В категории: 2020, Брой 3-4/2020, Градина, Популярни статии

Орхидея

 

Ваня Абаджиева

 

Орхидеите… Най-прекрасните, изискани и ароматни цветя в света, притежаващи притегателната тайнственост на далечните екзотични страни. Смята се, че трудно се отглеждат в домашни условия, но не и невъзможно. Всеки би могъл да отгледа фикус, мушкато, циклама или други непретенциозни цветя. Тук отправяме предизвикателство към решителните да отглеждат едно от най-нежните, ароматни и изискани цветя в света. Сами ще се уверите, че това не е чак толкова сложно, колкото изглежда.

Приложение към „Направи сам“, бр. 9-10/2001 г.

За пръв път в Европа тези удивителни растения са внесени от испански мореплаватели в края на 15. и началото на 16. век. Изящния и благороден вид на цветовете предизвиква организирането на цели експедиции, изпращани „на лов” за орхидеи в дебрите на тропическите гори.

Днес са известни повече от 25 000 вида орхидеи, разпространени от крайните северни до южните ширини, от Аляска до Огнена земя. Повече от 90% растат в тропиците, където се срещат от сухите савани, до планините с вечни снегове. „Царството” на орхидеите обаче, са обвитите в облаци и мъгла гори с надморска височина от 1000 до 2500 m, където въздухът е с висока влажност.

На повечето орхидеи цветът е съставен от два кръга венечни листа: външен – състои се от три листенца, различни по окраска, форма и големина; вътрешен – също се състои от три оцветени листенца, средното от които обикновено е с формата на устна. Цветът има три тичинки, едната или двете от които са неплодни и изменени в листенца, наречени стаминодии. Плодът е суха капсулка, която съдържа хиляди дребни семенца – от 2 000 до 2 000 000.

Орхидеите са много разнообразни по своя облик, цвят, големина и начин на развитие. Сред тях има наземни, увивни и епифитни. Повечето растения, подходящи за отглеждане в стайни условия, са епифитни или епилитни – растящи върху дървета или скали. Те имат въздушни коренчета, покрити с тъкан, съставена от мъртви, запълнени с въздух клетки, попиващи влагата от въздуха и дъждовната вода. Въздушните коренчета на някои от тях са зелени, съдържат хлорофил и са способни да фотосинтезират. Повечето епифитни орхидеи имат удебелена вретеновидна или издута стеблена основа (псевдолуковица), в която по време на дъждовните периоди растението трупа влага и хранителни вещества, необходими за живота му по време на следващия сух период.

Запасите от влага и хранителни вещества на наземните орхидеи се задържат в корените. Някои от епифитните видове, произхождащи от местности с несъществено колебание на времето през годината съхраняват влагата в плътната обвивка от листа.

Поради огромното разнообразие на орхидеите и произхода им, изискванията за отглеждането на различните видове не са еднакви.

 

Температура

По отношение на температурния режим всички орхидеи, подходящи за отглеждане в стайни условия, се разделят на три групи:

  • Видовете от равнинните или влажните крайбрежни тропически гори (Phalaenopsis, Vanda, някои видове Cattleya, Dendrobium) се нуждаят от целогодишно поддържане на температурата – през лятото в границите на 25-28 °С, а през зимата не по-ниска от 15-18 °С. За много от тези растения колебания от повече от 3-5 °С от посочената температура са фатални.
  • Видовете, растящи в Тропическите гори. Те предпочитат умерена топлина и се нуждаят от по-прохладни условия през летния период. Максималната температура, при която се отглеждат през летните дни, не бива да надвишава 18-22 °С, а през зимните нощи – около 12-15 °.
  • Видове, произхождащи от високопланинските гори или райони със субтропически климат (някои видове Coelogyne, австралийските Dendrobium, повечето Paphiopedilum). При отглеждането им трябва да се поддържат по-ниски температури през летните дни – не по-висока от 22 °С, а оптималната зимна нощна температура е 7-10 °С.

За почти всички орхидеи важи правилото: през зимата температурата, при която се отглеждат трябва да бъде с 3-4 °С (и повече) по-ниска от тази през лятото. Важно е да се отбележи, че при правилно поливане някои видове могат да понесат значително повишаване на температурата, но за кратко време – 2-3 часа.

Осветление

По отношение на светлината, необходима при отглеждането им, орхидеите също се разделят на три групи:

● Видове, които се нуждаят от много светлина. За тях е необходимо светлината да бъде със сила 30 000 и повече лукса (у нас през слънчевите летни дни силата на светлината е 80 000 и повече лукса). На практика това означава, че за да не „изгорят” през лятото, този вид растения се нуждаят от леко засенчване, което може да се направи с 1-2 слоя марля или друга тънка бяла материя. Това спомага и за намаляване на иначе доста високата температура. През есента засенчване не е нужно, дори обратното – трябва да се използват пълноценно слънчевите лъчи, защото през това време протича процесът на узряване на младите издънки и растението се подготвя за зимната почивка.

● Към втората група спадат растенията, нуждаещи се от умерено осветяване – не повече от 15 000-30 000 лукса. Това е и най-многобройната група.

● В третата група са орхидеите, на които не им е нужно осветление, надвишаващо 5000 – 15 000 лукса.

Растенията от втората и третата група растат и цъфтят най-добре на разсеяна светлина и много от тях могат да се отглеждат при изкуствено осветление, например луминесцентни лампи. Естествено, и тук има изключения – например орхидеите Oncidium се нуждаят от добро осветление не само през периода на растеж, но и по време на цъфтежа.

Признак на недостатъчно светлина са прекалено издължаване и омекване на листата, изчезването на типичната за съответния вид окраска.

Влажност на въздуха

Влажността на въздуха е съществен фактор за успешното отглеждане на орхидеите в домашни условия. Дори и за видовете, виреещи в най-сухите райони – в нормални условия те получават достатъчно влага от нощните мъгли и сутрешната роса. Ето защо през горещите летни дни е желателно растенията да се пръскат с вода 1-2 пъти на ден, а през зимата – само през слънчевите дни или при повишаване на температурата в помещението. В повечето случаи за любителите това е почти невъзможно, поради което липсата на нужната влажност се компенсира с редовното поливане. Следва да се отбележи, че повечето от епифитните растения се приспособяват лесно към по-ниската влажност в помещенията, в които се отглеждат, и се развиват добре при влажност на въздуха 50-60%.

Прекалено високата влага, особено при ниски зимни температури и през летните нощи също е  опасна. Това може да доведе до появяване на петна по листата и стеблата, а в някои случаи растенията умират. Поради това пръскането на орхидеите трябва да се прави през първата половина на деня, за да може до вечерта да изсъхнат. Особено важно за този период е да не се допуска попадането на капчици вода по нежните, млади листа, които могат да загният лесно.

В природни условия движението на въздуха изключва застоя на влажен въздух и обезпечава постоянен приток на кислород и въглероден диоксид до листата на растенията. Въпреки това движението на въздуха понижава температурата на листата, като по този начин намалява опасността от тяхното прегряване и изгаряне. Това е и причината, поради която е желателно през деня да не се затварят прозорците в помещението, където се отглеждат орхидеите. Спрямо фактора влажност на въздуха в домашни условия най-трудно се отглеждат орхидеите от третата температурна група, защото те произхождат от гористите местности, където винаги е влажно и ветровито. За тях трябва помещението да се проветрява често, дори и през зимата, което има и положителни, и отрицателни страни – увеличава осветеността, нужна за стимулиране на цъфтежа, но може да повреди останалите растения в помещението, поради понижаване на температурата.

Ето и една особеност на епитафните растения, която трябва да се отбележи. При много от тях развитието на младите издънки зависи не толкова от броя на коренчетата, а от натрупаните през периода на вегетация на растението хранителни вещества. Старите корени на тези орхидеи са малко активни през вегетативния период. Ако през периода на развитие на младите издънки растението не се полива редовно, старите псевдолуковици изсъхват, цялата влага и хранителни вещества, които се съдържат в него, преминават към младите коренчета и след като техният растеж приключи, старото удебеление отново се „зарежда”. В този случай прекомерното поливане може да доведе до загниване на старите корени и до потъмняване на крайчетата на листата.

Поливане

Всички епифитни орхидеи имат изразен в различна степен период на покой, включващ фаза на биологичен и фаза на принудителен покой. След завършване на растежа на новите издънки и при спазване на всички, характерни за дадения вид условия (намаляване на поливането, понижаване на температурата и др.) растението преминава в период на относителен биологичен покой. През този период то бързо израства и се оформят цветните пъпки. При завършване на процеса растението е готово за цъфтеж, който настъпва, ако влажността, температурата и осветеността удовлетворяват биологичните изисквания на конкретния вид.

Развитието на цветните пъпки започва или след узряването на младите издънки и съвпада с периода на относителен покой на растението, или през есента преди началото на новия растеж. Ако условията са неблагоприятни, растението преминава във фаза на принудителен покой, изчаквайки по-добри условия. В този случай орхидеята може и да не цъфне, дори при възникване на по-благоприятни условия, и да премине направо към началото на вегетативния си период.

Както под влиянието на другите фактори, и тук е целесъобразно орхидеите да се разделят на няколко групи според различните режими на поливане:

● Растения, за които е необходимо равномерно овлажняване на субстрата през цялата година. Съществено е да се отбележи, че при неблагоприятни зимни условия на отглеждането им тези видове могат да се нуждаят от съществено намаляване на поливането. Към тази група спадат Phalaenopsis, Paphiopedilum, Miltonia и др.

●  Растения, при които поливането трябва силно да се намали през периода на покой и да се възстанови отново с началото на новия растеж. Някои растения от тази група се нуждаят от два периода за намаляване на поливането – след узряването на новите издънки за стимулиране на цъфтежа и след цъфтежа до появяването на млади издънки. Примери за такива орхидеи са Oncidium, Cattleya, Laelia, Dendrobium и др. През периода на покой Laelia и Cattleya, например, изискват пълното изсушаване на субстрата между две поливания.

●  Растения, които се нуждаят от пълно изсушаване на субстрата по време на покоя. По правило техните листа окапват след узряването на издънките. Към тях се отнасят Calanthe, някои видове Dendrobium и др.

Поливането на епифитните растения става с престояла чешмяна вода, чиято температура трябва да бъде с 2-3 °С по-висока от стайната температура. Орхидеите, засадени в саксии, се поливат различно от тези, които са засадени в кашпа или дървено сандъче. Характерно за саксиите е, че почвата изсъхва най-бързо в краищата, докато в центъра влажността се запазва по-дълго. Това е и причината орхидеите, засадени в саксии, да се поливат изцяло не повече от веднъж седмично, а през останалото време – само по краищата на саксията. Растенията, които се отглеждат в дървено сандъче или плетено кошче, се поливат изцяло и обилно, защото водата бързо се стича по повърхността на субстрата, като по този начин овлажнява само горния му слой. За да не се получи това, съдът може да се потопи във вода за 1-2 min, след което се оставя да се оттече излишната вода. По този начин в съда не остават сухи области, но пък най-долната част на дървения съд бързо потъмнява.

Субстрат

За отглеждане в домашни условия се препоръчва използването на два основни типа субстрат: изкуствен и естествен. Към изкуствените се отнасят субстратите, изготвени на базата на синтетични или минерални влакна (неводоотблъскваща минерална вата и смеси, съдържащи изкуствени гранулирани материали: керамзит, перлит или пенополистирол). В практиката обаче изкуствени субстрати рядко се използват.

Растителният материал, който се използва в качеството на субстрат, трябва да се разлага достатъчно бавно, за да не отделя прекалено много соли, които могат да повредят корените на орхидеите. Естествените субстрати задължително трябва да притежават още две качества – достатъчна влагоемкост и въздухопроницаемост. Съобразено с домашните условия на отглеждане от значение е и трайността, т.е. времето, което запазва тези две основни свойства. В процеса на растеж субстрата постоянно отслабва под въздействие на кореновото делене и водата. Но въпреки това в него постоянно присъстват значително количество бактерии и гъбички, които не вредят непосредствено на растението, но значително ускоряват процеса на разлагане на органичните компоненти на субстрата. В резултат на всички тези фактори след време той се разлага. В такъв субстрат трудно се осъществява въздухообменът, вследствие на което корените на растението загиват. Поради това е необходимо непрекъснато да се следи състоянието на субстрата, особено в средата на съда, и още при първите признаци на разложение той трябва да се смени или да се пресади растението.

Субстратът, в който орхидеите виреят най-добре, трябва да съдържа следните съставки: блатен мъх (Sphagnum) с малко пясък, корени от папратови растения, кора от някои видове дървета и дървени въглища.

Блатният мъх е особено полезен за израстването на младите растения. Той се използва в качеството на влагоемка добавка в субстрата. В него на практика се съдържат всички вещества, необходими за растежа на орхидеите, но трайността му е около половин година, след което трябва да се смени.

Папратовите корени спомагат за проникването на много въздух и предпазват корените на орхидеите от загниване.

Кора от бор – основният компонент на универсалния субстрат. Най-добре е да се използва кората от неотдавна отрязани дървета с ниско съдържание на смолисти вещества. Влагоемкостта на кората е съществено по-малка от тази на блатния мъх, но при постоянно обилно поливане задържа достатъчно дълго влагата. Препоръчва се нарязаната на едро кора от бор да се поставя в средата на съда.

Торф от блатен мъх – използва се като основен компонент в субстрата за влаголюбиви орхидеи и като добавка в други субстрати. Той трябва да има ниско съдържание на соли и устойчива влакнеста структура.

Дървените въглища се използват главно за повишаване на водородния показател (рН) и са задължителни като абсорбиращ материал. В субстрата се слагат не повече от 5-10% дървени въглища.

За влаголюбивите орхидеи субстратът, който се използва, трябва да е с големина на парченцата дървесна кора около 3-4 mm, а за растенията, които се нуждаят от повишена аерация (Cattleya, повечето Laelia, Phalaenopsis и др.), размерът на корите не трябва да бъде по-малък от 10-15 mm.

Съдове за засаждане

За отглеждане на орхидеи се използват предимно широки саксии или съдове, кашпи, като ограничение в материала няма. Достатъчно е да има достатъчно отвори на дъното на съда. За някои по-взискателни епифитни видове е препоръчително да се отглеждат в дървени съндъчета, кори или трупчета от дърво, върху които с тел се закрепват епифитните орхидеи. При самостоятелното изработване на съдове трябва да се подбират химически инертни материали, които не гният и не променят външния си вид при продължителен контакт с водата, субстрата и корените на растенията. Най-употребявани са дървените летвички, пластмасови тръбички с различно сечение, бамбукови пръчки и др. Може да се изплете кошче от дебел меден проводник с винилова изолация. Най-общо, правилото за големината на съда е, че той трябва да обезпечи растежа на орхидеята в продължение на 2-3 години, а през това време се налага субстратът да се сменя няколко пъти т.е. прекалено големите съдове не се препоръчват.

За младите растения със слаба коренова система и за видовете, които понасят тежко изсъхването на субстрата, са подходящи пластмасовите саксии с достатъчно големи отвори на дъното. Преди засаждането им 1/4 от съда се запълва с дренаж (парчета от счупена саксия или тухла, улесняващи оттичането на ненужната вода). В случаите, когато влаголюбиво растение се отглежда в кашпа или дървено кошче, отворите, разположени върху съда, трябва да се запълнят с блатен мъх, за да се спре проникването на въздух, който благоприятства бързото изсъхване на субстрата.

Засаждане

При засаждането на орхидеите трябва да се обърне особено внимание на крехкостта на корените. На дъното на съда се поставя дренажът (при засаждане в дървено съндъче дренаж не е нужен), насипва се субстрат с такава дебелина на слоя, при която след засаждането на растението псевдолуковиците да бъдат на 1-2 cm по-ниско от стените на съда. Растението се засажда в средата, като мястото между корените също се засипва. Добавянето на субстрат се прави от стените на съда към центъра, докато нивото не достигне основата на псевдолуковиците. Задължително е субстратът да бъде сух. В случаите на силно развита коренова система корените трябва много внимателно да се разстелят, защото преплитането им пречи на запълването на съда със субстрат. За да се предотврати бързото изсъхване на субстрата, в някои случаи е препоръчително повърхността му да се покрие с блатен мъх. За първи път след засаждането му, растението се полива на 2-3. ден. През това време зарастват уврежданията, нанесени по време на засаждането. Ако помещението е с много ниска влажност, орхидеята се покрива за няколко дни с полиетиленово пликче или се пръска редовно.

 

Пресаждане

Пресаждане на орхидеите трябва да се извършва колкото се може по-рядко. Прорастването на корените извън саксията не е причина за това. При влошаване на растежа или умалял съд може да се премине към пресаждане. Отново не бива да забравяте, че корените на орхидеите са много крехки. Преди пресаждането субстратът трябва добре да се намокри, след което се изчаква няколко часа. Това е нужно, от една страна, да намали повредата на корените, като им предава по-голяма еластичност, а от друга – да намали сцеплението със стените на съда. При изваждане на растението от глинен или керамичен съд понякога се налага той да се счупи. След изваждането му корените внимателно се преглеждат и се отстраняват всички мъртви или изгнили части. Местата, откъдето те са отстранени, се покриват с активен въглен. Следва да се отбележи, че колкото и старателно да се работи по пресаждането на орхидеите, отчупването на коренчета е неизбежно.

 

Размножаване

Орхидеите се размножават по вегетативен начин и чрез семена. Чрез делене се размножават всички родове, които образуват розетка от листа и стъбла, като Paphiopedilum, Cymbidium, Cathleya, Laelya, Odontoglossum, Oncidium и др. При разделянето, което се извършва от февруари до май, веднага със започването на вегетацията на отделните растения, трябва да се оставят достатъчно корени и стеблени части. Орхидеите с грудки е необходимо да имат най-малко две добре развити грудки. Самото прехвърляне трябва да се извършва много внимателно тъй като орхидеите са много чувствителни. Грудките, отпаднали при прехвърлянето, поставени във влажен мъх, при висока температура и влажност на въздуха често покарват и дават нови растения.

Освен чрез делене някои орхидеи се размножават и чрез резници. Например стъблото на Dendrobium, което трябва да е двегодишно, се нарязва на парчета от по две коленца и се поставя за вкореняване в размножителен съд в мъх при висока почвена температура и влажност на въздуха. При някои видове Phalenopsis на цветното стъбло и корените често се образуват нови растения, които, след като се засилят достатъчно, се отделят и се използват за размножаване.

Размножаването със семена е много трудно, тъй като се изискват специални условия и познания. Тъй като семената не притежават хранителна тъкан, те се поставят в специална хранителна среда за кълнене. От посева до цъфтежа са необходими много години (5-15), в зависимост от вида.

 

Cattleya

Родът Cattleya включва повече от 60 вида и голям брой разновидности. Съществуват два основни морфологични типа Cattleya, различаващи се по строеж на цветовете, външния вид и размерите – еднолистни и двулистни. Представителите на първата група имат изтеглени, месести, вретеновидни, понякога сплескани псевдолуковици, от които излиза по едно листо. Цветовете са на групи по няколко и са разположени на върха на новите израстъци. Преобладаващите багри са от розово-виолетово до бяло с жълто петно в основата на листата.

За втората група е характерна цилиндричната форма на псевдолуковиците, с две или повече елипсовидни листа. Цветовете са средно големи и са разположени на върха на растението, като при някои видове те са изключително интензивно оцветени.

Значителна част от Cattleya имат период на покой. При някои еднолистни има два периода на покой – до и след цъфтежа. Двулистните видове са с по-ярко изразен период на покой, чиято продължителност силно се влияе от условията, при които се отглеждат. Някои видове, които произхождат от райони с несъществени сезонни разлики (напр. C. violacea), период на покой не се наблюдава.

Хибридите на Cattleya растат напълно успешно в домашни условия. Основната грешка, която се допуска при тяхното култивиране, е обилното поливане. То води до две неприятни последствия: загниване на корените и липса на цветни пъпки. При отглеждане в топли стайни условия растението преминава направо към вегетативен период, без да цъфти. В такъв случай незабавно трябва да се намали поливането и орхидеята да се пренесе в по-студено помещение. Нуждата на Cattleya от вода не е равномерна и тясно свързана с годишните цикли на развитие. Тя е максимална през лятото по време на интензивния растеж и минимална през периода на покой, настъпващ веднага след цъфтенето. Периодът на цъфтеж може да продължи няколко месеца. След него (април-май) може да настъпи период на растеж на корените на новите израстъци, ако той не е бил през есента, и изсъхване на старите корени. Поливането през това време трябва да е умерено, в зависимост от температурата. Пикът на развитието на младите издънки е през юли-август. През това време растението трябва веднъж в седмицата да се подхранва и обилно да се полива, като не бива да се забравя, че все пак трябва да се даде време коренчетата леко да изсъхнат. Когато листата излязат на около 1/4 от псевдолуковицата, за 2-3 седмици поливането леко се намалява, за да се стимулира образуването на цветните пъпки. През това време е подходящо подхранването със суперфосфат. Краят на цветната пъпка при нормално развитие се появява, когато листото е излязло на около половината или на 2/3 от псевдолуковицата. При нормални условия развитието завършва през септември-октомври и поливането се прекратява. Условно хибридните Cattleya могат да се отнесат към втората група на температурната и светлинна зависимост.

Начинаещите любители трябва да спазват няколко важни неща за отглеждането на Cattleya. Прекалено висока температура и ниска осветеност на помещението, където се отглежда този вид, през зимата може да изтощи растението. Прекаленото поливане в съчетание с ниска температура води до загниване и умиране на корените. Орхидеите са светлолюбиви растения и най-доброто място за тях е прозорец с южно изложение. Освен това, след зимата Cattleya, пък и другите орхидеи имат нужда да привикнат към ярката слънчева светлина, затова, ако бъдат поставени изведнъж на слънце могат да получат изгаряния. През зимата Cattleya има нужда от допълнително осветление, като температурата, при която се отглежда, може да достигне до 12 °С, а влажността на въздуха – 40-60%.

Cattleya расте добре и в саксия, и в кашпа. Субстратът, който е подходящ, е съставен от груба фракция от борова кора с добавки на дървени въглища и грубовлакнест торф. Корените на някои двулистни Cattleya са особено чувствителни към недостатъчна аерация. Пресаждането на Cattleya по правило се извършва веднъж на всеки 2-3 години, като по-големите растения се разделят на части, всяка от които трябва да има поне три псевдолуковици.

 

Coelogyne

Известни са повече от 100 вида Coelogyne, разпространени от хималайските гори до о. Фиджи. Основните представители на този род са предимно епифити, но сред тях има и литофити, и наземни видове. Всички видове в рода имат характерен външен вид и дори когато са в нецъфтящо състояние, лесно могат да се различат от другите родове на семейство Орхидеи.

Псевдолуковиците са яйцевидни, конусовидни или почти цилиндрични, от блестящи и гладки до грапави и матови, едно- или двулистни. Те могат да бъдат разположени на коренището, на разстояние една от друга или събрани в компактни групи. Листата са тесни или широки, яйцевидно-ланцетовидни, от тънки и меки до много дебели и месести.

Съцветията са прави, поникващи или висящи, от едно- до многоцветни. Цветовете са от малки и невзрачни до големи и ярки, ароматни, разтварящи се един след друг или почти едновременно. Багрите варират от бели до кафяви, жълти или зелени, често с жълти, кафяви, оранжеви или почти черни петна в основата на долното венчелистче. Връхното и страничните чашелистчета са с еднаква форма и размери, като понякога са силно издължени.

По отношение на температурния режим Coelogyne могат да се разделят основно на три групи:

●  В първата група влизат тропическите видове, виреещи в неголемите височини на Индонезия и Нова Гвинея (C. massangeana, C. speciosa). Представителите на тези видове нямат период на покой и листата им не окапват. Те се нуждаят почти непрекъснато от поддържане на температура 22-25 °С, като минималната зимна нощна температура е около 15 °С.

●  Втората група обхваща видове, изискващи умерена температура при отглеждането (C. ovalis, C. flaccida). Представителите на тази група имат не много продължителен период на покой през годишния цикъл на развитие. Той настъпва след узряването на псевдолуковиците след протеклия период на вегетация. Оптималната температура през периода на растеж е 18-22 оС, а минималната зимна нощна температура – 12 °С.

●  Към третата група – хладнолюбивите Coelogyne  – спадат видовете, разпространени във високите гори (C. cristata). Характерен за представителите на тази група е ярко изразеният период на покой, който продължава няколко месеца. Нощната зимна температура през този период не трябва да надвишава 8-10 °С, а по време на растежа температурата е същата като за представителите на първите две групи.

Coelogyne могат да се отглеждат в саксии и кашпи, а висящите видове – във висящи кошници. Всички орхидеи от този вид не понасят прекаленото поливане. Най-подходящият субстрат е съставен от кора от хвойна и блатен мъх (3:1) с малко примес от дървени въглища. Coelogyne се пресаждат само в случай на необходимост, защото практически всички те реагират много болезнено на деленето и пресаждането. По време на интензивния растеж се нуждаят от обилно поливане, а през периода на покой то трябва да бъде значително намалено, без да се допуска пълно изсъхване на субстрата – това изтощава много силно псевдолуковиците.

Coelogyne предпочитат ярката, но разсеяна светлина. За да не получат изгаряния, растенията от този вид трябва да не се излагат на пряка слънчева светлина.

 

Cymbidium

Родът включва около 60 вида, разпространени от хималайските гори до Австралия. Те са епифитни, литофитни или наземни растения, които се срещат на надморска височина до 2000 m. Псевдолуковиците им са яйцевидни, плътно покрити в основата си с листа, и събрани на компактни групи. Листата са остри или със заоблен връх, издължени и тънки. Съцветията са прави, наклонени или висящи на малко- или многоцветни групички. В багрите преобладават зеленият, жълтият, кафявият и розовият цвят. Като правило чашелистчетата и венчелистчетата са с еднакъв цвят и форма, свободни, ланцетни или сърповидни. Долното венчелистче е съставено от три устнички, често пъстро и ярко украсени. Долните устни са прави, а средната – дъгообразно извита.

