В категории: Брой 7-8/2003, Градина, Строителство

Огради и оградни мрежи

Собствената градина е възможно най-доброто място за отдих, защото съчетава красотата и живителната сила на природата с възможността човек да потъне в усамотение без да бъде обезпокояван от нежелано присъствие. Градината е неизчерпаема арена, която предоставя, а и изисква, широки възможности за творческа изява и наслада от извършеното – било то строителство, озеленяване и градинарство. Тя трябва да има изградена собствена инфраструктура: външна ограда и порта, алеи и подпорни стени, различни дървени конструкции, беседки, навеси, пейки и др., евентуално водни съоръжения, даже и скрита под земята напоителна система с кладенец и управляван от компютър хидрофор и още, и още…

Даже когато градината, както се казва е „до ключ”, грижите за нейната поддръжка започват начаса и съвсем не са малко. Но в крайна сметка всичко на този свят си има цена и всяко удоволствие задължително се заплаща – само за мишките сиренето в капана е безплатно. Ние искаме да подчертаем още един много съществен „елемент” в облагородяването на градината ни и нейната поддръжка – удоволствието да сътвориш нещо красиво и функционално със собствените си ръце.

На тази безбрежна тема е посветена и статията ни в най-летния през годината августовски брой на „Направи сам” с уговорката, че сме в състояние, „щипвайки” само оттук-оттам, да подскажем някои идеи. Втората уговорка е, че мъдрите и практични хора търсят оптималния баланс между изразходваните усилия и постигнатия ефект. За тази цел, преди да се хванат за работа, те обхождат специализираните магазини, за да проучат какви полуготови елементи или цели конструкции се предлагат в тях. Много по-лесно е да се сглоби една ограда от готови елементи, например, отколкото да се надува ковашкият мех и като ковач от средновековието да се удря с чука върху наковалнята, докато се изкове една-единствена пръчка. Списъкът с подобни примери е предълъг. За да бъдем максимално полезни на читателите си, се постарахме да съобразим повечето от описаните тук идеи за градината с предлаганите в магазините от големите вериги от типа „Направи сам“ готови елементи. Този подход е гаранция за постигане на бърз успех и предварително подсигурено качество, защото в повечето случаи фабричното производство не може да бъде постигнато в домашни условия.

 

Огради

Това, което се прави най-напред, е външната ограда, която да предпазва или, по-точно, да ограничава лесното прескачане от нежелани лица.

 

Оградна мрежа

Това е най-често използваният и най-лесен начин за ограждане, при който оградата се вписва почти незабележимо в природната среда и минимално ограничава гледката. Същевременно оградите с мрежа представляват сигурна защита срещу преминаване даже и за дребни животни, а са преграда и срещу безпрепятственото проникване на нежелани хора.

В магазините от типа „Направи си сам“ се предлага всичко, необходимо за професионалното изграждане на огради: метални мрежи с различна височина и големина на отворите, със сигурна защита срещу корозия чрез прахово нанесено пластмасово покритие, метални тръби за колове (защитени и оцветени по същия начин), елементи за тяхното монтиране, опъвачи за изпъване на носещите телове и др. Всичко е обмислено до най-малката подробност, така че в максимална степен да се облекчи работата при опъването и закрепването на мрежата.

Мрежата се опъва най-лесно при хоризонтални участъци, като понася и известен наклон. При по-голям наклон оградата се разделя на стъпаловидни хоризонтални участъци. В повечето случаи само коловете се бетонират здраво в почвата, а устойчивостта на мрежата основно се придава от привързването й към силно опънати по цялата дължина на оградата телове. Те се поставят през около 50 cm и са най-често три броя – по един в горния и долния край на мрежата и един в средата. В този случай обаче някои по-находчиви и трудолюбиви животинки, включително дворното куче, ако е от по-дребна порода, лесно могат да прокопаят тунел и да преминат под мрежата. Затова си заслужава по продължение на цялата ограда да се изкопае и отлее от бетон тънка 10–15 cm основа, която да стърчи 15–20 cm над почвата. В още пресния бетон се поставят куки от тънки армировъчни пръчки, за които впоследствие мрежата се привързва с тел. Това решение има и предимството, че оградната мрежа не допира почвата и така опасността от корозия значително намалява.

Металните колове се бетонират в предварително изкопани дупки на дълбочина 50–60 cm, нивелират се във вертикално положение и се подпират с две наклонени опори, докато бетонът стегне достатъчно. Те се поставят на разстояние 2,5–3 m един от друг. Крайните ъглови колове се подпират с по две наклонени подпори, които поемат в голяма степен натоварването от мрежата. При дълги огради, на всеки 30–40 m се поставя и междинен колец, двустранно укрепен с подпори.

Вертикалното положение на колците се определя лесно с помощта на показания специален нивелир с три взаимно перпендикулярно разположени либели. Той се закрепва с ластик към колеца и вертикалното му положение се установява по двете хоризонтални либели. При правене на огради, при настилане на пътеки или отливане на бордюри много полезен инструмент е лазерният нивелир. С негова помощ много лесно, най-вече точно и на големи разстояния (до около 50 m при облачно време и 18 m – при слънчево) може да се определи правата линия, да се нивелират повърхнини, включително и с точно зададен наклон. Показаният на снимката модел е прецизен и съответно доста скъп инструмент, но за домашни цели може да се използват и близо два-три пъти по-евтини лазерни нивелири с далекоизточен произход, които се продават и на нашия пазар.

Между коловете се опъват носещите телове от поцинкована стомана с диаметър около 2 mm. За целта към кола се закрепва специално опъващо приспособление с щифт (опъвач), върху който с помощта на гаечен ключ се навива краят на телта. Телта се отрязва с около 10 cm по-дълга, отколкото е мрежата. Щифтът има подобие на зъбен венец, който запира в нарочните изрези на отвора, и така се предотвратява обратното му отвиване и отпускане на натегнатата тел.

В края на мрежата, през брънките й се промушва стоманена пръчка с дебелина около 10 mm и чрез нея мрежата се опъва и здраво привързва към колеца. Така се постига равномерно опъване на мрежата по цялата й височина. Планките за привързване на мрежата и теловете се закрепват с винтове и гайки, по същия начин се монтират и наклонените опори към коловете. Всичко е така измислено, че се сглобява бързо и лесно на място – без електрожени, режещи машини и т.н.

Често бъркането на бетонен разтвор на място е свързано с доста неудобства и затова може да се прибегне до по-елегантен способ, като бетонните фундаменти за всеки колец се отлеят предварително и готови се закарват на мястото на оградата. Това се прави лесно, като за форма се използва стара пластмасова кофа, в чието дъно централно се пробива отвор Ø40. През него се промушва затапена тръба от PVC със същия диаметър. Краят на тръбата трябва да отстои на 5–8 cm от нивото на ръба на кофата. Кофата се поставя върху две тухли четворки и се запълва с бетонен разтвор. След около 24 часа той е стегнал достатъчно, за да може бетонната отливка да се извади. Изважда се с леко въртене встрани и пластмасовата тръба. След около две седмици фундаментът е готов за използване, макар и бетонът още да не е набрал максималната си якост. Всеки от фундаментите се вкопава в почвата с голямата основа отдолу. Отстрани се запълва с пръст, която добре се трамбова. Колецът се циментира в отвора само с цименто-пясъчен разтвор, който при добавяне на ускорител се втвърдява за няколко часа.

Предлагат се и готови врати, заедно с колците, които изпълняват ролята на рамка. Оплетката и оцветяването на вратите са в хармония и съответстват на мрежите и коловете.

За по-представителни огради, чиято основа най-често е от зидан с камъни висок цокъл, се предлага голямо разнообразие от готови платна, съставени от декоративно изковани пръчки. След като се избере видът на платната, зидът се проектира според тяхната широчина. Между всеки две платна се поставя подходящ метален колец от тръба с голям диаметър, П-образен профил (с широчина, например, 100 mm), два такива профила, заварени един за друг, за да образуват квадратна колонка, или пък колонката се отлива от бетон, или изгражда от камък. При използване на метални тръби или заварени в кутия профили кухините се запълват с циментов разтвор, който сигурно предпазва вътрешността им от корозия.

Освен готови платна в се предлагат и няколко десетки вида с различна ковашка обработка метални пръти, предназначени за огради, за врати, за балконски парапети, за защитни решетки и др. Те представляват напълно готови полуфабрикати, които на място лесно се сглобяват с електродъгова заварка.

 

Масивни зидове

С налагането на новия архитектурен стил „мутробарок” нашенецът се върна към строителните традиции на българското средновековие, когато повечето къщи са били опасани от масивни каменни зидове, а тежките дървени порти – обковани с метални клинци. Без да обсъждаме естетичните достойнства на плетеницата от масивни зидове, плътно затулващи зеленината в полите на Витоша, не може да не се признае, че плътната ограда създава уют и уединение, реална преграда през любопитни погледи или зложелателни намерения.

Масивни зидове се издигат и за ограждане на обособени части от терена, например за гръб на градински постройки, включително за отглеждане на животни и др. При иззиждането на такива зидове трябва да се подхожда съвсем професионално, защото откритият зид е подложен на силно натоварване от вятъра, на термични разширения при огряване, трябва да се опазва от дъждовната вода. Зидовете, които нямат чупки в краищата си, са по-неусточиви. Устойчивостта на тухления зид силно зависи от неговата височина и дебелина. При зидове с височина до 1,90–2,0 m дебелината трябва да бъде една единична тухла (25 cm). Зидът допълнително се укрепва, като на всеки 6–7 m се отлива армирана бетонна колонка. При дълги зидове, изложени на припек, трябва да се предвидят и вертикални деформационни фуги между отделните сегменти.

Зидът стъпва върху бетонен фундамент, който се прави както при всички строежи на открито. Дълбочината му в почвата е около 80 cm, за да стъпва на незамръзваща през зимата почва. На дъното на изкопа се настила пласт пясък с дебелина около 5 cm и върху него се излива бетонът. Понеже натоварването на основите е сравнително неголямо, за икономия може да се използва и бутобетон – в бетонния разтвор се поставят камъни, не по-големи от около 1/3 от дебелината на основата. Задължително е камъните да бъдат добре измити със силна струя вода, защото, макар и по тях да няма видими следи от пръст, по повърхността им в повечето случаи има фин слой прах (често глинест), който пречи на сцеплението с циментовия разтвор. Въобще, каквито и да било каменни зидове и настилки да се правят с циментов разтвор, камъните и плочите трябва да бъдат добре измити, нещо, за което по разбираеми причини майсторите рядко си правят труда. При по-голям обем на работа си заслужава да се прецени целесъобразността от купуване на водоструйна машина, която винаги ще бъде необходима за поддържане на градината – почистване на плочници и зидове, градински инструменти, за миене на автомобила и т.н.

Около изкопа трябва да се направи кофраж, защото бетонният фундамент трябва да стърчи поне 30–40 cm над повърхността на почвата. Така той изпълнява и ролята на цокъл, който предпазва тухления зид при по-силен дъжд. Преди изливане на бетонната смес е желателно да се направи и надлъжна армировка с 8 армировъчни пръчки Ø6,5.

За иззиждане на зида е желателно да се използват клинкерни тухли, които имат по две декоративни гладки повърхнини. Те са устойчиви на влагата и същевременно се спестява измазването на зида. Отгоре зидът завършва с отлята стоманобетонна „шапка” (водобран) с двустранен или едностранен наклон. Нейната стреха трябва да стърчи поне 5 cm извън зида, а от долната й страна се правят два надлъжни улея за спиране на подлизващата вода. Върху зида може да се залепят с циментов разтвор и керамични керемиди.

Откритата част на цокъла се облицова чрез залепване с циментов разтвор на каменни плочки.

За такива суперпредставителни огради са необходими и съответстващи им врати, или по-точно – дворни порти. Изборът основно е между тежки врати от ковано желязо или също не особено леки, но много изискани и представителни врати от пластмасови профили. Въпрос на цялостно решение, на лично предпочитание и най-вече на финансови възможности.

За окачване на тежките врати са необходими стабилни стоманобетонни колони, които впоследствие се облицоват с декоративни плочи. При проектиране на вратите и посоката им на отваряне е добре овреме да се предвиди и възможността за монтиране на механизми за автоматизирано, включително и с дистанционно управление отваряне и затваряне. Механизмите се монтират откъм вътрешната страна на вратите и съответно отварянето им става навътре.

 

Огради в градината

Освен по границите, различни огради се поставят и във вътрешността на градината. Те най-често ограничават обособени части, защитават цветните лехи от прескачане на животни и т.н. Има и специални ниски телени ограждения за предпазване на цветя и храсти. Най-евтиният възможен вариант (22 лв.) на дървена ограда са готовите платна с дължина 2 m, съставени от вертикални дъсчици, приковани към две напречни гредички. Единственият недостатък на това много изгодно от финансова гледна точка решение е, че производителят е ковал дъсчиците с пирони, които лесно ръждясват и под всеки пирон върху дървото остават ръждиви следи. Затова напълно си струва да се хване акумулаторната отвертка и на бърза ръка пироните да се подменят с неръждаеми винтове за дърво. Подобни огради може да се направят и като се купят само единични летви – те са от по-качествен подбран материал, предлагат се в различно оцветяване, но и струват доста по-скъпо – около 4 лв. броя.

Много подходящо решение за градината е построяването на различни огради от обли дървени греди. За предпочитане е те също да се купят, защото фабричните са специално обработени под налягане в камери против насекоми, разрушаващи дървото, плесени и др. вредители. Предлагат се греди с различни диаметри и дължини.

Освен за огради облите греди и колове може да се използват и за изграждане на красиви подпорни стени вместо от камък.

Виж специализирани инструменти за оградни мрежи.