В категории: Брой 1-2/2010, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Саморазливаща се замазка Knauf FE 50

В строителната конструкция няма важни и неважни елементи, защото всички са свързани в едно, всеки има своя принос за здравината и експлоатационните качества на постройката. И все пак подовете заемат по-особено място. Те носят значително статично натоварване, повърхността им трябва да бъде устойчива на натиск и износване, понякога да издържа на въздействието на химически агресивни вещества, да бъдат напълно равни и с гладка повърхност, за да служат за основа на връхните декоративни покрития и т.н. Задачата се усложнява допълнително, когато подовата конструкция трябва да осигурява защита срещу топлинни загуби, както и да бъде добър звукоизолатор. Нещата стават още по-сложни, когато тя е същевременно и отоплително тяло и в нея е вградена отоплителна система с топлоносител вода или пък с електрически нагревателни кабели.

Стоманобетонната плоча, колкото и добре да е излята, все още не е завършен под. В зависимост от предназначението и експлоатацията на помещението се поставят различни изисквания и се използват различни технологии и материали за довършителни дейности, които често отнемат повече време и труд, отколкото направата на самата носеща плоча.

Най-честата и лесно изпълнима операция е директно полагане на подравняваща замазка върху плочата, която покрива неравностите, прави пода хоризонтална равнина, а готовата повърхност – гладка и подходяща за полагане на връхното подово покритие. От години това все по-рядко се прави с класическия цименто-пясъчен разтвор. Полагането и особено подравняването му е трудоемка работа, минималната дебелина на замазката, ако не се използват специални добавки, е 20 mm, ако в разтвора не са добавени полипропиленови фибри, замазката може да се напука. В днешно време изравняващите замазки се правят с готови саморазливащи се разтвори, които имат чудесното свойство, след като бъдат грубо разнесени с широко гребло или дори четка върху пода, под въздействие на силите на гравитацията да се разтичат встрани, докато повърхността не стане хоризонтална и огледално гладка. Тези саморазливащи се разтвори са подходящи за направа на замазки с дебелина най-често между 3 mm и 15 mm. С две думи, те са отлично решение, когато става дума за прецизно подравняване и изглаждане на повърхността при основи с неголеми отклонения от хоризонталната равнина и малки неравности, така че да станат подходящи за полагане на подови плочки, твърди или меки подови настилки.

Понякога обаче се налага направа на замазки със значително по-голяма дебелина. Типичен случай за това са подовите конструкции с вградена в тях топлоизолация и звукоизолация срещу преминаване на ударен шум. За да бъдат изпълнени и двете изисквания, се използват топлоизолационни плочи от минерална вата, които не са достатъчно устойчиви на натиск. В тези случаи над слоя изолация се прави т.нар. плаваща циментова замазка с дебелина 40–45 mm, която се армира с метална мрежа. Нейната задача е равномерно да разпредели натоварването върху целия под и така да предпазва топлоизолационните плочи от смачкване и механично повреждане.

Такава „плаваща“ защитна замазка се прави и при изграждане на подова отоплителна система с тръбна серпантина или електрически нагревателни кабели. Освен това под отоплителната система задължително се поставя топлоизолация, така че се получава доста дебела многопластова конструкция, която трябва да бъде защитена отгоре със стабилна замазка. Нейното изпълнение по класическата, но вече демодирана технология с циментов разтвор изисква значителен разход на време и труд. Освен това е най-вероятно да не се получи достатъчно равна и гладка повърхност, така че не може да се избегне и спести операцията по полагане на тънка саморазливаща се връхна замазка. Дотук нищо ново, защото това са известни строителни технологии с отдавна достъпни на пазара материали.

Новото сега е, че и при дебелите подови замазки на смяна на остарелите идват модерни материали, които позволяват пълно механизиране на процеса, силно намаляват разхода на труд и време, гарантират високо крайно качество на готовия под. Това са саморазливащи се материали за направа на подови замазки с голяма дебелина. Те се доставят в прахообразно състояние, разбъркват се с вода на обекта и с помощта на смесителна помпа гъстият течен разтвор се изпомпва през маркуч и излива върху предварително подготвената основа. Така се постига много висока производителност, немислима за други строителни технологии.

Тъй като списанието ни се чете и ползва от голяма армия строители, професионални и любители, които не разполагат с парк от строителни машини, избързваме да подчертаем, че описаният тук нов материал е също така подходящ за полагане и без наличието на специализирана помпа. Всеки строител може да разбърка необходимото количество с обикновен електрически миксер, разтворът да се разнесе с колички или кофи и да се изсипе върху пода. След това се постъпва аналогично на работата с готовите тънкослойни саморазливащи се замазки – течният материал се разнася и грубо се подравнява със специален инструмент (наподобяващ алуминиев мастар с две ръкохватки, за да не се навежда работещият), широко гумено гребло или дори домакинска четка с дълга дръжка за почистване на под. Разтворът се разлива от само себе си, докато повърхността му не заеме хоризонтално положение, а след втвърдяване остава напълно гладка.

И така, време е да повдигнем завесата и да представим новия материал за дебели замазки, който „Кнауф България“ ЕООД пуска на пазара. Това е калциево-сулфатната саморазливаща се замазка Knauf FE 50. Представлява суха фабрично произведена смес, съдържаща анхидрид, специални видове гипс, добавки от гранулиран природен анхидрид или кварцов пясък с едрина на зърното 0–4 mm. Тя се доставя опакована в книжни торби с маса по 40 kg и се разбърква на място с чиста вода в съотношение около 6,5 l на торба суха маса. За замазка с дебелина 1 cm са необходими около 19 kg/m² материал.

Замазката Knauf FE 50 е специално разработена и представлява оптималното решение за прилагане при строителството на еднофамилни къщи, на многоетажни жилищни и офисни сгради. Използва се за замазки с дебелина над 25 mm, когато са непосредствено свързани със стоманобетонната плоча, над 30 mm, когато между тях и основата има разделителен слой, и над 35 mm при наличие на подова отоплителна система и/или топлоизолация.

Производителят препоръчва разтворът да се разбърква и изпомпва до мястото на полагане със смесителни помпи от вида на FErro 100Z, PFT G4/G5 и други подобни. Дебитът на първата помпа е 100 l/min и с нея може да се правят 170 m² замазка на час при дебелина 35 mm. Разтворът се изпомпва на разстояние до 150 m и на височина до 50 m.

Още веднъж подчертаваме обаче, че няма никакви пречки Knauf FE 50 да се използва и на малки обекти, за строителство и ремонти в дома, като се разбърква с обикновен електрически миксер. Показател за правилно подготвения разтвор е, че при наливането му водата не бива да се отделя от него. Разбърканият с вода разтвор трябва да се използва в интервала от един час.

От техническите показатели на изпълнената с Knauf FE 50 замазка ще посочим само три:

» Якост на натиск >25 N/mm²

» Коефициент на топлинно разширение ≈ 0,016 mm/mK

» Коефициент на топлопроводимост 1,4–1,6 W/mK

Върху замазката може да се стъпва 24 часа след полагането ù, след три денонощия тя може да поема и натоварване. За да стане годна за полагане на връхната подова настилка обаче, са необходими 3–6 седмици, за да изсъхне до необходимата степен. Времето за изсъхване на замазката се скъсява при по-ниска относителна влажност и по-висока температура на въздуха. Ето защо се препоръчва осигуряване на по-интензивна въздушна циркулация чрез държане на вратите и прозорците широко отворени. Особено важно е доброто проветряване през първите седем дена, когато процесът на съхнене е най-интензивен. В случай, че времето за изсъхване на замазката е критично и трябва максимално да се съкрати, се използват специални електрически нагреватели (Knauf FE), които се полагат предварително върху основата, подобно на типичното електрическо отопление, с оглед осигуряване на отоплителна мощност 50–120 W/m². След това те се заливат с течната замазка. При Knauf FE 50 се изчакват 7 дена за втвърдяване на замазката, след което нагревателните кабели се включват към електрическата мрежа. Поддържа се стъпаловиден режим на повишаване на температурата до достигане на максималните 55 °С. Този метод позволява съкращаване на времето на съхнене при замазка с дебелина 35 mm до 10 дена и до 14 дена, когато дебелината на замазката е 55 mm. След завършване на сушенето кабелът остава вграден под замазката, което, естествено, я оскъпява.

По същия начин за бързо сушене се постъпва, когато замазката е направена над подова отоплителна система. Това ни навежда на мисълта, че в редица случаи, когато продължителността на съхнене е от особено важно значение, си заслужава да се положи добре проектираната и правилно изпълнена отоплителна система с нагревателни кабели deviflex. Така след изсъхване на замазката помещението ще разполага и с ефективно действаща отоплителна система.

Стойността на допустимата остатъчна влага, при която замазката е готова за полагане на връхното покритие, зависи от вида му. При настилка от керамични плочки или текстилни покрития нейната стойност не бива да бъде по-голяма от 1,0%, а при PVC покрития и паркетни дъски – под 0,5%. Влажността се измерва с влагомер. За приблизително определяне на степента на изсъхване на замазката, когато се нагрява с електрически кабели, може да се използва и парче полиетиленово фолио с размери 50х50 cm. То се закрепва плътно върху затоплената до 55 °С замазка, като по продължение на краищата му се залепва самозалепваща лента. След 12 часа фолиото се повдига и ако върху него няма кондензирала влага, може да се приеме, че замазката е изсъхнала и вече е подходяща за полагане на връхното покритие.

На схемите са изобразени няколко типични изпълнения на дебела подова саморазливаща се замазка с Knauf FE 50.

Свързана с основата замазка

В този случай между стоманобетонната плоча и течния разтвор на замазката няма никаква преграда, поради което те се свързват здраво помежду си. Стоманобетонната плоча и замазката представляват едно цяло, заедно поемат механичното натоварване, термичните и други напрежения в конструкцията. Това позволява полагане на по-тънка замазка, а устойчивостта ù на натиск е по-голяма, което е от съществено значение при складови помещения.

Както при всички подобни случаи, и тук изискването е основата да бъде правилно подготвена – да бъде суха и здрава, по нея да няма пукнатини, нито замърсявания с мазнини. За осигуряване на по-добро сцепление основата предварително се обработва с подходящ за случая грунд. При хигроскопична основа, каквато е бетонът, тя се грундира с Knauf Estrichgrund, предварително разреден с вода при съотношение 1:1. За нехигроскопичните основи се препоръчва използването на грунда Knauf Spezialhaftgrund.

Когато замазката се изпълнява в сутеренно помещение, чийто под лежи непосредствено върху почвата, трябва да се вземат мерки за предотвратяване проникването на влагата към замазката. За целта се използват двукомпонентни материали на база епоксидни смоли – Knauf FE – Abdichtung и Knauf FE – Imprägnierung. Дебелината на този вид замазка е ≥25 mm.

Замазка върху разделящ слой

Същественото при този начин на изпълнение на замазката е, че тя представлява отделно тяло, което лежи свободно върху основата, без да е механически свързано с нея. Това означава, че при термично разширяване или предизвикани по друга причина движения замазката може свободно да се движи, без това да създава механични напрежения между нея и основата. Такава замазка се изпълнява винаги над дървени основи, защото дървото е материал, който се свива и разширява значително особено при промяна на влажността.

Разделящият слой се изпълнява, като върху основата предварително се настила Knauf Schrenzlage – специален натронов картон, двустранно каширан с полиетилен. Той не е хидроизолационен или паронепропусклив материал и на него не бива да се разчита да изпълнява тези функции. Съседните ленти се поставят така, че да се припокриват на ивица с широчина 8–10 cm. Когато подовата плоча се намира в сутерена и има опасност от проникване на почвена влага, за разделителен материал се използва хидроизолационна мушама (например Knauf Katja Sprint), която предпазва замазката от проникване на влага. Върху така подготвената основа се полага замазка Knauf FE 50 при дебелина на пласта ≥30 mm.

Когато се прави замазка върху дървено дюшеме, задължително се поставя разделящ слой от Knauf Schrenzlage. За да не се създават условия за поддържане на висока влажност в дървената подова конструкция, за разделящ слой не бива да се използват паронепропускливи материали, например дебело полиетиленово фолио. Когато отдолу се намира помещение с повишена влажност, дървената подова конструкция, явяваща се в случая таван на това помещение, се защитава, като под нея се поставя специално фолио, т.нар. климатична мембрана, която не пропуска водните пари да проникват към гредореда и дюшемето. Същевременно в обратната посока ги пропуска, което позволява на конструкцията да изсъхне в случай, че по някаква причина в нея проникне влага.

Обръщаме внимание, че покрай стените предварително се поставят ивици Knauf FE 8/100 или ивици каменна вата с дебелина около 10 mm, каширани с водонепропускливо фолио. Така замазката няма директен допир до стените, което, от една страна, ù позволява свободно да се разширява, а от друга, се прекъсва „звуковият мост“, по който ударният шум се предава в съседните помещения.

Плаваща замазка над изолационни плочи

Този вид замазка е подобна на предната, но се изпълнява с по-голяма дебелина, защото предназначението ù е да осигурява механическа защита на намиращите се под нея топло- и звукоизолационни плочи. Дебелината на замазката се подбира според натоварването на пода, което пък зависи от предназначението на сградата и на съответното помещение. За жилищни сгради минималната дебелина е 35 mm, като за зали и други помещения с обществено предназначение и интензивно движение на хора тя достига 55 mm. При дебелина на топлоизолацията между 100 mm и 200 mm минималната дебелина на замазката е 40 mm.

Понеже става дума за доста голяма дебелина на замазката, отново трябва да подчертаем, че поради високата устойчивост на огъване на Knauf FE 50 в сухо състояние (якост на опън при огъване > 5 N/mm²) не се налага поставяне на армираща метална мрежа.

Над настланите върху пода топлоизолационни плочи се разстила рулонен материал (Knauf Schrenzlage), който служи за разделител и същевременно предпазва топлоизолацията от прекомерно овлажняване, докато саморазливащата се замазка не изсъхне.

Когато има опасност от проникване на влага откъм пода към топлоизолацията, под нея се поставя слой от хидроизолационна мушама. Плочите от минерална вата са по-чувствителни към овлажняване, докато плочите EPS и XPS имат затворени пори и не пропускат вода, но както се казва, от повече никога глава не боли. Тези три вида топлоизолационни материали имат близки топлотехнически параметри. Същото обаче не може да се каже по отношение на звукоизолационните им качества. Тук предимството определено е на страната на плочите от минерална вата. Понякога двата вида материали може да се комбинират. В този случай отдолу трябва да се положат по-меките плочи от минерална вата, над тях – по-твърдите, плочите от EPS или XPS и накрая се прави саморазливащата се замазка Knauf FE 50. Изборът на изолационните плочи трябва да се съобрази и с изискването за пожаробезопасност. Плочите от минерална вата са абсолютно негорящи, останалите – не.

Когато замазката се полага върху топлоизолационни плочи от минерална вата, за равномерно разпределяне на налягането върху по-голяма площ може да се препоръча върху тях да се настелят плочи гипсокартон или гипсофазер.

Не бива да се пропуска също така поставянето на ивици изолационен материал покрай стените, както вече бе описано. Така излятата замазка, след като се втвърди, ще бъде „плаваща“, без да има контакт с основата и стените.

Замазка върху подово отопление

Използването на Knauf FE 50 за дебелослойна саморазливаща се замазка над подови отоплителни системи представлява особено голям интерес, защото този начин на отопление има редица предимства от гледна точка на постигане на по-висок комфорт на обитаване и намаляване на разходите на топлинна енергия. Той ще става все по-актуален с навлизането на нови енергоспестяващи източници на топлинна енергия и преди всичко на различните термопомпени инсталации. В този случай особено отчетливо изпъкват предимствата на саморазливащата се замазка Knauf FE 50, която има и добра топлопроводимост. Разтворът плътно обгръща източника на топлина (тръбната серпантина или нагревателния електрически кабел), поради което се осигурява още по-добро предаване на топлинната енергия. Сравнително малката дебелина на пласта замазка над тръбите (>35 mm) намалява топлинната инертност на системата. По ради това тя се затопля по-бързо и съответно по-бързо започва да затопля въздуха в помещението. Замазката се изпълнява над тръбни отоплителни системи или над системи, изпълнени с нагревателен електрически кабел deviflex.

И в двата случая се използват системи и материали, с които тръбата или кабелът биват сигурно фиксирани на мястото си при точно определено разстояние помежду им. Наличието на топлоизолация под нагревателната система също е задължителен елемент, защото ограничава загубите на топлина през пода.

Тук са възможни два варианта на изпълнение. При първия (вариант „А“) тръбите лежат над разделящия пласт (Knauf Schrenzlage) и поради това на практика са изцяло и плътно обгърнати от замазката. Осигуряването на директен контакт при максимална нагревна площ определено подобрява топлопредаването. При втория, вариант „Б“, се използват специални подови елементи от щампована ламарина с топлоизолация под тях, в които се полага тръбната серпантина. В този случай разделящият материал покрива серпантината и между тръбите и замазката няма директен контакт.

Минималната дебелина на замазката е 35 mm, измерена над горната повърхност на тръбите. Изливането на замазката може да стане наведнъж или чрез наливане на разтвора на два пъти до достигане на желаната дебелина. Вторият метод се използва най-вече когато нагревателните серпантини са положени според варианта „А“ и има известна опасност тръбите или кабелите да се разместят. Затова се препоръчва разтворът да се налее и подравни в пласт с дебелина около 2/3 от височината на тръбите и след 12–24 часа, когато той се втвърди до степен, че да позволява стъпване, се налива и останалата част от разтвора.

Вижте още за замазката Knaif FE 50 Largo.

За новите саморазливни и самонивелиращи се замазки на Knauf (2016 г.) вижте НС 7-8/2016 г.

За допълнителна информация посетете сайта на „Кнауф България“ ЕООД.

Видео към статията

Коментари и въпроси

2 коментара към “Саморазливаща се замазка Knauf FE 50”

ИВАНОВА | октомври 7th, 2012 at 11:34 am

Дали е възможно замазката да се направи навън, в двора, като пътека.
„Направи сам“: Замазката Knauf FE 50 е предназначена за употреба само при вътрешни помещение в жилищното и административното строителство. Не се препоръчва да се изпълнява и полага като замазка, изложена на външни атмосферни условия.

petranka | април 22nd, 2013 at 11:01 am

Много добре е описано.
Благодарим!

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото