Освен разпространявания по въздуха шум (виж НС 5-6/2005), който прониква основно през външните и вътрешни стени, източник на дискомфорт е и т.нар. ударен шум. Той се поражда при удар между два твърди предмета, например при ходене с обувки на висок ток върху дъсчен или покрит с плочки под, при подскачане, по-буйни танци или игра на деца, изпускане на различни предмети, влачене на маси и столове, и т.н. В тези случаи звуковите вълни се разпространяват през подовата конструкция не само към разположеното отдолу, но и към съседните помещения, защото звукът почти безпрепятствено преминава от стоманобетонната плоча към и през стените. Необходимо е да се знае, че твърдите предмети са много добър проводник на звуковите вълни. Така например в бетона и тухлените зидове те се разпространяват с около 10-кратно по-висока скорост, отколкото във въздуха (3500–4000 m/s срещу 340 m/s). Скоростта на разпространение на звука в звукоизолационните материали (минерална вата) е 130–180 m/s. Затова при лоша звукоизолация ударният шум преминава безпрепятствено през няколко етажа, което прави обитаването на многоетажни сгради изпитание за нервната система на всеки от живеещите в тях. Наред с мерките за изолация срещу въздушния шум, които се изразяват в изолация със стъклена вата на преградните и на външните стени, трябва да се направи изолация и срещу преминаването на ударния шум. Така например поставени върху пода тонколони с мощен бас-говорител, при по-високо „издуване“ на уредбата са чист тероризъм спрямо всички обитатели на съседните етажи.

Изграждането на добра звукоизолация на подовите конструкции решава и друг много съществен проблем – топлоизолацията, защото плочите от стъклена вата са не само отличен звукоизолатор, но представляват и много добра топлоизолация. Поради това изпълнението на изолацията на междуетажните плочи се различава от изолацията на таванската плоча и плочата над сутерена, при които има завишени изисквания към топлоизолацията. Покривът е източник на значителни топлинни загуби (около 30%), и ако подпокривното пространство не се обитава, подът му трябва да бъде добре топлоизолиран. Ефективността на изолацията на плочата над сутерена (мазето) зависи от това за какво се използва мазето. Ако то се обитава, звукоизолацията на подовата плоча е достатъчна да изпълнява и ролята на топлоизолация. Ако обаче мазето трябва да се поддържа студено с оглед на съхраняване на хранителни продукти, тогава изолацията трябва да се усили, за да се ограничи преминаването на топлина от жилищните помещения.
Способността на различните материали и конструкции да поглъщат и намаляват преминаващия през тях звук, се измерва с индекса на изолация срещу ударен шум Lnw в децибели (dB). Тъй като теоретичната страна на проблема със звукоизолацията вече бе разгледан в НС 5-6/2005, само ще припомним, че тъй като величината е логаритмична, снижаването на нивото на шума с 10 dB означава намаляване наполовина, с 20 dB – 100 пъти, а 30 dB вече означават намаляване 1000 пъти. Същевременно човешкото ухо долавя разлика в силата на звука от 3 dB.
При ниво 83 dB шумът, причинен от ходене или местене на мебели, се чува отлично в съседните помещения. При ниво 53 dB крачките се чуват трудно, но местенето – все още добре. Едва при ниво под 43 dB местенето на мебели едва се долавя. Затова според приетите у нас норми за звукоизолация индексът на звукоизолация срещу ударен шум на подовете над обитаеми помещения в жилищни сгради и хотели трябва да бъде 53 dB. Немските стандарти допускат индекс на звукоизолация срещу ударен шум 48 dB при подове над чакални, коридори, холове и други помещения с общо приложение.
Понеже в съвременната строителна практика междуетажните подови плочи са от стоманобетон, звукоизолацията се изпълнява чрез плочи от стъклена вата, върху които се прави плаваща армирана циментова замазка с дебелина 50 mm. Тази плаваща плоча задължително се огражда с ивици от звукоизолационен материал – Isover PE (пресована минерална вата) или Isover WR (многопластов вълнообразен картон). При силно неравен под, например наличие на открити тръби, се прави изравняваща насипка под изолацията, но това се налага рядко. Решението „сух под“ има редица предимства, най-вече липсват мокри процеси и не се налага два месеца изчакване, докато замазката изсъхне. Затова този метод се използва все по-широко.
Тук е мястото да отбележим, че плочите от XPS, поради своята голяма твърдост, са неподходищи за звукоизолация. Почти същото важи и за плочите от EPS. За да носят натоварването на плаващата циментова замазка, те трябва да имат обемна маса над 20 kg/m³, което вече ги прави нееластични и неспособни да изолират звуковите вълни.
Isover Tango. Предлага се във вид на плочи с размери 1200х600 mm и дебелини от 20 до 50 mm. Необходимо е да се има предвид, че при натоварване дебелината на плочите намалява с около 5 mm. Максималното натоварване (полезен товар плюс натоварването от настилката) на тези плочи е 500 kg/m². Има много добри звукоизолационни свойства, особено в спектъра на ниските честоти. При дебелина на плочата 50 mm (45 mm в натоварено състояние) индексът на звукоизолация срещу ударен шум (Lnw) е 34 dB. Материалът има висока еластичност, поради което се полага лесно без опасност от пречупване на плочите. Прилага се при жилищни звукоизолации с всякакви подови покрития – паркетни, керамични плочки, меки PVC и килимени покрития и др.
Isover TDPS (Trittschall-Dämmplatten S). Плочите имат същите размери като Isover Tango, но максималната дебелина в ненатоварено състояние е 55 mm. Плоча с тази дебелина има индекс на звукоизолация срещу ударен шум (Lnw) 35 dB. Тези плочи имат по-висока товароносимост – 650 kg/m², което определя и тяхното приложение. Използват се за изолация на помещения, събиращи наведнъж повече хора. Подходящи са за всички видове подови покрития.
Isover TDPT (Trittschall-Dämmplatten T). Плочите са с размери 1200х600 mm, при минимална дебелина 15 mm и максимална – 80 mm. Тези плочи се използват при силно натоварени подови конструкции. Тяхната товароносимост е 1000 kg/m² и са най-подходящи за директно полагане на настилка от плочи от дървесни частици (ПДЧ) и плаващи дървени настилки. Минималната дебелина на плочите от дървесни частици е 22 mm, като се предпочита полагане на два пласта плочи с дебелина 19 mm, съответно разместени така, че фугите на горния пласт да не съвпадат с фугите на долния. Положените една върху друга плочи се залепват по цялата си повърхност и се фиксират с винтове. При полагане под дървени подови настилки максималното полезно натоварване се ограничава до 200 kg/m². Плоча с дебелина 80 mm има индекс на звукоизолация срещу ударен шум (Lnw) 32 dB.
Стойностите на Lnw важат за конструкция, изпълнена с плаваща циментова замазка с дебелина 5 cm и междуетажна стоманобетонна подова плоча с дебелина 14 cm. И трите вида плочи имат много добър коефициент на топлопроводност (λ=0,033 W/mK), което ги прави и много добър топлоизолатор.
Така например звукоизолация, изпълнена с плоча Isover TDPS с дебелина 45 mm, положена върху масивна стоманобетонна плоча (530 kg/m²) междуетажна плоча, намалява нивото на преминалия шум с 44 dB, което е значително по-добър показател от нормативно предписаната звукоизолация. Когато се цели единствено звукоизолация, в повечето случаи дебелина на изолационните плочи 35–40 mm (под 5 cm плаваща циментова замазка) е достатъчна.
Конструкцията се изпълнява по следния начин. Най-напред върху пода се настила пласт плочи Isover TDPT с дебелина 15 mm. Върху него се подрежда скара от гредички със сечение 5х8 cm и разстояние помежду им 40 cm. Върху гредичките се прави обшивка от плочи от дървесни частици (ПДЧ) с дебелина 22 mm. Върху тази обшивка се поставя връхното подово покритие – ламинатен или дървен паркет. Смисълът от това е да се предотврати директният контакт между дървените елементи на подовата конструкция с подовата плоча. В противен случай се получава твърда връзка, която добре провежда звуковите вълни. По същата причина гредичките трябва да лежат свободно и да не се допуска дълги винтове да преминават през тях и да достигат до подовата плоча. Настилката не бива да опира в стените, а помежду им се поставят звукоизолиращи ивици.
Когато подът е над неотопляеми помещения (над мазето например), над положената звуко- и топлоизолация се опъва паронепропускливо фолио Isover Flammex. Платната се полагат със застъпване около 5 cm и снадките се залепват по дължина със самозалепваща лента.
Разновидност на дървените подови конструкции представляват т.нар. дистанционни подове, при които ролята на скарата от греди е поета от специални метални крачета. Те имат метално тяло с метрична резба, в долния си край завършват с широка опора (тапа) с еластична подложка, а в горния е навита специална гайка, върху която лежи дървената конструкция. В зависимост от височината на подовата конструкция (от 5 до 29 cm) се подбира и дължината на крачетата. Голямото предимство на тази конструкция е лесното нивелиране на подовото покритие, независимо от неравностите на основата, и възможността за лесно прекарване на различни тръбни и електрически инсталации поради липсата на пречещи греди.