Малката голяма мотофреза на VIKING

Преди години или по-точно в „онези години“ притежанието на мотофреза, която тогава се наричаше мотокултиватор, бе мечта за всеки съхранил или сдобил се с възможността да обработва личната си градина, било за да подпомага изхранването на семейството, било само за удоволствие. Както животът ни е научил, мечтите рядко се сбъдват и затова единствения лъч на надежда по това време даваше методът „направи си сам“, достигнал небивали висоти в развитото по тогавашен образец общество. За българската техническа предприемчивост, както знаем, прегради няма и в условията на пазарен вакуум „Направи сам“, тогава вестник с тираж 210 000 бр., преливаше от хитроумни практични идеи и решения. На неговите страници се появи и пълно техническо описание до последния болт на саморъчно изработен мотокултиватор, конструиран от Атанас Михрянов от Ямбол. Той работеше с двутактов двигател от мотопед „Балкан“, чийто единствен цилиндър бе шлифован до втори ремонтен размер, само и само работният му обем от 50 cm3 да се увеличи с още 3 cm3. По-късно пълната работна документация на мотофрезата бе публикувана и в том II на сборника „Най-доброто от „Направи сам“, чийто тираж от 80 050 броя бе разграбен за броени дни през преломната 1989 г.
След това нещата се обърнаха и пазарът постепенно бе залят с недостъпни и дори немислими за българина машини и инструменти. У нас стъпиха големите европейски и световни производители, а появата на все по-нови и по-съвършени модели вече не изненадва никого. С това се изпариха и стимулите за подобен вид домашно творчество. Интересът се насочи не към изработването на собствена марка машини в един-единствен екземпляр, а към покупката на добър фабричен модел и неговото най-ефективно използване.
Позволихме си това лирико-историческо въведение, за да може читателите от по-младите поколения да проумеят поне отчасти вълнението, с което пристъпихме към реализирането на една отколешна своя мечта – да пуснем на воля ръмжаща мотофреза по терена на каменист княжевски баир в подножието на Витоша. Запознати с обичайните приложения на такъв вид машина, уместното за случая неверие се бореше със стаената надежда, че подтикнати от неволята може би бихме успели да подлъжем мотофрезата да разкрие неочаквани възможности и да проработи на терени, за които конструкторите ù навярно не са и помисляли. Разполагахме с идеалния полигон за екстремни изпитания – силно камениста и глинеста почва, не видяла никога дълбока оран, нито прекопаване с права лопата (бел) поне от 30 години насам. И това не бе всичко, защото поляната, която бяхме решили да превърнем в китна градинка с малинови насаждения, бе гъсто покрита с пълзящ бръшлян. Всичко това обяснява свръхумерения ни оптимизъм, че въобще си струва да правим подобен опит.
Затова с ентусиазъм приехме любезното предложение на „АНДРЕАС ШТИЛ“ ЕООД да тестваме в реални работни условия която си изберем от техните мотофрези с марката VIKING. Признаваме си, че освен чисто изследователски намерения интересът ни имаше и друга практична цел – да установим струва ли си покупката на иначе прекрасна машина, за която по принцип се смята, че не е пригодена за разкопаване на спечена планинска твърд и вместо картофи да изравя камъни от нея.
Възможностите за избор бяха измежду трите модела VIKING VH 440, VH 540 и VH 660, които се предлагат у нас. Като максималисти по рождение окото ни бе привлечено най-властно от двата по-мощни модела VH 540 и VH 660. И двете машини имат максимална работна широчина 82 cm, което вече ги отпраща към професионалното земеделие.
От мотофрезата се очаква да върши това, за което е създадена – ситно раздробяване на буците почва, останали след дълбока оран, окопаване в междуредията за унищожаване на плевелите и подобряване на структурата на почвата. Като променя строежа и структурата на почвата, тази обработка значително подобрява способността ù да поема и задържа водата от валежите, ограничавайки нейното изпаряване, както и стичането ù по повърхността, улеснява проникването ù в дълбочина. С разрушаването на почвената кора се цели не само запазване на влагата, но се подобрява също така въздушно-газовият и топлинен режим в почвата, което благоприятства развитието на растенията. Почвата се фрезова преди засяване, а междуредията се окопават периодично. Мотофрезата е незаменимият помощник в зеленчуковите градини и лозята, при отглеждане на различни оранжерийни култури, за окопаване около дърветата в овощната градина, използва се за вкопаване в почвата на внесения компост или оборски тор. След дълбоката оран, извършена с трактор или дори след прекопаване с права лопата, едрите буци пръст с лекота и при отлично качество се разбиват и разтрошават именно с мотофреза.
Всичко това тя трябва да може да върши с възможно най-голяма производителност, каквато притежават тези две фрези. Освен това те са пригодени да работят с разнообразен прикачен инвентар, специализиран за различни дейности, като вадене на картофи и др. Силно привлекателна ни изглеждаше възможността тези машини да теглят двоен обръщателен плуг, да работят като снегорин и т.н. Част от тези разширяващи обсега на приложение и най-интересни за нас дейности обаче изискват колкото е възможно по-тежка машина, за да може колелата да придадат необходимата теглителна сила. Затова самите машини и колелата са пригодени за закрепване на допълнителни тежести.
И тук именно се разкрива вододелът между професионалното земеделие и работата в любителската домашна градина. Моделите VH 540 и VH 660 тежат съответно 56 kg и 71 kg, което очевидно предполага както използване на ремарке за пренасянето им, така и двама по-яки мъжаги. Теренът, който се обработва с тях, трябва да бъде просторен, междуредията широки, да няма препятствия като пътеки, стълби, подпорни зидове и др.
След като попремислихме всичко това, проумяхме очевидното – за малка градина с пресечен терен и разнообразни препятствия и особено, ако не се разчита постоянно на втори чифт мъжки ръце, оптималният избор е мотофрезата VH 440. Тя тежи 39 kg, което означава, че при нужда и сам човек може да я свали от колата и със сигурност безпроблемно да я придвижва из градината, включително по алеите с твърда настилка с помощта на поставеното в предния ù край транспортно колело. При сгънато напред положение на ръкохватката мотофрезата става висока 86 cm и се побира дори в автомобил комби. По-малката широчина на фрезоване 42 cm в случая дори е предимство, защото позволява обработване на тесни междуредия и прави машината по-повратлива и по-лесно подвижна. Максималната работна широчина може да бъде намалена до 27 cm, като от всяка страна на задвижващия вал се закрепва по един вместо два фрезера. Така че мотофрезата VIKING VH 440 може да работи с два или с четири фрезера едновременно. Намаляването на работната широчина би повишило способността на машината да дълбае още по-твърди спечени почви. На практика обаче се оказа, че мощността на двигателя е напълно достатъчна да се справя с натоварването при екстремните условия, на които машината бе подложена при пълна работна широчина и работа с четирите фрезера едновременно.
Тук трябва да кажем няколко думи за двигателя. Той е четиритактов бензинов двигател с вътрешно горене на една от най утвърдените и най-широко разпространени в света за такъв вид машини марка – американската Briggs & Stratton. Работният му обем е 139 cm3, а мощността 3,5 к.с. Това е изпитана машина с пословична здравина и износоустойчивост, силно намалена емисия на вредни газове и ниско ниво на отделяния шум. Съществено е също така, че сервизното обслужване на тази марка двигатели в България е на традиционно добро ниво. Колкото до лесното запалване и стабилната му работа, в това се убедихме много бързо.
И така мотофрезата VIKING VH 440 вече е подготвена за работа въоръжена с пълния набор от четири фрезера. Те се поставят и снемат лесно и бързо, като се закрепват към вала с по един шплент и осигуряваща го срещу измъкване скоба. Отстрани на фрезерите се поставя по един диск с гладка външна повърхност, чиято задача е да предпазва околната растителност и твърди предмети от досег с въртящите се фрезери.
Добихме куража да изпробваме фрезата, пренебрегвайки риска да я потрошим при описаните вече екстремни условия, защото разчитахме на високото качество на работните инструменти, с което се славят машините VIKING. Така например за фрезерите производителят дава 10 години гаранция срещу счупване и ние му се доверихме. Както се оказа, напълно основателно.
За да се придвижва до мястото на работа, мотофрезата има изнесено отпред колело с гумен бандаж. То може да се завърта така, че да бъде наклонено надолу или нагоре. За да не пречи по време на работа, колелото се завърта в повдигнато нагоре положение. Ръкохватката на машината може да се регулира в четири степени по височина и така се нагажда според ръста на работещия.
На дясната ръкохватка се намира лостчето за подаване на газта, т.е. за определяне на честотата на въртене на фрезерите. Върху лявата са разположени ръчките на съединителите за включване на преден и заден ход. Специално искаме да подчертаем, че наличието на заден ход е от много голяма важност и дори не проумяваме как може да има модели на мотофрези, които се движат само напред. По време на работа задният ход се използва много често, когато се наложи връщане назад на машината за довършване на обработката на дадено място или след нейното отскачане напред или встрани поради попадане на фрезерите върху по-упорити коренища, при маневриране в края на обработваемата ивица или за заобикаляне на препятствия.
Преди да пуснем машината да прекопава двора, познанията ни по технологията за работата с нея се свеждаха почти до нулата, защото нигде нищо не пише по въпроса. Дори и всезнаещият Интернет упорито мълчи. Така че всичко споделено по-долу е добито от личен, при това в началото и изстрадан опит.
Щом при работещия на максимални обороти двигател нетърпеливо натиснахме ръчката на съединителя за преден ход, машината тутакси понечи да се втурне към насрещния храсталак, използвайки фрезерите за ходови колела, вместо да се захване да рови, камо ли да преорава твърдата почва. Това очевидно не бе нито нормалното, нито прилично поведение на машината. След кратък размисъл върху възможните причини вниманието ни привлече стърчащата в задния край на машината опора, представляваща закривена назад пръчка от обла стомана. Долният ù край задира в почвата, а дълбочината, до която тя достига, може да се регулира на две степени с разлика от 4 cm между тях. Именно с тази не биеща на очи опора се управлява дълбочината на обработка на почвата, а когато се налага, и задържането на фрезата на едно място при въртящи се фрезери. Тя озаптява стремежа на машината да препусне на воля по повърхността и я принуждава да задълбае в почвата. Затова в техническото ръководство тя е наречена „спирачна опашна опора“, понятие, чието значение разгадахме по метода на пробите и грешките.
Щом проумяхме това, нещата си дойдоха на мястото и работата веднага потръгна. В зависимост от приложения върху двете ръкохватки на мотофрезата натиск опората потъва повече или по-малко в почвата, съответно задържа повече или по-малко или спира напълно движението на мотофрезата. При това фрезерите се вдълбават в почвата, докато се прецени, че дълбочината е достатъчна, или докато достигнат максималната дълбочина 25–30 cm. Диаметърът на фрезерите е 30 cm, а обичайно се фрезова, докато предпазните дискове потънат в почвата (дълбочина 25 cm). Обръщаме внимание, че обичайната дълбочина при оран с трактор и плуг е 25–30 cm и рядко повече.
Щом фрезерите достигнат желаната дълбочина, ръкохватките, а с това и опората, се повдигат постепенно и въртящите се фрезери получават възможност да изтеглят машината напред, като задълбават в следващата напречна ивица твърда почва. Така постепенно, ивица след ивица, макар и бавно, се оказа, че мотофрезата VIKING VH 440 може да се справя и с работа, за която по принцип не е пригодена. За притежателите на дворна градина това е особено важно, защото тя е непристъпна територия дори за малък трактор, а перспективата за прекопаване с права лопата на половин или повече декара необработвана с десетилетия почва не е никак привлекателна. По данни на производителя VIKING VH 440 е най-подходяща за обработка на терени с площ до около 800 m2.
С две думи, технологията на фрезоване на твърди почви се свежда до задържане на фрезата на място, докато прекопае необходимата дълбочина, след това опората се повдига и се позволява на машината да напредне малко, отново се задържа на място и така до края на реда. Често се налага даване на заден ход за повторно фрезоване на даден участък. Въртящите се фрезери лесно се справят и с камъни колкото голям картоф, като ги изравят и изхвърлят зад себе си. Работещият с мотофрезата обаче е защитен от металния щит, който покрива фрезерите.
При твърда почва и досег с камъни фрезата проявява склонност да подскача и така се отклонява встрани, което налага повече усилия за нейното удържане и връщане в обработвания ред. Когато се окопава почвата между редове с насаждения в непосредствена близост до растенията, трябва да се работи още по-внимателно, защото всяко подскачане и неконтролирано изместване на машината встрани може да унищожи културните растения. Работата се улеснява значително след намаляване на честотата на въртене на фрезерите, при което отскачането и рязкото отклоняване встрани значително намаляват.
Фрезерите се справят добре и с корени с дебелина до около молив, като ги прерязват и накъсват. Когато се срещне по-дебел, трябва да ù се помогне, като се пререже с лозарска ножица или пресече с малка брадвичка.
В нашия случай най-големи затруднения създаде гъсто покрилият почвата бръшлян. Неговите стъбла се увиват около фрезерите и постепенно запълват пространството между тях до такава степен, че не им позволяват да се вкопават в почвата. Това налага периодично спиране на машината, нарязване на стъблата с лозарска ножица и изтеглянето им, за да се освободят фрезерите. Тази работа може да се улесни, като след едностранно прерязване на снопа от стъбла машината се пуска да работи върху твърда почва, при което фрезерите се самоочистват.
Макар и да става по-бавно, фрезоването е най-сигурният начин бръшлянът да бъде унищожен изцяло, защото година по-късно на така обработеното място не поникна и коренче.
Вече споменахме, че фрезата е отлично средство за справяне с плевелите. Изкоренява и накълцва стъблата и корените им, а семената заравя на дълбочина, от която те не могат да поникнат. Отлично се справя и с увиващи се растения като повет например. Веднъж захапали корените или стъблото на растението, фрезерите го навиват и смъкват от околните храсти.
Всичко описано дотук се отнася до първото дълбоко фрезоване, което в случая замества обичайната оран. След това периодичната обработка на почвата по начина, за който машината е създадена, вече е истинско удоволствие и се върши с лекота. Машината се задържа леко, като често се налага придърпването ù назад, за да се вдълбаят фрезерите, и така се поддържа сравнително постоянна скорост на фрезоване при обичайната дълбочина. За повечето зеленчукови култури тя се извършва на дълбочина 8–10 сm. В началните фази от развитието на растенията почвата се обработва по-плитко, отколкото при по-напреднало развитие, когато корените са разположени на по-голяма дълбочина.
След работа фрезата се почиства, като това става най-лесно след демонтиране на фрезерите. Особено когато полепналата по работните органи, предавателната кутия и предпазния щит пръст е втвърдена, най-добрият и лесен начин за това е измиване с водоструйна машина, като се пази двигателят от водната струя.
За съжаление поради силно спечената глинеста почва на терена не можахме да изпробваме пълноценно работата на фрезата VIKING VH 440 с плуга ABU 440, който се прикача към теглича на машината. За целта на мястото на фрезерите се закрепват специални стоманени колела (ARO 500) с диаметър 34 cm, които движат машината. Фрезата може да намери приложение и при поддържането на по-големи тревни площи, като на мястото на фрезерите се поставят ротационни гребла. При въртенето си те „прочесват“ тревата и така отстраняват сплъстените изсъхнали стъбла и листа, които образуват нещо като „филц“. Тази операция се прави веднъж в годината – напролет.
Накрая едва ли бихме изненадали някого с констатацията, че за да се убеди човек в качествата на дадена машина или инструмент, трябва да ги опознае лично, като поне малко поработи, и то при екстремно натоварване. Затова може със сигурност да твърдим, че при работа в по-леки песъчливи и средно плътни почви, при това вече претърпели дълбочинна оран, тази мотофреза би била в стихията си. И още нещо – желателно е почвата да се обработва, докато е още леко влажна, но не и мокра. Препоръчва се също така теренът да бъде фрезован двукратно при кръстосано разположение на ивиците.
Ако някой възрази, че работата с мотофрезата ще го лиши от физическото раздвижване, неизбежно свързано с копането на ръка, ще го успокоим, че воденето на машината, нейното удържане и периодичното ù частично изтегляне назад също осигуряват натоварване, от което за минути дрехата става мокра от пот. Съществената разлика е, че с машината при същото натоварване ще бъде свършена неизмеримо повече работа с качество на раздробяване на почвата, което мотиката не може да постигне.
В заключение може само да потвърдим, че малката на тегло и размери фреза VH 440 се изяви като свиреп и непобедим северен викинг и затова я нарекохме „малката голяма мотофреза VIKING“.