В категории: Брой 9-10/2003, Градина, Металообработване, Ремонти, Строителство

Гаражна врата – проект „Как да направим“

Поч­ти ня­ма ви­ла или къ­ща без га­раж. А га­ражът се нуж­дае от ши­ро­ка, ста­бил­на и кра­си­ва вра­та. Вяр­но, на па­за­ра ве­че мо­же да се на­ме­рят по-мо­дер­ни в тех­ни­чес­ко от­но­ше­ние го­то­ви га­раж­ни вра­ти.

Най-об­що ка­за­но, те са два ви­да. Ед­ни­те предс­тав­ля­ват ме­тал­на рам­ка, пок­ри­та с ла­ма­ри­на. При от­ва­ря­не гор­ния края на вра­та­та се плъз­га по рел­си до напъл­но от­во­ре­но по­ло­же­ние, при ко­е­то тя за­е­ма хо­ри­зон­тал­но по­ло­же­ние, не­пос­ре­д­стве­но под та­ва­на на по­ме­ще­ни­е­то. При дру­гия вид вра­та­та е със­та­ве­на от мно­же­ст­во шар­нир­но свър­за­ни тес­ни сег­мен­ти и, по­доб­но на ру­лет­ка, се из­тег­ля и при­би­ра под та­ва­на на по­ме­ще­ни­е­то. Те­зи вра­ти имат по­ве­че или по-мал­ко слож­ни ме­ха­низ­ми, ко­е­то ги пра­ви по­дат­ли­ви на пов­ре­ди. Ос­вен то­ва те имат и един съ­ще­ст­вен не­дос­татък – ог­ра­ни­че­на­та по тех­но­ло­гич­ни при­чи­ни ши­ро­чи­на, ко­я­то, об­що взе­то, не надхвър­ля 210 cm. Най-ев­ти­ни­те вра­ти от пър­вия вид с мак­си­мал­на ши­ро­чи­на 210 cm стру­ват око­ло 1200 лв. Слу­ча­ят, ко­га­то то­зи вид вра­ти са без ал­тер­на­ти­ва, е при га­ра­жи, раз­по­ло­же­ни под ни­во­то на улич­но­то плат­но, при ко­и­то стръм­на­та рам­па дос­ти­га до са­мия га­раж и не поз­во­ля­ва на обик­но­ве­ни­те вра­ти да се от­ва­рят навън.

Тук ще разг­ле­да­ме нап­ра­ва­та на ед­на, да я на­ре­чем, кла­си­чес­ка вра­та, за­що­то кри­ла­та и са ока­че­ни на пан­ти и се от­ва­рят чрез завър­та­не навън. В слу­чая то­ва е един­стве­но­то въз­мож­но ре­ше­ние по­ра­ди го­ля­ма­та ши­ро­чи­на на га­ра­жа – 440 cm. Из­ра­бот­ва­не­то на вра­та­та не би зат­руд­ни­ло до­маш­ния майс­тор, за­що­то на па­за­ра ве­че се про­да­ват всич­ки не­об­хо­ди­ми ма­те­ри­а­ли – ку­хи ме­тал­ни про­фи­ли с квад­рат­но или пра­воъгъл­но се­че­ние с раз­лич­на го­ле­ми­на. За на­ша­та вра­та изб­рах­ме про­фи­ли 40х40х2 mm, ко­и­то са мак­си­мал­но оле­ко­те­ни и съ­щев­ре­мен­но имат дос­татъч­но го­ля­ма ус­той­чи­вост (съп­ро­ти­ви­те­лен мо­мент) на огъ­ва­не. Ина­че ка­за­но, с тях мо­же да се нап­ра­ви срав­ни­тел­но ле­ка и съ­щев­ре­мен­но здра­ва вра­та. За нап­реч­ни­те пръч­ки е из­по­лз­ван кух сто­ма­нен про­фил 25х15х2 mm, кой­то по­ра­ди мал­ки­те им дъл­жи­ни съ­що е дос­татъч­но ус­той­чив. Здра­ви­на­та на рам­ко­ва­та конструк­ция на вра­ти­те допъл­ни­тел­но се уве­ли­ча­ва и от за­ва­ре­ни­те пар­че­та ши­на (25х3 mm), чи­е­то пред­наз­на­че­ние е да се нап­ра­ви ка­са за мон­ти­ра­не на про­фил­ни­те дър­ве­ни лет­ви (са­чак). Ком­би­на­ци­я­та ме­тал­ни про­фи­ли-дъс­че­на об­шив­ка, съ­що при­над­ле­жи към кла­си­ка­та в жан­ра, но ед­ва ли ня­кой ще ос­по­ри, че вра­та­та изг­леж­да от­лич­но и напъл­но ус­пеш­но се кон­ку­ри­ра с ед­но­об­раз­но бо­я­ди­са­ни­те ме­тал­ни па­не­ли на фаб­рич­ни­те вра­ти. Всъщ­ност ни­що не пре­чи и на опи­са­на­та тук вра­та да се нап­ра­ви ла­ма­ри­не­на об­шив­ка вмес­то пъл­не­жа от де­ко­ра­тив­ни лет­ви. Ре­ше­ни­е­то са­ми да из­ра­бо­ти­те вра­та­та ще ви от­не­ме три-че­ти­ри дни, но трудът напъл­но си зас­лу­жа­ва и от фи­нан­со­ва глед­на точ­ка – стой­но­ст­та на ма­те­ри­а­ли­те без са­ча­ка е око­ло 300 лв. Нап­ра­ве­на­та ико­но­мия ще изп­ла­ти всич­ки из­по­лз­ва­ни ма­ши­ни.

Вра­та­та се със­тои от две го­ле­ми кри­ла, ка­то ед­но­то е еди­нич­но, а дру­го­то е със­та­ве­но от две по-тес­ни вра­ти. То­ва ре­ше­ние има пре­ди­м­ство­то. Ко­га­то в га­ра­жа се вкар­ва ко­ла с нор­мал­ни га­ба­ри­ти, мо­же да се от­во­ри са­мо ед­но­то, го­ля­мо­то, кри­ло. При вли­за­не на хо­ра е дос­татъч­но да се от­во­ри са­мо тяс­но­то кри­ло. Ако ко­ла­та е по-ши­ро­ка, се от­ва­рят го­ля­мо­то и ед­но­то тяс­но кри­ло.

В дол­ния край вра­та­та е пок­ри­та с ла­ма­ри­на, ко­е­то я пра­ви по-ус­той­чи­ва и пред­паз­ва дър­ве­на­та об­шив­ка от дъж­дов­ни пръс­ки и на­вя­ва­не на сняг. Вер­ти­кал­ни­те реб­ра (22) да­ват допъл­ни­тел­на опо­ра на ла­ма­ри­не­ни­те лис­то­ве и об­ра­зу­ват ре­шет­ка, ко­я­то би зат­руд­ни­ла обирд­жи­ите, на­ри­ча­ни днес „кри­ми­нал­но про­я­ве­ни ли­ца”.

В гор­ния край на вра­та­та са ос­та­ве­ни от­во­ри за вен­ти­ла­ция и на­ма­ля­ва­не на вла­га­та в под­зем­ния га­раж. През зи­ма­та от­во­ри­те се зат­ва­рят с остък­ле­ни рам­ки.

Ме­тал­на конструк­ция

Разк­ро­я­ва­не

Ос­нов­ни­те опе­ра­ции при из­ра­бот­ва­не на вра­ти­те са разк­ро­я­ва­не на про­фи­ли­те и тях­но­то за­ва­ря­ва­не. За цел­та стан­да­рт­но­то ре­ше­ние е да се из­по­лз­ва ъг­лош­ли­фовъч­на ма­ши­на с тънък диск за ря­за­не на ме­тал. Кол­ко­то и чо­век да е опи­тен, кол­ко­то и вни­ма­тел­но да ра­бо­ти, поч­ти е невъз­мож­но да се по­лу­чат тол­ко­ва мно­го точ­но от­ря­за­ни де­тай­ли. До­ка­то ли­ни­я­та за ря­за­не вър­ху хо­ри­зон­тал­но раз­по­ло­же­на­та сте­на на про­фи­ла срав­ни­тел­но лес­но се след­ва, във вер­ти­кал­на по­со­ка тя мно­го лес­но се изк­ри­вя­ва. В ре­зул­тат на то­ва се на­ла­гат допъл­ни­тел­ни ко­рек­ции чрез из­пи­ля­ва­не, ко­е­то пък во­ди до скъ­ся­ва­не на де­тай­ли­те под не­об­хо­ди­мия раз­мер, ка­то при по-го­ля­мо отк­ло­не­ние мо­же да се на­ло­жи бра­ку­ва­не. Още по-труд­но ста­ва ря­за­не­то на про­фи­ли­те под ъгъл 45°, кой­то пък оси­гу­ря­ва зна­чи­тел­но по-здра­во за­варъч­но съ­е­ди­не­ние.

