Разглобяемо сглобяване на мебели

Масово използваният, особено в домашната работилница метод за сглобяване на детайлите на корпусни мебели е с дървени дибли (цилиндрични или плоски) и лепило. Това е най-лесният за изпълнение и най-евтин начин, който обаче има един съществен недостатък – сглобките са неразглобяеми. В редица случаи това е нежелателно, например когато се сглобява голяма библиотека в тясно помещение. Изпълнена с лепени сглобки, тя завинаги ще си остане „зазидана” на мястото си и за да се премести в друго помещение, поне част от нея неминуемо ще се повреди. Или пък представете си как се пренася подобен шкаф-стена по тесните стръмни стълбища до осемнайстия етаж на някоя панелка. Понеже конфекционните мебели по правило се правят с разглобяеми сглобки, в съзнанието на хората се е формирало мнението, че това е технология, запазена само за фабричното производство. В действителност това съвсем не е така, стига да се познават елементите за основните разглобяеми сглобки. За някои от тях е желателно да се използва специален шаблон за пробиване на отворите.
Съвременните сглобки осигуряват достатъчно здраво свързване на детайлите и повечето от тях се забелязват малко – монтират се откъм вътрешната страна на мебелите, без да ги загрозяват. Такива сглобки най-често се използват при т.нар. корпусни мебели, сглобени от изрязани от мебелни плочи детайли – страници, горно и долно дъно, междинни разделители, рафтове, гръб и др. Сглобките се използват за съединения между страниците и двете дъна, между страниците и неподвижни рафтове, между междинния разделител и двете дъна и т.н.
Съществуват няколко основни вида разглобяеми сглобки, като всяка има и немалко разновидности, които се различават по форма, големина и материал. Повечето от сглобките са предвидени за сглобяване на детайли с дебелина 16–19 mm, но има и пригодени за детайли с по-голяма дебелина. Показаните тук сглобки са на немската фирма Hettich и в България се внасят от фирма КИРОВ. Тук ще разгледаме три от най-често използваните метални сглобки.

Трапецовидна сглобка TZ 4TD
Това е масивна, открита сглобка, предназначена предимно за съединяване на елементите на шкафове от масивна дървесина. Тя се състои от две метални части, които се монтират към скрепяваните елементи с по два винта за дърво. Сглобката е здрава и устойчива на натоварване, като същевременно позволява странично преместване на детайлите един спрямо друг до 4 mm. Това е необходимо при мебелите от масивна дървесина, която се удължава или свива в зависимост от влажността. Към достойнствата на тази сглобка може да се добави и лесното й монтиране, за което не е необходимо предварително прецизно пробиване на отвори, нито специален шаблон. Двете части на сглобката се свързват здраво помежду си с винт с едра резба, който се завива в шлиц с продълговата форма. На това се дължи споменатият вече толеранс на странично приплъзване. Благодарение на специалната конструкция на сглобките монтажът на елементите значително се улеснява. Покриващата част има специален зъб, който се захваща в съответния изрез на долната (скритата) част на сглобката. Това позволява детайлите да се монтират и точно напасват и от сам човек, преди още винтовете да бъдат завити и сглобката притегната. Закрепващите винтове (профил на главата PZ 2) са под ъгъл 10°, което улеснява завиването, защото остава достатъчно място за отвертката.

Ексцентрикова сглобка Rastex 12
Този вид сглобки са едно голямо семейство от различни разновидности, които използват един и същ принцип. Сглобката се състои от две части. Едната представлява цилиндрично тяло с конична вътрешна повърхност и шлиц, през който минава главата на щифта – вторият елемент на сглобката. Щифтът се монтира в единия от двата сглобявани под прав ъгъл детайли, а цилиндричното тяло – във втория. Сглобяването става, като главата на щифта се придърпва силно чрез завъртане на цилиндричното тяло. По същия начин, чрез завъртане в обратна посока, съединението се разхлабва, докато главата на щифта се освободи напълно и двата детайла може да се отделят един от друг.
Тук сме показали две типични конструкции на ексцентрикови сглобки. Моделът Rastex 12 може да се използва при плочи с дебелина от 12 mm нагоре, а моделът Rastex 15 е пригоден за съединяване на детайли с дебелина 15, 16, 19, 22 и 29 mm. Цифрата в наименованието обозначава диаметъра на цилиндричното тяло, а за всяка от посочените дебелини се подбира подходящият по височина на тялото модел. От това зависи и дълбочината на отвора за тялото. При дебелина на плочата 15 mm дълбочината на отвора е 12,2 mm. Съответно при останалите дебелини дълбочините са 12,7; 14,2; 15,7; 19,2 mm. Променя се и разстоянието между осовата линия на напречния отвор, през който преминава щифтът, и повърхността на плочата. Разстоянието между центъра на отвора за цилиндричното тяло и канта на детайла зависи от дължината на щифта и за този вид сглобки на Hettich то е 24 или 34 mm.
Разнообразието от щифтове за ексцентрични сглобки е доста голямо, като най-същественото отличие е начинът на монтирането им към детайла. По принцип те се монтират перпендикулярно на повърхността на детайла, като местоположението на отворите зависи от това, каква е сглобката – крайна при съединяване на страница с пода, например, или междинна, когато към страницата на шкафа се съединява рафт. Повечето шифтове имат в единия си край едра резба (Ø5 и дължина 9,5-12 mm), чрез която се завиват в плочата. При щифтовете Rapid върху края с резбата е завита фабрично пластмасова муфа (дюбел) с диаметър 8 mm и специално оребряване, което гарантира сигурното задържане в отвора. Това решение допринася за ускоряване и улесняване на монтажа, който се извършва чрез набиване, а не с въртене. Пластмасовият дюбел е така направен, че при завъртане на ексцентриковия цилиндър и притягане на сглобката щифтът придърпва и едновременно силно раздува дюбела. С това задържането му към стените на отвора става още по-здраво и стабилно. Дюбелът има специално оформен ограничителен пръстен, който определя дълбочината на потъване в отвора, без да е необходимо за това да се полага особено старание. Самият дюбел с щифта се монтира без какъвто и да било инструмент – просто се напъхва в отвора с ръка. Това е голямо улеснение, когато става дума не за три-четири, а за монтиране на няколко десетки щифта.
Последната новост при ексцентриковите сглобки е щифтът Twister на Hettich, който бе отличен през миналата година с награда на индустриалния форум за дизайн в Хановер. Най-характерното при тези щифтове е пластмасовата втулка, която може свободно да се върти. Това позволява щифтът се държи стабилно с ръка, докато се завива в плочата. Предлагат се три щифта, които се различават по дължината си и съответно по цвета на пластмасовата втулка. Най-къс е щифтът със зелена втулка (20 mm), щифтът със синя втулка е дълъг 24,5 mm, а дължината на черния е 30 mm. Тук става дума за дължината на частта от щифта, която остава да стърчи след завиването му в плочата. Върхът на резбата е така оформен, че лесно да „захапва” и да се завива в отвора. Профилът и осигурява оптимално задържане в плочи от ПДЧ, което прави сглобката възможно най-стабилна.

Ексцентрикови сглобки VB 18/20 и VB 19/21
Ексцентриковите сглобки VB 18/20 и VB 19/21 са предназначени за съединения между детайли с дебелина 15–20 mm. В сравнение с предния вид те са предназначени за по-силно натоварени съединения – дъна, тавани и рафтове към страниците на шкафа. Най-характерното при нея е, че притягащият сглобката цилиндър се намира в специално метално или пластмасово тяло. То от своя страна има значително по-голяма допирна площ със стените на отвора в плочата, в която е вкопано, и поради това повърхностното налягане върху тях е по-малко. Това позволява и по-голямо натоварване. Друга характерна особеност при тази сглобка е улесненият монтаж на детайлите. Вместо челно сглобяване, за да влезнат дългите щифтове в съответните отвори, тук рафтът, примерно, се плъзга по страницата, докато стърчащата само 5 mm глава на щифта влезе в процепа на металния цилиндър на сглобката. Това е много голямо удобство, когато се монтират дъното и неподвижно закрепените рафтове при вече свързан таван към страниците. При тази сглобка отпада и вероятността да се изкърти някой от каналите за дългите щифтове, характерни за сглобката Rastex при невнимателен монтаж.
На схемите е показан начинът за монтиране на сглобките VB 18/20 и VB 19/21. За всяка от тях се пробиват по два отвора – единият с диаметър 30 mm на разстояние 15 mm от канта на детайла и втори с диаметър 10 mm. Разстоянието между центровете на двата отвора е 32 mm.
Илюстрирано е и пробиването на отворите за тези сглобки с помощта на специалния и не скъп шаблон Exacta.