В категории: Брой 11/2008, Ремонти

„Химически анкери“ Moment

В редица случаи закрепванията на предмети към стените и по-рядко към тавана с класическите пластмасови или стоманени дюбели не е възможно. Причината най-често се дължи на това, че основата не е в състояние да поеме натоварването, което дюбелът оказва в точката на закрепване. Такива материали са блокчетата от газобетон, керамичните блокове с големи кухини и тънки стени, в които дюбелът не задържа, ронливи тухли в стари постройки, силно напукани бетонни елементи и особено когато закрепването се извършва в близост до техните краища.

В такива случаи се използват специални инжекционни разтвори, които се шприцоват в отвора, в който се поставя стоманеният елемент, с който се извършва закрепването – най-често шпилка с метрична резба и гайка. Закрепването с инжекционен разтвор има и предимството, че не се оказва натиск върху стените на отвора, който при крехък и нездрав материал може да причини неговото разрушаване.

Закрепването с инжекционен разтвор по принцип става по два начина. Когато то се извършва в плътен материал, бетон, естествен камък или плътни тухли, след като пробитият отвор се почисти старателно от прахта чрез издухване с гумена круша или по-друг начин, той се запълва на около 3/4 от дълбочината с инжекционен разтвор. Разтворът се продава в пластмасови флакони с подвижно дъно и се шприцова с пистолет. След това в отвора се напъхва до упор стоманената шпилка и се изчаква необходимото за втвърдяване на разтвора време.

Когато основата е решетеста тухла или блок с големи кухини, този метод е неприложим, защото шприцованият разтвор ще изтече и няма да обгърне стоманената шпилка. Ето защо в тези случаи се използват специални мрежести втулки, които предварително се напъхват в отвора. Сред това във вътрешността на втулката се шприцова инжекционният разтвор, който едновременно я изпълва и раздува според формата на кухините. След като мрежестата втулка се изпълни с разтвор, в него се напъхва стоманената шпилка. По този начин във вътрешността на тухлата се получава твърдо тяло, чиято повърхност разпределя натоварването върху значително по-голяма площ. В резултат на това тухлата с нейните тънки и крехки стени вече осигурява достатъчно стабилна опора за закрепване на тежки предмети, включително и на отговорни закрепвания, от които може да зависи здравето и дори животът на човека, като парапети например.

От инжекционните продукти на Henkel, наричани още „химически анкери“, ще представим накратко два: Moment CF 900 и Moment CF 850. Те имат едно и също приложение, като разликата между тях е в състава им. Първият е произведен на база винилестерни, а вторият с полиестерни смоли. Поради това Moment CF 900 може да се употребява и при по-ниски температури на основата (над –5 оС), докато минималната температура за използване на Moment CF 850 е +5 оС. CF 900 може да се прилага дори и под вода. Освен това Moment CF 900 има малко по-висока товароносимост на съединението – 20 kN при шпилка M10 анкерирана в бетон C20/25, докато за Moment CF 850 тази стойност е 17,8 kN. Измерването е извършено по метода „изтръгване и разрушаване на бетонен конус. Времето за втвърдяване при двата материала е еднакво – започва 6 min след шприцоване на разтвора, а пълното втвърдяване настъпва след 45 min. Тези данни се отнасят за суха основа с температура 20 оС.

Двата „химични анкера“ на Henkel са подходящи за монтиране на решетки и парапети на балкони и стълбища, сенници, врати, външни осветителни тела, телевизионни антени за сателитен прием, различни санитарни прибори в банята и други средно и тежко натоварени закрепвания.

Обръщаме внимание, че и двата материала са двукомпонентни, като смесването на основния разтвор с втвърдителя става едновременно с шприцоването на сместа в отвора.