В категории: Брой 5-6/2001, Градина, Дърводелство и обзавеждане

Дървени конструкции в градината

Градината е отлично място за изява на творческите способности на всеки, който обича да майстори в свободното си време. Работата на открито често е предпочитан начин за раздвижване на тялото, за събиране на слънчева енергия и откъсване от нерадостните мисли, които ни натрапва изнервеното и нерадостно ежедневие.

Следователно трябва сами да се погрижим за радостни изживявания и да умеем да ги ценим. Строителството в градината несъмнено е едно от тях. В резултат на фантазията, уменията и труда ви в градината ще се появят красиви подпорни стени, стилна ограда, беседки и павилиони, перголи и навеси, къщичка за градинския инвентар, пейки и паравани, декоративни басейни и водоскоци, пътеки с разнообразни настилки и т.н. Възможностите за строителство са много, а на пазара има изобилие от всевъзможни материали, с които може да осъществите своите идеи.

Понеже става дума за строителство, което да хармонира със заобикалящата го природна среда, най-подходящите материали за строителство в градината са дървото и камъкът – естествени или изкуствени.

Преди да пристъпим към разглеждането на който и да е конкретен проект, ще се спрем на предварителната подготовка на използваните материали, както и на някои основни монтажни техники.

Импрегниране на дървения материал срещу влагата

За строителство в градината най-често се използва масивна дървесина с обло напречно сечение, различни греди и бичмета, дебели талпи и дъски. За изграждане на преградни стени, включително шумоизолиращи, се използват дъски с по-малка дебелина – 15-20 cm.

holzenSМного подходящ материал за построяване на различни площадки и подпорни стени са къси колове с обло и полоуобло сечение – с диаметър около 10 cm и дължина 50 cm.

Най-често използваният и най-достъпен у нас материал е иглолистната дървесина (бор, смърч, лиственица). Колкото съдържанието на смола в нея е по-голямо, толкова по-добре, защото ще има по-голяма естествена защита срещу загниване.

Дървесината от бор и смърч се обработва лесно и при всички случаи се нуждае от импрегниране. Лиственицата има по-твърда и здрава дървесина и съдържа вещества, които потискат процесите на загниване.

Освен от масивна дървесина на пазара се намират греди и бичмета, съставени от слепени с влагоустойчиво лепило пластове. Такива греди са по-устойчиви на измятане и освен това, поставени хоризонтално, имат по-голяма товароносимост в сравнение с гредите от масивна дървесина. Това е вярно, когато гредите са разположени така, че съставящите ги пластове да са вертикални.

Работата значително се улеснява, когато се използват предварително профилирани бичмета и облицовъчни дъски, например бичмета с фрезовани нутове и дъски с оформени на нут и перо кантове.

holzen2SВ Европа все по-често се използва дървесината от червен кедър (Western Red Cedar), която няма конкуренция по отношение на естествената си устойчивост на загниване и различни вредители. При правилно монтиране (без директен допир до земята) конструкцията от кедър не се нуждае от специална обработка и запазва за продължителен период своята здравина и устойчивост срещу атмосферните влияния. Единственият, но немалък недостатък е, че тази дървесина е доста скъпа.

Оптималното решение от гледна точка на устойчивостта и цената е дървесината от лиственица с нейната естествена импрегнация.

Най-често обаче за дървени конструкции на открито се използват бор и смърч, които трябва специално да се импрегнират, за да добият достатъчна устойчивост срещу влага и загниване. Съществува погрешна представа, че, нанесено на място с четка или пистолет защитно покритие е достатъчно за придаване на устойчивост срещу атмосферните влияния.

Оптималното решение е да се използват фабрично импрегнираните под налягане дървени материали.

При този метод консервиращите вещества проникват дълбоко в дървесината и практически я защитават по целия ѝ обем. Защитени по този начин материали е желателно да се използват на особено критични места – там, където впоследствие достъпът за последваща обработка е затруднен (например силно обрасли с растителност постоянно изложени на дъжд и сняг дървени стени и паравани), както и при директно забити в земята колове или греди.

Друг метод за фабрично импрегниране е чрез потапяне във вани с консервиращ разтвор. В този случай защитата не е така дълготрайна и сигурна, защото разтворът прониква и защитава дървесината само на малка дълбочина. Тази обработка е по-евтина, но икономията при началната инвестиция впоследствие може да излезе доста по-скъпа.

Импрегнираната под налягане дървесина има един недостатък – тя съдържа голямо количество отровни вещества, които, при директно забити в земята греди например, има опасност да се просмучат в подпочвените води. Остатъци от импрегнирана дървесина също така не бива да се смесват с останалите дървесни отпадъци, или пък да се горят безразборно.

Добре е да се знае още нещо – когато се налага повърхностно импрегниране чрез намазване с консервиращ разтвор (каквито немалко се продават на пазара), препаратът се просмуква значително по-добре и по-дълбоко, когато повърхността не е рендосана.

Конструктивни решения

Устойчивостта на дървените конструкции спрямо атмосферните влияния в голяма степен зависи от взимането на редица мерки, с цел намаляване на директното попадане на дъждовни капки, бързото отцеждане на водата и изпарение на влагата. Разбира се, от това следва и повишената дълготрайност на дървената конструкция. Тя трябва задължително да се изолира от непосредствения допир с почвата.

holzen3S

Такива мерки са:

◊ Покривната конструкция да има достатъчно голяма стреха, която да предпазва поне около половината от височината на стените от намокряне при косо падане на дъждовните капки.

◊ Носещите опори на дървената конструкция не бива да имат непосредствен допир със земята, защото това създава идеални условия за загниване.

Правилното решение е те да стъпват върху бетонни фундаменти с предварително циментирана в тях плоска стоманена единична или с П- образна форма шина.

Разстоянието между земята и долния край на гредата трябва да бъде поне 5 cm, за да може въздухът да я обтича и изсушава.

◊ Дъсчените обшивки се правят така, че попадналата върху тях вода да не подлизва под долните им ръбове и да омокря цялата повърхност, а да се оттича възможно най-бързо.

◊ Особено внимание трябва да се обърне за защитата на местата, откъдето влагата най-лесно прониква в дървесината – челните кантове на дъските и местата на рязане, различните ъглови съединения и други места, където водата лесно може да се задържа, а изпарението на влагата да е затруднено.

holzen4S◊ От долната страна на дъските, изпълняващи ролята на дъждобран, например пред отвори за прозорци, задължително се издълбава нут, който прекъсва подлизването на стичащата се отгоре вода и тя се отцежда на капки.

◊ При обшивки с вертикално разположени дъски посоката на тяхното застъпване се избира в зависимост от преобладаващата посока на ветровете в района. Така се намалява възможността вятърът да навява водните капки във фугите между дъските.

◊ Облицовките с хоризонтално разположени профилни дъски (сачак) се препоръчват при конструкции на закрито, докато при открити обшивки се препоръчват вертикално разположени дъски.

Защитни декоративни покрития

В цялата система от мерки за защита на дървесината от атмосферните влияния важно място заемат различните повърхностни декоративни покрития. За целта се използват най-често различни безири с консервиращи добавки, алкидни и други лакове за боядисване на открито, лазурни лакове. Докато лаковете образуват плътно водонепропускливо покритие върху защитаваната повърхност, то безирите и лазурните лакове проникват на дълбочина в материала. Първите, общо взето, прикриват повърхностната структура, но и дефектите на дървесината, които могат да се китват, грундират и шлифоват.

Колкото до избора на цвета, той се влияе от естетически съображения за постигане на желаната цветова хармония. Светло оцветените лазурни лакове съдържат значително по-малко пигменти и поради това защитата срещу ултравиолетовите лъчи е по-слаба. Тъмно оцветените покрития пък имат недостатъка, че по-енергично поглъщат инфрачервените лъчи, нагряват се силно от слънцето и особено през зимата температурните колебания могат да предизвикат напукване на дървесината. Предимство на лазурните лакове е, че те запазват или даже подчертават текстурата на дървесината и в зависимост от оцветяването си могат да съхранят нейния естествен вид.

Лаковите покрития образуват плътен слой и осигуряват по-добра, независима от пигментацията защита срещу ултравиолетовите лъчи.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото