В категории: Брой 5-6/2006, Декорация и защита, Материали, Ремонти

Боядисване с бои и лакове

Вече сме в летния сезон, време за отпуски, време и за ремонт. Това, което най-често се налага, и което с лекота се удава на всеки, е да обнови и освежи жилището си, като пребоядиса стените и дограмата, а защо не и някои мебели. От периодично боядисване се нуждаят и разположените на открито градински мебели, съоръжения и постройки. Освен за подобряване на естетическия вид, това е и основният начин за тяхната защита срещу атмосферните влияния.

Разнообразието на бояджийски материали е много голямо, като тенденцията от десетилетие насам е материалите с органични разтворители постепенно да бъдат замествани с водоразтворими, които са екологични и безвредни. Тук сме си поставили задачата да разгледаме основните видови бои и лакове, някои правила и техники при боядисване на различни повърхности – стени и тавани, врати и прозорци, метални изделия и др. Съзнателно подминаваме темата за избор на цветове, тяхното съчетаване, модни тенденции и други съображения от света на възприятията, защото това преди всичко е въпрос на личностно усещане и индивидуален вкус.

Всяко боядисване може да се разглежда като полагане на „нова кожа“ върху основата – дърво, метал или мазилка. Тя изпълнява едновременно няколко функции: декоративна, улеснява почистването и поддържането, облагородява основния материал и го защитава срещу атмосферни и други влияния, а в някои случаи и срещу микроорганизми и дърворазрушителни насекоми. Изборът на боята зависи от вида на основата и коя от споменатите цели има предимство. Върху крайния резултат голямо влияние оказва правилната подготовка на основата преди полагане на боята.

Материалите за повърхностна обработка включват: различни по цвят и вид байцове, лазурни, алкидни, нитроцелулозни, акрилни и други лакове, дисперсни бои за вътрешно и външно боядисване, различни грундове и бои, предназначени за защита на метали срещу корозия и др. В статия като тази нито е възможно, нито е необходимо подробно изреждане на всички видове бои с техните особености и предназначение. Затова ще се ограничим да дадем обобщена информация за няколко основни групи, чиито представители най-често се използват при домашните ремонти.

Всяка боя се състои от няколко основни компонента: свързващи (филмообразуващи) вещества, разтворители и пигменти. Освен това съдържат различни добавъчни вещества, които подсилват едно или друго тяхно свойство, като ускоряване на филмообразуването и съкращаване времето за съхнене, за предотвратяване образуването на „кожа“ върху боята в кутията, други пък предотвратяват развитието на микроорганизми, трети подобряват разливането на боята върху повърхността и др.

Най-съществената промяна през последните години е във вида на разтворителя, като тенденцията е към бързо намаляване на дела на органичните вещества за сметка на водоразтворимите бои и лакове. Тези от по-старото поколение съдържат 50-70% органични разтворители, чието изпаряване предизвиква филмообразуване и втвърдяване на пласта боя. Те обаче насищат въздуха, който дишаме, с далеч не безвредни въглеводороди и други съединения. А и дълго, след като боята се е втвърдила, малки количества от тези вещества все още продължават да се отделят във въздуха. Затова, подтиквано от екологични и здравословни мотиви, производството на лако-бояджийски материали все повече се преориентира към продукти, при които разтворител е напълно безвредната вода.

Дисперсионни бои

Този вид бои са най-често използваните за боядисване на стени и тавани, за вътрешно или външно боядисване. Покритието има добра механическа устойчивост и позволява измиване с вода при енергично търкане без опасност от повреда. Друго ценно качество на тези бои е, че покритието е паропропускливо, т.е. позволява на водните пари да преминават през него и да не се задържат в зида. Поради това зидарията и мазилката не се овлажняват, съответно няма опасност през зимата влагата в тях да замръзне и да причини разрушаването им, а в сградата се поддържа оптимален влажностен режим.

Важен показател при избора на една или друга дисперсна боя е нейната покривна способност. От това зависи колко слоя боя трябва да се нанесат, за да се получи равномерно оцветена повърхност, без да прозира основата. При работа с боя с висока покривна способност се пести време, труд и в крайна сметка – пари. С 10 l боя може да се боядисат между 40 m2 и 140 m2 стени или тавани. Затова най-точни са данните, посочени на етикета на кутията от производителя.

Има бои с по-висок вискозитет, наподобяващи гъста кремообразна маса, чието съществено предимство е, че почти не образуват капки, падащи от четката или валяка. Те са особено удобни за хора, които нямат изработени в практиката умения, защото опасността от накапване с боя на пода и околните предмети, особено при боядисване на тавана, силно намалява. Произвеждат се и бои, съдържащи добавки (биоциди), предотвратяващи развитието на микроорганизми – бактерии, гъби и лишеи. Противоплесенните бои са особено подходящи за помещения с висока влажност. Повечето съхраняват противоплесенното си действие над 5 години. Ако вече има плесен, тя трябва да се премахне, преди да се нанесе боята. За целта се използват специални фунгицидни препарати, а при наличие на тъмни петна се обработват с избелващ разтвор, за да не прозират през боята. В тези случаи е още по-задължително предварителното грундиране на основата.

Боите представляват водна дисперсия на различни изкуствени смоли и според вида им често носят наименования като „акрилатни“ или „стирол-акрилатни“, пигменти и спомагателни вещества. С изпаряване на водата тези частички се свързват, полимеризират и образуват здрав филм. Докато са още пресни, водно-дисперсионните бои могат да се разтварят и отмиват с вода. Поради това всички зацапвания, включително по инструментите за боядисване, трябва своевременно да се измиват с вода. Втвърди ли се покритието, то става устойчиво и може да се отстрани само по механичен начин. При прекъсване на работа четките и валяците се поставят, потопени в кофа с вода, за да се предотврати втвърдяването на боята. Преди да се продължи боядисването, водата трябва добре да се отцеди от тях, за да не разреди боята.

Дисперсионните бои се доставят най-често бели, като при нужда се оцветяват на място чрез добавяне на оцветител. В този случай е желателно цялото количество боя да се оцвети наведнъж, за да не се получат разлики. При работа с фабрично оцветени бои такава опасност не съществува. Преценка за реалния цвят трябва да се прави на дневна светлина и само при напълно изсъхнала боя.

Боите се различават и по вида на покритието – гланцово, матово или с наподобяваща коприна полуматова структура. Има и специални бои, пригодени за получаване на релефни декоративни мазилки.

Дисперсионните бои са за вътрешно или външно боядисване. За фасади се използват бои с повишена устойчивост на атмосферните влияния и най-вече на ултравиолетовото излъчване. По правило тези за външно боядисване безпроблемно може да се използват и за вътрешността на сградата, обратното обаче не е вярно.

Дисперсионните бои са използват основно за боядисване на стени и тавани и на практика вече напълно изместиха масово използваните някога постни бои. Затова при пребоядисване на стена, покрита с постна боя, тя трябва старателно да се премахне. Това се прави чрез навлажняване и изстъргване с широк шпахтел, а остатъците се измиват с вода и кърпа или дунапренова гъба. И още нещо – все още има майстори, които препоръчват някога прилаганата практика основата предварително да се грундира с безир. При съвременните бои това не необходимо, защото повърхността на стената ще бъде запечатана от безира, и няма да пропуска водните пари. За подготовка на основата се използват или предписани от производителя на боята проникващи в мазилката или шпакловката грундове, или разредена боя.

Лакове

Втората голяма група материали за боядисване са различни по вид, състав и предназначение лакове. Те отново се делят на две големи групи според вида на разтворителя – органични вещества или вода. Докато един класически алкиден лак, какъвто доскоро доминираше на пазара, съдържа около 51% свързващи вещества, 6% пигменти и около 43% органични разтворители, при съвременните екологични лакове на водна основа тези съотношения съответно са 33% и 6,5%, като за разтворител се използва основно вода (52%), и само около 8–9% органични вещества. Разликата между състава на двата вида, а бихме казали и между лаковете от две поколения, е очевидна. Въпреки че използването на органични вещества не е напълно избегнато (те възпрепятстват преждевременното свързване на филмообразуващото вещество с пигментите), количеството им е намалено около пет пъти и толкова по-малко вредни за здравето вещества ще бъдат отделени в околното пространство.

Въпреки че от гледна точка на екологичността им, лаковете на водна основа (познати и като акрилни) имат несъмнено предимство пред лаковете с органични разтворители (алкидни), те не могат да ги заменят изцяло и за всеки конкретен случай трябва да се направи правилният избор. Алкидните, на база изкуствени смоли, се разливат значително по-добре върху боядисваната повърхност и поради това с тях по-лесно и бързо се постига блестящо гланцово покритие. Имат по-голяма покривна способност и по-ярки цветове. По правило твърдостта и износоустойчивостта на водноразтворимите акрилни лакове се приема за по-ниска в сравнение с алкидните. Същевременно съвременните водоразтворими лакове за подове са в състояние да осигурят достатъчно твърдо и устойчиво на изтриване покритие. Техните преимущества ще оцени всеки, работил с познатите ни от преди години двукомпонентни реактивни лакове за паркет, чието използване наподобяваше газова атака, работеше се с противогаз, а жилището ставаше за няколко дни необитаемо.

Изводът е, че общовалидни рецепти и препоръки при избора на един или друг вид лак не може да се дадат, а трябва внимателно да се спазват указанията и препоръките на производителя. Все пак на алкидните лакове може да се даде предпочитание при външно боядисване, а на акрилните – за боядисване във вътрешността на сградата. И от двата вида се предлагат лакове за боядисване на предмети от дърво, метал или пластмаси.

На пазара се предлагат и различни лакове със специално предназначение, например топлоустойчиви, предназначени за боядисване на високотемпературни отоплителни уреди. За мебелни политури с висок гланц и твърдост на покритието се използват безцветни нитроцелулозни лакове, а има и специални за естествен камък, елементи от бетон, за декорация и едновременна защита срещу корозия на предмети от стомана и др.

Заслужава да се отбележи и една обособена група, която намира широко приложение в дома, и особено при поддръжката на вилните сгради – лазурните лакове. Те са подходящи за вътрешна и външна употреба и се прилагат при изделия от масивна дървесина, като целта е не само да се запази естествената красота на дървото, но и естетическото въздействие да се усили, като се подчертае текстурата на дървесината. Затова се предлагат безцветни или оцветени лазурни лакове, които придават сходно тониране с определен вид ценна дървесина – чам, бреза, орех, махагон и т.н. Лазурните лакове имат способността да проникват дълбоко в дървесината, а не образуват само тънък филм върху повърхността и така дългосрочно я предпазват срещу загниване вследствие на високата влага, а някои лакове осигуряват защита и срещу дърворазрушителни насекоми. За вътрешна употреба обаче не бива да се използват лакове, съдържащи инсектицидни добавки.

Някои лазурни лакове биват обозначени като импрегниращи, а други – като образуващи дебелослойно покритие. Първите проникват в дълбочина и почти не образуват повърхностен слой и се използват предимно за защита на дървесината срещу влага и свързаните с нея вредни последствия. Втората група лакове се прилагат като „втора ръка” за вече обработени с импрегниращ лак предмети. Те съдържат пигменти, които предпазват от влиянието на ултравиолетовите лъчи. Поради тази причина безцветните лазурни лакове не са подходящи за външно боядисване. Тези с дебелослойно покритие са особено подходящи за боядисване на врати, на прозоречни рамки и каси.

Лазурните лакове също могат да бъдат на основа изкуствени смоли с органичен разтворител или на водна основа. Те се предлагат в различно оцветяване, но трябва да се има пред вид, че крайният ефект зависи от комбинацията между естествения цвят на дървесината и цвета, който придава лакът. Затова пробното боядисване е задължително и едва след изсъхване на лака може да се съди за постигнатия естетически ефект.

Преди да приключим с темата бои и лакове, ще допълним, че те се продават фабрично оцветени, най-често по универсална за всички производители скала, или пък се оцветяват с подходящите за всеки вид оцветители. Много добро решение е това да стане още при самата покупка, като тази услуга се извършва в повечето големи магазини. Клиентът избира по каталог желания цвят, а видът и количеството на пигментите се определя най-често с компютър. Доброто им разбъркване се извършва със специална вибрираща маса.

Боите и лаковете се доставят готови за употреба, като рядко се налага разреждането им с посочения от производителя разредител. За боядисване на малки площи или за поправка на повредени боядисани повърхности много удобни са боите в аерозолна опаковка (спрей).

Няколко думи трябва да кажем и за байцовете. Те се използват за подчертаване на естествената текстура на дървесината, за имитация на ценни дървесни видове, а често и за оцветяване на дървото в необичайни за природата ярки цветове – червен, син, зелен и др. Има и байцове, които съдържат специални пигменти за защита на дървесината срещу ултравиолетовите лъчи на слънцето. Проникват дълбоко под повърхността и така осигуряват трайна и ефективна защита. Байцовете не са лакове – след като байцваната повърхност изсъхне, трябва да бъде покрита с безцветен лак.

В зависимост от разтворителя байцовете се делят на два вида. Едните представляват прахообразно вещество, което се разтваря във вода. Класическата рецепта за приготвяне на орехов байц в домашни условия е чрез изсушаване на екстракт от накиснати във вода добре угнили орехови черупки. Нанася се равномерно върху повърхността с четка или дунапренова гъба. Недостатък на водоразтворимите байцове е, че дървесните жилки набъбват и повърхността става набраздена. За получаване на напълно гладка повърхност тя трябва наново да се шлифова, за да се премахне изпъкналата част от жилите. Това обаче ще наруши равномерното оцветяване, като по жилите ще се получат по-бледо оцветени нишки. Затова байцването трябва да се повтори, а ако жилките отново изпъкнат, операцията се извършва и трети път. Известно решение на проблема е, преди да се пристъпи към байцване, повърхността неколкократно да се овлажни и, след като се изчака, докато жилите изпъкнат и изсъхне, тя да се шлифова. Тази операция се повтаря няколко пъти, докато жилите престанат да изпъкват, и тогава вече се байцва. Този проблем отпада при използване на готови байцове с разтворител.

Подготовка на основата

Вътрешни и външни стени

Вече стана дума, че за боядисване на тавани, вътрешни стени и фасади се използват дисперсионни бои. Специално за фасадите широко приложение намират още и специалните силикатни (с калиево водно стъкло) и силиконови бои (виж НС 11/2005), които не са тема на тази статия.

Дисперсионните бои са подходящи за нанасяне върху повърхности от бетон, газобетон, минерална мазилка, гипсови мазилки и шпакловка, изкуствени тънкослойни мазилки, плочи от гипсокартон и гипсфазер, рауфазертапети и тапети с разпенена винилова подложка, тексилни тапети, стари покрития от дисперсни или алкидни бои.

Основата, която ще се боядисва, трябва да бъде равна, гладка, да няма изкъртени места или пукнатини, да бъда добре почистена от стари нездрави покрития. При стари сгради най-често се случва помещенията да са били боядисвани с постни бои – таванът с винервайс, а стените с бои на база хума и различни слепващи съставки – от боза за пиене през туткал, та чак до C200. Тези стари покрития задължително трябва да бъдат предварително премахнати – овлажняват се най-добре чрез напръскване с бояджийска помпа или ръчна пръскачка за растителна защита. Щом слоят боя изсъхне се изстъргва с широк шпахтел, а остатъците се изтриват с влажна кърпа. Тази операция е доста деликатна, когато се почиства таван с гипсова шпакловка и няколко наслоени през годините пласта винервайс. Основата от сравнително мекия гипс лесно се надира от шпахтела и върху тавана ще останат ясно забележими следи. Проблемът се решава лесно, защото на пазара се предлагат специални шпакловки за гипсови повърхности, които позволяват нанасяне на съвсем тънък слой – нещо, което с обикновен гипсов разтвор не е възможно. Наличието на старо, нездраво свързано с основата покритие, лесно се установява чрез залепване на тиксо върху стената. Ако при отлепването му по него останат парченца, почистването трябва да продължи. Възможно е старото покритие от дисперсна боя да бъде напукано и да се лющи. Тази места трябва да бъдат старателно изчегъртани, шлифовани и гладко изкърпени с шпакловъчна смес.

За такива тънкослойни шпакловки идеалният материал са специалните разтвори за запълване на фуги при облицовки от плочи на гипсова основа като например Sheetrock на USG. С тях се работи невероятно лесно и качествено, така че всеки, който веднъж е пробвал, повече и на ум няма да му мине сам да бърка гипсов разтвор. Затова тези материали, освен по основното си предназначение, все повече се използват за шпакловане на стени и тавани с варо-циментова мазилка или за коригиране на стари гипсови шпакловки. Пълнителите за фуги и шпакловки Sheetrock са напълно готови разтвори на винилна основа, които преди употреба не се нуждаят от разреждане с вода. Те имат много добра адхезия към основата и също така много добри покривни и запечатващи повърхността свойства. В зависимост от околната температура и влажност на въздуха времето на съхнене е около 12 часа. След приключване на работа пластмасовата кофа се затваря плътно, при което разтворът не засъхва и не хваща коричка в продължение на месеци. Най-често се използва универсалният пълнител за фуги Sheetrock (All Purpose Joint Compound), който се разпознава по зеления цвят на надписите върху кофата. Много подходящ е за коригиране и изкърпване на стари гипсови шпакловки, както и за запълване на пукнатини.

Всички пукнатини и разкъртени места се запълват с гипсов разтвор и повърхността се заглажда. Пукнатините предварително се разширяват (V-образно) с върха на шпахтела, за да поемат по-голямо количество гипсов разтвор и кръпката да стане по-здрава. В противен случай, ако само се замажат отгоре, след време те ще се отворят отново. По-дълбоките пукнатини се запълват на няколко пласта, като всеки следващ се нанася, след като долният се втвърди. При широки пукнатини, шпакловката се комбинира с полагане на армировъчна лента, която трябва да потъне изцяло в гипсовия разтвор и да бъде покрита от него.

По-големите неравности се запълват чрез шпакловане с по-широк шпахтел или стоманена пердашка. Останалите след втвърдяване на гипса грапавини се заглаждат с шлифовъчен лист с едрина на зърното 150. Има и специални листове с мрежеста структура, чието предимство пред тези с абразивни зърна е, че почти не се задръстват от прахта. Почистват се лесно чрез изтупване и отново са годни за употреба.

Останалата върху стените прах и нездраво свързани частички се отстраняват с четка, а специално за фасадните стени може да се използва и по-груба телена четка. Ако върху стените има стари покрития от тапети, те трябва да се премахнат изцяло, а стените да се измият от останалото върху тях лепило. Тапетите се отлепват, след като бъдат добре овлажнени. Най-ефективният начин за това е да се използва специализиран прибор, който представлява генератор на водна пара, която през плосък накрайник се подава върху тапета. Лепилото под тапета много бързо омеква и листовете се свалят бързо и лесно, като почти не оставят следи.

След като механичното почистване и изкърпване на стените и тавана завърши, добре е те да бъдат грундирани с дълбоко проникващ грунд. Той се подбира според вида на боята, като подобрява сцеплението между нея и основата, допълнително я заздравява и същевременно свързва здраво останалата прах. Освен това грундът изравнява способността на основата да засмуква вода и способства за равномерното изсъхване на боята върху цялата повърхност без образуване на петна или тук-там да прозират по-тъмни участъци.

Последната операция преди започване на боядисването е помещението и стените да се подготвят така, че след това да не се налага продължително и ненужно почистване от попадналата не на място боя. Подът трябва да бъде добре покрит, като за целта се продава полиетиленово фолио на пакети с различна по големина покривна площ и дебелина. По-дебелото фолио е малко по-скъпо, но по-трудно се прокъсва и защитава по-сигурно. Первазите на пода, летвите около вратите и прозорците внимателно се облепват със защитни хартиени ленти така, че да може свободно да се боядисва в непосредствена близост до тях, без обаче да се зацапва и отваря допълнителна работа.

Следва

Коментари и въпроси

3 коментара към “Боядисване с бои и лакове”

Богомил Стойчев | декември 26th, 2013 at 8:04 pm

Здравейте, бих искал да попитам дали е възможно след полагане на 2 ръце реактивен лак върху новоположен паркет, третата ръка да е с лак на водна основа (без летливи неприятни ефекти) или да ми предложите препарат за запечатване на лаковото покритие, който да замести ефекта от полагане на трета ръка?

„Направи сам“:
След като сте положили две ръце реактивен лак, защо е необходима и трети слой Освен ако това изрично не е указано от производителя. Ако обаче е така, то това се отнася за същия вид лак.
Проблемът със съвместимостта между различни лакове и производители съществува, което може да видите и тук.
Производителите на лакове обикновено не посочват твърдостта на покритието и неговата износоустойчивост. При подови покрития това е от много голямо значение.
За да сте сигурен, че няма да сбъркате при полагането на един вид лак върху друг, бихме препоръчали предварително да направите пробен опит върху подходящо място.

Свилен Христов | януари 8th, 2014 at 7:34 pm

Здравейте,искам да лакирам външна дървена пейка.С какъв лак да бъде,за да не се напука и да има гланц,яхтен или лазурен ( ще е безцветен)

„Направи сам“
Всеки производител на лакове хвали продуктите си, а, поне у нас, няма изследвания, проведени от независима организация, които да съпоставят качествата и по-специално – издръжливостта на атмосферни влияния на продуктите с различни марки.
Поради това и ние, като редакция на специализирано техническо издание, не разполагаме с такава информация.
Колкото до собствения ни опит бихме препоръчали лак на Dulux, който сме изпробвали за защита на дървени парапети и други дървени предмети на открито. Вече няколко години покритието не показва признаци на напукване и запазва гланцовата си повърхност.
http://napravisam.net/?p=21230
Имаме опит и с яхтен лак, използван за защита на дървени предмети на открито, макар и с уговорката, че става дума за българско производство около повратната 1989 г. Резултатът бе плачевен – след една година покритието се лющеше повсеместно и се наложи използване на мощна лентова шлайфмашина за премахване на напълно компрометираното покритие.

Мая Донова | декември 3rd, 2015 at 12:17 pm

Не зная дали това е мястото, но се нуждая от спешна професионална помощ. Лакирах 2 дървени врати /ЧАМ/ с лак в цвят орех. Не се получи, много са грозни и искам да сваля лаковото покритие. Възможно ли е това и има ли възможност да се направи от професионалист? Аз вече се страхувам да експериментирам.
Предварително Ви благодаря,
Мая Донова

„Направи сам“: Питането Ви е за извършване на услуга, а редакцията на списание „Направи сам“, не извършва такава дейност.
Старото лаково покритие се премахва с пистолет за горещ въздух или най-добре със специална фреза:
Това обаче е работа за професионалист, който ще й изкара парите.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото