В категории: Брой 9-10/2007, Градина

Щитоносни въшки по овошките

Лъжекалифорнийска щитоносна въшка

Лъжекалифорнийската щитоносна въшка се среща у нас повсеместно. Напада главно културните растения – ябълки, круши, сливи, праскови, кайсии, череши, вишни. Въшките са малки насекоми с размери около 2 mm. Щитчето на женската е изпъкнало в средата, където е оцветено в жълто или оранжево. Останалата му част е кафява. Под щитчето тялото на възрастната женска има крушовидна форма и лимоненожълт цвят със зеленикав оттенък. Тя е без крила и крака и се храни със сок от нападнатото растение чрез добре развития си смучещ апарат. Щитчето на мъжките е продълговато овално, оранжевожълто, слабо издуто в средата и черно по края. Мъжките въшки са с добре развити пипала, очи, крила и крака.

Копулацията се извършва през края на април и май. Оплодената женска снася 70–80 яйца през юни-юли. Непосредствено след снасянето на яйцата се излюпват ларвите, които са доста подвижни. Те се разпълзяват по клоните и пъпките и смучат сок от гладката кора. Понякога нападат и плодовете, по които се образуват червени петна около мястото на убождането. Вследствие на изсмукването на сок кората на дърветата загива, а повредените клони или дървета не дават прираст. Силно повредените клони и пъпки изсъхват, а дърветата загиват. Със затопляне на времето през пролетта презимувалите ларви продължават да се развиват, сменят кожата си още един път обикновено в края на април и през май завършват развитието си и се появяват възрастните насекоми.

Жълта стридоподобна щитовка

Жълтата стридоподобна щитовка е разпространена навсякъде у нас и причинява големи повреди по овощните дървета. Напада почти всички овощни видове – ябълка, круша, дюля, слива, череша, праскова и доста горски видове. Заселва се най-масово по младите овощни дървета и покрива голяма част от стъблото и клоните с щитчетата си. Не е опасна за старите дървета с дебела и загрубяла кора.

Щитчето на женската е плоско и кръгло, с диаметър до 2 mm. В средата то е слабо изпъкнало и оранжево до жълточервено. В останалата си част е сивочерно. Под него тялото на възрастната женска е овално крушовидно с лимоненожълт до кафяв цвят. Мъжките въшки имат продълговато овално до елипсовидно слабо изпъкнало щитче, което в единия си край е оранжево, а в останалата част – маслиненозелено до сивочерно.

Жълтата стридоподобна въшка развива едно поколение годишно и зимува като оплодена женска. Презимувалата женска снася яйцата си през май-юни. Излюпените ларви са доста подвижни и се разпълзяват по стъблото, клоните и плодовете на дърветата. Наскоро след това те се прикрепват към кората неподвижно и смучат сок от нападнатото дърво. Често въшките се натрупват по кората на дърветата на голяма и плътна маса. Ларвите се развиват напълно през лятото. Възрастните женски и крилатите мъжки индивиди са напълно оформени през септември. Те копулират през есента и така оплодената женска зимува.

Вследствие на смученето на сок от кората, нападнатото стъбло и клони се напукват. По кожицата на плодовете се образува плитка трапчинка със зелен цвят на дъното и червена периферия около мястото на убождането.

Червена стридоподобна щитовка

Червената стридоподобна щитовка също се среща в цялата страна. Вреди най-силно на крушата и сливата и по-малко на ябълката, прасковата, черешата, кайсията, вишната и т.н. Предпочита да се заселва на по-стара дървесина по стъблата и клоните, но се среща и на по-младите клони. Вследствие на смученето на сок кората не се напуква, но клоните не се развиват нормално и остават по-тънки. Рядко напада и плодовете, по които се образуват червени петна на мястото на убождането по кожицата.

Щитчето на женските индивиди е кръгло, жълто и слабо изпъкнало в средата. По периферията има сивобял цвят и е с диаметър 1,5 mm. Под него тялото на въшката е продълговато, месночервено. Щитчето на мъжките индивиди е бяло до сивобяло, продълговато, с почти успоредни стени.

Червената стридоподобна щитовка има едно поколение годишно и зимува като полово развита и оплодена женска. Излюпените ларви отначало са твърде подвижни и се разпълзяват по клоните и стъблото, където засядат и се хранят, като смучат сок. Развиват се напълно до есента. Оформените възрастни копулират и оплодената женска презимува.

Борбата срещу описаните щитоносни въшки се извършва двукратно. Зимното пръскане се провежда в периода на покой – от 15 до 20 дни преди набъбване на пъпките на овошките. Използва се инсектицидът „Акарзин“ 3%. Препаратът се прилага под формата на водно-маслена емулсия. За да се получи добър ефект, е необходимо дърветата добре да се облеят с разтвор (100–150 l/дка). Използването на водно-маслената емулсия от „Акарзин“ изисква сухо и сравнително топло време при температура 10–15 оС. При качествено третиране ефектът от препарата е 95–98%, което спомага за съществено намаляване на плътността от щитоносни въшки през вегетацията. Маслените емулсии стимулират дишането, а оттам и сокодвижението при трайните насаждения. Може да се използва и „Масло РЗ“ в доза 3%.

Лятното пръскане е насочено срещу младите ларви и се прилага 10 дни след раждането им (обикновено през юни до първата половина на август). Използва се един от инсектицидите, посочени в таблицата. Ако ефектът от лятното третиране е незадоволителен, може да се извърши още едно пръскане след 10–14 дни.

Ст.н.с. Илия Проданов

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 9-10/2007, Градина

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото