В категории: Бани и кухни, Брой 7-8/2006, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Планиране на подово покритие с плочки

Крайният резултат при полагане на подово покритие в най-голяма степен зависи от подбора на плочките и избраната схема за тяхното подреждане. Тук няма да обсъждаме вида на материала, цвета или повърхностната им обработка. Ще се ограничим основно върху схемите и начините за тяхното подреждане върху пода. За всеки конкретен случай има оптимално решение, което отчита големината и формата на помещението, неговото предназначение, наличието на врати, прозорци, чупки и други особености. Всичко това трябва да бъде взето под внимание още при избора на плочките по вид и големина. Логично е, че големите плочи не са подходящи за настилане на подовете в малки помещения, защото най-малкото ще се наложи оставяне на тесни ивици по краищата. От друга страна по-големите плочи се лепят по-бързо. С по-малки плочки по-лесно се придава на настилката в банята, например, необходимият за оттичане на водата наклон към подовия сифон, по-лесно се оформя и отвора около него. Използването им предоставя и значително по-голяма творческа свобода и възможности за направа на оригинални настилки, съставени от различни по оцветяване, големина и форма плочки, които, колкото са по-малки, толкова повече настилката ще наподобява мозайка. Решение, което не бива да се подминава с лека ръка, е възможността за оформяне на фриз по краищата на покритието. Едно подово покритие от плочки се прави за години, че и десетилетие напред, и не си струва да се претупа набързо на принципа „хубавата къща е готовата къща“. Освен декоративни функции и придаване на завършен вид на покритието, фризът има и практическо значение, като на практика улеснява завършването на настилката в непосредствена близост до стените.

Работата се усложнява, когато настилката с плочки от едно помещение преминава и в съседното. Оптималното решение е това да става, като редовете продължават от помещение в помещение без видимо за окото прекъсване или разместване (фиг. 1). Правим това уточнение, защото двете настилки трябва да бъдат разделени с широка около сантиметър разширителна фуга, запълнена със силиконова паста. Тази фуга се прави под рамката на вратата и се прикрива или от дървения праг, или върху нея се поставя декоративна метална лайсна.

Разширителна фуга се оставя също при дълги коридори, както и при настилки, разположени върху вградена в пода отоплителна система. Фугите се запълват със силиконова паста, а има и специални пластмасови профили с еластични стени, които поемат разширяването или свиването на настилката, без да се отварят фуги. При сравнително малки по площ подове, характерни за жилищните помещения, разширителни фуги с широчина 10 mm се оставят само по края на настилката, така че плочките да не опират в стените. Ролята на тези фуги не бива да се подценява, защото, макар и невидимо за окото, покритието се движи в резултат на неговото нагряване или охлаждане. Така например директно огряваните през прозорците от слънцето участъци на пода се нагряват до около 65 °С, докато температурата на съседните, останали в сянка места, е около 15 °С. Това налага, освен оставяне на разширителните фуги, които да поемат и компенсират термичното разширение, да се използват лепила, които след втвърдяване запазват известна еластичност. Поради това им свойство производители и търговци ги наричат още „гъвкави“. Изискването за използване на такова лепило става още по-задължително при подове с вградена отоплителна система.

Разширителната фуга между настилката от плочки и стените изпълнява и друга важна роля при подове със звукоизолация – прекъсва звуковия мост, който би се образувал на мястото на техния допир, и съответно се намалява силата на преминаващия в съседните помещения ударен шум.

Възможни са различни варианти за разполагане на плочките. При всички случаи обаче най-напред се прави частично пробно полагане на сухо, за да се избере оптималната схема на подреждане. При сложни настилки, съставени от различни по цвят и форма плочки, включително и с оформяне на фризове по края на настилката, това е още по-задължително, за да може визуално да се прецени ефектът от възможните съчетания и схеми на подреждане. Работата се улеснява, ако плочките се купят от реномиран производител, защото магазините, които ги предлагат, разполагат с демонстрационни пана, представящи нагледно съчетанието от подбрани по цвят, форма и големина плочки. В повечето случаи избирането на фабрично подготвен комплект е оптимално решение, защото изборът се улеснява значително. Специално за бани се предлагат комплекти за облицоване на пода и стените с хармониращи си плочки.

Двата най-често срещани начина на подреждане на плочките са на редове, успоредни на стените на помещението, или диагонално разположени спрямо тях. Първият начин е по-лесен за изпълнение, като работата допълнително се опростява, ако помещението има правоъгълна форма, т.е. всяка двойка срещуположни стени са успоредни помежду си, а всеки две съседни стени сключват прав ъгъл. Следователно първата задача е да се установи ъгълът между всяка двойка стени. За целта не са подходящи нито строителният винкел, още по-малко пък шлосерски, поради късите им рамене. Решението е в познатата от началното училище теорема на Питагор. За целта покрай двете стени се поставят два прави мастара – от дърво или алуминий (фиг. 2). Върху единия се отмерва и маркира разстояние 120 cm, а върху другия – 160 cm. След това със сгъваем метър се измерва разстоянието между отбелязаните места. Ако ъгълът е прав, то трябва да бъде 200 cm. При по-малка дължина на диагонала ъгълът е по-малък от правия и съответно обратното. Това измерване е много важно, защото от него се определя точното местоположение на двата първи реда, които повеждат цялата настилка.

Работата допълнително се улеснява, ако големината на плочите е така подбрана, че да се побират кратен брой плочи по широчина на помещението, за да не се налага рязането им в последния ред. Това лесно се установява чрез пробно подреждане по продължение на стените на един надлъжен и един напречен на пода ред (фиг. 3 и 4). Плочките се поставят или плътно долепени, или на разстояние една до друга с широчина на фугата от 4 до10 mm. Освен предвидената фуга, трябва да се оставя и разстояние с широчина 10 mm покрай стените за разширителна фуга. Най-често по широчина на помещението не може да се поместят кратен брой плочки. Поради това последния ред става по-тесен от останалите, а плочките за него се режат. Колкото тази разлика е по-голяма, толкова повече ще си личи и ще загрозява настилката. Това в голяма степен може да се компенсира и разликата да стане по-трудно забележима, като оставащата в края тясна ивица се раздели на две и съответно с толкова се отрежат плочките в двата срещуположни крайни реда (фиг. 5). Броят им в напречния на пода ред се запазва, но така се изхвърлят две по-тесни ивици, вместо една широка.

Започва се от срещуположната на вратата на помещението стена. Целта е настилката да се изгражда ред по ред, като се приближава към вратата. Така се избягва стъпването върху плочките, докато още лепилото не е стегнало достатъчно.

Много важно е как ще се поведе подреждането, което се определя от това как ще бъдат поставени първите два крайни перпендикулярни един на друг реда. Когато формата на пода се отличава от правоъгълната, това може да доведе до поява на тесен клиновиден процеп по краищата и силно загрозяване на настилката. Това се установява чрез измерване на ъгъла между стените, а също и чрез пробно подреждане на тези първи два реда плочки. При необходимост може да се наложи единият или двата реда да се преместят към съответната стена, като една част от плочите се обрязват с тясна ивица (фиг. 6).

След като местоположението на тези два реда се определи окончателно, по тях с помощта на канап се очертават две перпендикулярни една на друга линии. Плочките се събират, лепилото се разнася с назъбена маламашка и се лепят по очертаните линии (фиг. 7). След това работата продължава вече по-лесно. Останалите плочки се лепят бързо, особено, когато се използват кръстчета, които точно фиксират мястото на всяка следваща. Понякога се налага промяна в местоположението на една или повече плочки, за да се компенсира допусната неточност или разлика в големината на някоя от тях. Това става за сметка на промяна в широчината на фугата. Тя трябва да бъде разпределена между няколко плочки така, че да е възможно по-незабележима. На тези места, вместо кръстчета, се използват пластмасови клинчета.

Плочките от първите два перпендикулярни крайни реда в настилката служат за опора на мастара, с който се следи всяка залепвана плоча да лежи в една равнина с останалите. При настилане на помещения с голяма площ е добре първоначално да се положат редовете покрай три съседни страни, а в ъглите при четвъртата да се постави и нивелира по още една реперна плочка (фиг. 8). Едновременно с двата крайни реда се поставя и един ред в средата на пода. Така по-лесно може да се контролира с мастар и своевременно коригира нивото на залепваните плочки. Крайните реперни плочки определят нивото на останалите в средния и двата крайни реда. След това по тях се нивелират и останалите в така оформилите се две полета на настилката.

Понякога при помещения с чупки може да се наложи залепване на плочки и от другата страна на първия водещ ред. За да не засъхва лепилото откъм страната, от която в момента не се работи, може да се приложи следната техника. По продължение на очертаната върху пода линия за залепване на плочките се опъва и притиска самозалепваща лента. Лепилото се разнася с назъбена маламашка, при което не може да се избегне малка част от него да не попадне и върху лентата. След това лентата се отстранява, а пластът лепило остава с гладко „отрязан“ ръб. При този начин на подреждане на плочите също може да се използват фризове от по-тесни плочки, които обграждат основното поле, възможно е също да се оформи шахматно разположение на различно оцветени плочки и т.н.

При подове, чиято форма се различава от правоъгълната, а и когато се цели постигане на по-представителен и грабващ окото изглед на настилката, добро решение е квадратните плочки да се залепят диагонално разположени спрямо стените. Ако в настилката се вгради и фриз, който да обгражда основното поле на покритието, това допълнително подобрява външния му вид. Така облицовката се разделя на основно поле от диагонално разположени плочки и фриз от тесни плочки, които запълват ивицата между основното поле и стените (фиг. 13 и 14).

При този начин на подреждане първо се определя центърът на пода като пресечна точка на неговите диагонали. След това през нея се очертават две взаимно перпендикулярни линии (фиг. 9). Възможни са два варианта за полагате на централната плочка. В единия тя се поставя така, че центърът ù да съвпадне с центъра на пода, а върховете да лежат върху двете перпендикулярни една на друга линии (фиг. 13). При втория централната точка на пода съвпада с тази, в която се събират върховете на карето плочки, разположени около нея (фиг. 14). Разлика в начина на поставяне или от визуална гледна точка между двата начина няма. Единственото различие е във формата на плочките в ъглите на основното поле. При първия начин на полагане във всеки от ъглите се поставят по две половинки от разрязана по диагонал плочка, а във втория – по една четвъртинка. И в двата случая редовете в централното поле завършват на цяла или на половин плочка.

В зависимост от избрания начин на разполагане се прави пробно подреждане на плочките без лепило до достигане на линията на фриза (фиг. 10). Подрежда се и един диагонален ред, по който се очертава линията, обозначена на фигурата в синьо. Това подреждане се прави много старателно и с използване на дистанционните кръстчета. Избира се една от крайните плочки за начална и местоположението ù се маркира със самозалепваща лепенка. След това плочките се събират и лепенето може да започне (фиг. 11). Първо се залепва избраната за начална плочка. По нея и по очертаната на пода линия се полагат и останалите в реда плочки до достигане на линията на фриза или стената – при липса на фриз. На този етап се лепят само цели плочки. По първия ред, един след друг, се лепят и тези в останалите редове. След като лепилото се втвърди, се пристъпва към запълване на плочките от фриза. Накрая се попълват и останалите в ъглите празни места със срязани по диагонал плочки.

На фиг. 12 е показана още една схема за полагане, при която съседните върхове на четирите плочки в центъра съвпадат с центъра на пода. След като той бъде определен по диагоналите на помещението (пунктирните линии), през него се прекарват и очертават върху пода двете взаимно перпендикулярни прави (в зелено). През централната точка се очертават и две линии (в синьо), като всяка от тях сключва ъгъл 45° спрямо една от предните линии. Подреждането на плочките по така очертаните линии се вижда ясно на схемата. Тук фризът представлява рамка от тесни с декоративна окраска плочки и още една рамка от плочки, които се отрязват според широчина на ивицата, която се облицова. Диагоналното разполагане на плочките е особено подходящо и при подове със сложна форма, дължаща се например на стълбище.

Няколко думи за инструмента, който силно улеснява работата при полагане на подови покрития от плочки – лазерния нивелир. С него еднакво лесно и най-вече точно се определя правата линия, по която се подреждат плочките, или пък се контролира наклонът на настилката там, където е необходим. За подови покрития най-подходящи са нивелирите, чийто лъч се разделя на два взаимно перпендикулярни, и тези, при които лъчът може да очертава линия върху пода, а не само точка. При някои нивелири трябва да се използва допълнителна глава с призма, която разклонява основния лъч на два перпендикулярни един на друг лъча.

За грубо изчисляване на количеството плочки може да се използва следната формула: количество плочки (m²) = площта на пода +5% отпадък при рязане (10% при диагонално разположение) + 5% за резерв.

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Планиране на подово покритие с плочки”

Цветомир | март 31st, 2013 at 10:11 am

При полагане на плочки по диагонал в случай, че в помещението има сифон, задължително се започва от него за да може на всяка от четирите страни на сифона плочките да имат наклон към него а и визията е по-добра.
„Направи сам“: Препоръката на нашия читател е вярна и се прилага, когато в подовата настилка на банята има поставен подов сифон. Подробното изпълнение на подова настилка в бани със сифон може да прочетете в тази статия.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото