В категории: Брой 3-4/2006, Градина

Касис

Черното френско грозде е известно и като касис. Интересът към него се увеличава, когато се оценяват някои негови лечебни свойства. Касисът би могъл да расте и да се развива почти в цялата страна. Най-подходящи места за отглеждане са планинските и предпланинските райони на софийска, ловешка и монтанска област.

Плодовете на касиса имат висока биологична стойност. Те съдържат 150–300 mg витамин С, 8–12% захари, 3–4% киселини, 1,7% азотни вещества и 1,1% пектин. Богатият и разнообразен химически състав прави плодовете му едни от най-ценните по отношение на хранителната им стойност и лечебни свойства. В института по хранене при БАН са получени добри резултати при лекуването на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, сърдечно-съдови, бъбречни заболявания, малокръвие, мигрена и др. Освен за консумация в свежо състояние, плодовете на касиса са подходящи за получаване на висококачествени сокове, вина, желета, конфитюри и др. Високото качество на плодовете, ранното встъпване в плододаване и сравнително неголямата взискателност на растенията към условията на отглеждане правят касиса ценна култура, особено за по-прохладните райони на страната.

Касисът е храстовидно растение, чиято надземна част се състои от различни по възраст стъбла. Те достигат височина 1,5 до 2 m. Ежегодно от пъпки на приземната и надземната част на по-старите стъбла израстват нови леторасти, които се използват за заместване на старите отслабнали стъбла. Обикновено повечето сортове образуват по 6–7 издънки. Храстът на касиса плододава 12–15 години. Основните стъбла запазват родовитостта си 5–6 години, след което застаряват, трябва да се отстранят чрез резитба и да се заместят с нови, по-млади.

Кореновата система е сравнително плитко разположена. Основната част от нея е в почвения слой от 10 cm до 50 cm. Връхната пъпка от едногодишните клончета е листна, средните са смесени, а основните – листни. От смесените пъпки на следващата година се развиват розетки от листа и едно или няколко гроздчета с по 5–10 цвята и 1–2 летораста с дължина няколко сантиметра.

Касисът цъфти от средата до края на април. При нормални условия цъфтежът продължава около 2 седмици. Разцъфтяването на пъпките започва от основата към върха на гроздчетата. Касисовите сортове са самоопрашващи се. Чуждото опрашване обаче увеличава количеството и едрината на плодчетата в гроздовете. Желателно е в насажденията да има по няколко сорта.

Касисът е ентомофилно опрашващо се растение, като основна роля при опрашването играят пчелите. Гроздчетата при едни сортове са по-рехави, а при други – по-сбити. Те узряват рано – 60–70 дни след цъфтежа.

Растенията са студоустойчиви. През фаза на дълбок покой понасят температури до –30 оС. Касисът предпочита райони с прохладно лято и по-висока относителна влажност на въздуха. Най-благоприятни условия намира в полупланинските и планинските райони. Той е светлолюбиво растение, но понася и частично засенчване, поради което в дворните градини може да се засажда между дърветата, когато те са млади. Най-подходящи са наносните достатъчно пропускливи песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи почви, богати на хранителни вещества.

Касисът се размножава чрез резници, отводи и разделяне на храстите. Най-широко застъпеният начин на размножаване е чрез вкореняване на зрели резници. Те се получават от едногодишни издънки, които се изрязват от специални маточни насаждения след листопада. От една издънка се получават средно 2–3 резника. Дължината им е около 18–20 cm и са не по-тънки от 5–6 mm. Дебелите резници се вкореняват най-добре, и затова могат да бъдат и по-къси. Най-добре е да се приготвят през есента, веднага след окапване на листата, понеже процентът на вкореняване е по-висок. Отрезите на резниците се правят малко косо – горният е на 1–2 cm над пъпката, като отрезът се прави откъм срещуположната ù страна, а долният – под пъпката. Частта непосредствено до нея е най-богата с меристемна тъкан, и затова направената рана от отреза най-бързо се покрива с калус. Горният отрез може да се направи непосредствено над пъпката, но при суха пролет тя най-често изсъхва. Добитите навреме резници се засаждат още през есента в коренилище, а получените по-късно се навързват на снопчета от по 50 бр. и се заравят във влажен пясък, наредени във вертикално положение. Съхраняват се в хладно помещение или в трапове на сенчесто и отцедливо място. При нужда пясъкът се навлажнява, а над траповете се натрупва сняг. Съхранените резници се засаждат в коренилище в края на зимата или най-късно в края на март и началото на април.

При добри грижи за насажденията от 1 дка се получават средно 4000–5000 броя резника от касиса, или по 15–20 резника от храст.

Мястото за вкореняване трябва да е със сравнително по-лека, най-добре наносна почва, защитено от силни ветрове и с осигурена възможност за напояване. Почвата се разработва добре и се наторява при основната ù подготовка с 2–3 тона оборски тор и с 6–8 kg/дка фосфор.

Резниците се засаждат в почвата направо или чрез садилото, за да не остава въздушна празнина. Разстоянието за засаждане във вкоренилището е 60–70 cm между редовете и 15 cm в редовете. Над почвата се оставят по 2 пъпки. Резниците се засаждат вертикално (в по-леките почви), или под ъгъл 45о спрямо почвената повърхност. Отрезът над горната пъпка се обръща към почвата, за да не се изсушава от слънцето. При сухо време веднага след засаждането се напоява. При достатъчно влага в почвата и когато времето е хладно и влажно, се извършва само окопаване, понеже почвената плътност при засаждането силно се уплътнява. Вкоренилището трябва редовно да се напоява, за да се получи повече стандартен посадъчен материал. През вегетацията се извършват 4–5 поливки, като към средата на септември напояването се преустановява.

През първата половина на май се извършва подхранване с 8–10 kg/дка амониева селитра. Това подхранване може да се замени с шербет от добре угнил оборски тор или с торова течност. Почвата трябва да се поддържа в рохкаво състояние и чиста от плевели. При добри грижи резниците се вкореняват и дават достатъчно развити растения още до края на първия вегетационен период. През октомври те може да се изваждат и да се използват за насаждения от касис. Стандартният посадъчен материал трябва да има надземна част най-малко 25 cm и дебелина в основата, не по малко от 6 mm. Корените трябва да са многобройни с дължина над 10 cm.

Размножаване чрез разделяне на храста се използва при липса на посадъчен материал, и когато се налага преместването на растението от едно място на друго. Храстите се изкопават и се разделят на 3–4 части. Те не трябва да са по-стари от 4–5-годишни. Една година преди изваждането храстите се подлагат на силна резитба.

Върху избраното място за засаждане на касис по възможност се изхвърля оборски тор по 3–4 тона на декар, след което се изорава на дълбочина около 30 cm. Добре е подготовката да се извърши един месец преди засаждането – през есента или през пролетта. Касисът обикновено се засажда при междуредие 2 m, а в реда на 0,7 m в ямки с размер 40×40 cm или в бразди с дълбочина около 30 cm. При правилно проведена предпосадъчна подготовка на мястото през първите 2–3 години насажденията не се нуждаят от торене. След това ежегодно се внася по 10 kg/дка азот.

През първата година след засаждането клонките се съкращават на 2–3 пъпки. През втората година се оставят 5–6 силни клонки, които са и първите плододаващи. Следващите 2 години ежегодно се оставят още по две 3–5 едногодишни клонки. Така в края на четвъртата година храстът е напълно формиран и растенията встъпват в плододаване. През следващите резитби трябва да се има предвид, че най-много и качествени плодове се получават от 2- и 3-годишни клонки. Затова след четвъртата година с резитбата се цели в храста да има 5–6 едногодишни, 4–5 двегодишни и 4 тригодишни клонки. Премахват се старите, засъхналите, болните клонки и слабите издънки.

Икономически важни болести по касиса са брашнестата мана, ръжда, антракноза, сиви листни петна. От вирусните болести се наблюдават дребнолистието, просветляване на жилките и пръстеновидно прошарване. Срещу гъбните болести може да се използва някой от посочените в таблицата фунгициди.

„Рубиган 12 ЕК“ е системен пираминов фунгицид с профилактичен и терапевтичен ефект. Използва се основно срещу причинителите на брашнеста мана. Прилагането му рано сутрин или вечер е с цел по-бавно изсъхване на разтвора и по-добро проникване в растението. Той има продължителност на действие около 7 дни.

По-опасни неприятели са голямата касисова листна въшка, пъпковият акар, касисовата стъкленка и касисовата галица. За борба с тях се прилагат инсектицидите „Данитол“, „Омит“, „Митак“, „Пираника“ и „Би 58“.

Химическата борба с плевелите може да се извърши с хербициди, внесени рано напролет преди вегетацията на касиса, но след първата година на растенията. Подходящи са препаратите „Синбар“ и „Касорон“, който се използва в доза 8–10 kg/дка. По-ниските дози се прилагат при по-леки песъчливи почви. „Касорон“ е селективен системен почвен хербицид, който след равномерно разпръсване върху съответната площ навлиза от повърхностния слой към вътрешността на почвата. На дълбочина от няколко сантиметра се създава хербицидна бариера, през която поникващите плевели не са в състояние да проникнат. Попаднали в зоната на хербицидната бариера корени на вече поникналите също загиват.

Сортовият състав на касиса е много богат – „Силвергитерсово черно“, „Минай Шмърнев“, „Победа“, „Богатир“, „Неосыпающийся“, „Белоруская сладкая“, „Балдуин“, „Рисаже 21“, „Кантата 50“, „Черноглазая“, „Бен Лемонд“, „Фер Тьоди 1“. „Силвергитерсово черно“ е силно растящ, изправен, сравнително добре разклонен и облистен храст. Образува малко издънки, листата му са едри, силно набръчкани и тъмнозелени. Цветовете са самооплождащи се, а сортът е плодовит. Гроздчетата са средно дълги – около 4–6 cm, сравнително сбити и със средно по 6–7 плода. Разположени са нагъсто по клонките, плодовете са едри, с еднаква големина и с максимално тегло 1,4 g. Имат сферична форма с леко изразена брадичка, матово черни са, с тънка кожица, гъсто осеяна с точковидни жълтеникави жлезички. Сладки са, с лека киселинност, приятен аромат и много добър вкус. Подходящи са както за консумация в прясно състояние, така и за преработка. Плодовете от отделните гроздчета узряват почти едновременно и беритбата се извършва еднократно. „Силвергитерсово черно“ може да се отглежда във всички промишлени и любителски касисови насаждения като най-важен и основен сорт.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 3-4/2006, Градина

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото