Фрезери за ръчни фрези

Ръчната елект­ри­чес­ка фреза е уни­вер­сал­на ма­ши­на с ши­рок спектър от при­ло­же­ния. При мно­го от тях тя е не­за­ме­ни­ма, в дру­ги слу­чаи е ма­ши­на­та, бла­го­да­ре­ние на ко­я­то до­маш­но про­из­ве­де­ни­те ме­бе­ли мо­же да до­би­ят завър­шен, про­фе­си­о­на­лен вън­шен вид. Ръч­на­та фре­за е срав­ни­тел­но нес­лож­на ма­ши­на, ко­я­то при по­ве­че­то мо­де­ли се със­тои от две час­ти: тя­ло с бър­зо­обо­ро­тен елект­род­ви­га­тел, на чий­то вал има цан­га за зак­реп­ва­не на ра­бот­ния инстру­мент (фре­зе­ра) и стой­ка за зак­реп­ва­не на дви­га­тел­на­та част.

Пре­об­ла­да­ва­ща­та част от фре­зи­те ра­бо­тят с фре­зе­ри с ди­а­метър на опаш­ка­та Ø8. Зна­чи­тел­но по-мал­ко на брой мо­де­ли, пре­дим­но с про­фе­си­о­нал­но пред­наз­на­че­ние и по-го­ля­ма мощ­ност, полз­ват фре­зе­ри Ø12. Ня­кои по-ста­ри и ма­ло­мощ­ни мо­де­ли ра­бо­тят с фре­зе­ри Ø6. Мно­го от ма­ши­ни­те се про­да­ват с по две цан­ги, та­ка че мо­же да полз­ват фре­зе­ри Ø6 и Ø8. Част от фре­зи­те имат елект­рон­но ре­гу­ли­ра­не на чес­то­та­та на вър­те­не, ко­е­то има смисъл, ко­га­то ма­ши­на­та се из­по­лз­ва за фре­зо­ва­не на де­тай­ли от тер­мо­чу­в­стви­тел­ни пласт­ма­си. При фре­зо­ва­не на дър­ве­ни де­тай­ли се ра­бо­ти с мак­си­мал­на­та чес­то­та­ на вър­те­не – 27 000–33 000 minˉ¹. Кол­ко­то чес­то­та­та на вър­те­не е по-ви­со­ка, тол­ко­ва фре­зо­ва­на­та повъ­рхност ще бъ­де по-глад­ка. За­то­ва по вре­ме на ра­бо­та ма­ши­на­та тряб­ва да се дви­жи със ско­рост, та­ка подб­ра­на, че дви­га­те­лят да не се пре­то­вар­ва – без за­бе­ле­жи­мо на­ма­ля­ва­не на чес­то­та­та на вър­те­не. Съп­ро­тив­ле­ни­е­то при фре­зо­ва­не за­ви­си още от ди­а­метъ­ра на фре­зе­ра и за­точ­ва­не­то на ре­же­щи­те ръ­бо­ве, от дъл­бо­чи­на­та на фре­зо­ва­не и от твър­до­ст­та на об­ра­бот­ва­ния ма­те­ри­ал. По-ка­че­ст­ве­ни­те ма­ши­ни имат и спе­ци­ал­на спи­рач­ка, ко­я­то спи­ра вър­те­не­то на фре­зе­ра за око­ло 2 s след изк­люч­ва­не на зах­ран­ва­не­то. То­ва по­ви­ша­ва бе­зо­пас­но­ст­та при ра­бо­та с ма­ши­на­та и съ­щев­ре­мен­но пред­паз­ва фре­зо­ва­на­та повъ­рхност от не­вол­но увреждане всле­д­ствие на удар от бав­но вър­тя­щия се фре­зер.

При ня­кои ма­ши­ни дви­га­тел­на­та част и стой­ка­та са офор­ме­ни в не­ра­зг­ло­бя­ем общ блок, но при по­ве­че­то стой­ка­та има спе­ци­ал­на грив­на с винт за не­под­виж­но прис­тя­га­не на присъ­е­ди­ни­тел­на­та ший­ка в че­ло­то на дви­га­тел­на­та част. По вре­ме на ра­бо­та ма­ши­на­та се плъз­га вър­ху ос­но­ва­та на стой­ка­та, а спе­ци­а­лен ме­ха­низъм поз­во­ля­ва точ­но оп­ре­де­ля­не на дъл­бо­чи­на­та на фре­зо­ва­не. Фре­за­та се дви­жи па­ра­лел­но на кан­та на об­ра­бот­ва­ния де­тайл, ка­то се во­ди с по­мощ­та на ре­гу­ли­ру­ем ме­та­лен во­дач. Ня­кои произ­во­ди­те­ли пред­ла­гат към комп­лек­товането на фре­зи­те си и спе­ци­ал­на ме­тал­на ши­на, по ко­я­то ма­ши­на­та мо­же да се во­ди пра­во­ли­ней­но – напъл­но си­гур­но и с го­ля­ма точ­ност.

При об­ра­бот­ва­не на кан­то­ве­те за во­дач мо­же да слу­жи са­ми­ят фре­зер, кой­то за цел­та най-чес­то има мал­ко сач­ме­но ла­гер­че. При по-ев­ти­ни­те фре­зе­ри ла­гер­че­то е за­ме­не­но с ци­ли­нд­рич­но офор­мен край, кой­то се опи­ра до кан­та и та­ка се оси­гу­ря­ва пос­то­ян­но отс­то­я­ние на фре­зе­ра от кан­та. Има и тре­ти на­чин за во­де­не на ма­ши­на­та с по­мощ­та на т. нар. „ко­пи­ра­ща втул­ка”. Тя се из­по­лз­ва при во­де­не на ма­ши­на­та по пред­ва­ри­тел­но из­ря­зан шаб­лон – нап­ри­мер при издъл­ба­ва­не на гнез­да за пан­ти, от­во­ри за дръж­ки на вра­ти и др. Дви­га­тел­на­та част мо­же да се из­по­лз­ва и ка­то ви­со­ко­обо­рот­на шли­фовъч­на или гра­ви­ра­ща ма­ши­на, ка­то на мяс­то­то на фре­зе­ра се зак­реп­ва шмир­ге­лов камък с ме­тал­на опаш­ка или зъ­бо­тех­ни­чес­ко бор­че.

Най-чес­то ръч­на­та фре­за се во­ди, ка­то се плъз­га вър­ху повъ­рхно­ст­та на не­под­виж­но зак­ре­пе­ния де­тайл. В ре­ди­ца слу­чаи оба­че, осо­бе­но при об­ра­бот­ка­та на по-мал­ки де­тай­ли, нап­ри­мер лет­вич­ки, то­зи на­чин на ра­бо­та е поч­ти невъз­мо­жен. За­то­ва се пред­по­чи­та не­под­виж­но зак­реп­ва­не на ръч­на­та фре­за и превръ­ща­не­то ґ в ста­ци­о­нар­на ма­ши­на. То­зи на­чин на ра­бо­та поз­во­ля­ва зна­чи­тел­но по-го­ля­ма точ­ност при по­да­ва­не на ма­те­ри­а­ла и по-го­ля­ма бе­зо­пас­ност за ра­бо­те­щия. Тук съ­що са въз­мож­ни две ре­ше­ния. Оп­ти­мал­ни­ят ва­ри­ант е да се из­по­лз­ва уни­вер­сал­на ма­са, ка­то нап­ри­мер на Festool (НС, 11/2003), с по­мощ­та на ко­я­то за бро­е­ни ми­ну­ти ос­нов­ни­те ръч­ни ма­ши­ни се превръ­шат в ста­ци­о­нар­ни. За по-неп­ре­тен­ци­оз­ни при­ло­же­ния мо­же да се из­по­лз­ва и прис­по­соб­ле­ние за фре­зо­ва­не, ко­е­то се зак­реп­ва към ос­но­ва­та на обик­но­ве­на стой­ка за бор­ма­ши­на. Фре­за­та се мон­ти­ра на ней­но­то мяс­то, а прис­по­соб­ле­ни­е­то предс­тав­ля­ва дър­вен плот и пер­пен­ди­ку­ляр­но зак­ре­пен ли­не­ал, със­та­вен от две час­ти, меж­ду ко­и­то се раз­по­ла­га фре­зерът.

Ръч­на­та елект­ри­чес­ка фре­за е из­меж­ду ма­ши­ни­те, чий­то об­сег на при­ло­же­ния за­ви­си в по-го­ля­ма сте­пен от ра­бот­ния инстру­мент – фре­зе­ри­те. Ти­пи­чен при­мер е ста­ти­я­та за ма­шин­но из­ра­бот­ва­не на зъб­ни сглоб­ки (виж стр. 2). В слу­чая ре­ша­ва­щи са не тол­ко­ва са­ма­та фре­за, кол­ко­то спе­ци­ал­ни­те фре­зе­ри и прис­по­соб­ле­ни­е­то за точ­но во­де­не на фре­зе­ра при офор­мя­не на зъ­би­те.

На­пос­ледък на па­за­ра се по­я­ви­ха комп­лек­ти, включ­ва­щи най-чес­то из­по­лз­ва­ни­те фре­зе­ри, под­хо­дя­щи за най-ти­пич­ни­те опе­ра­ции. Ос­вен тях оба­че ре­но­ми­ра­ни­те про­из­во­ди­те­ли пред­ла­гат и по-спе­ци­а­ли­зи­ра­ни фре­зе­ри, ко­и­то мно­гок­рат­но раз­ши­ря­ват въз­мож­нос­ти­те на ръч­на­та елект­ри­чес­ка фре­за.

За да хвър­лим по­ве­че свет­ли­на по те­ма­та, ще предс­та­вим съв­сем нак­рат­ко част от фре­зе­ри­те, ко­и­то Festool пред­ла­га за сво­и­те ма­ши­ни. Пре­об­ла­да­ва­ща­та част от тях имат ди­а­метър на опаш­ка­та си 8, ко­е­то оз­на­ча­ва, че мо­же да се из­по­лз­ват безп­роб­лем­но и с ма­ши­ни на дру­ги про­из­во­ди­те­ли.

От сним­ка­та на все­ки фре­зер се вижда и про­филът на фре­зо­ва­на­та с не­го повъ­рхност, ко­е­то дос­татъч­но по­яс­ня­ва при­ло­же­ни­е­то му. Ос­вен то­ва със стрел­ки са по­со­че­ни и ос­нов­ни­те раз­ме­ри, по ко­и­то фре­зерът се под­би­ра от ка­та­ло­зи­те.

Спо­ред ма­те­ри­а­ла си фре­зе­ри­те се из­ра­бот­ват от бър­зо­ре­же­ща инстру­мен­тал­на сто­ма­на (HSS) или имат твър­до­сп­лав­ни рез­ци. Пър­ви­те са по-ев­ти­ни, но и по-нет­рай­ни.

Фре­зе­ри за ну­то­ве (сн. 1–3) – имат ци­ли­нд­рич­на фор­ма и се из­позл­ват за издъл­ба­ва­не на ну­то­ве с ши­ро­чи­на от 3 до 30 mm. Фре­зерът със спи­рал­на фор­ма на ре­же­щи­те ръ­бо­ве издъл­ба­ва мно­го точ­но ну­то­ве­те и по­ра­ди то­ва се из­по­лз­ва още за офор­мя­не на зъб­ни сглоб­ки с пра­ви зъ­би. На сн. 4–6 са по­ка­за­ни фре­зе­ри за спе­ци­ал­но про­фи­ли­ра­ни ну­то­ве, ка­то фре­зе­ри­те на сн. 5–7 се из­по­лз­ват за де­ко­ра­тив­ни це­ли. Фре­зерът на сн. 8 е пред­наз­на­чен за нап­ра­ва на осо­бе­но здра­ви­те Т-об­раз­ни гра­то­ви съ­е­ди­не­ния и за офор­мя­не на зъб­ни сглоб­ки тип „ляс­то­ви­ча опаш­ка”. Фре­зе­ри­те на сн. 9 и 10 съ­що се из­по­лз­ват за де­ко­ра­тив­ни це­ли.

Ин­те­рес предс­тав­ля­ва V-об­раз­ни­ят фре­зер (сн. 35). Той е пред­наз­на­чен за ед­нов­ре­мен­но ско­ся­ва­не на кан­то­ве­те на две доп­ре­ни ед­на до дру­га об­ли­цовъч­ни пло­чи от гип­со­кар­тон или гип­со­фа­зер. Кан­то­ве­те на пло­чи­те от гип­со­кар­тон имат фаб­рич­но ско­се­ни кан­то­ве, но ко­га­то се ре­жат ско­ся­ва­не­то тряб­ва да се нап­ра­ви допъл­ни­тел­но на ръ­ка. То­ва се пра­ви със спе­ци­ал­но рен­де или за пред­по­чи­та­не с по­ка­за­ния тук фре­зер. Ско­ся­ва­не­то на кан­то­ве­те е не­об­хо­ди­мо за по-лес­но­то и ка­че­ст­ве­но запъл­ва­не (фу­ги­ра­не) на снад­ки­те меж­ду пло­чи­те.

Фре­зе­ри за фал­цо­ве (сн. 11–13) – из­по­лз­ват се за офор­мя­не на фал­цо­ве, чи­я­то ши­ро­чи­на за­ви­си от ди­а­метъ­ра (D) на фре­зе­ра.

Фре­зе­ри за офор­мя­не на кан­то­ве­те (сн. 14–19). С тях мо­же да по­лу­чат ско­се­ни, за­об­ле­ни или с вдлъб­нат про­фил кан­то­ве. На сн. 20–22 са по­ка­за­ни фре­зе­ри за при­да­ва­не на по-не­о­би­ча­ен про­фил на кан­то­ве­те.

Фре­зерът на сн. 23 е спе­ци­ал­но при­го­ден за офор­мя­не на продъл­го­ва­ти от­во­ри, ко­и­то се из­по­лз­ват ка­то дръж­ки за чек­мед­же­та или вра­ти. На сн. 25–27 са по­ка­за­ни фре­зе­ри за офор­мя­не на сглоб­ки, тип „нут и пе­ро”, а на сн. 29–30 се виж­дат фре­зе­ри за офор­мя­не на надлъж­ни ну­то­ве в кан­то­ве. То­ва се пра­ви при сглоб­ки с встав­но пе­ро, или пък за мон­ти­ра­не на таб­ла­та от шперп­лат в рам­ка­та на вра­тич­ки. Фре­зерът на сн. 31 се из­по­лз­ва за об­ра­бот­ка на кан­то­ве­те на де­тай­ли, ко­и­то се съ­е­ди­ня­ват надлъж­но един с друг. Кон­та­кт­на­та повъ­рхност на сглоб­ка­та зна­чи­тел­но се уве­ли­ча­ва, по­ви­ша­ва се и ме­ха­ни­чна­та й ус­той­чи­вост.

Фре­зерът на сн. 32 е спе­ци­а­ли­зи­ран за гра­ви­ра­не на над­пи­си и дър­во­рез­ба. На сн. 33 и 34 са по­ка­за­ни два фре­зе­ра за об­ра­бот­ка на ла­ми­ни­ра­ни пло­чи, нап­ри­мер кух­не­нс­ки пло­то­ве. Пър­ви­ят е осо­бе­но це­нен при об­ряз­ва­не на де­бе­ли­ и твър­ди кан­то­ве, а вто­ри­ят слу­жи за из­ряз­ва­не на от­во­ри в пок­ри­ти­е­то от ге­ти­накс по кон­ту­ра на от­во­ра в пло­ча­та.

Богат избор от над 550 фрезера може да намерите в електронния магазин на „Ташев-Галвинг“ ООД.