Винтове и винтови сглобки

Из архива на сп. „Направи сам“, бр. 5-6/2002 г.

 

 

 

 

 

Винтовете за дърво и метал са най-често използваните крепежни елементи, независимо какво ще майсторите – дървени облицовки, корпусни мебели от плочи, мебели от масивна дървесина, или пък ще майсторите на двора. Винтовете за дърво задържат много по-здраво и сигурно в сравнение с пироните и освен това след време, ако се наложи, то може да бъде разглобено без повреда на детайлите. Освен това процесът на завиване на винта може точно да се контролира, за да не се повреди закрепваният детайл, докато при забиване на пирони силата на удара трудно може точно да се премери и по повърхността винаги остават повече или по-малко дълбоки следи от главата на чука.
Следователно изводът е: ограничете използването на обикновените пирони и направо ги забравете, когато майсторите мебели или работите по дограмата. Продължаващата майсторска практика за коване с пирони, включително и при направа на скелета на някои мебели, при монтиране на дограма или каси за врати, например, е проява на умствена ленност и класически мързел, защото наистина е по-лесно да замахнеш с чука, вместо да хванеш отвертката. Две мнения няма, че един пирон се забива по-лесно и бързо, отколкото да се завива винт. Това оправдание днес не е валидно, защото акумулаторните електрически отвертки станаха обичаен инструмент, да не говорим, че всяка бормашина с плавно електронно регулиране на оборотите, горе-долу, върши същата работа.
Освен това на пазара вече се предлага огромно разнообразие от най-различни винтове за дърво, които, за щастие, нямат нищо общо с местното производство (да се надяваме вече останало в миналото) – нито по твърдост и жилавост на стоманата, нито по дълбочината и профила на резбата, нито по остротата на върха и най-вече по станалия омразен на всеки майстор шлиц в главата на винта, който най-много да издържи неговото завиване, но рядко позволява отвиване, защото вече не е в състояние да задържи върха на отвертката. Затова когато купувате примерно нова врата и видите, че бравата е монтирана с нашенски винтове, веднага ги отвийте и подменете с качествени. След време, когато се наложи ремонт и изваждане на бравата, с благодарност ще се сетите за стореното навреме.
Голямото разнообразие на винтове едва ли е приумица на производителите, за да се отличава продукцията им от винтовете на конкурента, а всеки вид си има своето специфично приложение.
Освен по диаметъра и дължината си винтовете за дърво се различават още по формата на главата и съответно са предназначени за открито или скрито монтиране, по дължината на нарязаната част, дълбочината и стъпката на резбата, по наличието и вида на антикорозионното покритие и по формата на шлица, чрез който винтът се завива и развива.
Желателно е да не се използват винтове, които не са защитени срещу корозия, а когато съединението се намира на открито или във влажна среда, това е задължително изискване. Под въздействие на влагата, макар и след по-продължително време, винтът без антикорозионно покритие ръждясва, дървесината около главата се оцветява, а ръждясалият винт се отвива трудно. Винтовете се защитават чрез фосфатиране, поцинковане, никелиране и хромиране, а за специални цели се използват и винтове от неръждаема стомана или месинг. Има и никелирани (хромирани) месингови винтове.
Според формата на главата винтовете биват: за скрито монтиране, с плоска глава, с полукръгла или лещовидна глава. Дългите и с голям диаметър винтове, които се използват при покривни конструкции, при монтиране на греди и бичмета за перголи и беседки, например, най-често имат шестостенни глави, подобно на болтовете за метал, и съответно се завиват и отвиват с гаечен ключ.
Винтовете с прав шлиц се употребяват все по-рядко, защото тази форма на шлица е най-неблагоприятна по отношение на задържането на върха на отвертката и въртящият момент, който се предава на винта, е най-малък.
Най-често използваната форма на шлица е кръстообразната, като се различават два вида: по-старата, означена като Philips, и по-съвременната – Pozidriv. Важно е да се знае какъв е видът на шлица, защото от това зависи изборът на накрайника (бита) на отвертката при неговото завиване. При използване на неподходящ за дадения винт накрайник е много вероятно, щом натоварването се увеличи, накрайникът да превърти, което води до износване на ръбовете на шлица и винтът става негоден. А изваждането на завит докрай винт с повреден шлиц неминуемо е свързано с изкъртване на дървесината около главата му. Двата вида кръстообразни шлицове лесно се разпознават, както това се вижда и от илюстрациите, а освен това на кутийката задължително има обозначение Philips или Pozidriv, а върху самите битове означенията съответно са PH или PZ. Освен това битовете се различават и по големината си (обозначена с номера от 1 до 4) и подходящият бит се избира както по вида, така и по големината си, за да пасва на главата на винта. За винтовете Pozidriv е достатъчно да се знае, че позволяват прилагане на по-голям въртящ момент по време на завиването им, защото осевата сила, която се стреми да изхвърли върха на отвертката (бита) от отвора на шлица, е по-малка, отколкото при винтовете Philips. По същата причина и вероятността от повреждане на повърхността на закрепвания детайл поради отплесване на върха на отвертката е доста по-малка.
Още по-сигурни срещу превъртане на отвертката са винтовете, в чиито глави са оформени гнезда с вътрешен шестограм или с по-модерната и по-съвършена форма Torx. Тези винтове и битовете са с шест големини, обозначени с номера от 1 до 6. По същия начин са обозначени и битовете за завиване на тези винтове.
В зависимост от вида на резбата специално се откроява семейството винтове SPAX, за които и друг път сме писали. Те имат по-дълбока от обикновените винтове резба с вълнообразна повърхност и остър назъбен ръб на резбата, съответно на това тялото (сърцевината) на винта има по-малък диаметър, а върхът му е силно заострен. Има винтове SPAX с нанесено върху тях покритие, което намалява триенето при завиване. Те са специално предназначени за съединяване на детайли от плочи от дървесни частици или дървесни влакна, но вършат отлична работа и при детайли от масивна дървесина. В сравнение с обикновените, винтовете SPAX имат значително по-добро сцепление и задържане в дървесината, което се дължи на специалния профил на резбата, която освен това покрива цялата дължина на винта. Комбинацията между вълнообразния профил на резбата и специалната жилава стомана, от която е изработен винтът, позволява възникване на еластични сили на натиск между винта и дървесината, които допълнително усилват сцеплението помежду им. Винтовете SPAX се произвеждат с различни по форма шлицове – най-често Pozidriv или Torx.
Наименованието SPAX е запазена марка на първия производител на тези винтове „Altenloh, Brink & Co.”, но вече е придобило широка гражданственост и така се обозначават винтовете от този вид и на други производители.
Тези станали универсални винтове за дърво са изключително удобни за завиване с електрическа отвертка, защото в повечето случаи не е необходимо предварително пробиване на отвор за завиване на винта. При завиване в твърди плочи от ПДЧ обаче, това е добре да се направи.
Има и винтове с допълнителна, втора резба, която е по-плитка от основната и спомага за по-доброто задържане на винта.
Покрай масовата употреба в строителната практика на различните сглобяеми леки конструкции, изградени от метални профили и облицовка от плочи гипсокартон, гипсофазер или плочи от дървесни частици, все повече се използват специалните самонарязващи винтове, които не се нуждаят от предварително пробиване на отвор за тях, а острието им е пригодено за пробиване на ламаринения профил. Върху коничната част на главата има специални остри ребра, които едновременно със завиването на винта издълбават и ферзенка за скриване на главата под повърхността на плочата.
Произвеждат се и винтове, чиито върхове са оформени като свредло за пробиване на метали и те, без предварителен отвор, сами пробиват стоманени ъглови профили с дебелина 2-3 mm и съответно правят резба за отвора. Всички тези витове са замислени за работа с акумулаторни отвертки, при което работата е много бърза и ефективна.
Формата на главата се подбира най-вече според конкретното приложение. При винтовете със скрита глава\ тя потъва в предварително направен (или издълбан от самата нея) ферзенк на няколко милиметра под повърхността на закрепвания детайл, след което лесно може да бъде прикрита чрез китване, шлифоване и боядисване. Има и винтове, които се продават в комплект със специални декоративни капачки, които покриват и по този начин прикриват главата. Главите с полуобла форма пък са специално предвидени да изпъкват над повърхността, което в някои случаи е търсен декоративен ефект.
Стандартните винтове за дърво, които намират най-широко приложение, имат диаметър между 1,6 и 8 mm и дължини между 8 и 80 mm. Както стана вече дума, за по-отговорни сглобки се използват винтове с шестостенна глава, които имат диаметър до около 20 mm и дължина до 200 mm. Повечето винтове освен резба имат и гладка част (стебло) на дължина около 1/3 от цялата дължина на винта. Целта е стеблото на винта да се върти свободно в отвора на детайла, през който се завива, а частта с резбата се завива и задържа в другия детайл.
Винтовете се обозначават с две цифри (например 3,5 х 20), от които първата показва диаметъра, а втората неговата дължина.
За успешното и здраво съединение голямо влияние оказва правилно пробитият отвор, в който се завива винтът. Повечето от модерните винтове са самонарязващи се, т.е. те се завиват направо в дървесината, при което сами я пробиват и нарязват в отвора подобие на резба. Този подход „работи” безпроблемно при мека дървесина, при плочи от гипсокартон, а често и при плочи от ПДЧ. Когато винтът се завива в твърда дървесина обаче, има опасност от нейното разпукване или даже от скъсване на винта поради голямото съпротивление при неговото завиване. В такива случаи, даже и при работа със самонарязващи винтове, се препоръчва предварително пробиване на отвор. Същото важи, когато винтът се завива близо до края на детайла и има опасност от неговото разцепване, както и когато се завива челно в сравнително тънка дъска или летва.
Завиването става доста по-лесно, ако предварително резбата им се смаже с парафин или сапун. Не бива да се използва машинно масло, защото върху дървената повърхност ще останат неизличими петна.
При монтиране на по-дебел детайл към друг най-често се използват винтове, които имат гладка част (стебло) между резбата и главата. Винтът се подбира така, че дължината на гладката част да бъде еднаква или малко по-дълга от дебелината на закрепвания детайл. Така се постига максимална сила на притискане на детайлите един към друг в резултат на завиването на винта. Когато за същата цел се използва винт с резба по цялата му дължина, в закрепвания детайл предварително се пробива отвор, така че резбата да „захапе” само във втория детайл.
Диаметърът на отвора за завиване на винт се подбира с големина, равна или малко по-голяма от диаметъра в основата на резбата, и дълбочина около 2/3 от дължината на винта. При мека дървесина отворът се пробива по-плитък.
Когато след неколкократно завиване и отвиване винтът започне да задържа хлабаво, съединението може да се уплътни, като в отвора се накапе малко поливинилацетатно лепило за дърво. То предизвиква леко набъбване на дървесината и втвърдява повърхността на отвора около винта.
Накрая ще споменем, че повечето винтове за дърво са подходящи и за завиване в пластмасови дюбели.
Като разновидност на винтовете за дърво ще споменем и различните видове куки и халки, както и дръжки за мебели, които се закрепват посредством оформена като винт заострена част.
НС