В категории: Брой 3-4/2010, Градина, Строителство

Градинска камина

Георги Балански

Стане ли дума за строителство в градината, една от предпочитаните теми е построяването на открито огнище или както сега е модно да го наричат поклонниците на чуждиците в българския език – барбекю. В това няма нищо чудно, защото, като изключим заклетите вегетарианци, едва ли ще се намери човек, който да остане безчувствен при мириса и гледката на цвърчащи на скарата пържоли, кебапчета или други месни вкуснотии. Две мнения няма, че препечен на истинска жарава, дори възлюбеният преди над две десетилетия салам тип „народен“, познат повече под името „кучешка радост“, добива вкуса на апетитен деликатес. Вегетарианците също има какво да припекат на скара, за да стане по-вкусно. Ако прибавим и романтиката на открития огън в лятната нощ, разнасящия се надалеч аромат на печена мръвка и удоволствието от време на време да си облизваш пръстите, с които си пипнал сочните кебапчета, представата за скарата на открито и нейното значение за задушевното прекарване на свободното време вече добива „плът и кръв“.

Възможности за препичане на вкуснотии на открит огън, колкото щеш. От поставена върху четири тухли скара, през „шаран на керемида“, до множеството удобни за пренасяне и съхраняване конструкции от ламарина със или без колелца, които се продават в магазините от веригите „Направи си сам“. Достатъчно е да се разгорят няколко лопатки конфекционни, т.е. извадени от чувала, дървени въглища и скарата е готова.

Класическото решение за градината обаче е да се направи масивна зидана конструкция, било нейде в двора, или пък прилепена към къщата външна камина, съчетана с обособен кът за хранене и посрещане на гости. Тук е описано изграждането на именно такава външна камина, която освен че отлично изпълнява своите кулинарни функции, смеем да твърдим, че е и отличен декоративен елемент към къщата. Когато човек строи къща, и то при максимално използване на собствените си сили и умения, рядко има възможност да изпипа всичко в оптималната технологична последователност, а гледа преди всичко да отхвърли по-грубата работа, за да стигне до покрив, преди зимата да го застигне. В такъв случай външната камина далеч не е приоритетен обект и най-много може да ù се запази място, като в кофража на втора плоча се армира по подходящ начин издатък, върху който да стъпи горната част на комина. Често срещано решение е от вътрешната страна да се намира вътрешната камина и тогава комините на двете камини се изграждат в общ блок. Нашият случай бе именно такъв и под иззидания при строителството на къщата комин от втория етаж нагоре трябваше да се „прикачи“ подходящо изградена външна камина. Друга даденост в случая бе каменният зид, оформящ ъгъла, в който бе отлята от бетон основата на камината.

Освен като скара, камината може да се използва до известна степен и като фурна, защото масивната ù конструкция акумулира голямо количество топлина от огъня и когато огнището се затвори плътно с метална врата или капак, може да се използва и за печене. Единствената пречка да бъде пълноценна фурна е недостатъчната дълбочина на огнището. Проект на такава градинска камина-фурна е публикуван в НС 1-2/2005 – юбилейния брой по случай 25-годишнината на списанието.

В случая избрахме вариант на зидана конструкция от огнеупорни тухли със сводесто огнище. Това решение е класическо при изграждане на пещи и камини, а в допълнение сводът има висока товароносимост и може да поеме безпроблемно натоварването от комина над него.

В района на София единственият производител на огнеупорни материали е завод „Шамот“, гара Елин Пелин, който има и магазин за продажба на дребно. Заслужава си да се навъртят трийсетината километра до него, защото на едно място може да се купи всичко необходимо – различни по форма и вид огнеупорни тухли, огнеупорно лепило, различни по едрина фракции шамотна пръст и чакъл и т.н. Такива материали вече се продават и в големите магазини от веригите „Направи си сам“.

Горивната камера (огнището) и коминът са иззидани от огнеупорни шамотни тухли. Използвани са три вида – едните имат формата на обикновените единични тухли (230х113х65 mm, тегло 3,5 kg), като тук са възможни два варианта. За иззиждане на камерата са използвани светложълти на цвят шамотни тухли, докато коминът е иззидан с по-евтините червени огнеупорни тухли. За иззиждане на свода са използвани клиновидни (лежащ клин) шамотни тухли с размери 230х113х65х55 mm и тегло 3,2 kg. Произвеждат се и клиновидни шамотни тухли с размери на клина 65х45 mm, при които радиусът на дъгата става по-малък.

Общо за описаната тук камина бяха използвани 50 бр. клиновидни тухли, 20 бр. бели и 50 бр. червени шамотни тухли. Към сметката трябва да се добавят още около 80 огнеупорни тухли със същите размери, които в случая бяха купени на старо от разрушена промишлена пещ, както и около 100 обикновени единични тухли за обзиждане на горивната камера и комина. За облицоване на пода на камината са използвани огнеупорни шамотни плочи с размери 300х300 mm. Наведнъж заедно всички необходими тухли имат тегло, което надвишава товароспособността на обикновен лек автомобил и това трябва да се има предвид при организиране на транспорта им.

Тухлите се зидат със специално огнеупорно лепило, което издържа нагряване до около 900 °С. За иззиждане на камината бяха необходими 6 торби лепило по 5 kg всяка. Лепилото се разбърква с вода, като най-подходящият инструмент за това са специализираните миксери за строителни разтвори. По същия начин се приготвят лепилото за каменната облицовка, както и разтворът за пръсканата мазилка. Като заместител може да се използва голяма бормашина и бъркалка със спираловидни лопатки, каквито се продават в специализираните магазини. Добре е лепилото да се приготвя на малки порции, защото особено тухлите в свода се зидат бавно. Около стените и свода на горивната камера е отлят огнеупорен бетон. Той се приготовлява подобно на обикновения бетон, като вместо обикновен кварцов пясък се използва шамотна фракция с едрина 0–3 mm, а вместо чакъл – шамотна фракция с едрина 5–10 mm. Те се продават опаковани в торби, като е желателно бетонът да се забърка със специален огнеупорен цимент.

Поради значителното тегло на масивната зидана конструкция камината се нуждае от стабилна стоманобетонна основа. Задачата допълнително се усложнява от това, че огнището е повдигнато на височина 85 cm над пода (колкото е височината на готварските печки), за да може скарата да се обслужва без навеждане. Понеже такава камина човек прави веднъж в живота си, избрахме по-усложнена форма на основата, която доста наподобява масивен ъглов шкаф с дебел със заоблени краища изнесен напред плот. Така се получава стабилна основа за камината и огнището, а отдолу се оформя помещение, в което могат да се държат дървата или скарата например. Основата е излята от обикновен бетон, защото поради голямата си маса твърде малко се нагрява, а подът на камерата допълнително е защитен с огнеупорни плочи.

Най-трудната и по-точно „пипкава“ задача е направата на кофража за основата поради доста сложната му форма. Тя е пояснена на чертежа, отделните елементи се виждат и на снимките. Кофражът не е затворен отзад, защото опира в образувания между стената и каменния зид ъгъл. Отворът за помещението под плота е оформен като арка, която повтаря формата на горивната камера. Кофражът е изработен от отпадъчни парчета ламинирани мебелни плочи от ПДЧ, подръчни парчета шперплат, летви, дъсчици, парчета ламарина. Всички те се съединяват помежду си с винтове за дърво и огънати от ламарина планки. Това се прави за по-голяма здравина на конструкцията и защото някои от детайлите се съединяват помежду си под ъгъл, различен от правия. След като кофражът се сглоби, се поставя на място и се вземат всички възможни мерки за неговото сигурно укрепване. Отпред се подпира с парчета армировъчна стомана, набити в отвори в бетонната основа. Укрепва се със запънати под наклон дъски, кофражът на конзолно изнесената напред част на плота се подпира добре, а всички по-критични детайли по възможност се пристягат допълнително и с дърводелски стеги. Специално обръщаме внимание на това, защото, ако работата по укрепване на кофража бъде претупана набързо, паническите операции по предотвратяване на деформациите под тежестта на течния бетон и запушването на местата, от които бетонът започне да изтича, обикновено не дават добър резултат. Внимание трябва да се обърне и на укрепването на дъгообразния кофраж над отвора. Той се прави от лента тънък (5–6 mm) шперплат, за да може да се огъне. Ако не са взети мерки за нейното сигурно подпиране, вероятността тя да подаде е повече от голяма. Ако това се случи, ще се получи вълнообразна крива линия, която и да бихме искали, едва ли бихме могли да постигнем. В крайна сметка недобре свършената работа при кофрирането и отливането на бетона може да се коригира чрез изкъртване на излишния бетон или чрез попълване с циментов разтвор. Все пак е по-добре работата да се свърши навреме като хората, за да не се налагат последващи корекции.

Другият полезен съвет, който бихме дали, е да не се бърза с отливане на основата на камината наведнъж. Тя поема доста голямо количество бетон, като в бързината човек не си дава сметка колко много тежи той и колко се натоварват крехките стени на кофража от плочи (ПДЧ). Затова е напълно разумно отливането да се направи на три-четири етапа, като между всеки се оставят по няколко часа, докато бетонът започне да стяга и вече да не оказва силен натиск върху кофража. Прясната бетонна смес се трамбова чрез мушкане с летва, а около стените се уплътнява чрез почукване върху кофража. Трамбоването трябва да се прави внимателно, защото прекаленото престараване също може да предизвика разместване на кофража и протичане на циментов разтвор.

Преди бетонът да се насипе в кофража, се поставят армиращи пръчки Ø8 през 20 cm разстояние, като по-сериозна армировка е необходима за плочата и в гредичката над арката на отвора. Така отлятата основа се оставя три седмици, за да се втвърди бетонът, след което, без да се махат още вертикалните опори на кофража, може да се пристъпи към зидане на камината.

За да сме напълно сигурни какво в крайна сметка ще се получи и да избегнем неприятните изненади, най-напред сглобихме пробно арката на горивната камера. Подредихме клиновидните тухли, така че по-тесните им краища почти да се опират един в друг (остава разстояние 1–2 mm,

колкото за лепилото), а пролуката помежду им в горната част да бъде около 10 mm. Точното разстояние между тухлите в арката лесно се постига, ако се използват пластини с калибрирана дебелина. В нашия случай са използвани специални пластмасови подложки с дебелина по 5 mm за монтиране на рамките на прозорци. Със същия успех може да се използват и нарязани от шперплат парченца или още по-добре – специални клинчета от пластмаса, които се продават при инструментите за залепване на облицовъчни плочки. Така подредената арка показа, че за иззиждането ù са необходими 17 тухли с посочените размери, като една от тях е разположена в центъра – точно по осевата линия на отвора. При това разположение на тухлите в арката разстоянието между двете стени на горивната камера е 61 cm. След като широчината на отвора на камерата и радиусът на кривината бъдат уточнени по този емпиричен и същевременно най-сигурен начин, следващата задача е да се направи шаблонът, който да подпира клиновидните тухли при иззиждане на свода на камерата. Той се прави от два изрязани от мебелна плоча сегмента и скара от летви помежду им. Сегментите се изрязват с прободен трион, а летвите за скарата се получават чрез разбичване на дъска с дебелина 3 cm. Желателно е летвите да бъдат по-тесни (в случая 2 cm), за да се получи по-точна овална форма на шаблона. Неговата дължина е 66 cm, колкото е и дълбочината на огнището.

Сега вече може да започне иззиждането на горивната камера, като първо се зидат двете успоредни стени. Всяка от тях има по 6 реда тухли с паралелепипедно сечение, след което върху тях се поставя и стабилно подпира шаблонът за зидане на клиновидните тухли. Зида се с огнеупорното лепило, като за удобство може да се ползват пластмасови клинчета за фиксиране на дистанцията между горните краища на тухлите. Обръщаме внимание, че тухлите в съседните редове трябва да бъдат свързани със „зидарска превръзка“ на дължина половин тухла. Това се отнася и за тухлите в свода. Това означава, че ако първият ред е започнат с цяла тухла, следващият започва с половинка, третият – отново с цяла и т.н. Това в известна степен усложнява зидането на свода, но е необходимо за неговата здравина.

Повече внимание изисква оформянето на отвора за комина в задната част на горивната камера. На снимките се вижда, че задната стена на камерата е наклонена, което е наложено единствено от наличието на зида от естествен камък, който не си заслужаваше да бъде рушен. Тухлите в основата на комина, които стъпват върху свода на камерата, трябва съответно да се изрежат под наклон, което се решава на място. Така се получава хоризонтална основа, върху която ляга коминът. Той се иззижда от по-евтините червени огнеупорни тухли, докато се достигне плочата на втория етаж на къщата и така двата комина, новият и съществуващият, се съединят.

Около горивната камера се иззижда втори ред от обикновени плътни тухли. Тази тухлена обшивка се иззижда на височина 12 тухли, докато достигне височина 12–15 cm над горния ръб на тухлите от арката. Пролуката помежду им с широчина около 8 cm отпред се затваря с изрязани по кривината на арката дъски и се запълва с огнеупорен бетон. Повече внимание изисква направата на челната кофражна дъска над арката, така че плътно да следва кривината и да не остават пролуки, през които циментовият разтвор да изтича и да замърси челата на светлите огнеупорни тухли. Замърсяванията своевременно се почистват с влажна гъба, а по-късно за това вече трябва да се използва специален препарат. Поставя се и арматурата над сводестата част от горивната камера. След това се излива огнеупорен бетон, който плътно обхваща цялата горивна камера.

След около седмица време бетонът е достатъчно стегнал, лепилото между тухлите – също се е втвърдило. Сега вече може да се продължи с иззиждането на останалата част от обшивката от обикновени тухли, която обхваща комина. В случая това е наложително за плавно свързване на новия със стария комин. Следващата операция е измазване на тухлената обшивка, което се прави с цименто-пясъчен разтвор с добавка на гасена вар или на нейния заместител –

препарата Micropol, за придаване на пластичност на сместа. Подът на горивната камера се покрива с шамотни плочи, които се залепват с огнеупорно лепило.

Накрая гладко измазаният комин се напръсква с пръскана мазилка, като е най-добре да се използва готова суха смес. Разходната норма на материала е 4,5–4 kg/m². Разтворът се приготвя чрез разбъркване с вода и се нанася със специално приспособление, наподобяващо охлюв от ламарина с въртяща се в него четка с лентички от твърда, но гъвкава пластмаса. Мазилката се пръска на три пласта, като първия път се прави с най-рядък разтвор, а последната ръка с най-гъст. Така се постига равномерно и здраво захванато за основата покритие, с релефна повърхностна структура.

Отвън стените на горивната камера и на основата на камината са облепени с плочи от естествен камък със зеленикав оттенък (зелен гнайс от района на гр. Гоце Делчев). За целта е използвано специалното лепило за залепване на каменни облицовки – суха смес, която се разбърква с вода. Характерно за това лепило е, че стяга бързо, за около

1 час, затова трябва да се има предвид какво количество да се разбърква. Понеже облицовката има доста тесни, включително заоблени участъци, повечето от камъните трябва да се обрязват с диамантен диск, за да прилегнат оптимално на мястото си. Накрая облицовката се фугира, което може да се извърши и на два етапа. За пестене на скъпия фугиращ материал първоначално по-широките фуги между камъните се запълват с лепилен разтвор, а след като се втвърди и избилите повече от необходимото остатъци от него са почистени, останалата част от фугите се запълва със специален пълнител. В случая подходящи са пълнителите с черен цвят, като може да се наложи и добавка на специална емулсия, препоръчана от производителя на пълнителя, която придава по-голяма остатъчна еластичност на фугиращия материал след неговото втвърдяване. Това в случая е необходимо, за да не се напуква в резултат на термични разширения. Все пак, освен че е на открито, каменната облицовка неминуемо ще се нагрява от огъня в нея. Преди още пълнителят да се е напълно втвърдил, фугите се почистват внимателно с влажна гъба, която се движи по продължение на фугите. Така се получава леко вдлъбната повърхност, която подчертава релефа на каменната облицовка. Едновременно с това се почистват и остатъците от пълнителя, полепнали върху плочките.

Сега вече камината може да се запали. Особено докато огънят се разгори и димните газове не продухат студения въздух в комина, съвсем малко дим може да подлизне под арката на огнището. Причината за това е, че горивната камера няма димосборник и неминуемо малка част от дима вместо през комина ще излезе през предния отвор. Това обаче се наблюдава само докато огънят се разгори и коминът не започне „да тегли“ добре. При разположена на открито камина мирисът на дим и на печени мръвки може да се възприема и като допълнителна екзотика.

За да може камината да се използва и като пещ, си заслужава да се направи капак от ламарина, оформена по напречното сечение на горивната камера. Стъпил върху две крачета от равнораменен стоманен профил (винкел) и с дръжка, за по-лесно избутване или изтегляне, той затваря част от нагорещената камера, като жарта се изтегля пред него. Може да се наложи поддържане на огъня пред капака, в зависимост от продължителността на печене в пещта. За пълноценното използване на камината за печене пречи недостатъчната дълбочина на огнището.

За отвора под плота на камината се прави метална вратичка – рамка от равнораменен стоманен профил и ламарина.

За скарата са възможни няколко решения. Тя може да се изработи като заварена конструкция –

рамка от винкел и решетка от армировъчни пръти Ø6,5. Понеже те не са защитени срещу корозия, след време ръждясват, към което се добавят и остатъците от овъглена мазнина. Затова поне в началото на летния сезон скарата се почиства с твърда метална четка и малка ъглошлайфмашина. Още по-добро решение е тази скара да се използва като основа, върху която да се поставя купешка скара от неръждаема стомана. Много практични са скарите, съставени от две прикачени една към друга части, които се отварят подобно на панта. Така пържолите или рибата се поставят и притискат между тях, а благодарение на двете дръжки с дървени ръкохватки, скарата лесно се обръща за равномерно опичане от двете страни.