­то­ве. Всич­ки кле­ма­ти­си се нуж­да­ят от влаж­на, ху­мус­на поч­ва, бо­га­та на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. На ви­со­чи­на дос­ти­гат 2-4 m, ка­то само Clematis Jackmanii сти­га до 6 m. На­го­ре пъл­зят с дръж­ки­те на лис­та­та си, уви­ва­щи се поч­ти на въ­зел. След из­вес­т­но вре­ме имен­но те­зи ка­тер­ли­ви из­рас­тъ­ци се втвър­дя­ват и придават вид на дър­во. Ако ре­ши­те да си за­са­ди­те кле­ма­тис, под­по­мог­не­те го, ка­то му нап­ра­ви­те ши­ро­ка ре­шет­ка, за ко­я­то да се зах­ванe. Пъл­зя­щи­те час­ти тряб­ва да се под­ре­дят и да се на­со­чат към реб­ра­та на ре­шет­ка­та. Про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­вот на кле­ма­ти­са е 10-20 го­ди­ни.

Clematis01S

Тромпетна лоза (Campsis radicans)

Ро­ди­на­та му е Се­вер­на Аме­ри­ка, а в Ев­ро­па е вне­сен още през 1622 го­ди­на. Раз­га­рът на цъф­те­жа е през най-го­ре­щи­те дни на ля­то­то, ко­га­то не­ве­ро­ят­но ат­рак­тив­ни­те цве­то­ве съз­да­ват ог­ром­на нас­ла­да. Рас­те­ни­е­то е от ви­до­ве­те, зак­реп­ва­щи се с въз­душ­ни ко­рен­че­та. То не се нуж­дае за­дъл­жи­тел­но от на­ме­са, за да се ори­ен­ти­ра и здра­во да се зах­ва­не за ос­но­ва­та, по ко­я­то ще се ка­те­ри. При рас­те­жът му не­ряд­ко се наб­лю­да­ва тен­ден­ци­я­та към уви­ва­не. На ви­со­чи­на до­сти­га до 12 m. Но все пак, ако ре­ши­те да сло­жи­те ня­как­во спо­ма­га­тел­но прис­по­соб­ле­ние, за да го ори­ен­ти­ра­те да рас­те в по­со­ка­та, в ко­я­то же­ла­е­те, то тряб­ва да бъ­де ре­шет­ка от от­с­то­я­щи един от друг на раз­с­то­я­ние 35 cm хо­ри­зон­тал­ни и вер­ти­кал­ни струк­тур­ни еле­мен­ти. То­ва е не­об­хо­ди­мо са­мо до­ка­то рас­те­ни­е­то дос­тиг­не ви­со­чи­на от 3 m. През по-су­хи­те и го­ре­щи пе­ри­о­ди на го­ди­на­та тряб­ва да се вни­ма­ва поч­ва­та да бъ­де неп­ре­къс­на­то ле­ко влаж­на. Про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та – по­ве­че от 60 го­ди­ни.

CampsisS

Обикновен бръшлян (Hedera helix)

То­ва е доб­ре поз­на­ти­ят ни, най-чес­то сре­щан обик­но­вен бръш­лян. Рас­те­ни­е­то е веч­но­зе­ле­но и при раз­ви­ти­е­то си е мно­го гъс­то – пок­ри­ва поч­ти на­пъл­но фа­са­ди­те как­то ни­кое дру­го би­ло то ка­те­ре­що се или увив­но рас­те­ние.

Кол­ко­то и да из­г­леж­да стран­но има не­ве­ро­ят­но мно­го раз­но­вид­нос­ти и раз­лич­ни сор­то­ве бръш­лян. Ня­кои от тях до­ри не са ка­тер­ли­ви. Рас­те­ни­е­то има от свет­ло­зе­ле­ни до тъм­но­зе­ле­ни лис­та, в за­ви­си­мост от ви­да. Къс­но през ля­то­то се по­я­вя­ват жъл­то­зе­ле­ни съц­ве­тия до есен­та и се прев­ръ­щат в не по-го­ле­ми от гра­хо­во зър­но чер­ни пло­до­ве през след­ва­ща­та про­лет. Рас­те­ни­е­то ви­рее ед­нак­во доб­ре и на сен­чес­ти, и на слън­че­ви мес­та.

Сор­то­ве­те на бръш­ля­на се раз­ли­ча­ват и по ви­со­чи­на­та, ко­я­то мо­гат да дос­тиг­нат – от 20 до 25 m. Лис­та­та са раз­по­ло­же­ни под ъгъл 45° спря­мо фа­са­да­та. Про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та на бръш­ля­на е до 150 го­ди­ни, но са из­вес­т­ни ек­зем­п­ля­ри над та­зи въз­раст. И ед­но пре­дуп­реж­де­ние – всич­ки час­ти на бръш­ля­на са от­ров­ни, за­то­ва вни­ма­вай­те, ако има­те мал­ки де­ца!

BraschlS

Зимен жасмин (Jasminum nudiflorum)

То­ва всъщ­ност е жъл­ти­ят зи­мен жас­мин, чи­и­то сил­ни раз­к­ло­не­ния об­ра­зу­ват не мно­го гъс­ти храс­ти. Той не се стре­ми да пъл­зи тол­ко­ва на­го­ре ка­то „ис­тин­с­ки­те“ ка­те­ре­щи се рас­те­ния. Как­то се под­раз­би­ра от име­то, той цъф­ти през зи­ма­та – от де­кем­в­ри до фев­ру­а­ри. Цве­то­ве­те му са не­ве­ро­ят­но уха­е­щи, с фор­ма­та на звез­дич­ки, и са обаг­ре­ни в ис­к­ря­що­жъл­то. Кло­ни­те са тъм­но­зе­ле­ни, ко­е­то съз­да­ва впе­чат­ле­ни­е­то, че рас­те­ни­е­то е веч­но­зе­ле­но. На ви­со­чи­на дос­ти­га до 2-5 m, ка­то го­диш­ни­ят рас­теж при доб­ри ус­ло­вия мо­же да достигне 1 m. Жи­во­тът на зим­ния жас­мин е ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия.

JasminS

Орлови нокти (Lonicera)

Обик­но­ве­на­та ло­ни­се­ра про­из­хож­да от Азия и Аме­ри­ка, но след мно­жес­т­во кръс­тос­ки са се по­лу­чи­ли кра­си­ви, с раз­лич­ни цве­то­ве раз­но­вид­нос­ти – от та­ки­ва, ко­и­то оби­чат яр­ко­то слън­це, до та­ки­ва, ко­и­то ви­ре­ят най-доб­ре на дъл­бо­ка сян­ка. Всич­ки, оба­че, имат дъ­лъг ве­ге­та­ти­вен пе­ри­од, а Lonicera henryi е веч­но­зе­ле­на. Лис­та­та им са елип­со­вид­ни, от свет­ло до тъм­но­зе­ле­ни. Цве­то­ве­те, пре­ди да се раз­т­во­рят, имат фор­ма­та на фу­ний­ки и в за­ви­си­мост от ви­да са бе­ли, жъл­ти, чер­ве­ни. Ти­пи­чен за ло­ни­се­ра­та е при­ят­ни­ят аро­мат, из­ра­зен осо­бе­но сил­но в къс­ни­те ве­чер­ни ча­со­ве. Ка­те­ре­щи­те се ви­до­ве да­ват чер­ве­ни или чер­ни мал­ки пло­до­ве, при­ли­ча­щи на топ­че­та, с ко­и­то ня­кои птич­ки оби­чат да се хра­нят. Рас­те­ни­е­то дос­ти­га ви­со­чи­на меж­ду 2 и 6 m, по­ра­ди ко­е­то се из­пол­з­ва за озе­ле­ня­ва­не пре­дим­но на фа­са­ди с по-го­ля­ма площ. Про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та – най-мал­ко 25 го­ди­ни.

OrloviS

Дива лоза (Parthenocissus quinquefolia)

Родината на познатата у нас ди­ва ло­за е Юж­на Аме­ри­ка и е мно­го впе­чат­ля­ва­ща, бла­го­да­ре­ние на блес­тя­що­чер­ве­ни­те си лис­та, със­то­я­щи се от пет по-мал­ки, свър­за­ни по­меж­ду си в ос­но­ва­та. Рас­те­ни­е­то при­над­ле­жи към бързо рас­тя­щи­те, здра­ви, ка­те­ре­щи се ви­до­ве, ко­и­то пълзят с по­мощ­та на мно­го дреб­ни чаш­ки, ко­и­то се вс­мук­ват по по­вър­х­ност­та. Цъф­ти през про­лет­та с мал­ки жъл­ти цвет­че­та, стъб­ла­та на ко­и­то се прев­ръ­щат в дър­ве­ни пръ­чи­ци. Пло­до­ве­те се об­ра­зу­ват къс­но през ля­то­то и при­ли­чат на си­ньо­чер­ни бо­ро­вин­ки. Рас­те­ни­е­то е мно­го ус­той­чи­во на ат­мос­фер­ни­те ус­ло­вия. През зи­ма­та лис­та­та му па­дат, но през про­лет­та се раз­лис­т­ва от­но­во с пъл­на си­ла.

LosaS

Китайска вистерия (Wisiteria sinensis)

Ви­зи­те­ри­я­та е ек­с­т­рем­но ­рас­тя­що де­ко­ра­тив­но рас­те­ние. Мно­го е под­хо­дя­що за озе­ле­ня­ва­не на мал­ки пос­т­рой­ки. Поз­на­ти са мно­го ви­до­ве и сор­то­ве, всич­ки ха­рак­тер­ни с ви­ся­щи­те на гроз­до­ве прек­рас­ни цве­то­ве, обаг­ре­ни в бя­ло, ро­зо­во, си­ньо­ви­о­ле­то­во или ли­ла­во. Поч­ти всич­ки ви­до­ве про­из­хож­дат от Юж­на Азия и Се­вер­на Аме­ри­ка. Най-чес­то сре­ща­ни­ са:

Wisiteria floribunda, вне­се­на в Ев­ро­па от Япо­ния през 1830 го­ди­на. Дос­ти­га до 10 m ви­со­чи­на и се уви­ва в посока на ча­сов­ни­ко­ва­та стрел­ка.

Wisiteria fructescens, вне­се­на в Ев­ро­па от Се­вер­на Аме­ри­ка през 1730 го­ди­на, дос­ти­га ви­со­чи­на до 10 m и се уви­ва в по­со­ка, об­рат­на на ча­сов­ни­ко­ва­та стрел­ка. То­зи вид раз­цъф­тя­ва с прек­рас­ни­те си цве­то­ве меж­ду юли и ав­густ.

Wisiteria sinensis, вне­се­на в Ев­ро­па от Ки­тай през 1815 го­ди­на. То­ва е един от ви­до­ве­те, дос­ти­га­щи най-го­ля­ма ви­со­чи­на – 20-30 m, уви­ва се в по­со­ка, об­рат­на на ча­сов­ни­ко­ва­та стрел­ка.

В по­мощ за ви­зи­те­ри­я­та мо­же да нап­ра­ви­те дър­ве­на или ме­тал­на ре­шет­ка с раз­с­то­я­ние меж­ду хо­ри­зон­тал­ни­те еле­мен­ти око­ло 40 cm, а меж­ду вер­ти­кал­ни­те – 25 cm. Пло­до­ве­те Ӝ са с фор­ма­та на зе­ле­ни шу­VisteriaSшул­ки, ос­та­ват дъл­го вър­ху рас­те­ни­е­то и са от­ров­ни. Жи­во­тът на то­ва прек­рас­но рас­те­ние про­дъл­жа­ва око­ло 100 го­ди­ни, а в ня­кои слу­чаи и по­ве­че.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 1-2/2001, Градина

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото