В категории: Брой 3-4/2007, Градина

Защита от струпясване и ябълков плодов червей

Съществено значение за получаването на качествени ябълкови плодове има предпазването от болести и неприятели. Най-голяма вреда от всички болести нанася струпясването, а от неприятелите – ябълковият плодов червей.

Струпясване
Причинител на това заболяване е гъбата Venturia inaequalis (Cooke) winter. Струпясването има повсеместно разпространение и се развива в особено силна форма в райони с влажна и хладна пролет. В нашата страна е най-често срещаното заболяване по този овощен вид. Няма друга болест, която да причинява толкова загуби на ябълковото производство. То вреди на растенията, като намалява количеството и качеството на плода. Заразените от струпясване плодове са напетнени, деформирани, напукани и нямат пазарна стойност. При съхранение те лесно биват нападани от причинители на различни видове гниене, които навлизат през петната на струпясването.
Първите заразявания стават рано напролет – в момент, когато покарват пъпките. Младите листа са разположени така, че по долната им повърхност влагата се задържа лесно, поради което първите прояви на болестта са именно там. Отначало петната не са очебийни поради окосмеността на тази повърхност. Много по-ясно очертани са тези по горната страна на листата, като големината им зависи от възрастта на листата, възприемчивостта на сорта и метеорологичните условия. Нападнатите листа пожълтяват, изсъхват и окапват, а пораженията по цветните и плодните дръжки предизвикват опадане на цветовете и плодчетата. Върху тях се формират различно големи тъмномаслени петна, често ограничени със сив венец. Тъканите под тях се вкореняват, което задържа нормалното нарастване на плода и предизвиква деформации. Те са характерни за сортовете „Червена превъзходна“, „Каселска ренета“ и др. Болестта влияе не само върху производителността, но и върху адаптивността на дърветата, като понижава тяхната студоустойчивост.
При отглеждането на ябълкови насаждения трябва да се има предвид, че различните сортове имат различна устойчивост на струпясване. През последните десетилетия световната селекция създаде ценни, устойчиви на струпясване ябълки – „Приам“, „Прима“, „Флорина“, „Присила“, „Джонатан“, сортовете от серията „Кооп“ и др. Слабо- и средночувствителни са „Айдаред“, „Белголден“, „Боскопска хубавица“, „Виста бела“, „Грени Смит“, „Джонаголд“, „Мелроуз“, „Муцу“, „Флорина“, „Шарден“ и др.
За борба със струпясването е особено важно правилното разположение на сортовете в насажденията. Те трябва да се групират според чувствителността им към струпясване, брашнеста мана и повреди от препарати. С оглед на диференцираната химическа борба, броят на редовете от един сорт трябва да е от 6 до 10.
Значение за предотвратяване на струпяването има и редовната резитба за прореждане на короните така, че да се поддържа стена с широчина не по-голяма от 1,5–1,8 m и височина, която да не превишава обсега на растително-защитната техника. По този начин се осигурява по-добро проветряване и по-качествено покритие с фунгициди.
Прилагането на правилни почвообработки спомага за намаляване в голяма степен на източника на първичната зараза от струпясването. Есенната обработка трябва да се извършва след пълния листопад, по-дълбоко от 15 cm, за да се заоре листната маса.
Есенните третирания действат ефективно на зимуващата форма на патогена. Използват се „Карбамид“ 5–8%, „Фундазол“ 0,1%, „Метил топсин“ 0,1%, „Силит“ 0,1%, като се извършва третиране на опадалите листа. Ако се пропусне тази възможност, може да се пръска и рано през пролетта, но не по-късно от 3 седмици преди началото на вегетацията. За постигане на добър ефект трябва да се пръска с 200 l/дка разтвор. Тъй като в началото на вегетацията дърветата са най-чувствителни, имат най-голям прираст, а патогенът образува най-масово аскоспори, от решаващо значение са първите 5–6 пръскания. Те са 2 предцъфтежни, 1 цъфтежно и 2–3 следцъфтежни. Първото предцъфтежно третиране се извършва с високоефективни фунгициди – бордолезов разтвор 1% или „Купроцин супер“ 0,4%. В критичните за струпясването моменти е добре да се използват „Силит“, „Фузихлор“, „Ефузин“ в концентрация от 0,1% до 15%, „Каптан“ 0,2%, „Дитан М 45“ 0,2%, „Пънч 40 ЕК“ 0,075% и др. Цъфтежните и следцъфтежните пръскания се провеждат в интервал от 10–14 дни, докато има условия за развитие на болестта. Подходящи фунгициди са „Анвил 5 СК“ 0,06%, „Браво 500“ 0,25%, „Делан 750 СК“ 0,075%, „Дитан М 45“ 0,2%, „Полирам ДФ“ 0,3%, „Топаз Ц 70 МП“ 0,1%, „Шавит Ф 71,5 ВП“ 0,2%, „Шампион ВП“ 0,3% и „Фоликур 25 ВГ“ 0,04%.
За да се избегне възможността за резистентност в популацията на причинителя, важен принцип при третирането с химически средства е да се редуват препарати на различна база и с различен механизъм на действие.

Ябълков плодов червей
Това е най-опасният неприятел по ябълковата култура – в отделни години червивите плодове достигат до 80%. Появява се всяка година и причинява големи загуби. Ларвите му повреждат плодовете от началото на юни до средата на септември. Ежегодно неприятелят унищожава около 1/4 от ябълковата реколта. У нас най-големите са повредите в Тракийската низина, по-слаби в Кюстендилския и Старопланинския район. Това различие се обуславя от климатичните условия.
Ябълковият плодов червей зимува под старата и напукана кора на стъблата, дебелите клони на дърветата, около ствола и в амбалажа. В местата на презимуването гъсеницата си прави пашкул, който я предпазва от ниските температури. Напролет презимувалите гъсеници какавидират в същите пашкулчета, като този стадий е доста продължителен – от 22 до 35 дни. Излитането на пеперудите от първо поколение започва от последните дни на април и продължава до началото на юни.
Пеперудата има сивопепеляви предни крила с множество златистокафяви напречни вълнообразни линии. Външният край има едно тъмнокафяво петно. Задните крила са по-светлосиви, еднообразно оцветени. При разперени крила тя достига 20 mm. Яйцето ù има диаметър 0,5–0,9 mm и е кръгло и плоско, с млечнобял цвят, наподобяващо капка восък. Скоро след излюпването ù, гъсеницата е бледокремава, като по-късно придобива цвят, характерен за плодовете, с които се е хранила. Вгризването става най-често на местата, където се допират плодовете и рядко до самата дръжка. След като навлезе в плода, гъсеницата прави ход през месестата част, прониква в семенната кутийка и се храни със семената. Развива се напълно за 25–45 дни, като през това време може да повреди 2–3 плода. След като се развият напълно, гъсениците напускат плодовете и търсят подходящите места, за да какавидират. Около 8–16 дни след това от какавидите имагинират пеперудите от второ поколение. Те летят през целия юли и август, и през първата половина от септември. Женските пеперуди от това поколение снасят яйцата си най-често по плодовете, които са значително наедрели. Излюпените гъсенички се вгризват обикновено по местата, където се допират два плода или плод с лист. Нападнатите плодове узряват преждевременно и окапват на земята. Повредите от това поколение са по-големи. Гъсениците се развиват за 30–40 дни, като отделна гъсеница поврежда 1–2 плода. След като се развият напълно, те напускат повредените плодове, правят си пашкули на подходящо място и там зимуват.
Борбата с ябълковия плодов червей е доста трудна. Той има скрит начин на живот през по-голямата част от развитието на ларвата и изключително дълъг период на вредна дейност. За борба успешно могат да се използват:
» Инхибитори на синтеза на хитина при насекоми и акари – „Димилин 25 ВП“ с конценнтрация 0,04%, „Каскейд 5 ЕК“ 0,15%.
» Контактни фосфороорганични инсектициди – „Дурсбан 4 Е“ 0,12%, „Сумитион 100 ЕК“ 0,075%, „Золон 35 ЕК“ 0,2%, „Екалукс 25 ЕК“ 0,15%, „Агрия 1050“ 0,15%, „Релдан 40 ЕК“ 0,12%.
» Синтенични пиретроиди, които се прилагат еднократно – „Децис 2,5 ЕК“ 0,03%, „Карате зеон“ 0,02%, „Суми алфа 5 ЕК“ 0,02%, „Талстар 10 ЕК“ 0,03%, „Булдок 025 ЕК“ 0,04%.
Моментите и броят на следващите пръскания се определят от регионалните служби за растителна защита, карантина и агрохимия, но фермерите трябва да се съобразяват и с причиняваната вреда в техните насаждения, както и с продължителността на действие на използваните инсектициди.
Основна грешка при борбата с ябълковия плодов червей е ранното преустановяване на третиранията с химически средства срещу второто поколение, което причинява голяма вреда. Не бива да се забравя, че гъсеницата вреди от май до края на септември.
За да се ограничи плътността на разпространение на ябълковия плодов червей, химическата борба трябва да се съчетава и с други средства – поставяне на пояси от велпапе през втората половина на юни, остъргване на старата кора на дърветата и обеззаразяване на плодохранилищата и амбалажа.

Коментирайте или задайте въпрос



Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 3-4/2007, Градина

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




Защита от струпясване и ябълков плодов червей - by

към началото