В категории: Брой 9-10/2006, Строителство, Топлоизолация

Топлоизолационни изисквания към вътрешните стени

Преди година и половина, на 01.03.2005 г., влезе в сила Наредба №7 за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. Тя отмени Наредба №1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради. С нея за пръв път у нас се въвежда рутинната за европейската практика, но нова за страната ни, философия за оценяването на енергийната ефективност на сградите. В основата ù е изготвянето на топлинен баланс с отчитане на климатичните дадености, начинът на застрояване и други специфични изисквания. От едната страна се поставят потребната за отопление топлина, както и топлината, отделена в помещенията от вътрешни източници и слънчевото греене, а от другата – загубите през ограждащите сградата конструкции и елементи, както и в резултат на вентилацията. Ограничаването на максимален обобщен коефициент на топлопреминаване е заменено с нормиране на максималната годишна потребна топлина за един квадратен метър полезна жилищна площ, което е критерий за съхранение на топлината и икономия на енергия.

Предполагам, че, за да се избегнат сериозни диспропорции в топлоизолацията между отделни елементи или части на един и същ обект (при спазване на максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина), в Наредба №7 е запазен подходът за поставяне на минимални топлотехнически изисквания към ограждащата сградата конструкция. Така например стойността на коефициента на топлопреминаване U за външни стени и за подови плочи над неотопляем подземен етаж (за сгради с нормативна вътрешна температура 19 оС) не трябва да надхвърля 0,50 W/m2K. За таванска плоча при студен покрив максималната стойност на U е 0,35 W/m2K.

Техническите изисквания към ограждащите конструкции и елементи са насочени към осигуряване с разумни инвестиции на комфорт на обитаване при възможно най-малка енергийна, респективно икономическа, зависимост на обитателите от климатичните въздействия на околната среда. За първи път в нашата страна чрез тази наредба е заложено ограничение, което създава относителна автономност по отношение на отоплението и на отделните затворени обеми в сградите, т.е. на самостоятелни помещения или на група помещения, обособени в самостоятелна по отношение на ползването част. Поради това създателите на нормите са поставили изисквания към минималната топлоизолационна способност на преградните стени в отопляеми пространства. Така се създават условия за съхранение на топлината и икономично отопление не само на ниво цял обект, а и на ниво съставящите обекта самостоятелни или няколко групирани помещения. Тези изисквания създават допълнителни предпоставки за пестене на енергия за отопление. Ефектът от прилагането им ще бъде осезаем и ще мотивира хората да оптимизират режимите на отопление в ползваните от тях части на сградите.

Наредба №7 определя максимален коефициент на топлопреминаване за преградни стени в отопляеми пространства за сгради с нормативна вътрешна температура 19 оС U = 1,60 W/m2K. Удовлетворяването на това нормативно изискване е свързано с подбор и съчетаване на подходящи строителни материали.

За съжаление на вътрешните преградни стени по правило не се отделя необходимото от топлотехническа гледна точка внимание и в проектите не се залагат детайли за изпълнение, както и изчисления, доказващи съответствието им с новите нормативни изисквания.

В нашата строителна практика, особено в жилищното строителство, преобладаващата част от преградните стени се изпълняват със зидарски материали. Най-разпространените решения са с:

» Кухи керамични блокове (по-известни като тухли „четворки“), обърнати „на калъч“ (т.е. на тясната си страна)

» Единични решетъчни тухли

» Блокчета газобетон

» Тухли с вертикални кухини, които засега се използват най-рядко.

Тук ще анализираме топлотехническите качества на тези стени и съответствието им с действащите технически изисквания, заложени в Наредба №7. При изчисленията е използван програмният продукт Ytong Thermo Wizard (Б.Р. – виж НС 9-10/2004). Температурната крива е построена при температури съответно 22 оС и 10 оС в помещенията от едната и от другата страна на преградата стената.

Конкретните резултати са дадени в текста към всяка от графиките. Трябва да се подчертае обаче, че въпреки широкото разпространение, зидането на тухлите четворки, обърнати на тясната им страна, е технически недопустимо и не бива да се прилага. Тези тухли са предназначени само за иззиждане на стени с дебелина 25 cm.

Изчислените с програмния продукт Ytong Thermo Wizard, разработен от специалисти от „Университета по архитектура, строителство и геодезия“ по поръчка на „Ксела България“, резултати, недвусмислено показват, че от четирите материала, използвани у нас за иззиждане на вътрешни преградни стени, единствено блокчетата YTONG отговарят на новите нормативни изисквания за топлинна изолация и ефективност. Когато се използват керамични тухли и блокове, би следвало върху стените да се направи и допълнителна топлоизолация. Възможно решение са и съвременните топлоизолационни мазилки, стига да се спази необходимата в конкретния случай дебелина. При всички тези случаи обаче работата се усложнява, удължава и в крайна сметка оскъпява.

Инж. Бойко Пенев, ръководител „Приложна техника“ в „Ксела България“.

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Топлоизолационни изисквания към вътрешните стени”

hristo hristov | септември 20th, 2012 at 10:12 pm

Моля да ме посъветвате как най-ефективно да направя вътрешна топлоизолация на апартамент на 1 етаж.
Благодаря Ви
„Направи сам“: На Вашия въпрос сме отговорили тук.
Отлично решение за вътрешни топлоизолации са и новите плочи Multipor.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 9-10/2006, Строителство, Топлоизолация

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото