В категории: 2023, Брой 9-10/2023, Градина

Кактусът – „бодливата красота“

 

Из архива на сп. „Направи сам“, бр. 9-10/2000 г.

 

Ваня Абаджиева

 

Кактусовата растителност и сукулентните растения произхождат предимно от Южна Америка, Австралия и Средиземноморието. Досега са познати около 1650, а са култивирани около 130 вида кактусови растения. Този вид растителност принадлежи на рода Cactaceae, кактусите с листа са от рода Pereskia и Pereskiopsis, нощноцъфтящите – от Cereus, коледничето – от Schlumbergera.

Структурата им се разделя на бодливи „стъбла“ и корени. Листата са се превърнали в бодили и само при два вида съществуват напълно развити листа. Кактусите са месести растения – своеобразен „склад“ за вода. Растящите в естествена среда се напояват само с дъждовна вода, която навлиза в корените им директно от почвата, преминава през стеблото и достига до разклоненията. Типична особеност на растенията са бодлите с всякаква форма и размери – едни са като игли, други – като кукички, трети – като нишки.

Цветовете им са под формата на чашковидни съцветия, разположени както единично, така и на групички. Плодовете са месести, с различни цветове и форми. Един от най-впечатляващите видове е Великанският кактус, който цъфти само през нощта.

Съдове за засаждане

Кактусите могат да се отглеждат както в глинени, така и в пластмасови саксии. Големината им зависи от тази на самото растение. Видовете с грудкови корени се нуждаят от по-големи и по-дълбоки съдове. За да се умъртвят евентуални вредители, преди използването им новите саксии се оставят за ден-два под течаща вода, а старите, вече използвани, се измиват добре и се изваряват няколко часа.

 

Почва

Почвата, в която ще се засаждат кактусите трябва да е достатъчно пропусклива. Най-добрата за целта почвена смеска се състои от равни количества добре угнил компост от широколистни дървета, изветряла глина, по-едър промит пясък и едровлакнест торф. Добре е преди засаждането да се стерилизира, за да се унищожат всички вредители от животински и растителен произход. За подобряване на рохкавостта и проветривостта се прибавят натрошени парченца гранитен чакъл или стиропор. Ако прецените, че цялата тази подготовка на почвената смеска не е по силите ви, ви препоръчваме да я закупите готова от специализиран магазин или от разсадник.

 

Поливане

Естествената среда за живот предопределя условията за правилно отглеждане на кактусовите растения. Пустинните и полупустинните видове от горещи и сухи области обичат топлината и светлината. През лятото се нуждаят от температура 25-30оС, а през зимата – техният „почивен“ период – 5-10оС. През зимата по-високата температурата на отглеждане и по-силната светлина са предпоставки за изкуствено ускоряване растежа на кактусите, което води до особено избуяване на разклоненията и неестествена промяна на външния им вид.

Да не забравяме, че през почивния период поливането се спира напълно. С първите пролетни лъчи, обаче, настъпва време и за първата „дажба“ вода. При нередовно слънчево греене (през пролетта и есента) и силно колебаещи се температури се полива само сутрин, и то само ако денят е по-топъл и слънчев. Така се предотвратява загниването на особено чувствителния към влагата участък между корена и стъблото. С напредването на пролетта се намалява и интервалът между отделните поливания. Едва към края на април коренчетата пускат нови леторасли, които се нуждаят от повече вода, поради което кактусите се поливат по-обилно. Най-полезна им е дъждовната вода. Ако успеете да си направите своеобразен дъждовен „резервоар“, ще можете да задоволите напълно и тази тяхна особеност.

 

Засяване

Кактусите могат да се разсаждат както чрез засяване, така и чрез засаждане. Най-благоприятният момент за засяване е от средата на май до началото на август. Ако имате възможност да поддържате достатъчно висока за новозасетите растения температура, сеенето може да се започне и от края на февруари. Дотогава семената трябва да се съхраняват на хладно и сухо място. Способността за покълване на семената при някои видове (Echinopsis) се запазва няколко години, при други (Rebutia) те трябва да се засеят не по-късно от една година, след като са събрани. Правилото за това е: колкото е по-малко семенцето, толкова по-бързо трябва да се засее след събирането му.

Най-големият проблем при сеенето възниква от факта, че условията, при които покълват семената, са особено благоприятни за развитието на мъхове, лишеи и гъбички. Затова дезинфекцията на всички съдове, в които ще се сее, е задължителна. Това се постига чрез измиването им с 70%-ов алкохол или чрез изваряването им. Съдовете за засяване трябва да са плоски и плитки, с подходящи стъклени капачета и дупчици на дъното. Всеки вид, който ще сеете, трябва да има собствено „поле“ т. е. собствен съд. За 25 семенца е достатъчна площ от 3х3 cm.

Почвеният субстрат, задължително изчистен от по-едри частици, е най-добре да закупите от разсадник или специализиран магазин. Преди използването му субстратът задължително се задушава. Идеална за целта е тенджерата под налягане, в която земята се оставя да се задуши на водна пЎра около един час. Друг, по-достъпен начин е: над голяма, пълна с вода тенджера се завързва здраво платнена кърпа. В нея се изсипва пръстта и с друга кърпа се покрива и пръстта, и тенджерата. Водата трябва да ври поне два часа, като по този начин се осигурява умъртвяването на всякакви вредни микроорганизми и бактерии.

Препаратът за сухо байцване (Zineb, Captan) е най-подходящ за байцване на семената. Те се изсипват в малък съд, прибавя се малко количество от препарата, съдът се затваря и се разклаща енергично, докато върху зрънцата се образува фин пласт от препарата.

Ето как се извършва и самото засяване: В съда се поставя пласт почва с дебелина 1-2 cm и се заглажда добре (да не се притиска!). Семенцата се поръсват по повърхността на почвата и леко се притискат. От една страна, не бива да са покрити изцяло със земя, защото се нуждаят от постоянна, силна светлина а, от друга – трябва да са леко притиснати в почвата, за да не изсъхват. Съдовете се поставят в преварена вода със стайна температура дотогава, докато водата не проникне през дупчиците и не покрие напълно почвената повърхност. Разстоянието между нея и капачето трябва да е 1-2 cm. Кълновете се оставят за няколко дена на колкото се може по-светло, но не изложени на пряка слънчева светлина, защитени от дъжд и течение.

Третиране на кълновете

По време на кълненето почвата не трябва да остава суха! Няколко дена до седмица след засяването кактусовите семенца изглеждат като дребни, зелени топченца. След успешно покълване (най-рано след 6-8 седмици) капачето се оставя леко отворено, а почвата се поддържа по-суха. С две думи – дошло е времето, когато кълновете започват да растат енергично.

През целия гореописан процес стриктно следете за появата на гъбични заболявания, изразяващи се обикновено в петна плесен. Можете да опитате да третирате заразените кълнове с подходящи препарати и/или да прекъснете процеса на покълване, като оставите капачето леко отворено и поддържате почвата по-суха. В случай, че се появят бели, нишковидни гъбични лишеи (размножаващи се гъбички), по-добре унищожете всички болни семена, за да не се заразят и здравите.

Пикиране на семената

Времето за пикиране на посевите е от средата да края на септември. Тогава растежът на кълновете се намира в покой, появяват се гъбички и мъхове, а за семената няма достатъчно място. Пикирането се извършва в плитки съдове, напълнени със слой прясна, задушена почва с дебелина 4 cm. Кълновете се изваждат от старата земя, като се внимава да не се наранят, и се поставят в новата. Добра работа за целта би свършила кибритена клечка. Коренчетата се разполагат в дупчицата (не бива да се подгъват нагоре), а разстоянието между отделните кълнове трябва да бъде два пъти по-малко от диаметъра на растението. Оставят се за няколко дена на сенчесто място, след което се прехвърлят на умерена слънчева светлина. Почвата се поддържа влажна до началото на зимата. Едногодишните кактусови семена се оставят да растат и през зимата на топло и светло, а другите – като старите растения – на хладно и сухо място.

През следващите две години растенията се пикират още 2-3 пъти, като отново разстоянието между тях е два пъти по-малко от диаметъра им, което спомага за по-бързия растеж. Когато диаметърът достигне 3-4 cm, растенията се засаждат в самостоятелни саксии.

И един съвет: залагайте на класата, а не на масата! Пикирайте винаги най-големите, най-здравите и най-хубавите растения! Така от 20-25 семена със сигурно ще имате 3-4 прекрасни екземпляра. А ако не успеете от първия път, не се отчайвайте! Опитайте отново!

 

Пресаждане

Пресаждането на кактусите от време на време оказва благоприятно влияние върху тях. Причините, които го налагат, са различни – било то поради това, че саксията вече им е малка, защото почвата е изтощена, или поради заболяване. Най-доброто време за пресажданет е пролетта. За да се почвата да се извади по-лесно от саксията, леко се полива. Ако саксията е пластмасова, това не е нужно. Прорасналите през дупчиците на дъното коренчета внимателно се изваждат, а ако това не е възможно, по-добре счупете саксията, отколкото да ги отрежете или скъсате. С дървена пинсета отстранете евентуално съществуващите нематоди, коренови въшки или други вредители и изрежете изгнилите коренчета.

Грижи през годината

Ранна пролет

(от средата на февруари до края на март)

След дългата зимна почивка някои видове започват да цъфтят. Такива са: Notocactu ha elbergii; Turbinicar Mammillaria penni pinoa; Mammillaria magallanii; Mamillaria moelleriana. Въпреки ранния им цъфтеж, те също могат да бъдат пресаждани, но от суха в суха почва. През март-април е времето, в което вече трябва да поставите кактусите на слънчево и топло място. Внимавайте все пак, ако е по-силно слънцето, да не изгорят. Така кактусите се отърсват от зимната почивка и се събуждат за нов живот. Ако започнете да ги поливате обилно и твърде рано, съществува опасност появилите се пъпки да не разцъфнат. Това е много ярко изразено при Echinocereen.

Пролет

(от април до средата на юни)

Това е периодът на най-обилния цъфтеж. Някои видове цъфтят с много, а други – с малко цветове – Mammillaria; Lobivia; Rebutia, по-късно – Notocacteen и Echinopsis. Нецъфтящите видове започват да се поливат чак от началото на май. От средата на месеца започва и торенето, което не трябва да се извършва на суха почва. През май и юни започва растежът и на нови разклонения. Сега е моментът да се отреже някое от тях, да се остави леко да засъхне и да се засади отново. Съществен признак за появата на някакво заболяване е липсата на нови разклонения. Тогава растението се изкоренява, изрязват се болните му коренчета, оставя се леко да засъхне и отчупено от него разклонение се засажда. През април-май можете и да засеете нови растения, като разсадът се оставя на приглушена светлина, а почвата трябва винаги да е влажна.

 

Лято

(от средата на юни до средата на август)

Летноцъфтящите кактуси се отрупват с цветове – Gymnocalycien; Parodien; Coryphanten; Atrophyten. Растежът им е с пълна сила. Растенията се нуждаят от обилно напояване (за предпочитане е поливането отдолу), силна светлина и много обич.

Есен

(от средата на август да средата на ноември)

Това е сезонът за цъфтеж на някои видове Mammillaria и Ariocarpen. При много от кактусите периодът на растеж завършва, плодовете им узряват и започва подготовката им за зимния покой. От края на август се спира торенето, от средата на септември се ограничава поливането, а от средата на октомври се спира напълно. Поставят се на прозореца – на чист въздух и светлина, с което се постига естественото им закаляване за презимуването.

Зима

(от средата на ноември до февруари)

Цъфтят малко видове: Mammillaria pulmosa; Epiphyten. По време на цъфтежа е добре да се държат на по-светло и топло място, след което се пренасят в зимната им „квартира“, където, както вече споменахме, температурата трябва да е 5-10оС, да е сравнително светло и да не са на течение. През зимния период много строго трябва да се контролира за появата и развитието на болести и вредители. Растения, които започват да загниват, се изрязват до здравата част със стерилен нож, оставят се леко да засъхнат и през пролетта се засаждат наново. При появата на гъбична инфекция заразените растения се изваждат, саксията се почиства и обеззаразява, след което растението се връща отново.

Чистият въздух и светлината унищожават гъбичните организми.