За­то­ва ре­ших­ме, че напъл­но си стру­ва по­куп­ка­та на нас­тол­на ма­ши­на за разк­ро­я­ва­не на ме­тал­ни про­фи­ли. По­ка­за­на­та тук ма­ши­на струва 159 лв. с ДДС – пре­неб­ре­жи­мо мал­ка за удоб­ство­то при ра­бо­та и най-ве­че за точ­но­ст­та, с ко­я­то се ре­же. Про­филът се зак­реп­ва не­под­виж­но с вин­тов при­тис­кащ ме­ха­низъм към опо­ра, ко­я­то мо­же да се завър­та до ъгъл 45°. За по-бър­зо при­тис­ка­не или ос­во­бож­да­ва­не на про­фи­ла гай­ка­та на вин­та е със­та­ве­на от две час­ти и поз­во­ля­ва бър­зо­то му пре­ме­ст­ва­не чрез из­бут­ва­не или издъ­рпва­не. Ма­ши­на­та ра­бо­ти с аб­ра­зи­вен диск с вън­шен ди­а­метър 355 mm, и, от­но­во, с впе­чат­ля­ва­що нис­ка це­на – 4,80 лв. с ДДС. Изб­ра­на­та от нас ма­ши­на е по-мал­ки­ят (и съ­от­вет­но по-ев­ти­ни­ят) от два­та мо­де­ла, ко­и­то Ев­ро­мас­тер пред­ла­га – мощ­но­ст­та на дви­га­те­ля й е 1600 W. Ра­бо­та­та ни с нея по­ка­за, че та­зи мощ­ност е напъл­но дос­татъч­на за до­маш­ни це­ли, ка­то тряб­ва да се ре­же с уме­рен на­тиск, ко­е­то уме­ние се при­до­би­ва бър­зо. При по-го­лям на­тиск дви­га­те­лят се пре­то­вар­ва, обо­ро­ти­те на дис­ка за­поч­ват да па­дат и то­ва мо­же да при­чи­ни не­го­во­то счуп­ва­не. При си­лен на­тиск, по­ра­ди го­ле­мия ди­а­метър на дис­ка, се за­бе­ляз­ва стра­нич­но изк­ри­вя­ва­не и срезът се по­лу­ча­ва с лек нак­лон, а не стро­го вер­ти­ка­лен. Не­об­хо­ди­мо е съ­що та­ка но­ви­ят диск, та­ка да се ка­же, да се раз­ра­бо­ти. Пър­во­на­чал­но още с пос­та­вя­не­то на ма­ши­на­та той ре­же по-сла­бо, на след две-три ря­за­ния за­поч­ва да ра­бо­ти нор­мал­но. То­ва по­не по­ка­за на­ши­ят опит.

С две ду­ми – то­ва е доб­ра ма­ши­на, ко­я­то не­ми­ну­е­мо ще на­ме­ри мяс­то в до­маш­на­та ра­бо­тил­ни­ца, за­що­то разк­ро­я­ва­не­то на ме­тал­ни про­фи­ли се на­ла­га чес­то и стой­но­ст­та на ин­вес­ти­ци­я­та напъл­но си зас­лу­жа­ва.

За­ва­ря­ва­не

За за­вар­ка­та на про­фи­ли­те съ­що ре­ших­ме да се отк­ло­ним от тра­ди­ци­он­но утъп­ка­на­та пъ­теч­ка на ра­бо­та­та с обик­но­вен елект­ро­жен (за­варъ­чен про­мен­ли­во­то­ков транс­фор­ма­тор) с об­ма­за­ни елект­ро­ди. След ста­ти­я­та, ко­я­то по­мес­тих­ме в пре­диш­ния брой на спи­са­ни­е­то, наб­лю­да­тел­ни­ят чи­та­тел лес­но ще се до­се­ти, че ста­ва ду­ма за за­варъч­ни­те по­лу­ав­то­ма­ти с те­ло­по­да­ва­що уст­рой­ство МИГ/МАГ. Ос­вен лю­боз­на­тел­ния ни стре­меж са­ми да из­пи­та­ме тръп­ка­та от ра­бо­та­та с не­поз­нат до­се­га апа­рат и да при­до­би­ем лич­ни впе­чат­ле­ния и опит, из­борът ни има­ше и съв­сем конк­рет­на при­чи­на. За­вар­ка­та на тън­кос­тен­ни­те ме­тал­ни про­фи­ли с де­бе­ли­на на сте­ни­те са­мо 2 mm и осо­бе­но ла­ма­ри­на­та с де­бе­ли­на 1 mm е поч­ти не­по­сил­на за­да­ча за обик­но­ве­ния елект­ро­жен. Про­га­ря­не­то на от­во­ри в сте­ни­те на про­фи­ли­те е по­ве­че от си­гур­но, а тях­но­то закъ­рпва­не е дос­та слож­на за­да­ча. Имен­но за­вар­ка­та на тън­ки ме­тал­ни лис­то­ве е ед­на от най-сил­ни­те стра­ни на МИГ/МАГ за­варъч­ни­те апа­ра­ти и не слу­чай­но те сил­но ог­ра­ни­чи­ха при­ло­же­ни­е­то на ок­си­же­но­ви­те го­рел­ки в ав­то­те­не­кед­жийс­ки­те ра­бо­тил­ни­ци.

Под­роб­нос­ти за на­чи­на на за­ва­ря­ва­не с МИГ/МАГ апа­ра­та, кой­то из­по­лз­вах­ме за нап­ра­ва­та на вра­та­та, мо­же да про­че­те­те в ста­ти­я­та „Ра­бо­та със за­варъ­чен апа­рат МИГ/МАГ” в този брой на списанието.

За опи­са­на­та тук вра­та бе из­раз­ход­ва­на око­ло ед­на тре­та от ма­ка­ра­та с тел (око­ло 15 m), сме­не­ни бя­ха две мед­ни дю­зи, а от бу­тил­ка­та с въг­ле­ро­ден ди­ок­сид бе из­раз­ход­ва­на по-мал­ко от 1/10 от обе­ма й. Спо­ред спе­ци­а­лис­ти­те при ин­тен­зив­на ра­бо­та ед­на бу­тил­ка сти­га за око­ло ме­сец, след ко­е­то се да­ва за пъл­не­не.

Ве­че спо­ме­нах­ме, че ед­но от го­ле­ми­те пре­ди­м­ства на за­вар­ка­та с те­ло­по­да­ващ апа­рат е сил­но­то на­ма­ля­ва­не на тер­мич­ни­те де­фор­ма­ции на де­тай­ли­те. Те оба­че не мо­гат да бъ­дат напъл­но из­бег­на­ти. За да се ра­бо­ти по-спо­кой­но и с га­ран­ти­ра­на си­гур­ност сре­щу из­мя­та­не мо­же да пре­поръ­ча­ме пред­ва­ри­тел­но да се за­ва­ри рам­ка от П-об­раз­ни ме­тал­ни про­фи­ли, ко­и­то да ле­жат в ед­на рав­ни­на. За пре­до­тв­ра­тя­ва­не на тер­мич­на­та де­фор­ма­ция от за­вар­ки­те де­тай­ли­те за вра­та­та се прис­тя­гат здра­во към про­фи­ли­те. Все пак за пре­поръч­ва­не е да се ра­бо­ти чрез пос­ле­до­ва­тел­но точ­ку­ва­не на сре­щу­по­лож­но раз­по­ло­же­ни участъ­ци, вмес­то да се пра­вят на­веднъж дъл­ги неп­рекъс­на­ти ше­во­ве.

Пре­ди да се пристъ­пи към за­ва­ря­ва­не, де­тай­ли­те, офор­мя­щи рам­ка­та, се сгло­бя­ват проб­но, ка­то ста­ра­тел­но се про­ве­ря­ват пра­ви­те ъг­ли по­меж­ду им. Ра­бо­та­та мо­же мно­го да се улес­ни, ако се из­по­лз­ва спе­ци­ал­на сте­га за за­ва­ря­ва­не на де­тай­ли под прав ъгъл. Тук сме по­ка­за­ли спе­ци­а­ли­зи­ра­на сте­га, с ко­я­то се га­ран­ти­ра пра­ви­ят ъгъл и си­гур­но­то фик­си­ра­не в не­под­виж­но по­ло­же­ние на де­тай­ли­те, до­ка­то за­вар­ка­та изс­ти­не. Под­хо­дя­ща е за край­ни и Т-об­раз­ни за­вар­ки. Сте­га­та е изк­лю­чи­тел­но ста­бил­на и поз­во­ля­ва при­ла­га­не на го­ля­мо при­тя­га­що уси­лие, а винтът ґ има спе­ци­ал­но мед­но пок­ри­тие, за да не за­леп­ват кап­чи­ци­те сто­пен ме­тал вър­ху не­го. Тя има един-един­стве­но не­дос­татък – це­на­та ґ обезс­мис­ля ней­но­то спо­ра­дич­но из­по­лз­ва­не в до­маш­ни ус­ло­вия.

Тук по­каз­ва­ме и дру­го прис­по­соб­ле­ние – маг­нит­на сте­га, ко­я­то е прек­ра­сен по­мощ­ник при за­вар­ки и стру­ва са­мо око­ло 18 лв. Кан­то­ве­те на сте­га­та предс­тав­ля­ват рав­но­бед­рен триъгъл­ник, т.е. сключ­ват по­меж­ду си прав и ъгъл 45°. Тя предс­тав­ля­ва си­лен маг­нит, кой­то си­гур­но придър­жа де­тай­ли­те по вре­ме на за­ва­ря­ва­не­то им. Сте­ги­те са осо­бе­но удоб­ни при за­вар­ка на мал­ки де­тай­ли, вклю­чи­тел­но на пар­че­та ла­ма­ри­на. Те са мно­го­фу­нк­ци­о­нал­ни и мо­же да на­ме­рят най-раз­лич­ни при­ло­же­ния, вклю­чи­тел­но да слу­жат ка­то опо­ра при мон­ти­ра­не на раз­лич­ни ме­тал­ни конструк­ции, с тях да се зах­ва­щат тръ­би, ъг­ло­ви про­фи­ли и др.

Сгло­бя­ва­не на вра­ти­те

След ка­то вся­ка от рам­ки­те на вра­ти­те бъ­де за­ва­ре­на, за­варъч­ни­те ше­во­ве се изг­лаж­дат чрез из­пил­ва­не с ъг­лош­ли­фовъч­на ма­ши­на. Вся­ка от вра­ти­те се окач­ва с по три пан­ти. В же­ле­за­рс­ки­те ма­га­зи­ни се про­да­ват из­ра­бо­те­ни на струг пан­ти (мест­но про­из­во­д­ство) с пос­та­ве­на в тя­ло­то им сто­ма­не­на сач­ма за на­ма­ля­ва­не на три­е­не­то и по-ле­ко дви­же­ние на вра­та­та. Ние оба­че на­ме­рих­ме по-доб­ро ре­ше­ние – спе­ци­ал­на пан­та с мал­ко сач­ме­но ла­гер­че, пос­та­ве­но меж­ду две­те й по­ло­ви­ни. Дру­го съ­ще­ст­ве­но пре­ди­м­ство на те­зи пан­ти е ле­ко сплес­на­та­та фор­ма на вся­ко от две­те те­ла, ко­е­то улес­ня­ва за­вар­ка­та им и оси­гу­ря­ва по-го­ля­ма дис­тан­ция меж­ду пан­та­та и ос­но­ва­та, към ко­я­то е за­ва­ре­на.

По­не­же край­ни­те раз­ме­ри на вра­ти­те не ви­на­ги се по­лу­ча­ват с точ­ност до ми­ли­метър, как­то е на чер­те­жа, мо­же да се пре­поръ­ча пър­во да се нап­ра­ви и ока­чи го­ля­мо­то кри­ло на вра­та­та, след то­ва край­на­та мал­ка вра­та и по ос­та­на­ло­то по­меж­ду им мяс­то да се про­ве­ри и при не­об­хо­ди­мост ко­ри­ги­ра ши­ро­чи­на­та на вто­ра­та мал­ка вра­та. В зат­во­ре­но по­ло­же­ние меж­ду две­те кри­ла на вра­та­та ос­та­ва про­лу­ка с ши­ро­чи­на 5-6 mm, ко­я­то се прик­ри­ва от­зад от пар­че за­ва­ре­на ши­на.

За зак­люч­ва­не на вра­ти­те мо­же да се из­бе­ре ва­ри­ант с ка­ти­нар, с бра­ва, или пък и по два­та на­чи­на. За мон­ти­ра­не на бра­ва­та във вра­та­та от пар­че­та ла­ма­ри­на се офор­мя ку­тия с под­хо­дя­ща го­ле­ми­на. В рам­ка­та на го­ля­ма­та вра­та се из­ряз­ва от­вор за ези­ка на бра­ва­та.

Го­ля­ма­та и край­на­та мал­ка вра­ти се зас­то­по­ря­ват с по две ре­зе­та в дол­ния и гор­ния край. На па­за­ра се пред­ла­гат раз­лич­ни мо­де­ли, ка­то за гор­ни­те сме изб­ра­ли ре­зе­та с дъл­ги дръж­ки.

След­ва­ща­та опе­ра­ция е кит­ва­не на всич­ки не­рав­нос­ти, до­ка­то се по­лу­чат напъл­но глад­ки повъ­рхнос­ти. То­ва се на­ла­га най-ве­че по ли­ни­я­та на за­вар­ка­та на ши­ни­те (5 и 9) към но­се­щи­те квад­рат­ни про­фи­ли и за­то­ва, ко­га­то се за­ва­ря­ва, тряб­ва да се мис­ли за пос­лед­ва­ща­та об­ра­бот­ка. Дру­го­то мяс­то, изиск­ва­що по­ве­че кит и труд, са ъг­ли­те меж­ду вер­ти­кал­ни­те преч­ки (22) и за­ва­ре­ни­те към тях лис­то­ве ла­ма­ри­на. Ста­ра­тел­но­то запъл­ва­не на про­лу­ки­те с кит има не са­мо ес­те­тич­но зна­че­ние, но та­ка се пре­до­тв­ра­тя­ва про­ник­ва­не на вла­га в про­це­пи­те и не­из­беж­на­та по­я­ва на ко­ро­зия. Най-мал­ка­та бе­да е, че, ако не се взе­мат за­щит­ни мер­ки, след пър­ва­та зи­ма на те­зи мес­та ще се по­я­вят сле­ди от тън­ки струй­ки ръж­да.

За запъл­ва­не на не­рав­нос­ти­те се из­по­лз­ва по­ли­ес­те­рен кит, до­бил у нас граж­да­н­стве­ност под на­и­ме­но­ва­ни­е­то „ци­мен­тов”. Той е дву­ком­по­нен­тен, ка­то втвър­ди­те­лят се до­ба­вя в съ­от­но­ше­ние око­ло 5% от об­ща­та ма­са. Ра­бо­ти се с три шпах­те­ла (за пред­по­чи­та­не са т.нар. японс­ки), ка­то най-тес­ни­ят се из­по­лз­ва са­мо за заг­реб­ва­не на ки­та. Та­ка се пре­до­тв­ра­тя­ва по­па­да­не­то на втвър­ди­тел в ку­ти­я­та. Взи­ма се мал­ко ко­ли­че­ст­во кит и се пос­та­вя на еди­ния от ши­ро­ки­те шпах­те­ли. До ки­та от ту­бич­ка­та се изс­ти­ск­ва не­об­хо­ди­мо­то ко­ли­че­ст­во втвър­ди­тел и два­та ком­по­нен­та ста­ра­тел­но се раз­мес­ват меж­ду два­та шпах­те­ла, до­ка­то се по­лу­чи напъл­но хо­мо­ген­на, рав­но­мер­но оц­ве­те­на гъс­та пас­та. То­ва се поз­на­ва лес­но, за­що­то втвър­ди­те­лят има яр­ко­чер­вен цвят и лес­но про­ли­ча­ва, ко­га­то не е доб­ре раз­ме­сен.

Китът се на­на­ся рав­но­мер­но на тън­ки плас­то­ве и заг­лаж­да с шпах­те­ла. Ос­татъ­ци­те от ки­та вър­ху шпах­те­ли­те вед­на­га се остъ­ргват до пос­ти­га­не на ме­та­лен блясък. След ка­то се втвър­дят, по­чи­ст­ва­не­то им мо­же да ста­не с шли­фовъч­на хар­тия. След 15–20 min китът ве­че се е втвър­дил дос­татъч­но и повъ­рхно­ст­та мо­же да се шли­фо­ва. То­ва мо­же да се нап­ра­ви на су­хо, или пък за пос­ти­га­не на мак­си­мал­но глад­ка повъ­рхност да се из­по­лз­ва вод­на шли­фовъч­на хар­тия. В то­зи слу­чай шли­фо­ва­на­та повъ­рхност неп­рес­тан­но се мок­ри с во­да. Ма­кар и по-ка­че­ст­вен, вто­ри­ят ме­тод в слу­чая ед­ва ли е оп­рав­дан, за­що­то все пак не се об­ра­бот­ва ку­пе­то на ав­то­мо­бил.

След­ва­ща­та опе­ра­ция е бо­я­дис­ва­не на вра­та­та – пред­ва­ри­тел­но грун­ди­ра­не с ан­ти­ко­ро­зи­о­нен пре­па­рат и пос­лед­ва­що на­на­ся­не на де­ко­ра­тив­ния слой боя. Ние изб­рах­ме друг под­ход, ка­то из­по­лз­вах­ме ита­ли­а­нс­кия ан­ти­ко­ро­зи­о­нен грунд-боя FERO GEL. Той е че­рен на цвят и се про­да­ва в две раз­но­вид­нос­ти за по­лу­ча­ва­не на блес­тя­що или на ма­то­во пок­ри­тие, ко­е­то в слу­чая спо­луч­ли­во конт­рас­ти­ра със свет­ли­те об­ли­цовъч­ни дъс­ки. FERO GEL се пре­поръч­ва и ка­то ан­ти­ко­ро­зи­он­но пок­ри­тие, за­що­то свързва и не­ут­ра­ли­зи­ра ве­че об­ра­зу­ва­ла­та се ръж­да, спи­ра и про­це­са на ко­ро­зия. Пре­ди бо­я­та да се на­не­се всич­ки повъ­рхнос­ти тряб­ва да се по­чис­тят от прах­та и ко­е­то е мно­го важ­но – да се обез­мас­лят. То­ва най-ве­че се от­на­ся за ла­ма­ри­на­та, ко­я­то чес­то пъ­ти е омас­ле­на.

Дър­ве­на об­шив­ка

За пъл­неж на таб­ли­те на вра­ти­те изб­рах­ме про­фил­ни дъс­ки тип „ва­гон­на шар­ка” или, как­то още ги на­ри­чат – са­чак. Те се сгло­бя­ват ед­на с дру­га, ка­то се раз­по­ла­гат под ъгъл 45°. То­ва оз­на­ча­ва още, че кра­и­ща­та на вся­ка от дъс­ки­те тряб­ва да се сре­же под то­зи ъгъл. От­лич­на­та ма­ши­на за то­ва, ко­я­то не­и­мо­вер­но улес­ня­ва и ус­ко­ря­ва ра­бо­та­та, е нас­тол­ни­ят цир­ку­ля­рен три­он. С не­го се ре­же мно­го точ­но и под пред­ва­ри­тел­но за­да­ден ъгъл. Вся­ка дъс­чи­ца се от­ряз­ва, ка­то дъл­жи­на­та й се из­мер­ва точ­но на мяс­то. По­не­же по­со­ка­та на ря­за­не на ъгъ­ла лес­но мо­же да се сбър­ка, най-лес­но е вся­ка дъс­чи­ца проб­но да се пос­та­вя на мяс­то­то си та­ка, че дъл­ги­ят й кант да при­ля­га към пред­на­та дъс­чи­ца. Та­ка точ­но се очер­та­ват ли­ни­ите на ря­за­не. За пред­по­чи­та­не е дъс­чи­ца­та да се от­ре­же по-дъл­га, за­що­то с нас­тол­ния цир­ку­ля­рен три­он мно­го лес­но мо­же да се ко­ри­ги­ра, до­ка­то при­лег­не плът­но на мяс­то­то си. Ако меж­ду края на дъс­чи­ца­та и ме­тал­на­та рам­ка тук-там ос­та­не про­лу­ка до око­ло 5 mm, то­ва не е бе­да, за­що­то ши­ро­чи­на­та на ши­на­та, ко­я­то пок­ри­ва кра­и­ща­та на дъс­че­на­та об­шив­ка­та, е 25 mm. След ка­то вся­ка дъс­чи­ца се от­ре­же, мо­же да се на­ло­жи да се шли­фо­ва, за да се по­чис­ти повъ­рхно­ст­та й. Осо­бе­но при по-продъл­жи­тел­но съх­ра­ня­ва­не на са­ча­ка ли­це­ва­та повъ­рхност на дъс­чи­ци­те не­ми­ну­е­мо се зап­ра­ша­ва.

Дъс­чи­ци­те се по­чи­ст­ват с рен­дос­ва­не или за по-лес­но чрез шли­фо­ва­не с лен­то­ва шлайф­ма­ши­на. По­соч­ва­ме та­зи ма­ши­на, за­що­то с нея се ра­бо­ти най-лес­но и бър­зо, но със съ­щия ус­пех, ма­кар и по-бав­но, мо­же да се из­по­лз­ва и по-разп­ро­ст­ра­не­на­та плос­кош­ли­фовъч­на ма­ши­на. Же­ла­тел­но е вся­ка дъс­чи­ца да се шли­фо­ва по­от­дел­но, за­що­то повъ­рхно­ст­та на го­то­ва­та об­шив­ка не мо­же да ста­не напъл­но рав­на, ко­е­то не поз­во­ля­ва да се шли­фо­ва ка­то ця­ло. Ос­вен ши­ро­ка­та ли­це­ва повъ­рхност на дъс­ки­те тряб­ва да се по­чис­тят и тес­ни­те, ско­се­ни под ъгъл 45° кан­то­ве. За цел­та лен­то­ва­та шлайф­ма­ши­на се обръ­ща с лен­та­та на­го­ре. При ве­че завър­ше­на об­ли­цов­ка най-под­хо­дя­щи­ят инстру­мент за шли­фо­ва­не на от­дел­ни дъс­ки и осо­бе­но в бли­зост до ме­тал­на­та рам­ка е дел­таш­лайф­ма­ши­на­та.

След ка­то всич­ки дъс­чи­ци в ед­но плат­но се разк­ро­ят и сгло­бят, то се зак­реп­ва, ка­то се об­ра­мч­ва с пар­че­та от сто­ма­не­на ши­на, ко­и­то се за­ва­ря­ват към рам­ка­та. На мес­та­та на за­вар­ки­те бо­я­та об­га­ря и по-къс­но пок­ри­ти­е­то тряб­ва да се възста­но­ви. Тън­ко­ст­та при мон­ти­ра­не на дъс­че­ни­те плат­на е сил­но­то им при­тис­ка­не, пре­ди ши­на­та да се за­ва­ри. При край­ни­те плат­на то­ва ста­ва лес­но с по­мощ­та на две сте­ги. За меж­дин­ни­те плат­на оба­че тряб­ва да се при­бег­не до хит­ри­на – нап­реч­но на вра­та­та със сте­ги се зак­реп­ва ме­тал­на гре­дич­ка, ко­я­то слу­жи за опо­ра. С по­мощ­та на щан­га, ко­я­то се подпъх­ва под гре­дич­ка­та, ши­на­та за­ед­но с дъс­ки­те под нея сил­но се при­тис­кат пре­ди за­вар­ка­та. Най-ефи­кас­ни­ят инстру­мент за та­зи цел се ока­за обик­но­вен тър­но­коп, за­що­то бла­го­да­ре­ние на дъл­го­то му ра­мо без уси­лие с ед­на­та ръ­ка се по­лу­ча­ва дос­татъч­но си­лен на­тиск, а дру­га­та е сво­бод­на за за­ва­ря­ва­не.

За да се ук­ре­пят дъс­че­ни­те плат­на допъл­ни­тел­но, зад тях нап­реч­но се за­ва­ря­ват пар­че­та сто­ма­не­на ши­на – по две във ви­со­чи­на.

Нак­рая се мон­ти­ра бра­ва­та, а дъс­че­ни­те плат­на се бо­я­дис­ват – в на­шия слу­чай сме изб­ра­ли дъл­бо­ко про­ник­ващ ла­зу­рен лак с цве­та на бор, кой­то ле­ко потъм­ня­ва повъ­рхно­ст­та на дъс­ки­те.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото