Монтиране на санитарни уреди в банята

Банята е място, където все има нещо да се майстори – смяна на умивалник, поставяне на нова тоалетна чиния или друг санитарен прибор. Ако отоплението е локално или човек иска да се подсигури с топла вода, когато централното топлоснабдяване не функционира, трябва да монтира и електрически бойлер. При всички тези случаи става дума за стабилно закрепване на тежки санитарни прибори, повечето от които са лесно чупливи, защото са от крехък фаянс. Начинът на закрепване зависи от вида на уреда, от това дали се монтира към пода или стената, както и от вида на основата – бетон, зидария от плътни, решетести или тухли с кухини. По по-различен начин стоят нещата, когато монтирането се извършва към лека преградна стена с дървена или метална носеща конструкция, а също и при модерния и практичен начин за изнасяне на инсталациите пред стените в кухини, оформени като предстенна обшивка от гипсфазерни или Aquapanell плочи върху метална носеща конструкция. За всеки от тези случаи има подходящи дюбели и други закрепващи приспособления.

Монтиране на бойлер

В зависимост от модела бойлерът се монтира във вертикално или в хоризонтално положение на някоя от стените. Мястото за поставяне на дюбелите е точно определено от монтажните отвори на самия бойлер. Монтирането трябва да бъде с гарантирана здравина, защото един празен 80-литров бойлер тежи около 25 kg, а напълнен надвишава стоте килограма. Общото тегло на бойлер с обем 120 l вече надхвърля 150 kg, а 200-литровият е около 270 kg. Разпределено върху две точки на окачване, натоварването е значително и поставя завишени изисквания. За тази цел се използва дюбелът fischer BO, който представлява поцинкована стоманена шпилка M 10×120. Върху приблизително 2/3 от дължината ù има едра резба, посредством която се завива в пластмасов дюбел fischer S14. Останалата част на шпилката е с милиметрова резба и върху нея се завива притягащата гайка. Тя е от пластмаса с разширена периферия, която служи като шайба – разпределя натиска върху по-голяма площ и прикрива отвора за шпилката в носача на бойлера.

В бетон и плътни тухли закрепването с дюбела BO е напълно сигурно, като максимално допустимото натоварване в тези материали е 16 kN. Пластмасовият дюбел трябва да се намира изцяло в отвора, пробит в носещата основа, към която не влизат мазилката и облицовката от плочки.

При монтиране в тухли с големи кухини (тухли „четворки“ и по-модерните от същия вид, но с повече кухини) пластмасовият дюбел S14 не държи здраво и затова е по-добре да се избере вариант с инжекционно закрепване (например FIS V 150 C), което е препоръчително за такива критични основи.

Монтиране на тоалетна чиния или биде към пода

Най-подходящите за тази цел дюбели са fischer WCN, fischer S 8D 70 WCR и fischer S 8 RD.

Първите два представляват стандартен пластмасов дюбел fischer S 8 и месингов винт с резба за дърво 6х70 mm. Главата на винта се покрива с декоративна капачка, оцветена в бяло или с хромирано покритие. За по-лесно завиване на винта главата му е с шестостен и същевременно има прав шлиц за отвертка. Дюбелът fischer WCN има под главата си голяма шайба от еластична пластмаса, която уплътнява отвора в основата на тоалетната чиния. За да осигури по-голям толеранс при монтажа, той е направен по-широк, включително и с овална форма. И двата вида дюбели се монтират по класическия начин, като първо се пробива отворът за пластмасовата им част и след това в нея се завива винтът.

Дюбелът fischer S 8 RD улеснява монтирането, защото дългото му пластмасово тяло се набива в отвора при поставена тоалетна чиния. След това се завива и месинговият винт 6х56 mm. Разширената периферия на задния край на пластмасовото тяло плътно затваря отвора в основата на чинията. Главата на винта се покрива с декоративна капачка.

Монтиране към стената на умивалник, тоалетна чиния, биде или писоар

Закрепването на санитарни прибори към стената е по-сложна задача. Първо, защото окачването е конзолно, което натоварва по-неблагоприятно присъединителните елементи – дюбелите са подложени и на опън, който удържат по-трудно, като върху тях действа усилие, стремящо се да ги измъкне от стената. Вторият проблем е свързан със здравината на стената, в която се осъществява закрепването. Когато е от плътни тухли, проблеми няма. Почти същото важи и за здравите, добре изпечени, решетести тухли. С оглед на подобряване на топлоизолацията обаче, все повече се използват керамични блокчета с множество кухини и съвсем тънки стени, в които е разбираемо, че обикновен дюбел няма да държи стабилно. Съвсем друго е решението при монтиране към леки преградни стени, изпълнени с дървена или метална конструкция.

От друга страна има и улесняващи решението на проблема обстоятелства. Така например преобладаващата част от тежките фаянсови умивалници са поставени в шкаф и той поема изцяло тежестта им, други пък имат крак, който освен че прикрива сифона, се явява и като подпора. При леки преградни стени и особено, когато се използва изключително удобният от монтажна и сервизна гледна точка метод на извеждане на водопроводната инсталация и канализацията извън стените, се използват специални метални касети, пригодени за монтиране на умивалник или на тоалетна чиния с вградено в кухината промивно казанче. Те имат фабрично монтирани шпилки. В тези случаи основната грижа е правилното монтиране по височина и нивелиране на касетата, с което се гарантира точното монтиране и на санитарния прибор.

За монтиране към стени от плътни тухли и бетон се използват дюбелите fischer WD и fischer WST. Те се състоят от полиамидна част (дюбел fischer S или fischer UX 10), която влиза и задържа в отвора в стената, стоманена шпилка с метрична резба, наподобяваща винт за дърво, пластмасова гайка с широка периферия (шайба) или покривна втулка от пластмаса в комбинация със стоманена гайка. Първият вид дюбели се предлагат в четири големини: WD 8×90, WD 8×110, WD 10×120 и WD 10×140. Дюбелите от втория вид са с диаметър 8 и 10 mm, а дължината им е 140, 150 и 180 mm. Модификация е WST 10×140 FIP H, който вместо типичен полиамиден дюбел има специална мрежеста втулка (гилза) от същия материал.

При всички случаи разчетната товароносимост на всеки от дюбелите се постига, когато задържащата им пластмасова част е плътно и изцяло напъхана в предвидения за нея отвор (без да се брои мазилката и облицовката от плочки), а гайката е завита на дължина поне колкото е диаметърът на резбата ù.

За монтиране към стени с кухи тухли и блокчета газобетон се препоръчва използване на инжекционни дюбели (FIS V 150 C), които осигуряват задържане върху многократно по-голяма повърхност – оттук и необходимата стабилност на окачването (виж НС 11/2006).

За леки преградни стени се използват специалните дюбели KM 10 и WDP. Първият има сгъваемо опорно рамо, което се изправя и така дюбелът се напъхва през пробития за него отвор в носещия дървен профил (бичме). След това дюбелът се издърпва, при което опората се завърта на 90° и запъва здраво, като осигурява стабилна опора. Когато няма достъп до задната страна на обшивката, този дюбел е единственото възможно решение, а ако той е осигурен, може да се използва и WDP. Той представлява солидна квадратна метална плочка, в чийто център челно е заварена дълга поцинкована шпилка (10х170) mm с метрична резба накрая.

За повече информация и поръчки посетете електронния магазин на фирма „Ташев-Галвинг“ ООД.