Армиране на замазки и мазилки

В редица случаи в строителството се използват специални мрежи, изработени от тънка тел, предназначени за армиране на циментови замазки и мазилки. Предлаганите от фирма „Логос-Ботевград“ армировъчни мрежи са производство на известната немска фирма Delta Draht. Те са изработени от контактно заварени пръчки тел с диаметър 2 mm, имат горещо нанесено цинково покритие, което ги предпазва от корозия. Пръчките са заварени през разстояние 50 mm, а големината на платната е 200х100 cm. Мрежата тежи 1 kg/m², а якостта ù на опън е 70–80 kg/mm².
Мрежите за много удобни за работа, защото имат фабрично огънати „столчета“, които позволяват лесното им разполагане в средата на пласта замазка или мазилка. Всеки две съседни платна мрежа се поставят чрез припокриване на широчина 1 квадратче. При необходимост мрежите се скъсяват чрез прерязване на теловете с клещи, а не с ъглошлифовъчна машина, за да не прегори цинковото покритие.
Най-честото приложение на тези мрежи е за армиране на тънкослойни циментови замазки, като ролята им е да ги предпазват от напукване в процеса на изсъхване и втвърдяване. Друго много често приложение на тези мрежи е армирането на т.нар. „плаващи циментови замазки“. Такава замазка с дебелина около 40 mm се полага над подови топлоизолационни плочи, като най-подходящите за тази цел са плочите от XPS, защото са устойчиви на натиск. Тя предпазва топлоизолацията от механично увреждане, разпределя равномерно натоварването на подовата конструкция и служи за основа на връхната подова настилка – меки покрития, плочки или паркетни настилки. Тази замазка задължително се армира и по същество представлява свободно лежаща върху топлоизолацията тънка плоча, без да опира в стените, т.е. „тя плава върху нея“. Оттук произтича и добилото популярност наименование.
Характерен случай е направата на армирана циментова замазка над подови отоплителни системи, чиито тръби или кабели се полагат в циментовата замазка. В този случай ролята на армировката е особено важна, защото предпазва замазката от напукване и евентуално отлепване от основата вследствие на термично разширяване поради нейното нагряване. При тези конструкции мрежата се поставя в слоя замазка, лежащ над отоплителната система.
Армировъчните мрежи се използват и при настилки върху открити тераси. В случая армираната циментова замазка се полага над хидроизолационната мушама и топлоизолацията, като ги защитава механически, и върху нея се лепят облицовъчните плочки.
Напоследък тънките армировъчни мрежи намериха още едно, много бързо разширяващо се приложение – за полагане на армирани мазилки върху топлоизолационни системи, както и за тяхното облицоване с декоративни плочки. Темата за изпълнение на външни топлоизолационни системи бе подробно разгледана в НС 9-10 и 11/2004. Технологията изисква върху залепените и механично укрепени топлоизолационни плочи да се направи тънка шпакловка от специално лепило, която задължително се армира със стъкловлакнеста мрежа. Така се получава твърдо покритие с дебелина 6–7 mm, което плътно обхваща и защитава изолационните плочи – механически и срещу атмосферните влияния. Върху тази шпакловка се нанася съвсем тънък пласт (2–5 mm) изкуствена декоративна мазилка.
В редица случаи обаче се търсят и други решения за покрития върху топлоизолацията, като например облепване с тънки керамични или произведени от пластифициран циментов разтвор плочки, имитиращи декоративни тухли, или пък плочи от естествен камък. В такива случаи тънката армирана шпакловка не може да понесе натоварването, което съвсем не е малко. Така например произвежданите у нас тънки облицовъчни плочки съвсем не са толкова леки, колкото изглеждат на пръв поглед. Една керамична плочка (240х65 mm) тежи 230 g, а облицовка от 1 m² – 13 kg. Към това трябва да се прибави и теглото на лепилото.
Затова в пласта лепило, с който се лепят плочките, се поставя стоманена армировъчна мрежа. Платната мрежа се поставят от долу на горе, като е желателно да лежат на дългата си страна. Те се укрепват към стената с помощта на дълги полиамидни дюбели за топлоизолация с шайба и пирон от PVC. Дюбелите преминават през топлоизолацията и влизат в тухления зид на дълбочина поне 4 cm. При височина на облицовката до 3 m се поставят по 6 дюбела на квадратен метър мрежа. Те се набиват на хоризонтални редове близо до мястото на припокриване на мрежите. Добре е да се знае, че при пробиване на отворите за дюбели в тухли или газобетон ударното действие на перфоратора трябва да бъде изключено. В противен случай отворът се уголемява и дюбелът няма да опира плътно в стените му. При фасади с височина над 3 m се използват полиамидни дюбели със стоманен пирон, а броят им се увеличава на 8–12 дюбела/m².
Така металната мрежа поема натоварването от облицовката. Плочките се лепят от долу на горе, като е много важно първият ред да опира върху здрава основа, например бетонен цокъл. Лепилото се поставя върху гърба на всяка плочка и тя се намества чрез причукване. След като редът бъде залепен, останалата отзад кухина се запълва с лепило.
При по-високи облицовки трябва да се потърси помощта на строителен инженер-проектант, защото натоварването вече става критично, а падането отвисоко на отлепена плочка може да причини нараняване. Затова от определена височина нагоре, освен чрез лепене, плочките трябва да се закрепват и механически.