Сухи подове Knauf

За запознатите със съвременните строителни технологии заглавието на статията звучи познато и разбираемо. Най-малкото автоматично се свързва с понятието „сухо строителство“. За неспециалистите ще се постараем да дадем малко повече предварителни пояснения. Понятието „сухо строителство“ трайно се утвърди в строителната практика като метод, който позволява бързо, лесно, качествено и най-вече „сухо“ изпълнение на редица строителни операции, предимно при оформлението на вътрешността на сградите. Това е предпочитаният метод за изграждане на различни преградни стени, за обшивка на подпокривното пространство в таванските помещения, за изграждане на вътрешни топлоизолационни конструкции, за затваряне на кухи пространства за тръбопроводи и други инсталации в бани и кухни, за окачени тавани и т.н. При неравни или криво иззидани стени вместо полагане на дебели пластове мазилка, предпочитаното решение е облицовка с плочи на гипсова основа. Такива плочи вече се използват и при направата на различни подови конструкции, което е огромно улеснение за строителите и още повече за обитателите, когато става дума за ремонт на съществуващи жилища. Сухото строителство се прилага масово при строителството на обществени сгради, където окачените тавани са едва ли не задължителен елемент, а леките преградни стени предлагат още едно предимство – позволяват лесен демонтаж и преконфигуриране на помещенията. Удобствата на сухото строителство го правят все по-предпочитана технология и при жилищното строителство, и особено при ремонта и преустройството на съществуващи стари сгради. Няма друга по-лесна за изпълнение и по-ефективна технология за ремонт на стари дъсчени подове или пък пригаждане на подпокривното пространство за обитаване.
И така, защо „сухо строителство“? Понятието отразява основната характеристика на технологията – при нея липсват каквито и да било мокри процеси (фугирането не се брои за мокър процес), защото не се използват строителни разтвори. Тук не е необходимо време за свързване на материалите, за тяхното изсъхване преди помещенията да станат годни за обитаване, в сградата не се внася влага, което е изключително важно при ремонтни дейности. Конструкциите на преградните стени са сглобяеми и освен това многократно по-леки от класическата зидария – нещо, което е изключително важно при по-стари сгради. Облицовъчните плочи имат напълно равна и гладка повърхност, поради което без допълнителни операции може да се боядисват, върху тях да се лепят тапети, да се поставя паркет, облицовки от керамични плочки и т.н.
Темата е изключително обширна, като в поредица от статии ще ви запознаем със системите и материалите на водещия в областта на сухото строителство световен производител Knauf. Всички те се предлагат и прилагат успешно у нас, а в добавка ще кажем, че „сухото строителство“ е замислено така, че всяка конструкция да може да бъде изпълнена от средно сръчен човек, без да се търси помощта на специализирана фирма. За тази цел обаче трябва да се познават технологичните и конструктивни предписания на Knauf и най-важното – да се работи само с предписаните от производителя материали. Те именно образуват „система“, защото всеки е така създаден, че да „работи“ оптимално с останалите.
Основният материал в сухото строителство са облицовъчните плочи на база гипс. Knauf предлага основно два вида такива плочи:
Гипсокартон – гипс, отлят при непрекъснат процес под формата на плочи, двустранно облепени със специален картон. Използват се и добавки, благодарение на които се получават плочи с висока плътност и добри технически и механични качества. Специални слепващи вещества правят сцеплението между картона и гипсовата сърцевина на плочата много здраво. От своя страна картонът изпълнява едновременно ролята на армиращ слой и на отлична основа за нанасяне на бои, залепване на тапети или керамични плочки. По тази причина, ако се налага шлифоване на повърхността, трябва да се работи много внимателно, за да не се повреди картоненото покритие. Характерен за плочите гипсокартон е заобленият им кант, което улеснява запълването на фугите. Обикновените плочи имат сини надписи, маркировка GKB и картонът им е оцветен в бежово.
Добре е да се знае също, че се произвеждат и специално импрегнирани влагоустойчиви, гипсокартонени плочи (маркировка GKI, зелен картон, сини надписи), подходящи за използване в помещения с повишена влажност, включително и в бани. За помещения с повишена пожароопасност, например при облицовка на подпокривното пространство в тавански помещения, се използват специални пожарозащитни плочи (маркировка GKF, бежов картон, червени надписи).
Има и импрегнирани пожароустойчиви (маркировка GKFI, зелен картон, червени надписи), които са комбинация от предните две разновидности. При високи изисквания за пожаробезопасност се използват специалните плочи Fireboard, при които вместо картон се използва стъклен воал.
Благодарение на своите свойства гипсокартонените плочи са предпочитаният материал за жилищни помещения – облицовка на стени, вътрешни топлоизолационни системи, преградни стени, окачени тавани, подпокривни обшивки.
Гипсфазер – този материал е много сходен с гипсокартона, като най-съществената разлика е, че освен гипс плочите съдържат до около 20% целулозни влакна, получени при преработка на отпадъчна хартия. Тези влакна изпълняват ролята на своеобразна армировка, която допълнително повишава устойчивостта на натиск и на огъване, а така също и якостта на плочите. Те имат напълно равна и гладка повърхност, краищата им не са заоблени, поради което се препоръчва преди монтиране ръбовете им да се скосят със специално ренде. Липсва и покритието от картон. Те имат почти същото приложение като плочите от гипсокартон, като се ползват с предимство в случаите, когато се изисква по-голяма механична устойчивост.

У нас Knauf предлага два вида плочи от гипсфазер:
Vidiwall – плочи за вътрешни облицовки, преградни стени и изграждане на подпокривното пространство.
Vidifloor – специални елементи за изграждане на подови конструкции, които ще разгледаме по-подборно в тази статия. Те все още не се прилагат у нас така широко, както в други държави, което според нас може да се обясни с недостатъчното им популяризиране. Предимствата на тази технология за бързо изграждане на подови конструкции са очевидни и това веднага би оценил всеки, комуто се е налагало да прави дебели циментови замазки, да не говорим пък за проблемите, които създава ремонта на стари дъсчени подове (дюшеме).
Елементите Vidifloor (F131) се състоят от две залепени една към друга плочи гипсфазер с дебелина 10 или 12,5 mm, съответно общата им дебелина е 20 или 25 mm. Двете плочи са разположени една спрямо друга така, че по краищата им да се образуват фалцове. Чрез тях съседните елементи се свързват здраво един към друг, като се получава плътно подово покритие без фуги. Размерите на елементите Vidifloor са 150х50 cm. Всеки от тях тежи съответно 18 или 22,5 kg в зависимост от дебелината. Умереното им тегло и големина ги прави лесни за монтиране и същевременно площта им е достатъчно голяма за постигане на висока производителност и добра равнинност на пода.
Предлагат се и елементи с фабрично залепен пласт минерална вата (с дебелина 10 mm) или стиропор с дебелина 20 или 30 mm (F 132 PS/MW). При втория случай общата дебелина на елемента е 50 mm. Така несъмнено се улеснява изпълнението на подовата конструкция, като същевременно се подобрява топлоизолацията и звукоизолацията на пода. По своите топлоизолационни качества стиропорът има известно предимство пред минералната вата, но като звукоизолатор съществено ù отстъпва. Влияние върху крайния ефект има и дебелината на изолиращият слой. Ако тя е 30 mm очевидно елементите, каширани със стиропор, са по-подходящи за подово покритие над неотопляеми сутеренни помещения. При всички случаи обаче има различни конструктивни решения, при които изолацията може да се направи отделно с цел постигане на по-голям изолиращ ефект. Освен това наличието на пласт от минерална вата с добра еластичност е допълнително предимство, когато елементите се поставят върху старо дюшеме, чийто дъски неминуемо са леко изкорубени и не образуват напълно равна и гладка повърхност.
За подови конструкции се използват и еднослойни плочи Vidifloor с дебелини 10 или 12,5 mm, с размери 150х50 cm или 150х100 cm без фалцове по краищата им (F135). Те се полагат на два слоя при разместени една спрямо друга фуги.
Подовите системи Vidifloor (F131 и F135) са подходящи за полагане над подови отоплителни системи поради доста високата им топлопроводност (λ=0,29 W/mK), т.е. имат ниско термично съпротивление и не възпрепятстват топлинния поток. Повърхността им има висока твърдост, поради което не се поврежда и от точково натоварване, каквото оказват колелцата на офис мебелите. Върху тях може директно да се поставят паркетни дъски (естествена дървесина или ламинат), керамични плочки, да се полагат килимени или меки PVC подови покрития. При всички случаи обаче, когато се ползва лепило, повърхността на елементите предварително се грундира със специален дълбокопроникващ грунд на Knauf или адхезивна емулсия.
Възможни са най-различни подови конструкции, част от които ще разгледаме тук. При всички случаи обаче основата трябва да има необходимата товароносимост, като особено трябва да се внимава при стари дървени подове, още повече когато са положени върху гредоред. Освен това основата трябва да бъде плътна, без пролуки, така че елементите Vidifloor да лежат върху цялата си повърхност. Те не са подходящи за полагане върху скара от греди или бичмета. За това се използват повдигнатите подове на Knauf VidiFlex Floor.
Когато елементите се полагат върху наскоро излети стоманобетонни плочи, отдолу се застила дебело (0,2 mm) хидроизолационно полиетиленово фолио. Съседните платна се полагат чрез припокриване на ивица с широчина около 20 cm, а в краищата на пода те се повдигат нагоре по стената за защита отстрани. Покрай стените подовото покритие се огражда с ивици минерална вата с дебелина 10 mm. След монтиране на елементите стърчащата отгоре минерална вата се отрязва. Тази ивица ограничава преминаването на ударен шум в съседните помещения и същевременно поема термичното разширение на подовата конструкция.
Повърхността на основата, върху която се полагат подовите елементи, трябва да бъде напълно равна, което лесно се проверява с дълъг алуминиев мастар. Тъй като в повечето случаи това условие не е изпълнено, се налага допълнително изравняване, като видът на материала се избира според дебелината на пласта. Използват се саморазливни материали. При дебелина на пласта до 10 mm се използва шпакловката Knauf 315, при дебелина 10–15 mm – Knauf 415. Разходът на материал може предварително да се пресметне, като се знае, че за пласт с дебелина 1 mm е необходим 1,8 kg/m² материал.
При по-големи неравности се използват материали на Knauf, специално предназначени за тънкослойни замазки: „Тънка замазка“ при дебелини 10–30 mm и „Нивелираща замазка“ (425) при пластове с дебелина 10–35 mm. Разходът на материал е същият.
Много интересна възможност, напълно вписваща се в понятието „сухо строителство“, е подготовката на основата чрез т.нар. суха посипка Knauf. Тя представлява насипен гранулиран материал (керамзитов пясък) с едрина на зърната 1–6 mm, наподобяващ българския перлит, но със значително по-голяма здравина. Материалът е лек (пласт с дебелина 1 cm тежи около 5,15 kg/m²) и с него се работи изключително лесно – изсипва се от торбата и с помощта на мастар се разнася и подравнява. Минималната дебелина на пласта е 20 mm, като при дебелина над 50 mm той задължително се уплътнява. При дебелина на пласта над 100 mm, предварително върху него се полагат гипсфазерни плочи Vidiwall и върху тях се редят плочите Vidifloor. Така се постига по-равномерно разпределяне на налягането от подовата конструкция и намаляване на натоварването върху единица площ.
При подложен пласт от суха посипка полагането на плочите започва от вратата на помещението, докато в останалите случаи за начало се избира срещуположната на вратата стена, като се започва от левия край. В този случай първо се изрязват фалцовете на елементите, разположени непосредствено до стената, и се нареждат плътно опрени един до друг така, че да не остава фуга помежду им. Елементите в съседните редове се поставят чрез изместване, като фугите между късите им чела трябва да се разминават на разстояние поне 25 cm.
Елементите се съединяват помежду си чрез своите фалцове (с широчина 5 cm), като се фиксират с лепило Knauf Falzkleber и специални винтове Vidifloor. Закрепването се извършва само в зоната на фалцовете, като лепилото за фалцове се нанася на две ивици. При използване на системно лепило Vidifloor за сухи подове то се нанася на една ивица. Веднага след поставяне на лепилото и наместване на плочата се завиват винтовете на разстояние около 300 mm един от друг. Дължината им зависи от дебелината на плочите, от които е слепен подовият елемент. При дебелина на плочите 10 mm се използват винтове с дължина 19 mm, а при плочи 12,5 mm са необходими винтове дълги 24 mm. Освен с винтове, закрепването на плочите може да стане и със специални кламери от дебела стоманена тел и пневматичен телбод. Тук обръщаме внимание, че винтовете за монтиране на плочи от гипсфазер се различават от винтовете за гипсокартон.
В близост до вратата плочите се полагат така, че да няма фуги между тях, а ако се налага надлъжно съединяване, фугата трябва да попадне под прага на вратата. На това място отдолу се подлага дъска или парче от ПДЧ с дебелина около 2 cm и широчина 10 cm, към която краищата на двата елемента се прикрепват с винтове. Фугите между плочите и отворите над главите на винтовете се запълват и шпакловат с Knauf Uniflott.
След монтиране на елементите върху тях не бива да се стъпва в продължение на 4 часа, за да може лепилото да свърже добре.
При монтиране на сухи подове с плочи Vidifloor (F135) вторият пласт плочи се полагат така, че фугите помежду им да се разминават с фугите от долния ред. Те се закрепват към лежащите отдолу плочи със системно лепило Vidifloor или Uniflott (нанася се с назъбена маламашка) и винтове – минимум 20 винта на плоча. При завиване на винтовете плочите трябва да бъдат притиснати една към друга, за което е достатъчна тежестта на един-двама души. За подобряване на топлоизолацията на подовата конструкция, под плочите Vidifloor може се полагат плочи стиропор EPS-W 20.
Върху така направената подова конструкция се полага връхното подово покритие – паркет, меки покрития, плочки и т.н. При всички случаи подът се грундира, което подобрява сцеплението между лепилото и плочите.
За допълнителна информация вижте тук.