Ceresit WINTeQ – система за изолация и уплътняване на дограма

Понятия като топлоизолация и топлоизолационни материали, коефициенти на топлопроводност и топлопреминаване, нискоенергийни и пасивни къщи вече трайно навлязоха в речника на повечето хора, а в съзнанието ни трайно се настани разбирането за необходимост от икономия на скъпата и прескъпа топлинна енергия. Това не стана с инициативи на обществени организации и спуснати отгоре указания, а по естествените и неумолими закони на икономиката, които разголиха жестоката истина, че огромният сграден фонд в страната ни е безгрижно построен без каквато и да било или с почти никаква топлоизолация. Затова вниманието се насочи към топлоизолиране на фасади и покриви, към подмяна на старата дограма с модерна и енергоспестяваща.
Архитектите често наричат прозорците „очите на сградата“, ала те са и най-големите източници на топлинни загуби. За разлика от стените и покрива, които може да бъдат облечени с топлоизолация така, че къщата, наречена „пасивна“, с дебелина на топлоизолацията на външните стени поне 34 cm и на покрива – поне 40 cm, изобщо да не се нуждае от допълнителни източници на топлина, възможностите за намаляване на топлинните загуби през прозорците са доста ограничени. Най-осезаем е ефектът от замяна на обикновения с две стъкла стъклопакет с трислоен, и в по-малка степен запълването му с инертен газ вместо с въздух, използване на специално прозрачно покритие (к-стъкла), което отразява дълговълновото инфрачервено лъчение и т.н. Тъй като без естествено осветление сградата не може, в зависимост от частта, която прозорците заемат от фасадата, топлинните загуби през тях се движат в твърде широк диапазон – от 36% при силно остъклена едноетажна вилна постройка, до около 22% при едно-, двуетажна къща с оптимизирано по площ остъкляване. При многоетажните постройки този процент значително нараства поради увеличаване на остъклената част за сметка на стените и намаляване на дела на загубите пред покрива и основите.
И докато вниманието основно е насочено към вида на топлоизолационния материал и неговата дебелина при стените, дали дограмата да бъде дървена или пластмасова, както и към други сравнително по-маловажни детайли, дори и специалистите пропускат нещо много съществено – топлинните загуби вследствие на инфилтрация на въздух или за по-разбираемо причинените от проникване през прозорците и вратите на студен въздух в помещенията и изтичане навън на топъл въздух поради неплътности. При старата дограма този проблем е изключително сериозен, защото самите крила не уплътняват в касите. При новата дограма с фабрично поставено качествено уплътнение на крилата и на стъклопакета този проблем не съществува. Затова пък остава другият – недобре уплътнените фуги между рамката и ограждащата я строителна конструкция, къде поради липса или непознаване на подходящите за целта материали, къде поради неспазване на технологичните предписания, а най-често и на двете заедно. Факт е, че този проблем се подценява, включително и при монтирането на нова дограма. И най-старателният майстор най-често укрепва рамката с по няколко метални пластини (котви) към зида, запълва пространството около нея с монтажна пяна и си заминава с усещане за добре свършена работа, като оставя на по-ниско квалифициран специалист да измаже и оформи разкъртената около отвора стена.
Вината обаче не бива да се хвърля изцяло върху майсторското съсловие, защото тази е наложилата се досега технология за монтиране на дограмата, а и комплексни решения за сигурно уплътняване досега никой у нас не предлагаше. Решението на проблема не е толкова просто, особено в дългосрочен план, защото граничната зона между рамката и строителната конструкция, включително и когато върху фасадата има поставена топлоизолация, винаги е критична и ако не са взети специални мерки, с времето между тях неминуемо се отваря и постепенно разширява фуга. Причина за това са нееднаквите коефициенти на линейно разширение на различните материали. През образувалите се пукнатини, освен че се увеличават топлинните разходи поради инфилтрация на въздуха, но в топлоизолацията започва да прониква влага, която постепенно я компрометира, т.е. топлинните загуби допълнително нарастват поради овлажняване на изолационния материал.
Липсата или недостатъчната топлоизолация между рамката на прозореца и околния зид при липса на обща външна топлоизолация създава още един проблем – силното охлаждане на стените около прозореца. Това води до допълнително понижаване на повърхностната температура и щом тя достигне точката на оросяване (12 оС при относителна влажност на въздуха в помещението 60% и температура 20 оС), водните пари във въздуха започват да се втечняват и кондензират върху тези участъци от стената, като ги овлажняват. Това крайно неприятно явление скоро става лесно различимо по появата на влажни петна, които след време започват все повече да потъмняват поради обилното развитие на микроводорасли и плесени, появява се и миризма на мухъл.
С това обаче бедите, породени от недоброто уплътняване на фугите между рамките на прозорците/вратите и околните стени, не свършват. Поради по-високата температура на въздуха в помещенията, парциалното налягане на съдържащите се в него водни пари е по-високо, отколкото отвън. Поради това те се стремят да излязат, като преминават през ограждащата конструкция. Не случайно, когато се говори за качеството на боите за боядисване на стени и тапетите, на различните топлоизолационни материали и външни мазилки винаги фигурира показателят паропропускливост, защото те трябва да бъдат в състояние да пропускат водните пари, а не да ги задържат в строителната конструкция. При наличие на неплътности около рамките на дограмата водните пари, заедно с въздуха, намират най-лесния път за излизане навън, повече или по-малко безпрепятствено преминават през тях и в зависимост от това дали сградата има външна топлоизолация, или не, кондензират, а може и да замръзнат във вътрешността на стените или изолацията, където причиняват и механично разрушаване.
Казаното дотук обяснява защо цялостното решение, гарантиращо сигурно уплътняване на рамките на дограмата, разработено от немския концерн Henkel и предлагано под наименованието WINTeQ, получи висока оценка и бе отличено миналата година с приза Energiе Genie 2007 на Министерството на околната среда и водите на Горна Австрия за най-високи иновации в областта на икономията на енергия. Това стана възможно, след като системата WINTeQ получи „висша благословия“ за отлично издържани тестове на авторитетния независим Институт за технологии при производството на прозорци (Institute of Window Technology) в Розенхайм, Германия. Тествани са поотделно и в комбинация елементите на системата при условия на изкуствено стареене на материалите, при ниски и високи температури. Отличните резултати са позволили за цялата система да се даде 10-годишна гаранция за дълготрайност, макар че за отделни материали, като монтажната пяна например, изследванията са доказали, че гаранцията може да се разпростре и далеч над 15 години.
Както често се случва, когато става дума за решения с такова значение, като икономията на топлинна енергия, често пъти практиката изпреварва лабораторните изследвания и налага един или друг продукт на пазара. В случая с WINTeQ това е точно така, като системата е била успешно въведена в САЩ още през 2006 година.
WINTeQ (Windows Technology Quality) представлява цялостна система от различни материали за уплътняване на фугите при монтиране на прозорци и врати, изработени от дърво, пластмаси или метални профили. Комбинирането на различни материали позволява оптимално решение на всеки от проблемите, свързани с уплътняването. Освен монтажна пяна с отлични топлоизолационни свойства и монтажно лепило, системата включва още пореста уплътнителна лента, както и специално разработени уплътняващи фолиа – с добра паропропускливост за изолиране откъм външната страна и паронепропускливи за изолиране откъм вътрешността на помещенията.
Тук трябва да подчертаем, че зад създаването на системата WINTeQ, която специалистите определят като революционна иновация, стои десетилетия опит, научни разработки и патенти на Henkel за създаване на ефективни материали за сигурно и дълготрайно уплътняване на елементите от строителната конструкция срещу преминаване на въздух и вода при всякакви атмосферни условия и влияния. Отделни материали, като самозалепващото паронепроницаемо фолио за уплътняване на прозоречни рамки, вече са получавали признанието за революционна иновация през последните години.
Комплексните проблеми най-често се решават чрез декомпозиране на отделни задачи и намиране на оптимално решение за всяка от тях. Така са постъпили и специалистите на Henkel. Всеки прозорец представлява преграда между вътрешността на дадено помещение, в което се поддържа оптимална от климатична гледна точка среда – температура и относителна влажност на въздуха, скорост на движение на въздуха и, да не пропуснем, повърхностна температура откъм вътрешната страна на външните стени, която не бива да бъде по-ниска от 2–3 оС спрямо температурата на въздуха в помещението. В противен случай в близост до стените се създава усещане за дискомфорт и то трябва да се компенсира чрез допълнително повишаване на общата температура на въздуха в помещението. Така например при температура на въздуха и стените 18 оС може да се каже, че долната граница на зоната на топлинен комфорт е достигната. Падне ли повърхностната температура на стените до 15 оС, това вече налага повишаване на температурата на въздуха в помещението на 22 оС, т.е. повишават се и разходите за отопление. За да няма разлика, по-голяма от 2–3 оС между тези две температури, външните стени трябва да бъдат топлоизолирани. Ще споменем само още, че при температура на въздуха в помещението 20 оС и относителна влажност 60% температурата на оросяване е 12 оС, а достигне ли повърхностната температура на стените тази стойност, върху тях влагата започва да кондензира във вид на водни капчици. От външната страна на прозорците е атмосферната среда с температури в широк диапазон, влажност, достигаща до 100%, директно обливане от дъждове, натоварване от вятъра, в някои случаи не е без значение и защитата срещу ултравиолетовото лъчение.
Различните условия определят и различни изисквания към качествата на уплътняващите материали. В България системата се предлага под наименованието Ceresit WINTeQ. Тя решава оптимално тази комплексна задача по следния начин.
От вътрешната, т.е. откъм топлата страна фугите между рамката на прозореца и отвора в строителната конструкция се уплътняват с фолио (ще го наречем за вътрешно приложение), което се характеризира с пълната си паронепропускливост, въздухо- и водонепроницаемост. То се предлага на ролки с широчина 90 mm и дължина 30 m. От едната му страна има самозалепваща ивица с широчина 20 mm, което в голяма степен улеснява неговото поставяне, включително при работа над главата, защото не изисква механично закрепване. Фолиото е изключително здраво и е почти невъзможно да бъде разкъсано, което позволява да поема безпроблемно малки движения на строителната конструкция. Повърхността на фолиото има добро сцепление с нанесени върху нея бои и мазилки, което силно улеснява довършителните работи около прозореца или вратата. Фолиото се залепва директно по продължение на рамката, независимо дали прозорецът е вече поставен или пък още не е монтиран. Предварителното облепване на рамката преди поставянето ù в отвора улеснява монтирането. Стърчащата ивица от фолиото се залепва към стените на отвора, които трябва да бъдат предварително гладко измазани. Залепването се извършва с лепилото Henkel Moment Super FIX PL50 или Moment Express Fix PL600. За осигуряване на достатъчна здравина широчината на ивицата на залепване трябва да бъде поне 30 mm, а дебелината на слоя лепило 1 mm. За сигурно прилепване ивицата се притиска с тесен гумен или пластмасов валяк. Времето, през което нанесеното лепило е годно за лепене, е 15 min, а максимална якост на залепване се достига след 48 часа.
Топлоизолацията на фугата между рамката и стените, и едновременно с това нейното механично укрепване, се извършва с еднокомпонентна полиуретанова пяна Makroflex 65 Pro или Makroflex PRO. Тя се доставя във флакони за шприцоване с пистолет. За отбелязване, е че втвърдената пяна е отличен топлоизолационен материал (λ= 0,030 W/mK) – по-добър от стиропора или каменната вата. Пяната образува коричка и престава да лепи 5–12 min след впръскването ù, втвърдява се за около 2–4 часа, а окончателно процесът на втвърдяване завършва за около 24 часа. Обемът на разширяване на пяната е под 70%.
От външната страна на прозореца рамката се уплътнява с фолио за външно приложение, което е бяло на цвят, за разлика от сиво оцветеното фолио за вътрешна употреба. Същинската разлика между двата вида фолиа е, че това е паропропускливо за водните пари, докато за водата, включително и при пряко попадение на водните капки, както и за вятъра, е напълно непропускливо. Целта е, от една страна, да предпазва напълно срещу проникване на влага и вятър, а от друга, да позволява безпрепятственото преминаване и изпаряване в околното пространство на попаднала в строителната конструкция около дограмата влага. Подобно на фолиото за вътрешно приложение и това има самозалепваща ивица от едната страна, може да се боядисва, добре захваща мазилка, много е здраво и трудно се прокъсва, способно е да поема малки термични движения. Към зида фолиото се залепва с лепилото Moment Super FIX PL50 или Moment Express Fix PL600.
В някои случаи се предпочита вместо с фолио за външна употреба, фугата между рамката и стените да се уплътни със специалната микропореста лента ecoMAX 300. Тя има същите защитни свойства, като не пропуска водата и въздуха, но същевременно има добра паропропускливост. Основното ù предимство е, че по-широк диапазон може да поема разликите в термичните движения на зидарията и рамката. Предлагат се три размера по дебелина на лентата, подходящи за уплътняване на фуги с широчини съответно 2–6 mm, 5–12 mm и 11–24 mm. Лентата може да се боядисва.
Показана примерна последователност при монтиране на прозоречна рамка и нейното уплътняване по системата Ceresit WINTeQ. Защитната ивица върху лепилния слой на фолиото за външна употреба постепенно се отделя и то се залепва по периферията на рамката (1). В някои случаи вместо него се препоръчва използване на уплътняващата лента ecoMAX 300 (2). Рамката се поставя в отвора (3), фиксира се с дървени клинове или за предпочитане със специални стеги и внимателно се нивелира. След това фугата около рамката и стените се запълва с еднокомпонентна полиуретанова пяна Makroflex 65 Pro или Makroflex PRO (4). Лепилото Moment Super FIX PL50/ Moment Express Fix PL600 се нанася върху стените покрай рамката на ивица с широчина около 30 mm (5). Отделя се защитната лента на фолиото за вътрешно приложение и то се залепва околовръст по периферията на рамката (6), притиска се с пръстите на ръката, за да прилегне добре и да се оформи ъгълът (7), след което се притиска и приглажда окончателно с тесен валяк (8). След като рамката бъде сигурно уплътнена от вътрешната и външната страна, изкъртените участъци от зидарията се попълват и измазват. Уплътняващото фолио много добре задържа мазилката и върху него се измазва безпроблемно.