В категории: 2014, Актуални статии, Бани и кухни, Брой 5-6/2014, Отопление, Ремонти

Как окачих метална камина на стената? С химически анкер BiKol.

Из опита на домашния майстор П. Петров

Не е тайна, че у нас е пълно с майстори. Такива, за които майсторлъкът е занаят, и такива, за които майсторенето е въпрос преди всичко на предизвикателство, а добре свършената работа носи неизмеримо удоволствие. Аз определено съм от втората по-многобройна и ентусиазирана група. Затова като човек с богат житейски опит и инженерно образование, придобито във времената, когато движението „Направи си сам” бе нещо като панацея в условията на всеобщ дефицит на стоки и услуги, реших сам да се справя с тази специфична и твърде отговорна задача.

BiKol1

Задачата

Както се вижда на снимката, задачата бе как да монтираме тежкото метално тяло на камина за отопление така, че да виси окачено на стена, иззидана от керамични тухли с кухини (блокове). Общата маса на металното тяло и носещата го конструкция е около 160 kg. Поради това окачването му на стената е задача, ама с много повишена трудност и риск. Както се знае, съвременните керамични блокове за зидане имат решетеста структура – множество кухини, оградени с много тънки крехки, разбирай лесно чупливи, стени. Поради това използването на класически пластмасови или метални дюбели при тях по принцип е затруднено, камо ли да се закрепва толкова голям товар.

Камината се окача на стената, като стъпва на две Г-образни стоманени стойки. Всяка от тях се закрепва с две стоманени шпилки M8х250 и гайки. Докато долната двойка шпилки са натоварени на срязване, което е по-благоприятният вариант, натоварването на горните две има голяма компонента на опън, т.е. товарът се стреми да ги изскубне от стената. При всяко закрепване с дюбели този е значително по-трудният за решаване вариант.

Определено решението сочи към т. нар. химически анкери, които са предназначени именно за подобни, наречени критически, основи. При тях задържането на стоманения дюбел (шпилката) става вследствие на инжектирания в отвора специален разтвор, който бързо се втвърдява. Така натоварването се разпределя върху много по-голяма площ, поради което се избягва опасността от разрушаване на керамичния блок, в случая.

Закрепването с инжекционен разтвор има и предимството, че не се оказва натиск върху стените на отвора, който при крехък и нездрав материал може да причини неговото разрушаване.

Решихме да се доверим и така лично да изпробваме една все още не много известна на нашия пазар марка химически анкер – BiKol® C . Той представлява двукомпонентна смола на метакрилатна основа. Особено подходящ е за закрепване на тежки предмети в тухлени зидове. Изпълненото по този начин закрепване за конкретния случай – керамични блокове с кухини, издържа натоварване до 150 kg на точка. Тук е мястото да добавим, че химическият анкер BiKol ® C е също така подходящ за закрепвания в плътни тухли и бетон. Времето на свързване е 30 min при температура на околната среда 20 °С, а „отвореното време“, което позволява извършване на известни корекции, е 4 min. Разтворът не съдържа стирен, което ще рече, че при работа в затворено помещение, не дразни обонянието на хората.

BiKol2

Изпълнението

След като избрах мястото за поставяне на металното тяло на камината, очертах върху стената местоположението на крепежните елементи и пробих отворите за шпилките. За целта използвах бормашина с ударно действие и диаметър на свредлото 16 mm. За събиране на отделената при пробиването прах напълно успешно използвах обикновена домакинска прахосмукачка. Така успях да опазя помещението, а и съседните, от застилане с тънък слой прах, защото, както се знае, чрез въздушните течения фината прах се разнася и прониква навсякъде.

Останалата в отворите прах се отстранява чрез продухване. Във всеки от тях внимателно се напъхва специална за целта мрежеста втулка. Нейното предназначение е да се ограничи изтичането на инжекционен разтвор в кухините на тухлите. Тъй като най-големите втулки, с които разполагах, имаха дължина 130 mm, във всеки отвор напъхах една след друга по две. За това бе необходимо предварително да отрежа края на първата и началото на следващата втулка. Така получих необходимата обща дължина 250 mm.

С това приключва подготовката за инжектиране на разтвора. На флакона се постава нов смесителен накрайник и с няколко натискания върху „спусъка” на пистолета се изтискват около 8 – 10 cm от смолата до поява на хомогенен цвят. Това е гаранция, че компонентите на разтвора се смесват в необходимата пропорция. След това смесителят се вкарва до дъното на мрежестата втулка и разтворът се шприцова в нея. Едновременно той се изтегля бавно навън, като задачата е втулката да бъде плътно запълнена с разтвор.

3

BiKol5

Важно е на изхода на втулката да бъде поставена конусната капачка, която ще предотврати изтичане на смолата при следващата операция. След това с леко завъртане шпилката се вкарва в отвора и щом заеме нужното положение се оставя в покой за 30 min, докато разтворът се втвърди напълно. За да се гарантира точното съвпадане на отворите в двете стойки с шпилките, е препоръчително първо да се фиксират двете горни шпилки и при пробно окачени на тях стойки долните шпилки да се вкарат в напълнените със смола отвори. „Отвореното“ време е напълно достатъчно за тяхното точно наместване.

Накрая двете стойки се закрепват окончателно към стената с помощта на гайки. Така се справихме с най-отговорната част от задачата по изграждане на камината – задача, която не посмяхме да доверим на друг човек, пък бил той и професионален майстор. Защото ако един ден металното тяло на камината увисне или недай си боже се сгромоляса на пода, проблемът ще бъде единствено наш.

Вместо заключение

Поводът да споделя опита си е не да се хваля като майстор, а да изразя задоволството си от химическия анкер BiKol ® C, който успешно издържа тежкото изпитание. Защото, както се знае, и най-добрият майстор е с вързани ръце, ако не разполага с качествени и подходящи за дадената работа материали.

С химическия анкер се работи чисто, не са необходими специални умения. Здравината на свързване е гарантирана не само от европейските одобрения и сертификати, които той притежава, но и от конкретния описан тук експеримент. Ще споделя още, че преди да окача металното тяло, изпробвах здравината на закрепване на конзолните стойки, като стъпих върху всяка една от тях. Те издържаха безпроблемно натоварването, което, за съжаление, никак не е малко. Така се сдобих с увереност да поставя и металното тяло върху тях.

Бележка на редакцията

Публикуваме с удоволствие предложената статия, защото в нея е описан личният опит на автора при използване на материал, който не бяхме изпробвали в редакционната работилница. Закрепването на тежки предмети, особено към стени, става все по-трудна за решаване задача, което е свързано с масовото използване на съвременните с добра топроизолираща способност керамични блокове (тухли). Това, между другото, се отнася с пълна сила и за масово използваните в по-предишни времена т.нар. тухли четворки. По правило те съдържат множество кухини, оградени от тънки и крехки стени, които се чупят лесно дори и при по-енергично пробиване. Очевидно на тях, още по-малко на затворения в кухините въздух, може да се разчита да задържат класическите дюбели, носещи повече или по-малко тежки товари. Единственото, при това сигурно и изпитано решение, са т.нар. химически дюбели (анкери), какъвто е героят на тази статия с марката BiKol. Използването на този вид дюбели горещо се препоръчва и при закрепвания в други склонни към лесно разрушаване материали, като стари плътни или решетести, ала силно ронливи тухли, силно напукани бетонни елементи и особено, когато закрепването трябва да се извърши в близост до краищата им.

Най-общо казано химическият анкер представлява стоманена шпилка с милиметрова резба върху стърчащия извън отвора край, а закрепването на предмета към нея се извършва с гайка. Задържането на шпилката в отвора става с помощта на специален разтвор, който след втвърдяването си създава голяма опорна повърхност, върху която се разпределя натоварването. Важно е да се отбележи, че при шприцоването му в отвора, както и в процеса на втвърдяване, той не оказва натиск върху стените, което би могло да причини тяхното разрушаване при крехки и нездрави материали.

Закрепването с химичен анкер се извършава по два начина. При плътен материал, като бетон, естествен камък или плътни тухли, след като пробитият отвор се почисти старателно от прахта чрез издухване с гумена круша или по-друг начин, той се запълва на около 3/4 (или повече в зависимост от диаметъра на шпилката) от дълбочината с инжекционен разтвор. След това в него се напъхва до упор стоманената шпилка и се изчаква необходимото за втвърдяване на разтвора време.

При стена от решетести блокове (тухли) с кухини, този начин е неприложим. За да не изтече разтворът в отвора предварително се поставя специална мрежеста втулка. Инжекционният разтвор се шприцова във вътрешността й, при което той едновременно я изпълва и раздува в кухините. След това се напъхва и стоманената шпилка.

По този начин във вътрешността на керамичния блок се получава твърдо тяло, чиято повърхност разпределя натоварването върху значително по-голяма площ. Така, въпреки множеството кухини с тънки и крехки стени, стената осигурява достатъчно стабилна опора за закрепване дори и на тежки предмети.

Химическият анкер BiKol се предлага в три разновидности: BiKol M, BiKol C и BiKol R.

Bikol_s1

Ще се ограничим да кажем само, че всеки от тези три продукта има своята специализация според вида на основата, в която става закрепването, големината и вида на натоварването.

Сайтът е много добре разработен и съдържа подробна информация, предназначена както за професионални строители, така и за любители. Особен интерес за професионалните проектанти и строители представлява предоставеният за безплатно ползване софтуерен продукт за пресмятане на всевъзможни закрепвания с дюбели. Смятаме, че при необходимост, породена от по-отговорни закрепвания, към него може да посегнат и по-напреднали в строителството непрофесионални майстори.

Понеже става дума за отговорни дейности, каквито несъмнено са закрепванията с дюбели, не може да не отбележим още, че химическите анкери BiKol разполагат с пълен комплект европейски сертификати и технически одобрения ЕТА. Друго тяхно съществено предимство е, че без да отстъпват по качество цените, на които се предлагат на българския пазар, са силно конкурентоспособни в сравнение с други вече утвърдени марки.

Научихме също, че освен като единични флакони, BiKol се предлагат и в комплекти, съдържащи допълнителни смесителни накрайници и мрежести втулки. Така потребителят получава готов за работа комплект и няма да му се налага да търси поотделно останалите компоненти.

В момента се водят преговори за продажбата на химическия анкер BiKol в големи търговски вериги, а щом получим по-конкретна информация, ще я добавим към статията

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Как окачих метална камина на стената? С химически анкер BiKol.”

Здравко Игнатов | август 15th, 2014 at 10:08 am

Уважаема редакция,

Благодаря Ви за изчерпателното представяне.
„Лошото“ на такова представяне е, че предизвиква въпроси, тоест – отваря ви се работа.
Предстои да инсталират климатик в хола. Стената е тухла четворка. Фирмата, отговорна за монтажа потърси бетонна основа (греда, колона) за да направи монтажа с дюбели. За съжаление това ще създаде неудобста: първо – външното тяло ще бъде твърде отдалечено от вътрешното, второ – приближава се твърде много до прозореца на съседа и той има притеснения от шума и трето естетиката започва да „куца“.
Помолих за монтаж да използват тухлената стена под прозореца, като така с един куршум удрям няколко заека: притесненията за съседа отпадат, скъсява се комуникацията между топлообменниците (и така ефектът е по-висок – чел съм по въпроса), а при нужда, външният топлообменник може да бъде обслужен лесно през прозореца. Отговорът на монтажниците малко ме разочарова – практиката била да се използват стоманени шпилки, които преминават през тухлената стена и които се закрепват отвътрешната страна (в стаята) с метални планки и гайки!!! Признавам, това ми дойде малко в повече.
Та, четейки опита на колегата Петров, който е подходил смело и достатъчно отговорно с монтажа на своята камина (понаправих някои изчисления и те ме настройват оптимистично за моя случай, пък и за неговия) у мен се възникна въпросът (дано сте имали търпение да стигнете до тук), дали е възможно химическите анкери да бъдат използвани за монтаж на външен топлообменник на индивидуален климатик. Системата са монтаж е същата, като описаната с камината (Г-образни конзоли). Мисла, че случаят е дори по-елементарен, тъй като топлообменникът е далеч по-лек (само около 50 кг) от чугуненото каминно тяло (което тежи 150 кг, както колегата Петров е отбелязал).
Ще бъда благодарен да чуя Вашето мнение и още по-добре, ако някой сподели опит.
Ваш З. Игнатов

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


 




към началото