Cymbidium се култивира в прохладни (14-18 оС), добре осветени помещения с постоянна въздушна циркулация, при относителна влажност на въздуха 75-90%. По време на интензивния растеж растението се нуждае от обилно поливане, а през периода на покой – от умерено. С изключение на C. tigrinum, на който през периода на покой субстратът трябва да се оставя да изсъхне напълно до следващото поливане, при другите видове това не трябва да се допуска. Cymbidum се засаждат в широки саксии или кошници, а по-големите екземпляри – в контейнери с дебел слой дренаж. Субстратът се състои от хвойнови кори, добре угнила листовка, торф и пясък (2:1:1:1). По време на интензивния растеж добре е растението да се подхранва с 1%-ен разтвор на минерален тор.

 

Lycaste

Родът включва около 20 вида, разпространени в горите на Централна Америка и Бразилия. Представителите на този род са епифитни, литофитни и някои наземни. Псевдолуковиците им са малки, яйцевидни или сплескани, еднолистни. Листата им окапват всяка година. При повечето видове цветовете са единични, разположени на дълги дръжки, понякога ароматни. Чашелистчетата са по-широки от венчелистчетата, еднакво оцветени. Долното венчелистче е с три устни, закръглено, с различни форма и багри.

Растенията са с ярко изразена периодичност на развитие, много светлолюбиви. През периода на активен растеж (май-юли) се нуждаят от умерени температура  (18-22 оС) и осветеност, и висока влажност. След завършване на растежа, когато псевдолуковиците са се оформили напълно, през периода на вегетация поливането значително се ограничава до настъпването на периода на покой (ноември-януари). Тогава растенията се отглеждат в прохладни (10-12 оС), сухи условия, като през това време не бива да се допуска изсъхване на субстрата (полива се веднъж на 10 дена).

Lycaste се засажда в саксия с дебел слой дренаж и субстрат, съдържащ кора от бор, дървени въглища, добре угнила листовка, торф, пръст и пясък (1:1:1:1:1:0,5). Пресажда се през март-април, като не е нужно растенията да се разделят. През летния период е добре веднъж седмично да се подхранва с 0,1%-ен разтвор на минерален тор.

 

Miltonia

Родината на Miltonia е тропическата част на Америка. Студенолюбивите видове се срещат в Колумбия, а топлолюбивите – в Бразилия. Епифитни растения с малко, слабо изразено коренище, с овални, тесни псевдолуковици, понякога преплетени една в друга. Те се развиват в края на периода на вегетация и от тях излизат 1-2 листа. Понякога на края на основната псевдолуковица израства редуцирана, от която излиза недоразвито листо. Псевдолуковиците са обкръжени от 7-11 листа. В природни условия Miltonia вирее при силна, разсеяна светлина и висока влажност.

В домашни условия се отглеждат хибриди, които са привикнали към по-висока температура и по-слабо осветление, което значително облекчава тяхното култивиране. Новият растеж се появява обикновено от коренището, под външните листа, обкръжаващи псевдолуковицата. Хибридите се отнасят към втората температурна група на орхидеите, но обезателно през нощта температурата трябва да бъде с 4-5 оС по-ниска, отколкото през деня. В противен случай младите листа ще бъдат грапави и неугледни.

Цъфтежът настъпва в края на вегетацията и се стимулира с намаляване на поливането. Цветоносните пъпки изникват от основата на псевдолуковиците и се развиват заедно с тях. Ако по някаква причина цветоносните пъпки започнат да се развиват след края на формирането на псевдолуковиците, в тясното пространство между тях и вътрешните листа може да се появи загниване. За да се предотврати това е нужно още от самото начало на оформянето на псевдолуковиците един път на ден обкръжаващите ги листа да се пораздвижват внимателно.

Miltonia обикновено цъфти през късна есен или зимата. Пъпките се развиват най-добре при температура 14-16 оС и понижено осветяване. По време на тяхното разтваряне трябва да не се допуска изсъхване на субстрата, повишаване на температурата и излагането на пряка слънчева светлина, в противен случай ще изсъхнат краищата на венчелистчетата и цветето ще загуби прекрасния си декоративен вид. Смята се, че Miltonia се нуждае от период на почивка преди началото на растежа, но на практика новият растеж понякога започва още по време на цъфтежа.

В сравнение с другите епифитни растения, Miltonia се нуждае от повече подхранване. За това субстратът, който се използва, трябва да съдържа по-голямо количество хранителни вещества или равномерно да се подхранва по време на активния растеж. Концентрацията на използвания тор не бива да бъде по-висока от 1 g/l. Най-подходящи са торовете, които не съдържат хлор и хлорни съединения.

 

Odontoglossum

Изключително полиморфен род, наброяващ около 300 вида, разпространени главно във високите райони на тропическа и субтропическа Централна и Южна Америка.

Повечето видове Odontoglossum са епифити и литофити, но се срещат и наземни видове с къси коренища. Псевдолуковиците са много плътни и от тях излизат 1-3 меки, тънки и сочни листа. Съцветията се оформят в основата на псевдолуковиците, прави или поникващи, с един или много цветове. Повечето цветове са големи и ярко оцветени – варират в много широка гама от багри. Най-често се срещат бели, жълти или зелени цветове, понякога много гъсто нашарени с петънца в различен цвят. Чашелистчетата и венчелистчетата са сходни по цвят. Долното венчелистче е с три устнички. Страничните чашелистчета са прави или обърнати назад.

Повечето видове Odontoglossum виреят в гористи местности, характерни с висока влажност, поради което оптимално за тях е по-прохладно помещение. Водеща в отглеждането им е зимната нощна температура, която не бива да надвишава 10-12 оС.

За засаждането им се използват не много големи саксии или кошнички с добър слой дренаж. Субстратът се състои от борова кора, дървени въглища, листовка, тор и пясък в съотношение 4:1:1:1:0,5. През лятото е необходимо обилно поливане, висока влажност на въздуха и умерено осветление. През деня е желателно температурата да се понижи до 20-23 оС и помещението често да се проветрява. С настъпване на периода на покой растението се полива много внимателно, като не се допуска пълно изсушаване на субстрата. Изключение в този случай правят растенията с големи псевдолуковици, например O. grande, който през периода на покой при достатъчно висока влажност на въздуха и топло помещение може въобще да не се полива.

Видовете от равнинните местности, трябва да се отглеждат в по-топли помещения, заедно с тропическите видове с псевдолуковици Oncidium.

Подхранването на Odontoglossum се прави всяка седмица по следната схема:

От март до май – 0,2%-ен разтвор на минерален тор, съдържащ N:P:K в съотношение 2:1:1.

От юни до август – 0,1%-ен разтвор на тор с горното съдържание.

През септември-октомври – 0,05%-ен разтвор в съотношение N:P:K – 1:1:1.

От ноември до февруари – 0,05%-ен разтвор в съотношение N:P:K – 3:1:1.

 

Oncidium

Представителите на този вид са повече от 750 и са разпространени в тропическите и субтропическите части на Азия. Растенията са епифитни, литофитни и наземни с къси или много дълги коренища. Псевдолуковиците са от много малки до големи и закръглени – почти яйцевидни, едно- и двулистни, покрити от двуредно разположени листа. Листата са плоски или цилиндрични, от много тънки до месести, островърхи. Цветовете са от почти незабележими до много ярки, с разнообразно оцветяване и размер. Чашелистчетата имат същата форма и цвят като венчелистчетата. Долното венчелистче е с една или три устички, значително по-голямо е от другите листенца и се различава по цвят.

По отношение на температурния режим Oncidium могат да се разделят условно на три групи:

Към първата се отнасят по-студенолюбивите видове (O. flexuosum, O. varicosum). Те се отглеждат при температура  10-12 оС през зимата. През горещите, летни дни температурата не бива да надвишава 20-22 оС.

Към втората група спадат растенията, предпочитащи умерена температура (16-18 оС), висока влажност и чист въздух (O. Sphacelatum, O. splendidum).

Третата група обхваща топлолюбивите видове, които имат големи псевдолуковици и месести листа (O. lanceanum, O. papilio, O. kramerianum). Оптималната за тях температура е 22-24 оС.

За култивиране на различните видове Oncidium са подходящи по-големи саксии, висящи кошници, дървени сандъчета, издълбани пънове и др. Видовете с едри и месести псевдолуковици е желателно да се отглеждат в саксии с дебел дренажен слой и субстрат, който се състои от блатен мъх, дървесна кора, добре угнила листовка и пясък в съотношение 2:2:1:1. През периода на интензивен растеж Oncidium се нуждае от обилно поливане, висока влажност на въздуха и умерено осветление. Няколко пъти на ден е добре да се овлажняват свободно висящите коренчета. През останалото време от годината поливането е ограничено. Практически през есенно-зимния период растението може да се отглежда без засенчване. Това се отнася особено за видовете с месести листа и големи псевдолуковици.

Всички видове Oncidium понасят леко разделянето и пресаждането. Добре е да се подхранват с минерален тор: през март-май – на всеки 10 дни с 0,1%-ен разтвор в съотношение N:P:K = 1,5:1:1,5; през юни-октомври – веднъж седмично с 0,1%-ен разтвор в съотношение N:P:K = 2:1,5:2, и през ноември-февруари – един път месечно с 0,05%-ен разтвор в съотношение N:P:K = 2:1:1.

 

Paphiopedilum

Този род включва около 50 вида, разпространени на полуостров Индустан,  Индокитай, Индонезия и Филипините. Характерно за тези растения е липсата на псевдолуковици и буйно коренище, от което излизат дълги корени с формата на шнур. Листата са тънки, зелени или пъстри, двуредни. Цветовете са единични, а понякога събрани в малки съцветия, на дълги, гъсто разположени цветоносни стъбла. Връхното чашелистче е право, закръглено – почти яйцевидно, страничните образуват т. нар. торбичка. Цъфти от септември до май.

Относно температурния режим при отглеждане Paphiopedilum могат да се разделят условно на две групи – топлолюбиви и такива, които изискват по-хладни условия. Към топлолюбивите се отнасят пъстролистните видове (P. callosum, P. sukhakulii) и за тях оптималната температура за отглеждане през цялата година е 22-26 оС. По-прохладните помещения са подходящи за растенията от втората група, за която са характерни видовете със зелени листа (P. insigne, P. fairrieanum, P. specerianum, P. venistum). През есенно-зимния период дневната температура, която трябва да се поддържа, е 16-18 оС, а нощната – 12- 15 оС. През горещите летни дни тя не трябва да надвишава 23-25 оС.

Paphiopedilum се засаждат в ниски и широки съдове с дебел слой дренаж (1/3 от височината на съда). Понякога след засаждането повърхността на субстрата се покрива с блатен мъх, който живее и вегетира заедно с растението и влияе благоприятно на растежа и развитието на орхидеята. Както при повечето видове, така и тук през периода на интензивен растеж Paphiopedilum се полива обилно, а през периода на покой – с намалена интензивност. Особено за пъстролистните видове е много важно да не бъдат излагани на пряка слънчева светлина.

 

Phalaenopsis

Около 40 вида от този род са разпространени в Югоизточна Азия, Индия, островите на Малайския архипелаг и Филипините до Нова Гвинея и Северна Австралия. Всички видове са епифити, обитаващи влажните тропически гори. В цъфтящ вид тези орхидеи са невероятно декоративни, а освен това някои видове са с пъстри листа (Ph. Schilleriana, Ph. Stuartiana). По-големите екземпляри може да имат многоцветни (до 150 цветчета) съцветия. Цветовете се запазват 2-4 месеца, като от ярка светлина леко избледняват. В любителските колекции на природните видове се отглеждат различни хибриди, които в домашни условия образуват цветоносни стъбла два пъти в годината – през есента и през пролетта.

Phalaenopsis са със силно разклонено коренище. През периода на вегетация от него израстват 1-2, много рядко три нови листа. Ярко изразен период на покой не се наблюдава. Новите корени се появяват по външната част на стъблото, поради което

при засаждането на Phalaenopsis е необходимо да се оставят незапълнени със субстрат 2-3 cm от саксията. Старите корени могат да растат почти целогодишно, с малки прекъсвания, и достигат значителна дължина. Те са способни да фотосинтезират и ако мястото, където се отглеждат е силно осветено, се оцветяват в зелено. В естествени условия корените служат за закрепване на растението. За да увеличат сцеплението си, те придобиват лентовидна форма. Освен това Phalaenopsis развива и въздушни корнчета. И двата типа корени участват в обезпечаването на необходимата влага на растението.

Преди време се е смятало, че за успешното отглеждане на Phalaenopsis е необходима оранжерия с висока влажност на въздуха през цялата година. Тъй като има кратък период на покой, почти през цялата година не бива да се допуска изсъхване на субстрата, освен за съвсем кратко време след края на вегетацията. Практиката, обаче, показва, че растението може да се култивира пълноценно и в домашни условия при влажност на въздуха 50-60%. През лятото Phalaenopsis трябва много да се пази от преки слънчеви лъчи и да се полива съобразно температурата и големината на частиците субстрат. През август-септември, в зависимост от силата на слънчевото греене, засенчването се прекратява.

Засаждането на растенията от този вид може да се прави както в саксии, така и в кашпи или сандъчета. Дебелината на корените зависи от едрината на субстрата и понякога може да достигне до 8 mm. Ако растението е засадено в саксия с дребен субстрат, добре съхраняващ влагата, дебелината на корените достига не повече от 5-6 mm.

Нужно е да се избягва честото пресаждане на Phalaenopsis. Дори при разрушаването на субстрата по-добре е той да се извади внимателно и да се постави нов, като се внимава да не се повредят крехките коренчета. Субстратът представлява смес от борова кора и дървени въглища в съотношение 10:1. По-големи парчета дървени въглища могат да бъдат използвани като дренаж вместо счупени керемиди или парчета от глинени съдове. Не се препоръчва за повишаване на влагоемкостта да се прибавя блатен мъх към субстрата. Растенията реагират добре при подхранване с азотен тор по време на вегетацията. Концентрацията не трябва да е по-висока от 1 g/l.

Ето и една малка хитрина при отглеждането на Phalaenopsis. За да не се наклони растението към светлината, съдът се завърта на 180о веднъж на всеки два месеца. Единственото ограничение е цветоносните стъбла да бъдат насочени към светлината, преди да започне цъфтежа, когато върху него започват да се оформят цветните пъпки. Една седмица след като разцъфне, растението може отново да се завърта.

 

Vanda

В тропическите части на Азия и в Австралия са разпространени 40-те вида епифити и летофити Vanda. Стъблата им са цилиндрични, с двуредно гъсто разположени месести или тънки назъбени на върха листа.Растенията имат мощни сивозелени въздушни корени. Съцветията са изправени, малко- или многоцветни. Цветовете са големи, ярко обагрени, често пъстри и ароматни. Чашелистчетата, венчелистчетата и устничката са различни по форма, багри и рисунък.

Растенията от този род са топлолюбиви (22-24 оС), като изключение правят някои видове, които се нуждаят от по-ниска температура (16-18 оС). Поливането трябва да бъде обилно и през горещите летни дни се налага 2-3 пъти дневно леко да се напръскват. Влажността на въздуха трябва да бъде 85-90%. Субстратът се състои от кора на хвойна, угнила листовка и едри дървени въглища (2:2:1). Засаждат се в саксии, кошници и в издълбани пънове. По време на периода на интензивен растеж се подхранват два пъти месечно с 0,001%-ен разтвор на минерален тор.

 

 

 

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

2020, Брой 3-4/2020, Градина, Популярни статии

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото