Лилиум (крем)

Лилиумът (Lilium) е познат на човечеството още от преди новата ера. Най-старите рисунки, върху които е изобразен са на около 3500 години и са открити върху асирийски и древноегипетски паметници.

Латинското наименование Lirium (по-късно е преобразувано в Lilium) е произлязло от гръцкото leirion, което означава бял. За пръв път това име е получил Lilium candidum.

До 19. век лилиумите са били внасяни в Европа от Далечния Изток, Китай и Япония. Тъй като диворастящите видове не са удовлетворили специалистите, в края на 19. и началото на 20. век е започнала усилена работа по хибридизация на растението за създаване на нови, по-големи и с разнообразни цветове видове. Днес са известни повече от 2000 хибрида с нови, декоративни качества, по-устойчиви към болестите и вредителите, по-издръжливи на неблагоприятни климатични условия и притежаващи по-висока интензивност на размножаване.

Лилиумите с право се смятат за едни от най-красивите цветя. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Някои видове цъфтят 4 седмици, а ако сте подбрали и ранни, и късни сортове, може да се възхищавате на тяхната красота от началото на юни до средата на септември.

Доколкото може да се говори общо за една толкова голяма и разнообразна група растения, лилиумите виреят най-добре на слънчево място, в почва с добри дренажни свойства, обогатена с органичен материал. Дълбочината на засаждане зависи от начина, по който се вкоренява даденият сорт. При лилиумите с вкореняващо се стъбло се появяват корени както при основата, така и точно над луковицата, което е причина тези растения да се засаждат по-дълбоко – на 15-20 cm дълбочина. Другите са базално вкореняващи се и се засаждат наесен на дълбочина 5 cm. По принцип луковиците на всички видове са доста капризни – ако почвата не е с добър дренаж, те бързо загниват, при засаждане не трябва да засъхват, а месестите луковици се засаждат веднага след закупуването им.

При засаждане дъното на дупката се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор. Особено важно е корените да не се оставят да изсъхват. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се покрива с добре угнил компост или тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Мъртвите цветове трябва да се отстраняват редовно,  а в края на сезона стъблата се подрязват до равнището на почвата. През зимата се слага пресен мулч (вижте стр. 58) от торф или листовка.

Размножаването на растенията може да стане по два начина: веднага след разделянето им туфите да се пресадят или чрез отделянето на сочни люспи от луковицата, които се запечатват в торба с влажен торф, за да пуснат коренчета и се засаждат в саксии, запълнени с компост.

Най-общо лилиумите могат да се разделят по външния си вид на три групи:

♦ Лилиуми с форма на турски фес – с извити назад венчелистчета и обикновено малки цветове.

♦ Тръбести лилиуми – венчелистчетата са събрани заедно по част от дължината на цветето и образуват базална тръбица.

♦ Куповидни лилиуми – с широко отворени, големи цветове, които образуват купа.

По-разпространените видове лилиуми са:

1. auratum – родината ù е Япония. Засажда се през 30 cm, като се вкоренява стъблото, достигащо височина от 80 до 180 cm. Цветовете са куповидни, бели с жълта ивица по средата, осеяни с червеникавокафяви петънца. Познати, но рядко срещани са и хибриди, оцветени в розово. Цъфтят през август-септември.
2. bulbiferum – засажда се през 23 cm, като се вкоренява стъблото. На височина достига от 60 до 120 cm, с тръбести цветове с дължина до 7,5 cm, оцветени в оранжево с пурпурни петънца. Цъфтят през юни-юли.
3. canadense – на височина достига до 180 cm, с жълти, тръбести цветове с дължина 5 cm. Засажда се базално през 30 cm и цъфти през септември.
4. candidum – родината ґ е южното Средиземноморие до Югозападна Азия. На височина достига до 150 cm. Съцветията са образувани от 6 до 20 бели тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Засаждат се базално през 23 cm и цъфтят през май-юли. След прецъфтяването имат малък период на почивка, през който листата отчасти засъхват, но през есента покарват нови. Много рядко образуват семена, поради което се размножават по вегетативен път – чрез разделяне на образувалите се млади луковици след цъфтежа и преди образуването на нови листа.
5. henryi – засажда се през 45 cm, като се вкоренява стъблото. На височина достига до 240 cm. Цветовете са с дължина 7,5 cm и венчелистчетата са обърнати нагоре. На цвят са жълти с тъмночервени петънца. Цъфтят през август-септември.
6. longiflorum – произхождат от Япония и Китай. На височина достигат до 1,20 m и са с бели тръбести цветове с големина от 12 до 15 cm. Засаждат се през 23 cm, като се вкоренява стъблото. Това е един от най-предпочитаните видове за рязан цвят. Цъфти през юли-август.
7. martagon – растението е с височина 80-150 cm, сади се през 30 cm и се вкоренява базално. Цветовете са с дължина 8-16 cm, с пурпурен цвят, обсипан с тъмночервени петънца, а венчелистчетата са извити нагоре. Луковицата е яйцевидна, леко скосена, с големина 4-7 cm в диаметър. Типичното за L. martagon е, че тя е изключително непретенциозна, вирее на всякакви почви, на различни надморски височини и при всякакви условия. Миризмата ґ е неприятна, цъфти през юни-юли.
8. pumilum – на височина достига до 60 cm, сади се през 15 cm и се вкоренява стъблото. Цветовете са червени с дължина до 5,5 cm и с обърнати нагоре венчелистчета. Цъфти през юни. Характерното за този вид е, че расте на сухи, открити каменисти склонове на глинести или песъчливи почви.
9. regale – един от най-широко разпространените видове, за което са допринесли не само ценните и качества, но и лесното ґ размножаване чрез луковици и семена. На височина достига до 180 cm, сади се през 45 cm и се вкоренява стъблото. Цветовете са бели, тръбести, с жълти гърла и силен аромат. Цъфтят през юни-юли. Размножава се чрез семе, чрез луковици, които се образуват по стъблото непосредствено над луковицата, или чрез луковици, които се образуват около майчината луковица.
10. tigrinum – това е т.нар. тигрова лилия. Достига до 120 cm височина, със сравнително големи цветове с диаметър 10 cm, събрани на много гроздовидни оранжеви съцветия, гъсто обсипани с кафяви петънца. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки черновиолетови луковички, чрез които растението може да се размножава, като през есента се засаждат нагъсто в открити лехи. Цъфти през юни-юли.

 

Макар и трудно, по някои общи показатели хибридите също могат да се обобщят в няколко групи:

♦ Азиатски хибриди – садят се през 45 cm, цветовете им са с диаметър 10-13 cm с формата на турски фес, тръбести или куповидни. Цъфтят през юни-юли и на височина са между 60 и 150 cm. Цветовете на повечето са хоризонтални или изправени. Към тази група спадат: Brandywine, Cinnabar, Citronella, Connecticut Yankee, Destiny, Enchantment, Harmony, Paprika, Sterling star и др.

♦ Американски хибриди – садят се през 45 cm, цветовете им са с диаметър 10-13 cm с формата на турски фес, тръбести или куповидни. Цъфтят през юли и на височина са между 120 и 210 cm. Цветовете са разположени в пирамидални съцветия. Тези хибриди са създадени от американски видове (L. pardalinum). По-често срещани са: Bellingam, които виреят в почва без варовик и на шарена сянка; Cherrywood, и Shuksan – най-популярният хибрид от тази група.

♦ Хибриди Candidum – садят се през 30 cm, цветовете им са с диаметър 10-13 cm, тръбести със силно извити нагоре венчелистчета. Цъфтят през юни-юли и на височина са между 120 и 180 cm. В тази група попада и най-старият и един от най-ароматните хибриди L. Testaceum. Цветовете са с много силно извити нагоре венчелистчета и са разположени около 10 на цветоносното стъбло. Прашниците са силно изнесени навън и са яркочервени. Цветовете са в различни нюанси на жълтото – от кремаво до тъмнобананово. Засажда се базално през есента. Други, по-разпространени хибриди от тази група са: Artemis, Appolo, Ares, Prelude и др.

♦ Ориенталски хибриди – садят се през 30-45 cm, цветовете им са с диаметър до 30 cm с куповидна форма. Цъфтят през август-септември и на височина са между 60 и 240 cm. Това е групата на най-красивите и най-едрите цветове. Но тъй като в природата винаги трябва да има равновесие, те се отглеждат и най-трудно. Изискват кисела или богата почва с добри дренажни свойства, слънчево място и завет. По-известни са: Bonfire, Crimson Beauty, Imperial Silver, Stargazer, Pink Glory и др.

♦ Хибриди Martagon – садят се през 30 cm, цветовете им са с диаметър 5-8 cm с формата на турски фес. Цъфтят през юни-юли и на височина са между 120 и 180 cm. Общо взето, това е най-малобройната група. Типичното за лилиумите, които попадат в нея, са цветовете – около 25 цвята, разположени на цветоносното стъбло. Виреят най-добре в алкална почва и на сенчести места. Произлизат от L. martagon и L. hansonii. Видовете в тази група са: Jaques S. Dijt, Mrs. R. O. Backhouse, Marhan, L. Dalhansonii, Paisley и др.

♦ Тръбести хибриди – садят се през 45 cm, цветовете им са с дължина до 20 cm с тръбеста или куповидна форма. Цъфтят през юли-август и на височина са между 120 и 180 cm. Към тези хибриди се отнасят групите Aurelian и Olympic. По-известните видове са: African Queen, Black Dragon, Green Dragon, Golden Splendour, Heart’s Desire, Golden Showers, Sunbrust, Thunderbolt и др.