В категории: Брой 9-10/2007, Градина

Щитоносни въшки по овошките

Лъжекалифорнийска щитоносна въшка

Лъжекалифорнийската щитоносна въшка се среща у нас повсеместно. Напада главно културните растения – ябълки, круши, сливи, праскови, кайсии, череши, вишни. Въшките са малки насекоми с размери около 2 mm. Щитчето на женската е изпъкнало в средата, където е оцветено в жълто или оранжево. Останалата му част е кафява. Под щитчето тялото на възрастната женска има крушовидна форма и лимоненожълт цвят със зеленикав оттенък. Тя е без крила и крака и се храни със сок от нападнатото растение чрез добре развития си смучещ апарат. Щитчето на мъжките е продълговато овално, оранжевожълто, слабо издуто в средата и черно по края. Мъжките въшки са с добре развити пипала, очи, крила и крака.

Копулацията се извършва през края на април и май. Оплодената женска снася 70–80 яйца през юни-юли. Непосредствено след снасянето на яйцата се излюпват ларвите, които са доста подвижни. Те се разпълзяват по клоните и пъпките и смучат сок от гладката кора. Понякога нападат и плодовете, по които се образуват червени петна около мястото на убождането. Вследствие на изсмукването на сок кората на дърветата загива, а повредените клони или дървета не дават прираст. Силно повредените клони и пъпки изсъхват, а дърветата загиват. Със затопляне на времето през пролетта презимувалите ларви продължават да се развиват, сменят кожата си още един път обикновено в края на април и през май завършват развитието си и се появяват възрастните насекоми.

Жълта стридоподобна щитовка

Жълтата стридоподобна щитовка е разпространена навсякъде у нас и причинява големи повреди по овощните дървета. Напада почти всички овощни видове – ябълка, круша, дюля, слива, череша, праскова и доста горски видове. Заселва се най-масово по младите овощни дървета и покрива голяма част от стъблото и клоните с щитчетата си. Не е опасна за старите дървета с дебела и загрубяла кора.

Щитчето на женската е плоско и кръгло, с диаметър до 2 mm. В средата то е слабо изпъкнало и оранжево до жълточервено. В останалата си част е сивочерно. Под него тялото на възрастната женска е овално крушовидно с лимоненожълт до кафяв цвят. Мъжките въшки имат продълговато овално до елипсовидно слабо изпъкнало щитче, което в единия си край е оранжево, а в останалата част – маслиненозелено до сивочерно.

Жълтата стридоподобна въшка развива едно поколение годишно и зимува като оплодена женска. Презимувалата женска снася яйцата си през май-юни. Излюпените ларви са доста подвижни и се разпълзяват по стъблото, клоните и плодовете на дърветата. Наскоро след това те се прикрепват към кората неподвижно и смучат сок от нападнатото дърво. Често въшките се натрупват по кората на дърветата на голяма и плътна маса. Ларвите се развиват напълно през лятото. Възрастните женски и крилатите мъжки индивиди са напълно оформени през септември. Те копулират през есента и така оплодената женска зимува.

Вследствие на смученето на сок от кората, нападнатото стъбло и клони се напукват. По кожицата на плодовете се образува плитка трапчинка със зелен цвят на дъното и червена периферия около мястото на убождането.

Червена стридоподобна щитовка

Червената стридоподобна щитовка също се среща в цялата страна. Вреди най-силно на крушата и сливата и по-малко на ябълката, прасковата, черешата, кайсията, вишната и т.н. Предпочита да се заселва на по-стара дървесина по стъблата и клоните, но се среща и на по-младите клони. Вследствие на смученето на сок кората не се напуква, но клоните не се развиват нормално и остават по-тънки. Рядко напада и плодовете, по които се образуват червени петна на мястото на убождането по кожицата.

Щитчето на женските индивиди е кръгло, жълто и слабо изпъкнало в средата. По периферията има сивобял цвят и е с диаметър 1,5 mm. Под него тялото на въшката е продълговато, месночервено. Щитчето на мъжките индивиди е бяло до сивобяло, продълговато, с почти успоредни стени.

Червената стридоподобна щитовка има едно поколение годишно и зимува като полово развита и оплодена женска. Излюпените ларви отначало са твърде подвижни и се разпълзяват по клоните и стъблото, където засядат и се хранят, като смучат сок. Развиват се напълно до есента. Оформените възрастни копулират и оплодената женска презимува.

Борбата срещу описаните щитоносни въшки се извършва двукратно. Зимното пръскане се провежда в периода на покой – от 15 до 20 дни преди набъбване на пъпките на овошките. Използва се инсектицидът „Акарзин“ 3%. Препаратът се прилага под формата на водно-маслена емулсия. За да се получи добър ефект, е необходимо дърветата добре да се облеят с разтвор (100–150 l/дка). Използването на водно-маслената емулсия от „Акарзин“ изисква сухо и сравнително топло време при температура 10–15 оС. При качествено третиране ефектът от препарата е 95–98%, което спомага за съществено намаляване на плътността от щитоносни въшки през вегетацията. Маслените емулсии стимулират дишането, а оттам и сокодвижението при трайните насаждения. Може да се използва и „Масло РЗ“ в доза 3%.

Лятното пръскане е насочено срещу младите ларви и се прилага 10 дни след раждането им (обикновено през юни до първата половина на август). Използва се един от инсектицидите, посочени в таблицата. Ако ефектът от лятното третиране е незадоволителен, може да се извърши още едно пръскане след 10–14 дни.

Ст.н.с. Илия Проданов