В категории: Брой 3-4/2020, Популярни статии, Строителство

Шумоизолация на стени с керамични блокове Porotherm на Винербергер

инж. Георги Балански

 

Тема на статията е звукоизолацията срещу въздушен шум, изпълнена с най-съвременни материали на водещия в света производител на керамични тухли (блокове за зидане) – австрийската компания Винербергер. Решения, които ефективно ограничават и свеждат до минимум проникването на въздушно преносим, т.нар. въздушен шум в помещенията, които обитаваме. Строителство, което осигурява безопасна за човека акустична среда. Според авторитетни проучвания, постигането на добро ниво на звукоизолация в новопостроени сгради, отговарящо на съвременните нормативни изисквания, би оскъпило строителството със само 2–3% в сравнение със сградите, при които шумната среда е наложена като норма на живот. Тези няколко процента са цената, срещу която си осигуряваме качество на живота, постижимо само в добре звукоизолирани сгради.

 

Защо тогава българинът, който отдавна проумя, че топлоизолацията на сградите е жизнена необходимост, не гледа със същото разбиране и на звукоизолацията? Ето защо. Шумът представлява нежелан, малко или повече натрапчиво дразнещ, често трудно поносим звук. Породен от уличния транспорт, човешката глъч и трудови дейности, създаден от несъобразяващ се с нормите на етично поведение съсед, шумът агресивно нахлува в дома, вгорчава живота на потърпевшите и ги поболява след време. Жертви са предимно обитателите на по-големите градове и най-вече живеещите в стари сгради, строени във времена, когато не се обръщаше внимание нито на енергийната ефективност, нито на също така важната звукоизолация. Да не виним проектанти и строители, защото тогава такива бяха нормативните изисквания. Липсваха и качествени материали от гледна точка на днешното изобилие, и то с най-високо световно качество.

Шумът е не само дразнител. Той е незабележим убиец, който ежедневно ни съпътства и чието зловредно влияние все още сме склонни да подценяваме. От години Световната здравна организация настойчиво зове, че шумът е вторият най-рисков фактор за здравето на хората. Пред него се намира само въздухът, който дишаме и който, особено в градовете и някои промишлени зони, представлява „ароматен” коктейл от въглеродни емисии, азотни оксиди и други вредни за здравето газове, обилно примесен с не по-малко вредните, станали модерни напоследък прахови частици. Характерно за шума е, че въздейства и поразява човешкия организъм в съдружие с редица други рискови за здравето фактори, характерни за живота в пренаселената и все по-силно замърсена градска среда. Това, вероятно, е още една от причините за неговото подценяване като съществен, влошаващ качеството и съкращаващ човешкия живот фактор. Шумът атакува и уврежда почти всички вътрешни органи и системи на човешкия организъм. Той причинява раздразнителност, намалява способността за концентриране, затруднява обмена на говорна информация, снижава като цяло работоспособността. Влошава качеството на живот. Покрай доказано вредното физиологично въздействие върху слуховия апарат, включително неговото трайно увреждане, високото ниво на шума способства за повишаване на кръвното налягане, за учестяване на сърдечния ритъм и в крайна сметка – до увреждане на сърдечно-съдовата система. Агресията на шумната среда „разболява“ също така дихателната система, ендокринната система (изменя количеството на кръвната захар и т.н.), вреди дори на храносмилателната система. Шумната среда влияе отрицателно върху висшата нервна система, води до нервна преумора, психически смущения и нестабилност, до смущения на паметта и раздразнителност. Не е пощадена и вегетативната нервна система – усилен тонус, водещ до редица сърдечни, циркулаторни и други прояви. Шумът смущава съня и нощната почивка, не позволява на организма да възстановява своята жизненост и работоспособност. Така човек постепенно натрупва необратима във времето преумора. Доказано е при опити с животни, че постоянният стрес води до летален край. Всичко казано дотук и повече, може да се намери на сайта на Министерство на здравеопазването.

Позволихме си този разширен увод поради продължаващата склонност към омаловажаване на проблема. Докато сметките за отопление бързо и доста брутално убедиха хората, а след това принудиха и управниците, да бъдат взети ефективни мерки за икономия на топлинна енергия, то на „телеграмите”, които с напредване на възрастта все по-често ни „изпраща Свети Петър”, според известната поговорка, все още не се обръща заслужаващото ги внимание.

Проблемът не произлиза само от шумната градска среда, в която се налага да живеем и работим. Зле изпълнените по отношение на звукоизолацията преградни стени между отделните жилища (апартаменти), в комбинация с агресивно шумни обитатели, превръщат често съседите в най-големия, често кошмарен, източник на шума. Кой в опиянение „надул до дупка“ музикалната уредба или телевизора, къде ентусиазирана компания в екстаз съпреживява футболни страсти пред телевизионния екран, други пък разнищват взаимоотношенията си на висок глас, като добавим тракането на домакински съдове, воят на мощна прахосмукачка, крясъкът и трополенето на палуващи малчугани – всичко това формира кошмарна за потърпевшите звукова картина. Поради липсата на добра звукоизолация между съседните жилища, звуците почти безпрепятствено преминават през стените и междуетажните плочи, неспасяемо извират отвсякъде, а животът става често непоносим и със сигурност нездравословен. Очевидно е, че жилището, нашата семейната крепост, трябва да бъде добре защитено срещу външна звукова агресия. Въпрос на завишени изисквания при ново строителство или на допълнително звукоизолиране на съществуващи жилища, където това се налага. Ефективни решения се постигат с най-съвременни звукоизолиращи материали. Именно такива са описаните тук конструкции на преградни стени в рамките на едно жилище, както и на стени, разделящи отделните жилища в една сграда. И в двата случая те са изпълнени с голямоформатни керамични блокове за зидане Porotherm на световния лидер австрийската компания Винербергер. Без или в съчетание с най-добрия за случая звукоизолиращ материал – минералната вата.

 

Източници и видове шум

Според произхода и начина на разпространяване на звуковите вълни в сградата, шумът има три основни източника.

Въздушен или въздушно преносим шум. Той се създават от източници, които не са твърдо свързани с конструкцията на сградата. Това са външни – шумът от улицата и околното пространство, и вътрешни – човешки гласове, музикални уредби и телевизори, кухненски и домакински прибори, електроинструменти и др. При въздушния шум звуковите вълни преминават през ограждащата строителна конструкция – външни и вътрешни стени, и се разпространяват в помещенията. Част от звуковите вълни в стената се разклоняват към околните стени, пода и тавана, и през тях също проникват в съседните помещения.

Ударен шум. Този шум се поражда при удари между твърди предмети, например при ходене с обувки на висок ток върху под с твърда настилка – дъсчена или от плочи, при падане на предмети върху пода, скачане и тичане, влачене на маси и столове и т.н. В тези случаи звуковите вълни проникват и се разпространяват през подовата конструкция не само към разположеното отдолу помещение, но и към съседните, защото стоманобетонната плоча е много добър проводник на звука. При наличие на обичайната твърда връзка между нея и стените, той прониква и през тях.

Третият вид шум е техническият (структурен). Негови източници са асансьори, вентилационни и други инсталации, които генерират вибрации. Те се „обезшумяват“ чрез конструктивни решения на място, чиито еластични елементи ефективно поглъщат вибрациите и не позволяват или силно ограничават появата на звуковите вълни и проникването им в строителната конструкция.

 

Интензитет и ниво на звука

По-доброто разбиране на изискванията за безвредна за здравето акустична среда, на нормите, техническите изисквания и решения за добро звукоизолиране, предполагат минимални предварителни разяснения.

Когато дадено тяло трепти в еластична среда, то поражда механични вълни, които се предават и разпространяват като периодична промяна на налягането, сгъстяване и разреждане на средата – въздух, газове, течности или твърди тела.

Във въздуха вълните се разпространяват във вид на надлъжни вълни – посоката на трептенията е успоредна на посоката на разпространение. Те пренасят звуковата енергия. Когато достигат до ухото, вълните оказват налягане върху тъпанчевата мембрана (тъпанчето) и предизвикват нейното трептение.

