В категории: автомобили, Брой 9-10/2004, Инструменти, Металообработване, Ремонти

„Тирбушон“ за изваждане на скъсани винтове

Каква е разликата между болт и винт? Върху това малцина са се замисляли. При болтовете гайката се навива върху резбата на винтовото стебло, а връзката се осъществява, като необходимата за затягането сила се прилага чрез ключа върху гайката. При винтовете връзката се създава чрез тяхното въртеливо движение, при което резбата на винта се навива върху резбата на неподвижната гайка – най-често тялото на даден машинен елемент, но е възможно да се използва и гайка. В този случай силата за затягане на съединението се прилага върху главата на винта. С две думи често няма никакво конструктивно различие между винт и болт, като наименованието се определя според начина на създаване на връзката. Шпилките се различават от винтовете по това, че са без глава, а на двата им края е нарязана резба. Това са определения, макар и дискусионни, които може да се намерят било в учебник (Машинни елементи,проф. Георги Ангелов) или справочник по „Пресмятане и конструиране на машинни елементи“ (Д. Христов и колектив). Към теорията ние също решихме да дадем своя принос, като ги разграничим според последствията при скъсване в резултат на пренатягане или отвиване на силно ръждясали винтове и болтове. Това често се случва, особено при по-малките диаметри, но последиците са различни. Докато скъсаният болт се изважда безпроблемно и се заменя с нов и нова гайка, нещата съвсем не стоят така „розово“, както когато се скъса винт или шпилка. По неписано правило те се късат най-често на границата, от която влизат в детайла, в който са завити. Това вече е беда, която може да наложи смяна на целия детайл.

Все пак „лъч на спасение“ има и той е показаният тук инструмент, който ние нарекохме тирбушон за винтове. Други го наричат „екстрактор“.  Подобно на своя съименник, вместо на коркови тапи той се използва за изваждане на скъсани винтове и шпилки. На външен вид наподобява метчик за нарязване на резби, но работната му част има леко конична форма, заострен връх и лява триъгълна едра резба.

След като бедата се случи и винтът се скъса, по оста на останалото в тялото парче със свредло се пробива отвор. В него се завива чрез въртене наляво „тирбушон“ с подходящ диаметър, докато се заклини в отвора. Оттук нататък с внимателно дозирано усилие се опитва развиване на скъсаното парче. Това трябва да се прави с умерена сила, за да не се скъса и самият „тирбушон“, независимо че е изработен от жилава, високоякостна хром-молибденова стомана. За да се подпомогне отвиването на счупеното парче, не е излишно резбата да се накисне предварително с препарат за развиване на ръждясали винтове, а при по-тежки случаи, стига това да е възможно, нагряването също може да помогне.

Комплектът съдържа пет „тирбушона“, предназначени за развиване на винтове с метрична резба от М3 до М18 и цолова от 1/8″ до 3/4″.

Този комплект, както и останалите инструменти, описани в статията са от серията Top Master на фирма „Евромастер Импорт Експорт“.

 

Нарязване на резби

За да обхванем по-пълно темата, показваме и един много подходящ за домашната работилница комплект флашки и метчици за нарязване на вътрешни и външни резби от М3х0,5 до М12х1,7.

Резбите са най-често използваният начин за направа на разглобяеми винтови съединения. За целта у нас се използват винтове, болтове, гайки и шпилки с метрична резба и триъгълен профил. Резби с друг профил (трапецовиден, правоъгълен, кръгъл и др.) се използват предимно за двигателни цели, а не за закрепване. Освен това резбите се делят на десни и леви, като вторите се използват много рядко. Освен по диаметъра си резбите се различават и по своята стъпка (s) – разстоянието между два съседни профила. Диаметърът на резбата се измерва с шублер или микрометър, а стъпката ù – със специален резбомер. Показаният тук комплект съдържа резбомер за метрични резби в същия диапазон.

Метричните резби се обозначават с техния диаметър и стъпка – едра или ситна. Резбите с едра стъпка се обозначават само с големината на диаметъра, примерно М8, докато при ситните резби се посочва и стъпката – например М8х1. Най-често се използват резби с едра стъпка.

 

Вътрешни резби

Вътрешните резби се нарязват с един или повече метчика, като от особена важност е отворът да се пробие с точно определения за дадената резба диаметър. Той може да се вземе от таблица, която най-често съпътства комплекта с метчици, или в краен случай да се определи приблизително по формулата „диаметърът на отвора = 0,8 от диаметъра на резбата“. Често върху кутията с метчици и флашки е гравирана таблица с необходимите за нарязване на резбата размери. Така например за нарязване на вътрешна резба М5 отворът се пробива със свредло Ø4,2, а за резба М4 – с Ø3,3. Най-често се работи с комплект от два или три метчика, но има и метчици, които нарязват резбата на един ход. Отделните метчици в комплекта са фабрично маркирани (най-често с чертичка), като първият служи за грубо нарязване, при което се снема около 60% от метала, вторият довършва нарязването на резбата, а третият я калибрира. Работата с два или три метчика е малко по-продължителна, но в повечето случаи качеството на резбата се получава по-добро. За по-лесно и качествено нарязване в отвора се капва тънко машинно масло. Особено важно е как ще се поведе нарязването с първия метчик. Той трябва да се държи напълно съосно на отвора и да не се криви.

На всеки два-три оборота метчикът се завърта на около половин оборот назад за отчупване на образувалите се стружки. При нарязване на резба в глух отвор метчикът от време на време се изважда за отстраняване на стружките. Внимава се да не опре до дъното, защото може да се счупи, особено при резби с малък диаметър. По правило при такива резби отворът се пробива с няколко милиметра по-дълбок от необходимата дължина на резбата.

 

Външни резби

Те се нарязват върху обла стоманена пръчка с външен диаметър с около 0,1–0,2 mm по-малък от диаметъра на резбата. Ако стойностите за диаметъра за даден размер резба не са отбелязани върху кутията на комплекта,  е най-добре да се направи справка в някой справочник или интернет. Много често тази операция се използва и за възстановяване на повредени резби на винтове и болтове. Резбата се нарязва на един път и с една флашка. За да „захапе“ по-лесно и точно флашката, върхът на стъблото може съвсем леко да се скоси чрез изпиляване, за да му се придаде конична форма. Флашката се върти, като от време на време се връща на около половин оборот назад за отчупване на стружките. За по-лесно рязане на метала се добавя по капка-две тънко машинно масло.