
Измежду методите за отопляване най-често сме разглеждали системи за електрическо подово отопление. Това не е случайно. Отдавна е известно, че най-ефективният и здравословен начин за отопляване на дадено помещение и на жилището като цяло е подовото отопление, т.е. когато площта на целия под изпълнява ролята на отоплително тяло равномерно излъчващо „мека“ топлина. При него практически липсва интензивният въздушен поток, породен от разликата в температурите на нагретия от високотемпературно отоплителното тяло (радиатор или печка, например) и околния въздух, а зоната с най-висока температура се намира непосредствено до пода. Там се намират краката ни, които са и най-честият проводник на настинки. Не случайно народната поговорка огласява следната рецепта за здраве „Топли крака и студена глава“. По същата причина при подово отопление се пести около 20% от топлинната енергия спрямо отопляване с радиатори или печки. Друго, изключително голямо предимство на електрическите отоплителни системи е възможността за лесно и прецизно регулиране с термостат така, че да се поддържа оптимална температура само в дните и часовете на денонощието, когато това е необходимо, а не непрекъснато.
Когато се говори за подови електрически нагревателни системи, те най-често се разглеждат като основен източник на отопление в жилището. В много случаи обаче те се комбинират с някоя от класическите системи за отопляване на жилището, като централно водно отопление например. В този случай те много ефективно подпомагат създаването на оптимален комфорт на обитаване на специфични помещения и на първо място в банята. Става дума за допълнително подгряване на подове, покрити с т.нар. „студени подови покрития“, каквито са всички видове каменни или керамични (гранитогрес, теракота) облицовъчни плочи. Този вид покрития основно се използват в бани, коридори, антрета и кухни, а все по-често и в холове. Те имат редица предимства пред дървените и килимени покрития, като основните са водоплътност, лесно почистване, не задържат прах, което е жизнено важно за хора, които страдат от алергии, не се наелектризират, имат висока механическа устойчивост и устойчивост на различни агресивни течности, добра износоустойчивост и не на последно място – отличен външен вид. Срещу всички тези несъмнени предимства обаче стои един-единствен, но твърде съществен недостатък – неприятното усещане при допир, защото се възприемат от откритите части на човешкото тяло като студени, „изпиващи“ топлината на човешкото тяло, независимо че повърхностната им температура е еднаква с температурата в помещението. Причината за това е именно способността на тези материали интензивно да отнемат топлина при допир с по-топло тяло. Стъпването с боси крака върху настилка от плочки предизвиква студени тръпки – нито е приятно, нито здравословно.
Това в най-голяма степен важи за банята, където съвременният човек прекарва все повече време в подготовка за напрегнатия ден или за отпускане и релаксация вечер, когато се прибере у дома. Това не е новост, защото съвременният човек се връща към корените си отпреди 2000 г., когато за римските патриции именно банята е била най-важната част на жилището. Потребностите на човека не са се променили две хилядолетия по-късно, а само техническите възможности да угажда по-пълно на природните си потребности. Една от тях е, щом излезеш от ваната, да стъпваш върху приятно затоплен под вместо върху студени плочки. Решението е подова електрическа отоплителна система. Вграденото в пода отопление има още едно предимство, което особено силно се проявява именно в банята – не заема място и не пречи при обзавеждане на помещението, защото липсват открити нагревателни прибори. Освен това е напълно защитено срещу овлажняване.
Техническите средства за изграждане на електрическа подова отоплителна система са основно две, като и в двата случая нагревателният елемент е специален кабел, който се полага в циментовата замазка под връхното подово покритие. Той се закрепва с помощта на специални метални шини, като отоплителната мощност зависи от гъстотата на полагане на успоредните една на друга серпантини и от електрическата мощност на избрания кабел.
Тук е необходимо едно пояснение. Електрическата мощност на нагревателната рогозка е така пресметната от производителя, че да може да изпълнява пълноценно и двете функции – да бъде основно отопляващо помещението средство, или пък да служи предимно за затопляне на подовата настилка с оглед създаване на комфорт при стъпване с бос крак върху нея. Изборът на режима зависи от температурата, на която ще бъде нагласен терморегулаторът. При избрана по-висока температура системата ще работи през по-продължителни интервали от време и ще затопля по-силно пода и съответно цялото помещение. Обратно, когато се цели затопляне само с цел комфорт, се задава по-ниска температура и съответно системата работи по-икономично.
Тук е мястото да изтъкнем още едно много съществено предимство на нагревателните рогозки devimat DSVF-150. Те са изключително тънки – само 2,5 mm, което ги прави оптимално решение за изграждане на отоплителна система при ремонт на вече построени и обитаеми помещения, защото нивото на пода се повдига минимално (около 15 mm заедно с подовите плочки). Така няма да повлече след себе си необходимост от корекция на вратите, да породи голяма денивелация между подовете в съседни помещения и др.
Описано съвсем накратко изграждането на отоплителната система се състои в разстилане на рогозката върху пода на помещението, поставяне на сензора и свързването му с терморегулатора, полагане върху рогозките на пласт лепило и залепване на облицовъчни подови плочки. Накрая нагревателният кабел на рогозката се включва чрез терморегулатор към електрическата мрежа.
Изборът на нагревателната рогозка се свежда до определяне на площта от пода, която ще се нагрява, и до подбиране на най-близката по площ нагревателна рогозка. Големините на продаваните у нас нагревателни рогозки се различават една от друга с 0,5 m² до достигане на големина 5 m². В диапазона 5–10 m² разликата между отделните големини рогозки вече става 1 m². Подбира се рогозка с най-близка, но по-малка от измерената за покриване площ. Причина за това е, че нагревателният кабел на рогозките е специално херметизиран и защитен и в никакъв случай не бива да се реже. Скъсяване се разрешава само за „студения“ захранващ проводник. При определяне на нагреваемата площ (в случая пода на банята) от нея трябва да се извадят участъците, върху които не се поставя рогозка. Това са неподвижно закрепените към пода тоалетна чиния, биде, вана, душкабина, големи шкафове и т.н. При планиране на реда за полагане на ивиците рогозки трябва да се отчете още местоположението на подовия сифон, върху който, естествено, рогозка не се полага. Освен това се съобразява и местоположението на вратата, определя се и най-удобното място за монтиране на терморегулатора – на стената откъм коридора в близост до вратата. Обръщаме внимание, че той се монтира извън банята, в сухо помещение, като до него стигат „студените“ изводи от нагревателните кабели на рогозката, както и проводниците, които го свързват с подовия сензор за контрол на температурата.
www.macromedia.com
След като DEVI Matplanner се стартира най-напред се определят формата и големината на помещението, които се изчертават върху мрежа от точки. Максималните размери на помещението са 5х5 m. След това от библиотеката на продукта се избира обзавеждане на банята, като съответните прибори се оразмеряват и поставят на местата им. Не бива да се пропуска подовият сифон, който трябва да остане открит, без рогозка върху него. Маркира се местоположението на вратата и прозореца. Накрая се определя най-удобното място за монтиране на терморегулатора. Дотук приключва намесата на човека. След това за секунда-две програмата за планиране изчислява общата площ, изважда от нея площта на неподвижно монтираните прибори и в крайна сметка разполага ивиците на нагревателната рогозка по най-оптималния начин и пресмята общата им площ. Така направеният проект заедно със списъка на необходимите за нагревателната система елементи се отпечатва на принтер. С този списък вече може да отидете в магазита и да купите това, което компютърът ви е изписал като необходими материали – рогозка и терморегулатор с подов сензор, когато става дума за баня.
Технологията за монтиране на рогозките е съвсем опростена и всеки може сам да се справи с тази задача. При ново строителство рогозката се разстила върху добре подравнения с гладка циментова замазка под на банята. Той трябва да бъде добре почистен и да не съдържа тела с остри ръбове, които биха могли да повредят изолацията на нагревателния кабел. В този случай е желателно под нагревателната система да се положи слой от топлоизолационен материал (плочи XPS), върху него армирана изравнителна циментова замазка и тогава идва ред на нагревателната рогозка.
При ремонт на вече съществуваща баня, вместо да се кърти старото подово покритие (мозайка или плочки) и след това да се прави изравняваща циментова замазка, което е трудоемка, мръсна и шумна дейност – източник на обтегнати отношения със съседите, рогозката може да се постави направо върху старото покритие. За целта обаче то трябва да бъде здраво, ако има счупени или отлепени плочки, те да се махнат и повърхността да се изравни с циментова замазка. Освен това старото покритие трябва много старателно да се почисти от отложените от миещи препарати мазнини, защото лепилото няма да хване здраво.
Преди да се пристъпи към полагане на рогозката, на разстояние около 50 cm от стената и в близост до терморегулатора се изкопава плитък канал в пода с дължина около 1 m (сн. 3). В него се поставя парче гофрирана пластмасова тръба, краят ù се запечатва със самозелепваща лента (сн. 4), а самата тя се закрепва в канала – в случая с термолепило (сн. 5). През нея впоследствие се промушва топлинният сензор и свързващите го с терморегулатора проводници.
Започва се от място, близо до терморегулатора, като рогозката постепенно се развива и разстила. Тя се фиксира неподвижно върху пода благодарение на нанесеното от долната ù страна лепливо покритие (сн. 6), като се притиска равномерно с дланта към пода. Щом се достигне до срещуположната стена, носещата мрежеста тъкан на рогозката се прерязва с ножица (сн. 7), като се внимава да не се повреди нагревателният кабел. Той се огъва и рогозката се разстила в обратна посока – успоредна на вече положената ивица (сн. 8 и 9). Минималният радиус на огъване на кабела е 6х неговия външен диаметър. Така, ивица по ивица, се покрива подът на помещението (сн. 10), като се заобикалят споменатите по-горе неподвижно закрепени към пода прибори – тоалетна чиния, вана и др. На тези места може да се наложи прерязване на мрежестата основа за промяна на посоката на полагане на рогозката. Поставянето на рогозката трябва така да се планира, че последната ивица да завършва по възможност най-близко до терморегулатора, към който се свързва краят на нагревателния кабел. Затова е за предпочитане планирането на системата да се извърши с Matplanner – бързо и безпогрешно.
Върху така положената рогозка се разстила пласт лепило с дебелина около 5–10 mm (сн. 11) и върху него се лепят подовите плочки (сн. 12). Внимава се около нагревателния кабел да не остават изпълнени с въздух кухини, защото поради по-слабото топлоотвеждане на тези места той ще се нагрява по-силно. Освен това с оглед механичната устойчивост на плочките не е добре под тях да има кухини. За лепене на плочки върху подове с вградена в тях отоплителна система се използват специални лепила, които и след окончателното им втвърдяване запазват остатъчна еластичност, поради което могат да поемат термично разширяване и свиване, без да се напукват или плочките да се отлепват.
След 24 часа фугите помежду им се запълват с подходящо оцветен пълнител (фугираща маса с остатъчна еластичност, подходяща за покрития върху отопляеми подове), след още няколко часа плочките се почистват с влажна гъба, а накрая и със суха кърпа. С това подовото покритие и вградената под него отоплителна система са завършени. Препоръчва се още покритието от плочки да не опира плътно до ограждащите стени, а помежду им да има разширителна фуга, широка около 5 mm, която се запълва с еластична силиконова паста. Задачата на тази фуга е да поема термичното разширение на покритието при нагряване и така да го предпазва от възникване на механични напрежения.
Най-подходящи връхни покрития за подове с вградена електрическа отоплителна система са плочките от керамика или камък, които са добри проводници на топлината. Също така успешно може да се използват и ламинатни или паркети от дървесина, стига да са специално пригодени за поставяне върху отопляеми подове. Това е обозначено на тяхната опаковка.
Терморегулаторът е много съществен елемент на отоплителната инсталация, защото позволява прецизно регулиране на поддържаната температура и оттук до значителни икономии на електроенергия. За подови отоплителни системи в мокри помещения, каквото е банята, се препоръчва използването на терморегулатор devireg 520, който е оптималното от ценова гледна точка решение. Той има само един влагозащитен и вграден в подовата конструкция сензор. Доставя се в комплект с терморегулатора, като дължината на присъединителния проводник е 3 m. Терморегулаторът се монтира в стандартна конзолна кутия ∅55 (подобно на ключ за осветление), вкопана в стената. На лицевия панел се намират плъзгащ се ключ, който включва и изключва захранващото напрежение, и въртящо се копче за избор на поддържаната температура. Регулаторът е предвиден за регулиране на температурата в диапазона от 5 до 40 °С и захранва нагревателна система с мощност до 2200 W (10 А).
Когато отоплителната система се използва не само за затопляне на повърхността на пода, а и за цялостно отопляване на сухи помещения, тогава се препоръчва използване на по-съвършения електронен терморегулатор devireg 550, който освен подов има и сензор за измерване на температурата на въздуха в помещението. Не случайно той се определя още като „най-интелигентен“, защото има вграден седмичен таймер с функция за прогнозиране и възможности за „самообучение“. Позволява поддържане на няколко температурни режима през части на денонощието или дни от седмицата. Той се използва при подови отопления на сухи помещения като кухни, коридори, дневни и др., като може да работи само с един от двата сензора или с двата едновременно. Това го прави подходящ и за използване в мокри помещения. Максималната сила на тока, който управлява, е 16 А.
И накрая малко актуална информация. До края на юли т.г. комплектът подова нагревателна система, включващ нагревателна рогозка devimat, електронен терморегулатор devireg 520 и гофрирана тръба за монтиране на сензора, ще се продава с голямо намаление – 25–30% по-ниска от обичайната цена. За ориентация ще уточним, че цената на материалите за отоплителна система в една средностатистическа по българските стандарти баня с площ 5 m² и инсталирана електрическа мощност 750 W ще струва около 389 лв. – крайна цена с включен ДДС.
* * *
Проектирай сам електрическото подово отопление
♦ Няма по-удобен за използване и лесен за управление енергиен източник от електричеството.
♦ Няма по-здравословна и същевременно максимално ефективно разходваща топлиннната енергия система за отопление на дома и офиса от електрическото подово отопление.
♦ Няма по-лесен начин за изграждане на електрическа подова отоплителна система от нагревателните рогозки devimat DSVF-150 на датската фирма DEVI.
А сега – …
Няма нищо по-лесно от професионалното проектиране на такава система, което всеки сам за броени минути може да направи с интерактивния калкулатор HEATMAP – според вида и предназначението на помещението, неговата форма и размери, наличието на неотопляеми площи, вида на носещата конструкция и връхното подово покритие и т.н.
Проектирай сам подовото си отопление с HEATMAP като кликнеш с мишката върху илюстрацията.