В категории: Брой 9-10/2003, Градина, Хоби

Бегония

Ася Асенова

Това е може би най-богатият на видове род, който според някои специалисти има между 1000 и 2000 хибрида. За първи път са открити и описани от френския монах Шарл Плюше през ХVII век по време на експедиция на остров Хаити. Названието на растението е в чест на губернатора на Санто Доминго Мишел Бегон (1638–1710).

Разнообразието от бегонии е огромно – миниатюрни, подходящи за отглеждане в терариуми, и гиганти, достигащи два метра, бегонии с множество малки кръгли листенца или с нарязани като звезди листа с диаметър до 30 cm. Като цяло бегониите принадлежат към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Някои растат като малки храстчета, изцяло покрити с гроздове ярки цветове, на други цветовете висят като тежки букети от върховете на стъблата, трети ги крият под прекрасни листа, които нямат равни по красота в растителния свят. Почти всички бегонии имат сочни, дебели стъбла, някои от които са съвсем къси, почти незабележими, а на други видове те са дълги и стройни. Листата им са несиметрично разположени или на малки чепчици. Окраската и размерът на цветовете при различните видове не е еднакъв. Повечето от бегониите обилно цъфтят през цялото лято.

Лесното й отглеждане и размножаване, разнообразието на формите и необичайната екзотична красота на листата, обилният и продължителен цъфтеж са способствали за бързото й разпространение и широката й популярност, съхранила се и до наши дни.

От средата на ХIХ век започва успешна работа относно хибридизацията на бегониите. В резултат на тази плодотворна дейност са получени многобройни сортове с различни форми и привлекателни цветове на листата. В декоративното цветарство се използват над 120 вида. Като най-популярни между тях се посочват основно два вида – Begonia rex e Begonia diadema, с родина Индия и остров Калимантан.

Бегонията е донесена в Европа през ХVIII век. Благодарение на хибридизации и селекции са въведени огромен брой сортове и видове.

Бегониите не са капризни и лесно се отглеждат в стайни условия. Особено пищно се развиват на осветени места, но в никакъв случай не трябва да се излагат на пряко силно слънце. Еднакво вредни са и много високите, и много ниските температури. Оптималната температура не трябва да надвишава 20–25 °С. Необходимо е регулярно поливане, но пресушаването е недопустимо и фатално за всички видове бегонии. През лятото имат нужда от обилно поливане, а през зимата умерено. Растенията се слагат близо до светъл прозорец и се държат при температура 16–18 °С. Влажността на почвата определя багрите на листата. Ако оставите почвата да засъхне, цветът ще залинее и цветовете ще избледнеят. Отлично растат в недълбоки широки съдове. Биха могли да се направят композиции, засаждайки няколко екземпляра различни сортове в един съд. Бегониите се размножават без особени трудности – вегетативно или от семена. Могат да се размножават чрез чепки и дори чрез листа, като най-благоприятният период е от месец март до началото на юни. Срязва се и се отделя една чепка от стъблото на растението, поставя се във вода, като се поддържа температура около 20 °С. Пускането на корени настъпва след 20–30 дни. Ако се разсаждат няколко вида, може да се поставят в един съд на разстояние 8 cm едно от друго. Ако не се мести по-дълго време, бегонията се развива много бързо. Като цяло за бегониите е трудно запазването им през зимния период и се култивират по-често като летни видове. В края на септември растенията се внасят вътре и се държат до ноември, докато цветовете им не изсъхнат и опадат. Тогава стъблата им се изрязват, за да може цветето да се изхрани през зимата.

Много често използван и също толкова ефективен способ за размножаване е чрез семена. Посяването трябва да започне в края на декември или началото на януари. Семената им са много малки – 50 хил. тежат около 1 g. Затова се сеят без определен ред в не много дълбок съд. Пръстта е добре да бъде смес от торф и пясък в съотношение 2:1. Посевите се държат под стъкло и до първото пикиране почвата се овлажнява равномерно със затоплена до около 30 °С вода. Новите покълнали растения се появяват след 12–14 дни. Стъклата леко се повдигат, а след няколко дни напълно се отстраняват. Пикирането започва в стадий, в който всяко стръкче има по 2–3 листенца. След месец се прави ново пикиране. Две седмици след второто пикиране започва подхранването на корените с разтвор на калиева селитра (1 с. л. в 10 l вода) през 7–10 дни. В края на април или началото на май по един екземпляр се засажда в саксийка с диаметър 7–11 cm. След този, на пръв поглед, много продължителен и труден процес бегонията много лесно понася следващите пресаждания в по-големи саксии.

В огромното разнообразие бегонии се отделят няколко групи, не съвсем строго разграничени. Първата група обединява декоративно-листните видове, сред които на първо място се откроява Begonia rex – многогодишно храстовидно растение с дебели стъбла, по чиято дължина са разположени огромни (дълги 15–20 cm и широки 10–20 cm) под формата на отделни чепки красиви, пъстри листа. Благодарение на въвеждането на множество нови хибрида днес съществуват разнообразните нюанси и широка гама цветове на листата. Необходимо е добро осветление и достатъчно влажен въздух в помещението, в което я отглеждаме. За да се развиват и нарастват бързо, бегониите от тази група се подхранват с минерални торове и разтвори от пролетта до есента един път на две седмици. За предпочитане е младите растения да се пресаждат всяка година, по възможност в смес от торф и пясък. Размножава се обикновено през пролетта чрез стъблени резници, но е възможно това да стане и през цялата година. Държат се във вода около месец при оптимална температура 22–24 °С.

Втората голяма група бегонии обединява летните балконски сортове, които се славят с голямо разпространение, благодарение на изобилния цъфтеж и необичайно разнообразни цветове с широка палитра окраски и различна големина. Тези растения обичат светлина или полусенчести места. Ако през лятото се изнасят на открито, трябва да се разположат така, че да бъдат защитени от директен вятър. А ако служат за допълване на интериора в стаята, трябва да им се осигури регулирано проветриво помещение и силна светлина. В края на есента цветовете им прецъфтяват и постепенно растенията се подготвят за зимен покой. Поливането през този период постепенно се намалява, надземната част се обрязва, а съдът се съхранява на сухо и прохладно място при температура 14–16 °С. През пролетта (най-рано месец март) растението се пресажда в нова, свежа почва. Поливането се възобновява, а след няколко седмици трябва да започне и захранването. Външните видове бегонии се размножават подобно на останалите – чрез семена, листа, резници от стъблата, а също така и чрез разделяне на корена.

Към третия тип бегонии се отнасят онези, които цъфтят пищно и обилно. Този дълъг цветен период се дължи на факта, че този тип бегонии нямат зимен покой. Те остават зелени и през зимата, поради което са силно предпочитани. Една от най-разпространените от този род бегонии е т. нар. вечно цъфтяща бегония – многогодишно вечно зелено растение. Тя образува невисоки, достигащи до 30 cm, силно разгърнати храстовидни стъбла със сочни, голи стъбла, които с времето се одървесиняват. Листата им са с дължина около 7 cm, разположени са на къси гроздове. Срещат се светлозелени, тъмнозелени, дори с цвят на бордо, с назъбени краища. Цветовете не са големи, достигат до 2 cm в диаметър. В зависимост от сорта могат да бъдат бели, розови или червени, разположени по няколко на една чепка между листата. След прецъфтяване образуват множество семена, които биха могли да се използват за размножаване. Своето название растението получава заради обилния си цъфтеж, който продължава от ранна пролет до есента. Самият цъфтеж би могъл да се засили, ако през пролетта саксията се остави в близост до светъл прозорец, а през цялото лято обилно се полива и подхранва. Онези от растенията, които са цъфтели обилно, през есента следва да се обрежат и да се поставят на слънчево място, да се поливат редовно и да се подхранват с минерални торове. Младите растения се пресаждат всяка година, а старите – по необходимост, в смесена почва.

Поради своето богато разнообразие бегониите не се класифицират с педантична яснота. В декоративното цветарство най-често ги групират според вида корен – например онези, чиито корени растат на грудки, се наричат Б. тубероза (от тубер – грудка). Цветовете им са на гроздове, с воднисто-месести листа (обикновено със сърцевидна форма), най-често несиметрично разположени по стъблото. Сред тях са вечно цъфтящите (B. semperflorens), наричани още восъчни бегонии, с множество компактно растящи клончета, осеяни с почти кръгли зелени или червеникави листа, покрити като с восъчен налеп.Тяхната родина са тропическите гори на Бразилия. Цъфтят на интервали почти целогодишно и затова се радват на голяма популярност. Много подходящи са за отглеждане през лятото на открито. Тъй като тези бегонии са сукулентни, почвата им трябва почти да изсъхне, преди да се полеят отново. За да проявят вечно цъфтящите си качества, необходимо им е слънце и през зимата, а през лятото издържат и на най-жарките лъчи.

Бегония тубероза е един от предпочитаните видове у нас. Тя има два вида стъбла – многогодишно под формата на подземна грудка, и едно годишно, което израства от грудка всяка пролет и умира през есента. Цветовете й също са два вида: женски (само с плодник) и мъжки (само с тичинки), поради което много хора я наричат „кавалер и дама”. Като всички бегонии, и тя е топлолюбива и се нуждае от влажен въздух. През есента, щом листата започнат да жълтеят, поливането трябва да се намали и стъблото се оставя да изсъхне. След това се отрязва, а саксията с грудката се прибира на хладно, като се внимава температурата да не пада под нулата. През март грудката се изважда, пресажда се в нова пръст, полива се и се внася на топло. Когато се покажат новите стъбълца, грудката се изважда и се разделя на части така, че всяка да има поне едно стъбло. Новите растения се засаждат.

Бегония тубероза има огромно разнообразие от сортове, получени по пътя на хибридизации и селекции. Още през 1870 г. известни градинари и цветари успяват да получат множество хибриди. По този начин през 1891 г. селекционерът Вилморен получава от два различни вида бегония, цъфтяща през зимата. Назовава я на името на известния художник Глюар де Лорен. Съвременният сорт цъфти с огромни цветове с диаметър 20–30 cm. Затова и сортът е наречен Еверест. По размери превишава дори цветовете на хризантемите. Обща особеност на тези растения се явява наличието на грудковидно коренище. Листата на част от тях са покрити с тънки, редки влакна. Окраската на венчелистчетата е безкрайно разнообразна, с различни цветове и оттенъци в бяло, жълто, розово, червено, оранжево. Цъфтят през цялото лято до късна есен. През лятото грудковите бегонии се държат на добре осветени места, при обилно поливане и непрекъснато пръскане на листата. През есента, когато растението се подготвя за зимен покой, поливането постепенно се намалява и прекратява напълно. Абсолютно пресъхване на почвата не бива да се допуска. Най-добре е водата да се сипва в подложката на саксията и растението да я поема по необходимост. Бегонията се съживява през февруари–март, възстановяват се поливането, подхранването и примесването на почвата с пясък.

Най-популярни сред туберозите са хибридите на B. tuberhybrida , тъй като се отличават с изумително разнообразие на цветовете. Родината на този вид бегония са тропическите и субтрописките области на Централна и Южна Америка, Азия и Африка. Средната им височина е около 40 cm. Стъблата са сочни, закръглени, почти изцяло покрити с влакънца. В зависимост от разнообразните форми и сортове стъблата могат да бъдат светлозелени, тъмномаслиненозелени или пък червени. Листата са големи, асиметрично разположени на дълги чепки. Като цяло имат овална, леко закръглена форма, но съществуват и сортове с плоски листа с леко заострени връхчета със силно назъбени краища. Цветовете са различни за различните видове и са събрани на малки гроздове. След прецъфтяване образуват съвсем малки семенца с оранжев цвят. Размножава се чрез разделяне на корените, чрез стъблени резници или чрез семена. Ако бегонията се размножава чрез семена, в края на декември те се засяват в недълбоки съдове. За препоръчване е да се използват смесена почва от торф и пясък. След трикратно пикиране в началото на юни се появяват и цветове. Повечето цветари предпочитат обаче вегетативното размножаване – чрез резници и коренчета. Засаждането в този случай започва през май, като за целта се използват саксийки с диаметър 7–9 cm. В самото начало младите насаждения не бива да се излагат на пряка слънчева светлина, затова за предпочитане е да се оставят известно време на сенчесто място. Бегонията може да се размножава и през лятото, като чепката се постави във вода или в съд с пясък, покрит отгоре със стъкло. Пуска хубави, здрави корени за около един месец. След това се засажда в саксия и обикновено цъфти до ноември. B. tuberhybrida предпочита полусенчесто местоположение, но в никакъв случай не бива да се допуска замръзване. Поливането задължително трябва да бъде постоянно, но прекаляването би било пагубно за растението. Хубаво е преди и по време на цъфтежа да се подхранва с минерални разтвори и торове. Есента при опадането на листата и прецъфтяване на цветовете саксията се прибира на сухо и прохладно място с температура около 10 °С. Оставя се така до февруари–март, а след това се пресажда в нова, свежа почва. С появата на листата бегонията се поставя на добре осветено място.

Един от по-сложните съвременни хибриди е B. elatior. Тази бегония цъфти през цялата зима. Цветовете й са по-едри и по-кичести, отколкото на останалите, но е деликатна за отглеждане, защото изисква постоянна светлина (но не слънчево място), висока влажност на въздуха, без оросяване или мокрене на листата, тъй като лесно развива брашнеста мана. При първите признаци за поява на болестта заразеният лист веднага се изрязва, проветряването се подобрява и поливането се намалява. Друга причина за загиването на този вид бегония е прекаленото поливане. Добре е около саксията да има съдове с вода, която се изпарява и по този начин се увеличава влажността на въздуха около растението.

Много харесвани и често отглеждани са т.нар. царствени бегонии, най-известни от които са 2 сорта – B. Corallina de Luserna и B. rex.

Най-популярна от царст-вените бегонии е B. Corallina de Luserna, чието стъбло надвишава 1 m и често достига и до 2 m. Листата й са силно назъбени са по краищата, несиметрично сърцевидни, светлозелени, а горната им част е обсипана със сребристи петънца. Доста големи са и достигат дължина до 20–25 m и широчина до 10–14 cm. Ако се отглеждат на добре осветено място, долната им част става кораловочервена, откъдето идва и наименованието на вида. Цветовете са най-често розови и са събрани на големи, увиснали гроздове, които при добро осветление са с трайност около 1 месец. Размножава се през лятото чрез вкореняване на резници. През зимата, за жалост, част от листата окапват, затова е препоръчително тази бегония да се отглежда в „по-компактен” вид, т.е. да не се позволява да достига голяма височина. За целта, щом достигне желаната височина, новата пъпка на листото трябва да се отстрани. Обича силна светлина и добро поливане, което трябва да се намали през зимата.

Повечето бегонии обаче се отглеждат заради красотата на техните листа и тук първенец е царската бегония B. rex. Хибридите са толкова много, че е невъзможно да се опишат подробно на страниците на списанието ни. Нейна родина са тропическите райони на Виетнам. Листата са едри, ярко обагрени със сребристобронзова окраска и през лятото бързо нарастват. Тогава почвата трябва да се поддържа влажна, за повишаване на влажността на въздуха редовно да се пръска около самата бегония, а на 2–3 седмици е добре да се подхранва с торов разтвор. През летния период трябва да се пази от директно попадане на слънчевите лъчи. През есента поливането се намалява, а през зимата се съблюдава почвата да не изсъхне. Това не е лесна задача, като се има предвид, че помещението, в което вирее растението през зимата, трябва да е сравнително топло (16–19 °С). Правилното отглеждане през зимните месеци води до буен растеж напролет. За да не загният, при поливането листата не трябва да се мокрят. През зимата трябва да се полива умерено, защото, ако се прекали, листата й покафеняват, постепенно изсъхват и окапват. През лятото й е нужно често и обилно поливане. Зле понася сух въздух, затова, ако не е достатъчно влажен въздухът, листата й трябва да се пулверизират по-често. Относително лесно се размножава от листни резници във формата на трапец, като всеки резник трябва да има част от централната жилка. Размножаването от натопено във вода листо също е възможно, но за целта трябва да се използва по-голяма част от листото.

При пресаждане в по-големи саксии коренището може да се раздели. Препоръчва се пресаждане всяка пролет, защото, ако саксията е малка за развилата се до момента коренова система, листата губят пъстроцветието си.

Съществуват множество сортове царствени бегонии и тук ще отбележим някои по-популярни и интересни видове от тях. Една от тях е B. vesuvius, която е храстовидна, много подходяща и често отглеждана на открито в градински условия. Достига височина 40 cm. Листата й са големи, месести, с продълговата форма и декоративно изрязани окончания, наподобяващи сърцевидна форма. Имат тъмночервен цвят, на места с розовочервеникави петна. Цъфти обилно през цялото лято с розови и червени цветове, събрани в съцветия. Размножава се рано през пролетта чрез резници. Есента се прибира, тъй като през зимата е в състояние на покой. Ако се отглежда при благоприятни условия, би могла да цъфти и през зимата. Трябва да се вземе под внимание фактът, че през този период се полива сравнително рядко.

От същия вид е и Бегония Кармелита, цялата покрита с ефектни червени влакна. Висока е около 45 cm. По края листата й имат тъмнозелени очертания. Цъфти през май–юни. Подобен сорт е и бегонията, известна с името Демон, но за разлика от предишните видове не достига такава височина. За сметка на това обаче има много интересно обагрени листа. Централната им част е маслиненозелена, очертана със сребристо, следва второ очертание с подобен на изумруд цвят и накрая завършва отново с тъмнозелено. Цъфти през май в розово-зеленикаво. Цветовете й са съвсем малки, достигат до 2 cm в диаметър.

Декоративен вид с много красиви листа и цветове е петнистата бегония (B. maculata). Нейната родина е Бразилия. Отнася се към храстовидните видове и достига височина 45–120 cm. Листата й имат удължена яйцевидна форма, с дължина около 10–15 cm и широчина – 3–5 cm. Горната част на листата е наситено тъмнозелена, а долната – розовочервена. Целият лист е покрит с многобройни ярки сребристи петна. Цъфти целогодишно с много нежни, малки розови или бели цветчета, събрани по няколко в съцветия. Много бързо и лесно се размножава чрез резници или разделяне на корена. Необходимо е ежегодно пролетно пресаждане, а по време на растежа връхчетата периодично трябва да се отрязват. Опадалите листа се отстраняват, за да не предизвикват гниене. Добре расте и на изкуствена светлина и умерена температура.

Бегонията, наричана Железен кръст (B. masomiana), е подобна на царската, в смисъл, че декоративната й стойност е по-скоро в листата, отколкото в цветовете. Листата имат тъмни ивици около главната жилка и са покрити с много нежни брадавички, които ги правят пухкави и приятно релефни. Отглежда се подобно на царската бегония.

Привличаща погледа с интересните си листа е Металическата бегония (B. metalica), която е полухраст с високи, прави стъбла. Листата й имат сърцевидна форма. Горната им част е маслиненозелена с метален блясък, откъдето идва и името й. Повърхността на листата и стъблата са покрити с множество влакна. B. metalica цъфти обилно от пролетта до есента с не много големи розови цветчета, събрани на гроздове. На това растение е необходимо ежегодно пресаждане и обрязване. Най-добре е това да става през пролетта.

Градински вид, получен чрез хибридизация на Металическа и Бегония Шарф е B. credneri. Тя също е полухраст с високи стъбла. Листата й са сърцевидни, с остри окончания, покрити с бял мъх. На върха са зелени на цвят, а надолу стават яркорозови. Ако я огряват директни слънчеви лъчи целите й листа стават розови. В този си вид наподобява ушна раковина и затова някои я наричат „Свинско ухо”. Цъфти през лятото в розови цветове. Светлолюбив вид е и се полива умерено.

Тигровата бегония (B. bowerii и нейният хибрид B. tiger) е много подходяща за ограничени пространства, понеже е с доста по-дребни листа от Царската. Листата са тъмнозелени до кафяви, със светлозелени кръгли петънца, наредени симетрично като следа от котешка лапа. Отглежда се като царската бегония.

Друга бегония, близка с листната си декоративност до Царската е B. heracleifolia. Родината й е Мексико. Има силно врязани кленовидни листа и е многогодишно листно декоративно растение със силно увиснали стъбла, от които се отделят сочни гроздове с 5–9 назъбени листа. Листата й са много тъмни, чернозеленикави, а жилите им контрастират, обагрени в светлозелено. Имат розови цветове, събрани в съцветия. Размножават се чрез семена или вегетативно – чрез резници от стъблото и чрез разделяне на корена. Издържат и на по-сенчесто място, подходящи са за отглеждане в стайни помещения, тъй като растат и на луминесцентно осветление. Изсъхналите листа и прецъфтелите цветове се отстраняват. Най-разпространеният хибрид е Клеопатра, който се отглежда и у нас. За съжаление поради нетипичната си форма на листата много хора не знаят, че това е бегония и я отглеждат неправилно. Тъй като листата й са тънки и нежни, за да не изсъхват, се нуждаят от висока влажност и честото пръскане им се отразява благоприятно.

Стъблото на бегония Слонско ухо (B. burchellii) е толкова късо, че почти не се вижда, особено при младите растения. То е месесто и завито над повърхността на пръста. Листата са разположени гъсто върху червеникава, окосмена дръжка. Отгоре са зелени и лъскави, а отдолу – червени.

Видът Грацилис (B. gracilis) има много сортове, един от друг по-различни. Общото между тях е красивата форма на стъблата и продължителният изобилен цъфтеж. За разлика от другите бегонии, обича пълно слънчево огряване. Младите едногодишни растения са най-красиви, но старите може да се „подновят”, ако рано напролет стъблата се прекършат, за да може от основата да израснат нови разклонения. B. gracilis може да се отглежда и като многогодишно растение, като за целта през зимата трябва да се постави в умерено топло помещение при добро осветление и по-оскъдно поливане в сравнение с летния период. Така тя ще продължи да цъфти, макар и без типичния буен летен растеж. Всяка пролет пръста трябва да се сменя.

Много интересна е и фикусовидната бегония (B. fuchsioides), която произхожда от влажните субтропически области на Колумбия. Стъблата й са обилно покрити с малки, продълговати листа. Цъфти продължително с яркочервени цветове. Подходяща е за отглеждане в стайни условия.

Подходящи за висящи кошници са бегониите с падащи стъбла. Те също цъфтят обилно, а един от най-разпространените видове е Бегония фолиоза (B. folioza). Тя дори не прилича на бегония. Увисналите й стъбла са покрити с миниатюрни овални листенца и на външен вид прилича по-скоро на папрат.

Въпреки голямото разнообразие от различни сортове и хибриди обширният род бегонии има общи условия за успешно плодотворно отглеждане. През лятото се нуждаят от добре осветени пространства с достатъчна влажност на въздуха и обилно поливане през около 3 дни. През зимата поливането за едни сортове (листно-декоративните) се намалява до умерено, а за други (външните балконски и градински) се прекратява изцяло. Трябва да се вземе под внимание фактът, че излишната влага през зимата предизвиква загниване. Въпреки че са изключително топлолюбиви растения, важно условие при отглеждането им е предпазването от пряка слънчева светлина. Предпочитат умерена температура, около 18-20 °С, а през зимните месеци тя не трябва да е по-ниска от 15 °С. За да придадем желаната от нас форма на растението, е необходимо всяка пролет да изрязваме връхчетата. Бегониите се пресаждат 1 път на 2 години, а съвсем младите растения – всяка година, в рохка, мека почва, примесена с торф и пясък. Ако се подхранват поне веднъж в месеца, през цялото лято ще цъфтят още по-обилно и непрекъснато.