В категории: Брой 11/2011, Хоби
Моят нов фаворит за подводни снимки – Canon PowerShot D10
Георги Балански
Преди четири години открих за себе си удоволствието да снимам в света на тишината, в подводния свят. Има хора разни. На едни им доставя дивна наслада да преследват рибите с харпун, други се гордеят, че са ги надхитрили с въдици и примамки последна дума на техниката. И който види лодката ми, най-често ме пита колко риба съм хванал. На мен пък, навярно леко помъдрял с годините и лишен от атавистично изначално заложената у човека кръвожадна страст да убива, при това не за прехрана, а за удоволствие, ми доставя огромно удоволствие да издирвам красивите морски създания и да ги снимам.
Известна е поговорката, че не е толкова важно къде си, а с кого си. Към това бих добавил, дори когато човек е на почивка – да има и смислено занимание. „Ловът“ с фотоапарат в ръка е именно такова занимание, което властно те привлича във водата, вместо по цял ден да се припичаш мързеливо като преял тюлен на плажа.
Тръпката в очакване зад поредната скала да се появи изневиделица някоя пъстра наперена красавица, и докато насочиш фотоапарата, да ти обърне пренебрежително опашка и отпраши към дълбините, те държи винаги нащрек. Ако си с неопренов костюм, два часа във водата минават неусетно. Морето винаги може да ти поднесе приятна изненада, дори и когато е сравнително бедно откъм флора и фауна. И докато гастрономическото удоволствие приключва с опразване на чинията, то колекцията от снимки радва очите и те пренася в спомените за чудния свят на морето в продължение на дълги години.
За мен специално светът на мълчанието стана фотографски достъпен след като преди няколко години на пазара се появиха първите фотоапарати с приемлива цена, пригодени за снимане и под вода, най-често на дълбочина до 10 m, без да е необходимо да бъдат поставяни във водонепроницаем бокс. Като издател по това време на първото в България компютърно списание Computer, а по-късно и на фотографското списание Digital Photo-Video, имах привилегията водещи световни марки охотно да ни предоставят за тестване новите си модели фотоапарати и видеокамери. Съдбата отреди първият попаднал в ръцете ми фотоапарат, който не се бои от вода, да бъде Olympus m Tough 1030. Възможността да снимам и под вода толкова ме ентусиазира, че си го купих, за да ми е винаги под ръка. Това между другото е един от рисковете на професията, защото когато човек тества нови модели от подбрана техника, според профила на всяко от трите списания, трудно устоява да изкушението да се охарчи за някои от тези, които го впечатлят най-много.
Година по-късно тествах и поредния „подводен“ модел – Olympus m Tough 8000, впечатленията си от който, илюстрирани с подбрани снимки, споделих с читателите на Computer и Digital Photo-Video. Когато направихме „Направи сам“ изцяло достъпен в Интернет, своето място намери и статия за този фотоапарат.
Както се знае обаче, вечно щастие на този свят няма и това лято се наложи да преживея раздялата си с верния до този момент Olympus m 1030. Още при първото влизане за сезона във вода, през юни, при дълбочина не повече от метър, той взе че се „удави“. Пропусна навярно не повече от капка-две солена вода, но това се оказа достатъчно да загине безвъзвратно. Поне така ме увериха от сервиза няколко дни след злощастното събитие. Това възприех като доста подла постъпка от негова страна, защото потапянето във вода бе първото след профилактичен преглед месеци по-рано в същия този оторизиран сервиз. Случилото се дойде и като гръм от ясно небе, защото като технически грамотен човек, бях убеден, че това не би било възможно да стане в условия на съвсем нормална експлоатация на фотоапарата. Дори и да пропусне уплътнението на капачето за батерията, това не би трябвало да причини каквито и да било щети във вътрешността на фотоапарат за подводни снимки. Защото, според мен поне, отделението за батерията и картата при всеки подобен апарат би трябвало да бъде напълно херметично отделено от вътрешността му. Така че дори и да се просмучат капки вода през гуменото уплътнение на капачето, възможните щети да бъдат ограничени най-много до повреда на SD картата. И дотук. Накрая нищо друго не ми остана, освен да се примиря с волята на съдбата и утешението, че нищо на този свят не е вечно.
Ако обаче погледнем позитивно на случката, както сега е модно да се казва, погиването на личния ми фотоапарат ме мотивира два месеца по-късно да преоткрия за себе си, като опозная един отличен фотоапарат, също така пригоден за подводни снимки на дълбочина до 10 m и работа при екстремни условия – Canon PowerShot D10. Той ми бе предоставен от управителя на Canon България г-н Атанас Настрадинов. Самият той е запален планинар и любител на екстремните спортове. Знам, че същият този апарат напълно безпроблемно след това се оказа на висота и при много по-тежки изпитания по време на височинна експедиция в Хималаите преди около месец.
Всъщност точно същият фотоапарат попада втори път в ръцете ми, защото още при първата му поява в България през 2009 г. бе предоставен от представителството на Canon за тестване в редакцията. Тогава колежката ми Ваня Абаджиева му задели необходимото внимание, а след това описа впечатленията и оценките си в чудесна статия. В началото на септември т.г. можах да се убедя лично в качествата на фотоапарата и да присъединя мнението си към нейните оценки в резултат на десетина дни подводни снимки из плиткото крайбрежие на Беломорието. За възможностите на Canon PowerShot D10 говорят красноречиво и снимките към статията.
Прави впечатление, че този модел се задържа на пазара повече от обичайното за света на цифровите фотоапарати, което за мен е още едно доказателство за неговите отлични качества. От представителството на Canon споделиха, че откак е получен, и едва ли не по душмански тестван от различни хора и при различни условия, той не е проявил и най-малкия каприз.
Понеже едва ли бих могъл да добавя нещо повече за самия фотоапарат от написаното в статията на Ваня Абаджиева, която поместваме в този брой, ще си позволя да кажа няколко думи за самото снимане. Професионалното подводно снимане, което изисква акваланг и умение за плуване с него, доказано с официален документ, възможност за зареждане на бутилките с въздух и очевидно по-голяма екипирана лодка, скъпи фотоапарати с не по-малко скъпи боксове и професионално осветление, очевидно не е занимание за любители. Не е и за хора, за които Малдивските острови или Големия бариерен риф край Австралия са единствено достъпни на телевизионния екран.
Без да навлизам в темата, дали размерът има значение или не, мисля, че и човек с несъизмеримо по-скромни технически възможности и без да надхвърля нормалния бюджет за лятна почивка, може да изпита тръпката и насладата от изживяването, което му дава подводното снимане. При напълно достъпни за редовия българин условия, каквито предлагат чистите води по крайбрежието на близкия до страната Халкидическии полустров в Гърция.
При това то не е нито богато на водна растителност, нито населяващите го риби, по-точно рибки, са толкова разнообразни и причудливо пъстри, като обитаващите южните морета. Снимките може да породят невярна представа, защото всъщност рибките са предимно дребни. Ефектът е значително подсилен – почти всички са снимани в макрорежим. Това обаче допълнително затруднява кадрирането и фокусирането на сниманите обекти, дори и при липса на вълнение. Затова специално за този район, където докъм обяд повърхността на морето най-често е огледално гладко, това е и най-подходящото време за гмуркане с фотоапарат. Това вероятно е и времето за закуска, когато рибките настървено търсят храна и затова обръщат по-малко внимание на фотографа. На условията за снимане оказва влияние и височината на слънцето, като светлината на обедното слънце прониква най-дълбоко.
Ако се ползва неопренов костюм, което според мен и в топлите летни води е повече от желателно, трябва да се носи колан с баластни тежести, които осигуряват неутрална плаваемост на тялото. В сравнение с по-раншния ми опит, бих казал, че снимането под вода с Canon PowerShot D10 е значително улеснено, поради наличието на ефикасно действащ оптичен стабилизатор, яркото изображение на големия дисплей, което значително улеснява кадрирането и контрола върху фокуса при снимане под вода, както и от бързия процесор на фотоапарата.
Останалото е търпеливо изчакване на поредната среща с наперена пъстроцветна рибка, нежна актиния или по-рядък за плитчините морски обитател, бил той срамежливо опитващ се да се слее с повърхността на камъка калмар, предпазливо надничащ от подводната си къща октопод, шоколадовокафява медуза с точковидно искрящи от цветове пипала. Или ненадейно да срещнете грациозно извиваща тялото си между камъните двуметрова заплашително оголила дългите си закривени назад зъби морена. Първата среща с нея, уверявам ви, е стресираща. За нея не зная, ала за фотографа остава незабравима. Изкушението да я наближиш за снимка в едър план се бори с инстинктивното желание за спазване на по-безопасна дистанция. Това са трепети, които всеки, който не се бои от водата, лесно може да си достави и изживее.
Коментирайте или задайте въпрос