В категории: Брой 9-10/2005, Мазилки и бои, Ремонти, Строителство, Топлоизолация

Тънкослойни декоративни мазилки Ceresit

Панелните комплекси са напоследък все по-често обект на дискусии относно необходимостта от спешно саниране. Наложителен става и въпросът за измазването на фасадите след полагането на топлоизолацията, вече разгледана в НС 5-6/2005 и 7-8/2005.

За измазване на фасадата се използват специални фабрично приготвени мазилки, които по състав, начин на полагане, експлоатационни свойства и външен вид нямат нищо общо с използваните доскоро дебели пластове мазилки от хоросан с добавка на цимент. Неслучайно тези мазилки се наричат още тънкослойни, защото дебелината им обикновено е 2–3 mm до максимум 5 mm, и декоративни – поради отличния им външен вид с разнообразна повърхностна структура и оцветяване. Предназначени са основно за измазване на фасади, като поради малката си дебелина натоварват основата минимално. Със същия успех тези мазилки може да се използват за измазване и на помещения, когато се цели постигане на засилен декоративен ефект на стените или тавана.

Наред с декоративните си качества и въпреки малката дебелина, основното предназначение на външната мазилка е да предпазва строителната конструкция и в частност топлоизолацията на фасадата от атмосферните влияния: директно обливане от дъжд и навяване на сняг, повишена влажност, намиращи се във въздуха и разтворени в дъждовната вода агресивни химически елементи. Мазилките трябва да са устойчиви на ултравиолетовите лъчи, т.е. да не стареят с времето и да не се напукват, да имат добро сцепление с основата и, не на последно място, трудно да задържат прах и други замърсявания, които лесно да се отмиват от дъжда.

За полагане върху топлоизолационни системи не се препоръчва използване на мазилки с тъмни и наситени цветове, защото те поглъщат по-силно инфрачервените лъчи и съответно мазилката и намиращите се под нея пластове на топлоизолацията се нагряват силно през деня, а нощно време се охлаждат. В резултат на големите температурни колебания и различните коефициенти на термично разширение на многослойната сандвичева конструкция, каквато е топлоизолационната система, тънкият пласт мазилка може да се напука и постепенно да започне да се руши. Този процес се ускорява от проникналата във и под мазилката влага. Способността на мазилката да отразява слънчевите лъчи се определя със специален коефициент, чиято стойност не бива да бъде по-малка от 25 за полимерните (акрилни) мазилки и 30 – при останалите видове.

При разположени в близост до морето или в зони с висока влажност сгради се препоръчва използване на мазилки с добавка на специални антигъбични вещества, които подтискат или не допускат развитието на плесени и микроводорасли.

Заслужава да се отбележи и още едно съществено изискване, когато се избира видът на мазилката. Тя трябва да има високи водоотблъскващи свойства, т.е. попадналата върху нея вода бързо да се стича, без да прониква в дълбочина (добра водонепроницаемост). От друга страна обаче трябва да съчетава и висока паропропускливост, за да освобождава към околното пространство изпаряващата се от строителната конструкция влага или водните пари, които зимно време неизбежно преминават от вътрешността на сградата навън.

С две думи изискванията към външната мазилка са немалко и всеки от използваните видове в една или друга степен ги удовлетворява. Затова изборът от една страна трябва да се базира на рационална основа, съобразена с характера на околната среда и нейното замърсяване, и от друга – на емоционална, защото става дума за личностни предпочитания при избор на оцветяване или комбинацията от цветове и повърхностна структура на фасадата.

Не на последно място на везните натежава и цената, защото в повечето случаи на нея се пада най-големият дял в общите разходи при направа на външна топлоизолация на дадена сграда. Цената зависи от вида на мазилката и от нейната дебелина, като увеличение от 2 mm на 3 mm вече води до нарастване на цената с 60–70% (виж „Топлоизолация на външна фасада“, НС 9-10/2004). Затова, когато се прави предварителната сметка, трябва да се вземе предвид разходната норма и цената. И още нещо – добре е видът на мазилката да се уточни предварително, заедно с цялостното планиране на топлоизолационната система, защото грундът, който се нанася върху армираната шпакловка, трябва да бъде съобразен с вида на мазилката.

Декоративните мазилки се наричат още и „изкуствени“ поради използваните в тях свързващи вещества. По този признак те се делят на четири групи, независимо от производителя им:

 Минерални, наричани още „благородни“

 Силикатни

 Мазилки на силиконова основа

 Полимерни (акрилни)

На пазара има немалко разнообразие от изкуствени мазилки, производство на световно известни концерни, на компании от южните ни съседки или от български фирми. Всеки, естествено, хвали стоката си, но когато става дума за немалка инвестиция за десетилетия напред, логично е човек да се довери на реномето на производителя. Това, което е добро и предпочитано в цяла Европа, че и в много други държави по света, не може да не бъде добро решение и за българина. Затова тук ще ви запознаем с мазилките на Ceresit – световна марка, която не се нуждае от представяне.

Видове мазилки

Гамата минерални мазилки на Ceresit обхваща продуктите CT 35 (с едрина на зърната 2,5 или 3,5 mm), CT 36 (едрина ≈2 mm) и CT 137 (едрина на зърната 1,5 или 2,5 mm). Този вид мазилки са най-близо до природата, защото съдържат почти изцяло природни материали, а за свързващо вещество се използват цимент и вар. Те се доставят във вид на прахообразни готови смеси, които се разреждат с вода и разбъркват с механична бъркалка преди употреба. Подходящи са за външно и вътрешно приложение, нанасят се лесно. Най-характерно за минералните мазилки е, че имат най-висока паропропускливост в сравнение с останалите видове и много добра устойчивост на ултравиолетовите лъчи. Същевременно имат най-ниска водонепроницаемост и най-лесно се замърсяват. Трайността им не отстъпва на силиконовите и малко надвишава останалите два вида мазилки. Освен това те не съдържат запалими съставки. Този вид мазилки са най-евтини (близо два пъти в сравнение със силиконовите), и затова в личното строителство се използват най-често. Ако се вземат предвид и експлоатационните им характеристики, може да се каже, че те са предпочитани за измазване на сгради, разположени в местности без силно замърсяване на въздуха и по-далеч от морския бряг.

Полагат се върху всякакви минерални основи – варо-циментови и циментови, армирани шпакловки върху топлоизолационни системи. Не бива да се полагат върху синтетични повърхности, лакови и маслени покрития, върху постни, минерални или дисперсни бои.

В зависимост от едрината на включените в мазилката камъчета и начина на повърхностна обработка може да се постигнат разнообразни естетически ефекти. Поради това, че съдържат само естествени материали, при този вид мазилки възможността за избор на цвета е сравнително ограничена – предлагат се в бяло и няколко пастелни тона. Това обаче не е беда, защото мазилката може допълнително да бъде боядисана с някоя от следните видове бои: CT 42 или CT 44 (акрилни), CT 54 (силикатна) или CT 48 (силиконова).

В групата на силикатните мазилки Ceresit предлага: CT 72 (с едрина на зърната 1,5 или 2,5 mm) и CT 73 (едрина 2,0 или 3,0 mm). Характерно за тези мазилки е, че свързващото вещество е калиево водно стъкло, което се втвърдява под въздействие на съдържащия се във въздуха въглероден диоксид. Мазилките имат добра трайност, висока устойчивост на ултравиолетовите лъчи и въздействия на микроорганизми. Имат висока паропропускливост, доближаваща се до минералните мазилки, но ги надвишават по отношение на показателите „водонепроницаемост“ и „устойчивост на замърсяване“. Негорими са и лесно се полагат. Подходящи са за външно или интериорно приложение. Доставят се като готов за употреба разтвор в пластмасови кофи. Полагат се върху армирани шпакловки при топлоизолационни системи, върху варови, ваpо-циментови и циментови мазилки, бетон и дpуги минеpални основи, както и върху стари здрави покрития от силикатни бои и мазилки. Не са подходящи за нанасяне върху плочи от гипсокартон, синтетични материали и смоли, лакови или маслени покрития, постни, дисперсни и варови бои. Предлагат се в богата цветова палитра – 163 цвята, включително бели. При необходимост се боядисват с фасадни бои на силикатна или силиконова основа.

Силиконовите мазилки са най-предпочитани при сгради, намиращи се в райони с високо замърсяване на въздуха или в близост до морския бряг. Ceresit предлага два вида такива мазилки: CT 74 (едрина на зърната 1,5 или 2,5 mm) и CT 75 (с едрина 2,0 или 3,0 mm). При тези мазилки свързващото вещество са силиконови смоли. По всички показатели и особено по водоотблъскващите си свойства и по способността им да се самоочистват от дъждовната вода, тези мазилки превъзхождат останалите. Същевременно имат достатъчно висока паропропускливост – отстъпват на минералните мазилки, но са по-добри от полимерните.

Предлагат се в богата цветова палитра – 163 цвята, включително бели, във вид на готови за използване гъсти пастообразни разтвори. Подходящи са за полагане върху армирани шпакловки при всички топлоизолационни системи, върху варови, варо-циментови и циментови мазилки, бетон и други минерални основи, както и върху стари с добро сцепление минерални, силикатни и дисперсни бои и мазилки, органично свързани шпакловъчни маси, гипсови мазилки и плочи от гипсокартон. Не са подходящи за нанасяне върху пресни варови мазилки, синтетични материали и смоли, лакови или маслени покрития, постни бои.

Полимерните мазилки биват наричани още акрилни по наименованието на свързващото вещество, което представлява водна емулсия на синтетични смоли. Ceresit предлага следните полимерни мазилки: CT 60 (едрина на зърната 1,5 mm), CT 63 (едрина 3,0 mm), CT 64 (едрина 2,0 mm) и мозаечната CT 177 (с едрина 0,8–1,2 или 1,4–2,0 mm). Последната заслужава специално внимание, защото е предназначена за измазване на цокъл на сграда, а разнообразието от оцветяване е доста голямо – 38 фабрични цветови решения, които се получават в резултат на различно оцветените камъчета в мазилката.

Полимерните мазилки имат най-ниска паропропускливост и ниска устойчивост на ултравиолетовите лъчи. Най-характерна за тях е широката палитра от цветове (тонират се в около 150 нюанса).

Полагане на мазилките

Минералните мазилки се подготвят преди употреба чрез разбъркване с вода. Останалите видове са готови за употреба гъсти пастообразни разтвори. Обръщаме внимание, че основата, върху която се полага мазилката, трябва да бъде правилно обработена чрез нанасяне на подходящия за дадения вид мазилка грунд. Така бързото изсъхване на нанесения пресен слой мазилка се възпрепятства и се улеснява обработката на повърхността до получаване на желаната структура. Освен това се уеднаквява цветът на основата, което е съществено при светли мазилки, които малко или повече прозират. Грундовете се предлагат в няколко цвята, като се препоръчва избиране на цвят, максимално близък до този на мазилката. Те също могат да се тонират. Не на последно място грундът подобрява адхезията между мазилката и основата, а така също защитава армираната шпакловка от проникване на влага. Грундът изсъхва за 6 часа, след което може да се пристъпи към нанасяне на мазилката. Грундирането се извършва с Ceresit CT 16, който е универсален, или Ceresit CT 15, предназначен за подготовка на основата под силикатни и силиконови бои.

Минералните мазилки се приготвят чрез разбъркване на сухата смес с вода в посоченото на опаковката съотношение (5–5,6 l вода на 25 kg суха смес). След това разтворът се оставя за около 5 min „ да узрее“, разбърква се още веднъж и е готов за използване. Разбърква се количество, което може да се оползотвори максимум за 60 min. В процеса на работа за поддържане на консистенцията на разтвора се допуска разбъркване, но не и добавяне на вода.

Мазилката се нанася на тънък пласт със стоманена маламашка, която се държи под ъгъл спрямо стената. Дебелината на слоя се определя от едрината на съдържащите се в разтвора зърна. Работи се с инструменти от неръждаема стомана. Желаният декоративен ефект се постига чрез подбора на мазилката и по-точно на едрината на съдържащите се в нея зърна (и съотношението между различните големини), и чрез начина на повърхностна обработка – най-вече посоката на движение на инструмента.

Важно изискване за получаване на качествено измазана фасада, без петна и разлики в нюансите, е да се работи без прекъсване, като се спазва принципът „мокро върху мокро“. Това ще рече, че даден участък (ако фасадата е разделена) или пък цялата фасада трябва да се измаже наведнъж, без прекъсвания, които биха довели до засъхване на вече измазан участък. Това означава, че предварително трябва да се направи скеле по цялата фасада, а броят на работещите и подготовката на материалите да осигурят непрекъсваем процес, така че фасадата да се завърши в рамките на деня. Друга възможност е фасадата да се раздели на по-малки участъци с различни нюанси на оцветяване, което едновременно улеснява работата и позволява постигане на по-оригинален и разнообразен външен вид. В такива случаи всеки от тези участъци трябва да се огради чрез залепване на предпазна хартиена лента, която се отстранява след структуриране на мазилката, докато тя е още прясна. Освен по вид на свързващото вещество и цвят, мазилките се различават по едрината на включените в състава им твърди зърна. Съответно на това при обработката на повърхността се получава по-груба или по-фина структура. Най-общо казано, след като мазилката се нанесе със стоманена пердашка върху стената и се заравни с по-голяма по площ маламашка, повърхността ù се обработва чрез триене с пластмасова пердашка. Дебелината на слоя и релефа на повърхността се определят от едрината на зърната.

Завършващата операция, наричана често „структуриране“, се извършва, след като прясната мазилка престане да залепва при допир с пердашката. Видът на структурата зависи от начина на движение на пердашката – при надлъжно движение на притиснатата по цялата си повърхност към стената пердашка по-едрите зърна се влачат под нейния натиск и образуват в мазилката надлъжно разположени дълбоки бразди (влачена мазилка). При кръгообразно движение на пердашката влачените от нея камъчетата оставят кръгообразни хаотично разположени следи. При кръгообразни движения на пердашката, но върху мазилка с еднороден състав от ситни камъчета, се получава повърхност, наподобяваща пръсканата мазилка. Пердашката се движи успоредно на стената при внимателно разпределение на натиска върху нея.

Използват се и други методи за обработка и инструменти, включително подръчни, за получаване на различно оформена повърхност на мазилката – специални релефни валяци (най-подходящата за този начин на оформяне мазилка е CT 36), оформяне чрез леко притискане с челото на мистрия, с дъното на бутилка, „набождане“ с кръгла четка, надраскване с дъска с набити в нея пирончета и последващо измитане на отделените частички мазилка и др.

Тук личният опит е решаващ, и затова може да се препоръча предварителна тренировка на някое по-незабележимо място. За ориентация на читателите сме показали мостри от няколко типични изпълнения на декоративни тънкослойни мазилки Ceresit, като различните декоративни ефекти са постигнати чрез подбор на мазилката и начина на повърхностна обработка. Използвали сме въведени от производителя наименования на различните структури: „дървояд“ („влачена“ или „рустикална“) – получава се при мазилки, съдържащи камъчета с различна големина, и „камъчета” („драскана“, „зърнеста“) – чрез структуриране на мазилки с еднороден зърнометричен състав.

Мозаечните акрилни мазилки (CT 117) не се пердашат, а само се изглаждат със стоманена маламашка. Грапавостта на готовата повърхност зависи от едрината на мозаечните зърна.

Коментари и въпроси

2 коментара към “Тънкослойни декоративни мазилки Ceresit”

Lily Staykova | септември 10th, 2011 at 6:06 pm

Живея в Балчик. Има направена топлоизолация на къщата, завършваща с фасадна боя. Трябва да се освежи.
Въпроса ми е – какъв материал да използвам – силикат-силиконова мазилка или
боя ?
Кое е за предпочитане?

Направи сам“. Ако топлоизолационната система е изпълнена както трябва, тя би трябвало да има връхно декоративно покритие от тънкослойна мазилка. За климатичните условия в близост до морския бряг най-подходящата мазилка е силиконовата. Освен че е най-устойчива на въздействието на характерните за морето соли, тя има способността да се самоочиства от дъждовните капки, а също така може и да се мие – примерно с водоструйна машина.
В случай, че се налага допълнително боядисване, изборът е същият – фасадна боя на силиконова основа.
Подробна информация за различните видове тънкослойни мазилки може да намерите в тези две статии
http://napravisam.net/?p=10319
http://napravisam.net/?p=3766
, а също и в редица други, които лесно ще намерите чрез полето за търсене на началната страница на сайта.
В списанието има и над дузина статии за фасадните бои на реномирани производители.

Владо | октомври 20th, 2015 at 7:30 am

Препоръчайте ми ефектна мазилка за вътрешни стени устойчива на миене и лесна за нанасяне понеже не съм правил такива мазилки до сега и начина им на нанасяне и оцветяване.

„Направи сам“: На сайта на списанието има над 50 статии за тънкослони декоративни мазилки.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото