В категории: Брой 11/2002, Ремонти, Топлоизолация

Топлоизолация на прага на зимата

На прага сме на зимата – сезон, който не радва особено душата на и без това подлудения от сметки за електричество и парно отопление българин. По най-суров начин той бе принуден да проумее, че енергоносителите имат висока цена и тя трябва да се плаща. Но също така разбра, че заплатените с труда на няколко поколения „панелки” са като разсъблечени по бански пред зимните виелици. Те или нямат, или имат само някакви зачатъци на топлоизолация. Да не говорим, че и комините за печки с твърдо гориво бяха низвергнати от проектанти и строители. Така че няма мърдане, братя българи. Каквото ни пуснат по кранчето от топлофикацията, с това ще се топлим, а пък за цената – тя дори и не подлежи на обсъждане. Отгоре на всичко и архаичните прозорци, тип „слепено черчеве”, вместо да пазят от студа, са повече витрина на престъпно безхаберие и некомпетентност отпреди десетилетия, които днес трябва да плащаме.

Щастливците да живеят в тухлени жилища също не бива доволно да потриват ръце, защото за нашите климатични условия и смятаната доскоро едва ли не за аристократичен разкош керамична тухла (решетеста или четворка) при дебелина на зида 25 cm, далеч не отговаря на съвременните изисквания за добре топлоизолирана сграда.

Микроклиматът в жилището

Необходимостта от добра топлоизолация на жилището не е единствено продиктувана от сметките за отопление. Поддържането на оптимален микроклимат е сигурна предпоставка за опазване на човешкото здраве, за поддържане на висока работоспособност и най-общо казано – за наслаждение от живота. Микроклиматът силно зависи от температурата на въздуха в помещенията, от неговата влажност, от наличието на въздушни течения, а така също и от повърхностната температура на заобикалящите стени, подове и тавани, включително и на прозорците. Нездравословният микроклимат неминуемо предизвиква настинки, ревматизъм, поява на различни алергии или обостряне на астмата.

Поддържането на тези три фактора в много голяма степен зависи от ефективната топлоизолация. Тя пък от своя страна допринася за намаляване проникването на външен шум – също фактор, оказващ силно влияние върху здравето. С две думи, повечето топлоизолационни материали са едновременно и добра шумоизолация.

Изисквания към топлинната изолация

С изключение на блокчетата автоклавен клетъчен бетон и съвременните керамични блокове за зидане всички използвани преди години традиционни конструктивни строителни материали са повече или по-малко добри проводници на топлината. Същевременно типичните топлоизолационни материали са крехки, нестабилни и трябва да се взимат мерки за тяхната механическа защита. Затова се изграждат многопластови сандвичеви конструкции, като външните зидове, колони, плочи, трегери и др., задължително се изолират с пласт от топлоизолационен материал.

Способността на строителните материали да провеждат топлината се определя от техния коефициент на топлопроводност (λ), като неговите стойности за най-често използваните строителни материали са дадени в поместената тук таблица. Колкото стойността на този коефициент е по-висока, толкова нараства способността на материала да провежда топлина. За добър топлоизолатор се приемат материалите с коефициент на топлопроводност под 0,25 W/m.K, а според съвременните норми, дори и под 0,1 W/m.K.

Количеството топлина, която преминава през площ от един квадратен метър на дадена стена (съставена от няколко пласта различни материали), под или таван, в най-голяма степен зависи от нейния коефициент на топлопреминаване (U, W/m²K). Той отчита не само характеристиките на отделните материали, съставящи строителната конструкция, но и дебелината на съответните пластове. Образно казано, колкото този коефициент е по-малък, толкова по-малко количество топлина ще се губи в околното пространство, толкова по-малко ще плащаме за отоплението на жилището.

Българските норми определят като горна граница на коефициента на топлопреминаване 0,5 W/m²K. (Б.Р. Към 2011 г. тази стойност е U=0,35 W/m²K). Как може да бъде изпълнено това изискване, се вижда от таблицата, от която веднага следва изводът, че смятаните у нас доскоро за добре защитени сгради с тухлен зид с дебелина една тухла (25 cm), всъщност са далеч от изискванията и също се нуждаят от допълнителна топлоизолация.

Типичните изолационни материали са стиропорът (експандиран полистирен), различните твърди плочи от екструдиран полистирол и изделията от минерална или стъклена вата – дюшеци и плочи с различна твърдост. Всеки от тези материали не може да се използва самостоятелно, а изисква различни решения за механично закрепване или залепване, защита срещу проникване на водни пари, механична защита и декоративно покритие. Съществуват различни системи за поставяне на топлоизолацията, като едни са подходящи за изолиране откъм външната страна на сградата, други са по-подходящи при вътрешна топлоизолация, по-специфични са условията при изолацията на покриви и т.н.

Естествено е всяка фирма производител да изтъква силните страни на своите материали, още повече че те се различават и по своите механически характеристики. Към избора на подходящата топлоизолация ще се върнем по-късно, а тук ще споменем само, че реномираните производители обикновено не предлагат само даден вид топлоизолационен материал, а цели системи, които се изпълняват с различни, изпитани един спрямо друг материали така, че да се гарантира направата на здрава, устойчива и дълготрайна топлоизолационна конструкция.

Топлинни мостове

По-наблюдателните читатели сигурно са забелязали, че много от сега строящите се сгради, далеч още преди полагане на мазилката са изпъстрени с различни по цвят петна – сини, зелени, розови. Това представлява допълнителната топлоизолация, която се полага върху откритите части на всички бетонни елементи: пояси, щурцове и колони. Бетонът е много добър проводник на топлината и затова тези места се наричат „топлинни мостове”. Те с право може да се оприличат на мостове, по които топлината безпрепятствено излита в околното пространство. Съвременните изолационни материали и по-специално твърдите плочи от екструдиран полистирол, решават този проблем, като се поставят откъм външната страна на кофража още преди наливане на бетона. След неговото втвърдяване те остават здраво захванати за него, а различните на цвят „кръпки” се дължат на различното оцветяване на плочите.

Ако не се вземат допълнителни мерки за изолиране на топлинните мостове, това не само ще повиши топлинните загуби, но повърхностната температура в близост до термомостовете лесно ще пада под точката на оросяване и на тези места ще се образува влага, мухъл и плесени.

Външна или вътрешна топлоизолация

При външните стени този въпрос не подлежи на дискусия, а изборът на мястото, където да се постави топлоизолацията, единствено зависи от конкретните условия и възможност за монтаж. При ново строителство топлоизолацията безапелационно се поставя откъм външната страна на фасадите. При цялостно саниране на стари сгради – също. Когато обаче въпросът опре до спасяване поединично и, примерно, жилището е на петнайсетия етаж, единствената възможност да реши проблема си е да постави топлоизолацията, като „облече” стените откъм вътрешната страна, до която има лесен достъп.

Понеже материалите на списанието ни се ползват с години, си заслужава малко повече да се спрем на мястото на топлоизолацята, а разпределението на температурите вътре в зида е пояснено на илюстрацията. Всеки от двата начина има своите предимства.

Изолацията откъм външната страна се предпочита поради следните предимства:

◊ Стените поемат и запазват значително количество топлина. По този начин те изпълняват ролята на топлинен акумулатор и спомагат за по-голямата термостабилност, т.е. поддържане на температура с минимални колебания в помещенията. Това се отнася не само за зимата, а и за летните горещини, когато пък изолацията предпазва вътрешността на сградата от прегряване. В този случай помещенията се затоплят малко по-бавно, но за сметка на това топлината се задържа за по-дълго след изключване на отоплението.

◊ Външната топлоизолация по рай-добрия начин решава и проблема с топлинните мостове, защото изцяло покрива външната повърхност, включително и бетонни елементи. Това обаче не означава, че върху тях не бива да се поставя допълнителна изолация, защото бетонът е много по-добър проводник на топлината, отколкото тухленият зид.

◊ На схемата се вижда, че температурната крива при този вид изолация при външна температура –15°С пада под нулата едва в границите на самата изолация. Това означава, че температурите вътре в тухления зид и положената върху него мазилка остават положителни, даже и при такива ниски температури. Следователно, няма опасност от замръзване на неминуемо проникващите през зида водни пари, което пък е свързано с рязко намаляване на неговите топлоизолационни качества и най-вече с механично разрушаване на материала.

◊ Външните стени могат „да дишат”, което позволява тяхното непрестанно изсушаване, и е благоприятно за поддържане на по-равномерен и здравословен влажностен режим на въздуха в помещенията.

◊ Външната топлоизолация представлява допълнителна защита на стените срещу атмосферните въздействия – дъжд, ветрове, слънчева радиация.

◊ Полезният обем на помещенията не се намалява за сметка на дебелината на топлоизолацията. Освен това при външните топлоизолации изборът на материали и решения за покриване и защита на изолационния пласт е по-голям.

◊ Особено когато къщата е ниска и издигането на скеле не е проблем, направата на външна топлоизолация има и голямото предимство, че не се нарушава животът на обитателите, а в сградата не се внасят строителни материали и не се извършва строителство.

Всички тези предимства се губят, когато изолацията се постави откъм вътрешната страна на помещенията, но в повечето случаи при вече обитавани сгради и особено когато са многоетажни, друга възможност понякога няма. Пазарът предлага различни материали за такава изолация, включително и цели системи, състоящи се примерно от изолационни плочи, пластмасови дюбели или лепило, специални материали за грундиране, китване, армиране и декоративно връхно покритие – изкуствена мазилка.

Същевременно, независимо от мястото на поставяне на топлоизолацията, и в двата случая изискванията за нейната дебелина са еднакви.

Това, което е валидно при всички видове вътрешна топлоизолация, е необходимостта от сигурна пароизолация, която да не позволява на водните пари от помещенията да проникват в строителната конструкция. При същата външна температура нулевата точка вече се е преместила във вътрешната топлоизолация и температурата на целия зид е отрицателна. Проникналата в него влага неминуемо ще замръзне. Ако се използват материали, пропускащи водните пари, като стиропор, например, се предпочитат листове, фабрично каширани с алуминиево фолио. В противен случай трябва да се предвиди и самостоятелна пароизолация. Тук е уместно да подчертаем, че най-добрият материал за това е именно алуминиевото фолио. То осигурява, както се казва, абсолютна защита.

На пазара се продават рулонни и листови материали от стиропор, каширани с алуминиево фолио, които имат и още едно отлично предназначение – за топлоизолация зад нагревателни уреди, например радиатори. Поради високата температура зад радиаторите този участък от стената е място на засилени топлинни загуби. Алуминиевото фолио в комбинация с топлоизолационния материал са отличното решение, защото фолиото отразява обратно към помещението дълговълновото топлинно излъчване на радиатора. Образно казано, изпълнява ролята на огледало, което връща обратно в помещението излъчената към него топлина.

И двата вида изолации решават еднакво добре проблема с кондензацията на водни пари върху вътрешните стени. Вижда се и разликата между изолирана и неизолирана стена. Във втория случай повърхностната температура на стената пада до 13-14 °С, което означава, че при относителна влажност на въздуха в помещението 65-70% върху нея ще кондензира влага и след време стената ще потъмнее на петна от появата на мухъл.

С оглед настъпването на зимата ще разгледаме някои лесни за изпълнение решения, които подобряват топлинния комфорт в помещенията, без обаче в никакъв случай да решават проблема с топлоизолацията на външните стени. Такива са облицовката на с листове „Депрон“ или корк.

Топлоизолация с листове „Депрон“

От материалите, подходящи за вътрешна топлоизолация, ще се спрем на немския Депрон, който се предлага във всички магазини от веригите „Направи си сам“. Вносител на този материал е фирма „Логос-Ботевград„, към която може да се обръщате за допълнителна информация и доставка.Той представлява листове от екструдиран полистирол и, подобно на останалите материали от този вид, има добър коефициент на топлопроводност – 0,026-0,028 W/mK. Предлага се в две дебелини, съответно 3 и 6 mm, като нашата препоръка е да се използва по-дебелият по простата причина, че ще има съответно и два пъти по-добър изолиращ ефект. А работата по монтирането на топлоизолацията и в двата случая е една и съща. При дебелина 6 mm топлоизолиращият ефект на лист „Депрон“ се равнява на дървена обшивка с дебелина 24 mm или на допълнителен тухлен зид с дебелина 140 mm.

Листовете имат размери 1250 х 800 mm, като за по-лесното и удобно транспортиране те са фабрично сгънати на две, поради което лесно се побират в лек автомобил. Един кашон съдържа листове за покриване на 20 m² при дебелина 6 mm и 40 m² при дебелина 3 mm.

Листовете „Депрон“ не поглъщат вода и осигуряват добра защита срещу преминаване през тях на водни пари, те не гният, не мухлясват и не способстват за образуване на среда, подходяща за развитие на микроорганизми (плесени). Те нямат мирис и което е много важно, не поглъщат и не възприемат миризми от околната среда. Имат достатъчно добра устойчивост на натиск и якост на опън, благодарение на което върху тях директно може да се лепят тапети, да се полага мазилка, да се лепят фаянсови плочки или да се боядисват с дисперсионни бои (латекс). Върху листовете „Депрон“ може да се полагат и полимерни мазилки или мазилки на минерална основа с полимерни свързващи вещества. Те се полагат, без да е необходима армировка.

Депрон е материал, устойчив както на въздействието на обичайните строителни материали – цимент, вар, гипс, така и на различни соли, основи и др. Той се поврежда обаче при третиране с органични разтворители и съответно използваните лепила, бои или мазилки, полагани върху листове „Депрон“, не бива да съдържат такива разтворители. Те се лепят с лепила за материали от разпенен полистирол, като при избор на най-подходящото лепило трябва да се обърнете към консултантите в магазина. Самият производител препоръчва употребата на дисперсионното лепило на водна основа Glutolin HS, което има висока залепваща сила.

Лепилото се нанася с назъбена маламашка откъм гърба на листа, а при някои лепила и направо върху стената. След това листът се поставя на мястото си върху стената и равномерно се притиска по цялата повърхност с гумен валяк. След залепване на листовете се препоръчва цялата повърхност да се шпаклова със същото лепило, разредено с 20% вода.

Листовете „Депрон“ може да се използват за изолиране на практически всички елементи на строителната конструкция. Те може да се поставят и под ламинатни и други видове паркети от паркетни дъски, като в този случай освен топлоизолация те осигуряват и известна шумоизолация срещу преминаване на ударен шум.

Основното предимство на изолацията с листове „Депрон“ е, че може да се направи бързо, лесно, с минимално нарушаване на обитаването на помещенията при сравнително ниска цена. Чудесно решение месец-два преди настъпване на зимните студове. Работата не се отличава от операциите при подмяна на тапетите. Все едно, че за основа се залепва хастар, както това се налага в някои случаи. Малката дебелина на листовете практически не променя големината на помещението, а върху тях безпроблемно се лепят тапети или друго декоративно покритие. Изолацията от „Депрон“ решава и проблема с ниската повърхностна температура на стените и предотвратява кондензацията на водни пари. Към предимствата на материала трябва да се отнесе и малкото му топлоотнемане, т.е. при допир до стените човешкото тяло ще ги възприема като топли.

Същевременно, трябва да е ясно, че това е частично решение, което поради малката дебелина на листовете не осигурява необходимата топлоизолация на външните стени. (Б.Р. При заложеното в Наредба №7 изискване на минимален коефициент на топлопреминаване през външните стени U=0,35 W/m²K при зид с тухли-четворки минималната дебелина на топлоизолацията трябва да бъде около 80 mm).

Допълнителна информация: Отлично решение за вътрешни топлоизолации са и новите плочи Multipor.

Подробна информация по темата топлоизолации може да прочетете в:

Топлоизолация на външни стени