
Издание 1989 г., тираж 80050.
Из архива на вестник „Направи сам“. Публикуваме статията във варианта й, поместен в сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“, том II, издание 1989 г.
Славчо Иванов, Борис Ачков, Кънчо Кожухаров
На пръв поглед задачата изглежда неразрешима: хем през нощта да има две нормални легла за деца или юноши (някои гости също могат да пренощуват на тях), хем през деня, когато стаята е нужна за други цели, леглата да не заемат повече място, отколкото се полага на едното от тях. Двуетажните кревати не дават отговор на задачата, защото вторият им етаж продължава да стърчи ненужно и през деня.
Тайната на тези две легла е, че като се поставят едно върху друго (няма значение кое е отгоре), се получава едно легло с нормална височина от пода, 440 mm, на което човек може да полегне през деня.
Дългите 1 и късите 2 царги (фиг. 2) се отрязват от шпервани плочи или иглолистен материал с дебелина 20 mm. Тяхната широчина е 150 mm, а дължините им са показани на чертежа. На късите царги се пробиват по два отвора с диаметър 60 mm, които служат за по-удобно хващане при преместване на леглата. Царгите се свързват с дибли 8, като контактните повърхнини първо се намазват с лепило. Рамката се сглобява и се фиксира със стеги. След като се проверят двата диагонала – те трябва да са равни- четирите прави ъгли се укрепват отдолу със стоманени ъгли за прозорци 11 и винтове за дърво 12. Скарата, върху която ляга дюшекът, се изработва от иглолистен материал. Надлъжните летви 4 са със сечение 20 х 30 mm. Те се закрепват към дългите царги с винтове. Напречните летви 5 са със сечение 15 х 30 mm. Те лягат свободно в прорезите на надлъжните летви (фиг. 2, възел Б). Двете крайни летви 6 на скарата са със същото сечение както дългите – 20 х 30 mm.
Върху скарите на двете легла се поставя по един лист 7 от шперплат с дебелина 5 mm или твърда ПДВ (плоча от дървесни влакна) с размери 1850 х 750 mm. Дюшекът 9 се изработва от дунапрен и се облича с калъф 10 от лицев мебелен плат. Както при всички мебелни работи и тук трябва да се обърне голямо внимание на повърхностната обработка. Добре е за краката да се потърсят месингови винтове с полуобли глави. В краен случай може да се ползват и обикновени винтове със скрити глави, но трябва да се направи ферзенк на отворите за тях, за да потънат изцяло в дървесината. Всички видими повърхнини се шлифоват с шлифовъчен лист (особено местата на винтовите съединения), за да не се късат после чорапи и дрехи, байцват се по желание и се лакират с безцветен лак. Ако са използвани шпервани плочи, задължително е кантирането с фурнир.