Човешкото ухо възприема като звук вълните с честота от 16 до 20 000 Hz. Над границата 20 000 Hz, звукът преминава в ултразвук, а под 20-16 Hz – в инфразвук. Чуваемостта в така посочените граници е възможна за здрави хора в младежка възраст и с добър слух. С напредване на възрастта горната граница се снижава прогресивно. Същото се случва и на далеч по-млади години в резултат на продължително слушане на силна музика.

Чувствителността на слуха зависи и от честотата на звука. Най-добре се чуват звуците с честота между 2000 и 5000 Hz. Честотният спектър на звуковия фон в жилището обичайно се намира в интервала от 63 Hz до 8000 Hz.

Звукът трябва да се разглежда в два аспекта – като физично явление и психофизиологично възприятие. При втория се отчитат особеностите на слуховия апарат и начина, по който човек възприема звука и преди всичко неговата сила (интензитет).

Поради това акустиката борави с две групи величини. Такива, които характеризират звука като физично явление (дължина на вълната, честота, звуково налягане, интензивност на звука, скорост и др.), и величини, които характеризират звука като психофизиологично явление при въздействието му върху слуховите органи на човека (ниво на звука, гръмкост, честотен интервал и др.)

Амплитудата на звуковата вълна определя допълнителното налягането, което тя упражнява при своето разпространение върху статичното атмосферно налягане на въздуха. Колкото амплитудата на звуковата вълна е по-голяма, толкова налягането е по-голямо, звукът е по-силен. Звуковото налягане се измерва в паскали (Ра) или нютони на квадратен метър (N/m²).

Интензитетът или силата на звука, е величина, която определя средната енергия, пренасяна от звуковата вълна за единица време през единица площ, разположена перпендикулярно на посоката на разпространение на вълната. Измерва се в ват на метър квадратен (W/m2). Тя се изменя обратно пропорционално на квадрата от разстоянието, на което се намира точковият източник.

За всяка честота съществува определена минимална стойност на интензитета (силата) на звуковата вълна, под която слухът не я възприема като звук – това е долната граница на чуваемост („пълната тишина”). Съществува и горна граница на интензитета на звуковата вълна, над която той вече не се възприема като звук, а предизвиква усещане за болка. При по-продължително въздействие силният звук причинява увреждане на слуховия апарат.

За сравняване на интензитета на различни звукове, които се приемат от човешкото ухо, се използва величината ниво на звука (ниво на интензитета). С увеличаване на звуковото налягане звукът се чува по-силно, но възприятието на силата на звука не се увеличава право пропорционално на звуковото налягане, а в логаритмична зависимост.

Единицата за ниво на звука е децибел (dB) – 1/10 от единицата Bel, наречена на изобретателя на телефона Александър Бел. Това е логаритмична безразмерна величина за измерване на отношението на две физични величини, в случая – сравняване на интензитетите на различни звукове, които се приемат от човешкото ухо.

В акустиката единицата dB (без допълнителен индекс) се получава като отношение между две стойности на интензитета (силата) на звука или на звуковото налягане. Това са измерената стойност и стойността, при която човешкото ухо престава да възприема звука (долен праг на чуваемост). Съответно се използват още и понятията „ниво на интензитета” или „ниво на звуковото налягане”.

При долната граница на чуваемост („пълна тишина”) – нивото на звука е 0 dB. На тази граница отговаря звуково налягане 0, 00002 N/m² или интензитет I=10-12 W/m² при честота 1 kHz.

При 3 dB имаме двукратно по-силен звук. Ако интензитетът (силата) на звука нарасне 10 пъти имаме ниво на интензитет 10 dB. При 20 dB, нарастването на интензитета на звука е 100 пъти. При 30 dB силата на звука е 1000 пъти по-голяма.

Единицата dB се използва в акустиката, защото тя по-точно отразява специфични особености на човешкото възприятие за звук. Ако интензитетът на звука расте в геометрична прогресия, усещането за сила на звука се увеличава в аритметична прогресия. Големината на усещането за определено дразнение е пропорционална на логаритъма на големината на самото дразнение. Такава закономерност съществува също при зрението, както и при усещането за тежест. Във физиологията тя е известна като психофизичен закон на Вебер-Фехнер.

Единицата dB се използва в акустиката и поради друга особеност на човешкото ухо – способността му да възприема звукове, интензитетът на които се различава до 1012 пъти. Така например звукът от излитащ самолет (120 dB) е 1 000 000 000 000 (един трилион) по-силен от границата на „пълната тишина”.

 

Скорост на разпространение на звука

В различните по вид среди и материали звуковите вълни се разпространяват с различна скорост. С оглед интереса ни към звукоизолацията ще посочим само няколко примера:

– Бетон – 4000 m/s

– Тухла – 3500 m/s

– Въздух – 340 m/s

– Минерална вата – 130–180 m/s.

Тези данни показват, че едни материали са много добри проводници на звука, а други – лоши, поради което са добри звукоизолатори.

Тук е мястото да обърнем внимание на една заблуда, свързана с изпълнението, основно, на допълнителна, външна фасадна топлоизолация. Най-често използваният, поради най-ниска цена, топлоизолационен материал – плочите от експандиран полистирен (стиропор) EPS, не са подходящ материал за звукоизолация. Същото се отнася и за плочите от екструдиран полистирен XPS. Единствено минералната вата (стъклена или каменна) съчетава едновременно много добри топло- и звукоизолационни свойства.

 

Обичайни нива на шума

За нивото на шума (еквивалентно ниво на външния шум (LАeq)), в зависимост от източника, може да се съди по следните данни:

• „Пълна тишина“, нищо не се чува – 0 dB;

• Шумолене на листа на дървета при лек вятър – 10–15 dB

• Шепот от разстояние 1 m – 25-30 dB

• Приглушен разговор – 35 dB

• Нормален разговор между двама – 35-40 dB

• Нормален разговор в група – 50-60 dB

• Разговор на висок глас (от разстояние 1 m) – 65-80 dB

• Викове, висок смях (от 1 m) – 75–80 dB

• Телефонен разговор – 75 dB

• Автоматична пералня – 80–85 dB

• Прахосмукачка – 75 dB

• Ненатоварена с движение улица – 50–65 dB

• При натоварено улично движение – 70–80 dB

• Дискотека – 85–120 dB

• Излитащ самолет – 120 dB.

Според действащите в страната ни норми (Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда…) нивото на шума в жилищни помещения не бива да надвишава 35 dB през деня и привечер. В спалните помещения нощем нивото на шума не бива да надвишава 30 dB. Това е условие за спокоен сън. Според Световната здравна организация (2018 г.) ниво над 53 dB през деня започва да влияе зле на хората, а нормалният ритъм на съня се нарушава след 42 dB. В офиси допустимото ниво на шума е 55 dB.

Това не са абстрактни величини, защото всеки лесно, точно и не скъпо може да измерва нивото на шума в жилището или на работното си място. Реално да преценява качеството на звукоизолацията, да оценява шума, който излъчва дадена машина, климатик например или шумни съседи. Така както следи температурата на въздуха и относителната му влажност (вътрешни и външни) и съответно взима мерки за поддържане им в границите на зоната на топлинно-влажностен комфорт на обитаване в помещенията. На пазара се продават достатъчно точни за целта евтини уреди за измерване на нивото на звука, като показаният тук и описан в тази статия уред на немската фирма as-Schwabe.

Постигането на посочените нормативни изисквания за ниво на шума изисква правилно проектирана и добре изпълнена звукоизолация при ново строителство. При съществуващи сгради и лоша звукоизолация, трябва да бъдат взети възможните за конкретния случай мерки за нейното подобряване.

 

Индекс на изолация от въздушен шум

Ефективността на звукоизолацията се определя чрез претегления индекс на изолация от въздушен шум (R’w) и претегления индекс на изолация от ударен шум (Lw). Индексът на изолация от въздушен шум R’w оценява степента на намаляване на интензитета на звука при преминаването му през различни елементи на строителната конструкция.

Минималните стойности на индекса за звукоизолация са определени в Наредба № 4 от 27 декември 2006 г. („За ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството“).

За преградни стени в жилища минималната стойност на индекса на изолация от въздушен шум (R’w) е 40 dB. За стените между отделните жилища, към стълбищната клетка, както и за стените на помещения със санитарно-хигиенно предназначение, този показател е 53 dB. По принцип, колкото стойността на индекса на изолация е по-голяма, толкова ефективността на звукоизолацията ще бъде по-добра.

Понеже стойностите на индекса на изолация от въздушен шум R’w са понятни за тесен кръг от специалисти, даваме следните пояснения за ефективността на звукоизолацията при различни негови стойности за преградна стена между две помещения:

– 35–45 dB. Говорът на висок глас от съседното помещение се разбира лесно, както и около половината от разговора при нормално висок тон. Изолацията е слаба.

– 45–50 dB. Около половината от разговора на висок глас се разбира лесно. Нормален разговор се чува, но не се разбира. Изолацията се оценява като средна.

– 50-55 dB. Разговор на висок глас се чува слабо, без да се разбира казаното. Такава изолация се оценява като добра.

– 55–60 dB. Разговорът на висок глас почти или изобщо не се чува. Изолацията се оценява като много добра.

– над 65 dB. Звукоизолацията е отлична. Намира приложение при кина, мултиплекси, други силно озвучени зали.

(Данните са от технически материали на Saint-Gobain Insulation)

Изводът от казаното дотук е, че всяка сграда, била тя жилище, хотел, офис или с друго обществено предназначение, се нуждае от ефективна звукоизолация. Тук ще разгледаме изпълнението на външни и преградни стени в жилищни сгради, изпълнени с материали на Винербергер, които надхвърлят действащите към момента нормативни изисквания за звукоизолация.

 

Звукоизолация на външни стени

За външните, ограждащи сградата стени, най-доброто към момента решение при ново строителство са блоковете за зидане на Винербергер с пълнеж от минерална вата Porotherm 38 W.i Plan. Изграденият с тях зид осигурява едновременно отлична топлоизолация и много добра звукоизолация на сградата.

Зидовете с тези блокове съчетават механичните и физически качества, предимствата на керамичната тухла, с възможностите на специализираните топлоизолиращи материали, без обаче да имат характерните за тях недостатъци. Резултатът е масивен еднослоен зид с отлични топлоизолационни качества, с добра топлоакумулираща способност, с добри способности за поддържане на оптимален температурен и влажностен микроклимат в помещенията при минимални колебания. Зид с голяма механична здравина и висока устойчивост на външни въздействия, поради което необходимостта от ремонти и периодична скъпа поддръжка, характерни за фасади с допълнително поставена външна топлоизолация, тук на практика липсват. За предимствата на монолитния еднослоен външен зид с блокове на Винербергер неведнъж е писано в списанието.

От гледна точка на звукоизолацията иззиданите с Porotherm 38 W.i Plan стени имат индекс на звукоизолация срещу въздушно преносим шум R’w = 50 dB. Иначе казано способността им да осигуряват добра звукоизолация и необходимия здравословен комфорт на обитаване, изпълнява действащите към момента нормативни изисквания за жилищни сгради при нива на външния шум, характерни за райони с натоварено улично движение – 71–75 dB. Съгласно нормативните изисквания пределно допустимите нива на външния шум са 50–60 dB за жилищни зони и до 70 dB за промишлени зони.

 

Звукоизолация на вътрешни 
преградни стени

При вътрешните преградните стени на челно място сред приоритетите излиза добрата звукоизолация. За преградните стени в едно жилище, нормите за звукоизолация срещу преминаване на въздушен шум, изискват минимална стойност на индекса R’w = 40 dB.

Методите за подобряване на звукоизолацията на преградните стени срещу преминаване на въздушен шум от едно помещение в друго са два. Единият е изграждане на еднослойни (от плътни тухли и мазилка) стени с голяма маса. В този случай звукоизолационните им свойства са функция от масата на квадратен метър на стената и от честотата на звука, който я атакува. С увеличаване на масата на квадратен метър на стената, т.е. на нейната дебелина или използване на материал с по-голяма обемна плътност, се постига намаляване на нивото на преминалия звук и обратно. Двукратното увеличаване на масата подобрява звукоизолацията (индекса на звукоизолация от въздушен шум) с 6 dB. Масивни зидове от плътни единични тухли, зидани по дължина (дебелина на двустранно измазан зид около 15 cm) се срещат в стари жилищни сгради, строени преди Втората световна война и годините след нея. Поради своята голяма маса те осигуряват добра звукоизолация. Същевременно такива зидове значително натоварват и съответно оскъпяват носещата стоманобетонна конструкция, зидането върви бавно, неравната повърхност на зида изисква по-дебела мазилка, а тя, заедно с количеството хоросан за иззиждане, внасят в сградата голямо количество влага. За изсъхване на стените са необходими месеци, преди помещенията да станат годни за обитаване. Освен за някои специални цели, такива тухли вече почти не се произвеждат.

Вляво – Porotherm 8 N+F, вдясно – Porotherm 12 N+F

Появата през 60-те години на миналия век на прословутите тухли четворки (250х250х120 mm) на строителния пазар у нас, предназначени за зидове с широчина 25 cm, роди порочната „рационализаторска” практика те да се използват и за вътрешни преградни стени, като се зидат на тясната им страна (според майсторския жаргон – „на калъч“). С осъвременена технология тухли от този вид се произвеждат и днес. За съжаление, извиканата от липсата на качествени строителни материали у нас преди десетилетия „рационализация” за използването им по този начин при вътрешни преградни стени, все още намира приложение и днес. Резултатът са стени, които позволяват „много добра“ или „добра“ чуваемост между съседните стаи. В добавка – това са стени с недостатъчна механична здравина, включително с ограничени възможности за закрепване на тежки предмети. Такова или с подобни материали строителство е неподходящо за преградни стени в рамките на едно жилище. Още по-недопустимо е при изграждане на разделителните стени между две жилища. И за двата случая Винербергер предлага ефективни решения, надхвърлящи нормативните изисквания за звукоизолация. Едновременно с това те осигуряват необходимата здравина и товароносимост на стените. При разделителните стени между две жилища, предлаганото от Винебергер решение осигурява и много добра топлоизолация.

 

Решения на Винербергер за вътрешни преградни стени

За стените, разделящи помещенията в дадено жилище (апартамент), Винербергер предлага голямоформатните блоковете за зидане Porotherm 12 N+F. При дебелина с мазилката 15 cm, така иззиданата еднослойна монолитна преградна стена има индекс на изолация срещу въздушен шум 44 dB при нормативно изискване 40 dB. Блоковете имат размери 500х120х238 mm. За иззиждане на 1 m² стена са необходими 8 блока, което значително ускорява зидането. Блоковете Porotherm 12 N+F се свързват плътно и здраво един с друг благодарение на характерния профил на страничните им стени – вдлъбнат нут и изпъкнал федер (перо). Механичната сглобка на нут и федер между съседните в реда блокове улеснява работата, прави зида по-здрав и по-плътен. Елиминира се възможността за инфилтриране на въздух между съседните помещения и улеснено проникване на звука през вертикалните фуги. Нещо, което на практика не може да се избегне при зидовете с обикновените „тухли четворки“, когато се зидат „на калъч“.

Друго предимство на иззиданата с Porotherm 12 N+F стена е възможността за вграждане на инсталации, без да се влошава нейната носеща способност. Здравината на блоковете и многото камери във вътрешността им, позволяват сигурно монтиране чрез окачване с подходящи за целта дюбели на тежки предмети като бойлери, шкафове, телевизори и т.н.

Не бива също така да пропуснем благотворното влияние на зида, изпълнен с керамични блокове Porotherm 12 N+F, за поддържане на оптимална относителна влажност на въздуха в помещенията и изглаждане на денонощните амплитуди в температурата на въздуха поради добрата топлоакумулираща способност на керамичните блокове.

 

Решения на Винербергер за преградни стени между жилища (апартаменти)

Както вече стана дума, изискванията към звукоизолацията на тези стени са значително по-високи, защото звуковата агресия от съседния апартамент честно е най-силният и трудно поносим източник на шум. Особено при несговорчиви съседи. Съгласно Наредба №4 от 27 декември 2006 г. („За ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за …“) нормираният минимален индекс на звукоизолация срещу въздушен шум между отделни жилища е R’w =53 dB. Същото изискване се отнася и за стените, отделящи жилището от стълбищната клетка, както и за стените между жилищни и санитарно-хигиенни помещения. За стените, отделящи помещения от проходи и гаражи, изискването е R’w =55 dB.

За тези и други стени, за които има сходни изисквания за шумозолация, Винербергер предлага решение с трислойна конструкция от мембранен тип, известна още като „сандвич” или съставна стена. Тя е изградена от две паралелно една на друга иззидани стени от голямоформатните блокове Porotherm 12 N+F, Porotherm 8 N+F или комбинация между двата вида. Междината между тях се запълва плътно с дебели 50 mm меки дюшеци/рула от минерална вата. Този метод на звукозаглушаване се основава на принцип, известен като „маса-пружина-маса“. По този начин се постига много по-добро звукоизолиране, отколкото при еднослойна масивна стена със същата дебелина.

В случая „масите“, „двете мембрани“, представляват двата паралелни зида керамични блокове. Ролята на „пружина“ (демпфер), изпълняват плътно поставеният в междината пласт от минерална вата и затворения в нея въздух. Под въздействието на звуковите вълни стената от блокове Porotherm (първата мембрана) трепти и на свой ред генерира звук, който преминава през слоя от минерална вата, изпълняващ ролята на демпфер. Тя е съставена от дълги еластични микровлакна, всяко от които трепти под въздействието на звуковите вълни, като поема част от тяхна кинетична енергия и я превръща в топлина. В резултат на това, на границата между слоя минерална вата и втората стена (втората мембрана), звуковите вълни достигат със силно намалена амплитуда (звуково налягане). Съответно амплитудата, с която те принуждават тази мембрана да трепти, е много по-малка от първоначалната, съответно звукът, преминал през стената е силно заглушен.

За разлика от базирани на същия принцип конструкции на преградни стени, използващи плочи на гипсова основа за „маса“, двете стени от керамични блокове осигуряват по-добър звукоизолиращ ефект поради по-голямата си маса и многокамерна структура, съдържаща затворен въздух. Относителното тегло на Porotherm 8 N+F е 900 kg/m³, а на Porotherm 12 N+F – 850 kg/m³. Многокамерната структура със затворен в нея въздух, благодарение на описания вече ефект „маса-пружина-маса”, допълнително увеличава звукоизолиращата способност на стената с 2–3 dB. Към предимствата на трислойните стени, изпълнени с голямоформатни блокове Porotherm, трябва да се добави и значително по-голямата им механична здравина и висока огнеустойчивост. За това способства и свързването на стените една към друга посредством стоманени Z-образни елементи.

Това са все задължителни изисквания, особено за стените, разделящи два апартамента. На схемата са представени два варианта на трислойна стена. При единия и двете стени са иззидани с голямоформатни блокове Porotherm 8 N+F, което води до намаляване на дебелината на преградната стена с 4 cm. При този вариант дебелината на слоя минерална вата е 50 mm. Използва се вата с обемна плътност 40 kg/m³. При тази конструкция се постига индекс на звукоизолация срещу въздушен шум 57 dB. Общата дебелина на двустранно измазаната стена е 25,5 cm, колкото е и обичайната дебелина на стените, разделящи отделните апартаменти в една сграда. Тя е лимитирана от дебелината на носещите стоманобетонни колони.

При втория вариант едната от стените е иззидана с блокове Porotherm 8 N+F, а другата – с Porotherm 12 N+F. Така се постига по-голяма здравина на трислойната стена, а и блоковете Porotherm 12 N+F се зидат по-лесно и бързо. За намаляване на дебелината на стената е направен известен компромис, като дебелина на слоя минерална вата е 40 mm. Въпреки това стената има индекс на звукоизолация 56 dB. Дебелината на така изградената двустранно измазана стена е 28,5 cm.

И в двата случая постигнатият индекс на звукоизолация срещу въздушен шум надхвърля нормираната минимална стойност от 53 dB. Понеже класическият звукоизолиращ материал е минералната вата, и водени от стремежа за постигане на по-добър звукоизолиращ ефект от нормативно заложения (към момента!), ще допълним, макар и с приближение, че всеки сантиметър дебелина на ватата допринася за повишаване на индекса на звукоизолация с 1 dB. Стига строителната конструкция да позволява по-голяма дебелина на стената. При всички случаи, за да се получи максимален звукоизолиращ ефект, кухината трябва да бъде плътно запълнена с вата, без пролука между нея и облицовката. Като допълнителен, при това немаловажен бонус при така изградената стена, е нейната много добра топлоизолираща способност. Това е от съществено значение, когато съседното жилище не се отоплява през зимата.

 

Изпълнение на трислойната стена

За блоковете за зидане на Винербергер, за строителните разтвори и технологията на зидане, е писано неведнъж в списанието – общо 16 статии. Освен това на сайта на „Винербергер“ ЕООД има чудесен видеофилм, поясняващ технологията на работа. Затова съвсем накратко ще разгледаме основните стъпки при изграждане на разделяща две жилища трислойна стена, изпълнена с голямоформатни блокове Porotherm 12 N+F и Porotherm 8 N+F. Междината между двете стени е 50 mm. Запълва се с минерална вата със същата дебелина и обемна плътност 40 kg/m³. Двете стени се зидат паралелно на посоченото разстояние една от друга. Първият ред блокове се полага върху предварително разстлан върху пода пласт от гъст циментов разтвор. Всеки следващ в реда блок се поставя плътно опрян до предишния, като се плъзга по тясната му страна. Благодарение на релефно оформените на нут и федер тесни стени нае блоковете се получава плътна, механически здрава сглобка. Точната форма на блоковете улеснява изпълнението на прав и равен ред, а плътната сглобка между тях не позволява на звуковите вълни да преминават лесно през евентуални пролуки. Точното и правилно полагане на първия ред при всеки зид е от голяма важност, защото по него се повеждат и следващите редове.

Вторите и всички останали редове се зидат с фабрично произведена суха смес Porotherm M50, която се разбърква с вода на място. Правилно подготвеният разтвор има консистенция, която му позволява да навлиза в кухините на блоковете, без обаче да пропада в тях. В противен случай здравината на свързване между блоковете ще се влоши. Частично проникналият в кухините разтвор, след като се втвърди, спомага за увеличаване на здравината на стената. Важно е да се спазва необходимата дебелина на пласта зидарски разтвор от 12 mm. По този начин се спазва технологията на зидане и се запазва растера от 250 mm на височина на ред зидария – керамичен блок с височина 238 mm и 12 mm зидарски разтвор. Всеки следващ ред се започва така, че вертикалните фуги между блокове в съседните редове, да се разминават на разстояние поне 10 cm. При възможност, най-добре е това разстояние да бъде равно на половината от широчината на блока, т.е. всеки четен ред да започва с половин блок. Необходимо е да се подчертае изрично, че блоковете Porotherm задължително се режат на стационарна машина с диск с диамантна посипка и водно охлаждане.

След иззиждане на първите два реда на двете стени в междината между тях се поставят плочи от минерална вата, които я запълват изцяло. На тази височина между двете стени се поставят Z-образни елементи от обла стомана, чиито краища трябва да потънат изцяло в пласта зидарски разтвор. Така между двете стени се създава здрава връзка, която допълнително увеличава стабилността на конструкцията. На всеки квадратен метър стена се поставят по 5 свързващи елемента. На местата, където те преминават през пласта вата, тя се разрязва. Зидането на двете стени продължава до височина 1–2 cm от стоманобетонната плоча. Така оставената фуга се запълва старателно чрез впръскване на полиуретанова пяна.

За допълнителна информация посетете сайта на „Винербергер“ ЕООД.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото