В категории: Брой 1-2/2008, Ремонти, Строителство, Топлоизолация

Изграждане на топлоизолационни системи

В последния за миналата година брой на списанието разгледахме видовете топлоизолационни системи, които Weber предлага в България. Подчертаваме два ключови момента, които се съдържат в това изречение. Първо, става дума за специално разработени един спрямо друг материали, така че те заедно да „работят“ като система десетилетия наред в пек и студ. Второ, практиката на Weber е не да се продава конфекция, а за всяка държава, в това число и в България, да предлага системи, специално създадени с оглед спецификата на страната – нейните климатични условия, архитектурни и строителни традиции, не на последно място и платежоспособност на населението. Предлаганите у нас четири вида системи покриват, общо взето, целия диапазон от изисквания по отношение на вида на топлоизолационния материал – фасаден стиропор (EPS-F) или каменна вата, оттук и изискванията за шумоизолация на външните стени, вида на декоративното повърхностно покритие – тънкослойната мазилка, както и при специфични условия, които може да създават недостатъчно стабилни основи. Понеже всяка от системите е многовариантна по отношение на вида на мазилката, като се добави разнообразието от повърхностни структури и оцветяване, се получава многообразие, което може да задоволи всякакво изискване, вкус и условия, като възстановяване на старинния облик на фасадата, когато сградата е с историческа стойност.

От гледна точка на топлоизолациония ефект, като се има предвид, че и двата използвани за изолиране на фасади материала – фасаден стиропор (EPS-F) и каменната вата, имат почти еднакви коефициенти на топлопроводност, която и да било от четирите системи да бъде избрана: weber.therm Фамилия, weber.therm Индивидуален стил, weber.therm Флекс или weber.therm Престиж, резултатът ще зависи единствено от дебелината на топлоизолационните плочи. Тема, по която сме писали неведнъж, и неведнъж с отчаяние сме констатирали, че все още има апологети на занаятчийското мислене, на които и петте сантиметра дебелина им се виждат много. Затова тук прескачаме този толкова съществен въпрос със заключението, че към днешна дата и цени на отоплителната енергия, долната граница за дебелина на изолацията е поне 9 cm. Но с една уговорка – само преди около месец бе официално обявена новата топлоизолационна система weber.therm plus ultra, която използва нов вид изолационни плочи с рекордно ниския към момента коефициент на топлопроводност λ=0,022 W/mK. Това означава, че при необходимост, породена от архитектурно естество например, дебелината на топлоизолацията може действително да се намали до 5–6 cm, докато дебелина от 10 cm вече ще покрива напълно съвременните изисквания към изолацията на фасадни стени. Този материал, между другото, би бил много ценен за изпълнението на вътрешна топлоизолация, защото позволява да се спести около 8% жилищна площ.

След като вече е избрана топлоизолационната система и необходимите за нея материали, сега следва да разгледаме и технологията за нейното изграждане. Защото е важен не само подборът на материалите, но и тяхното правилно полагане в съответствие с предписанията на производителя на системата, в случая Weber.

Дори и за малка двуетажна къща за полагане на топлоизолационната система е необходимо скеле. При това по възможност с големина, покриваща поне едната фасада, а още по-добре и две съседни. Напоследък, къде поради невъзможност за издигане на стационарно скеле, къде поради изкушението за съкращаване на сроковете и постигане на по-ниски цени за труд, тук-там се прибягва до услугите на алпинисти. При цялото уважение към труда на висящите на въжета хора, ще споделим мнението, че този метод на работа е по-подходящ за малки ремонти, но не и за изграждане на цели фасади, за което е необходимо изкачване на тонове материали, пробиването на стотици и хиляди отвори за дюбели, прецизното нивелиране и подравняване на основата от топлоизолационни плочи, нанасяне на тънкослойната мазилка без прекъсване и т.н. Все дейности, които налагат използване на стабилно скеле, товароподемна техника и достатъчно на брой хора за извършване на непрекъсваемите процеси.

Добре е да се знае също, че почти всички операции, които изискват употреба на строителни разтвори като лепене, шпакловане, грундиране, полагане на мазилка и др., трябва да се извършват в подходящи за това температурни условия, т.е. в диапазона между 5 оС и 25 оС. Работа при по-високи температури през горещите летни месеци не се препоръчва поради бързото изсъхване и неправилно протичане на процеса на втвърдяване на лепилото и мазилките. Условията допълнително се влошават, когато фасадата е изложена на пряко слънчево греене и силен вятър. Силните дъждове също може да повредят топлоизолацията още в процеса на направата ù и особено при полагане на мазилката.

Първата задача е добре да се огледа и прецени състоянието на основата. От материалите, от които е изграден зидът, зависи изборът на дюбелите и тяхната дължина според дълбочината на проникване в основата. Ако сградата е новострояща се, при достатъчно равна повърхност на стените, топлоизолационните плочи се полагат директно върху зида, като се спестява полагането на хастарна мазилка. Това строителство в случая по-малко ни интересува, защото то по правило се прави по проектна документация и с осигурен технически надзор. Затова съсредоточаваме вниманието си върху саниране на стари сгради и „обличането“ им с топлоизолация. Когато старата мазилка е здрава и равна, проблеми няма. Достатъчно е предварително да се измие с водоструйна машина, за да се отмият напластяваните с години прах и други замърсявания. След това се изчакват няколко дни, за да изсъхне, и работата може да започне.

Когато обаче на места мазилката е опадала или се рони, на други е подкожушена и е само въпрос на време да падне, когато има нездраво свързани остатъци от фасадни бои, се налага предварителна подготовка. Мазилката на повредените места се изкъртва чрез изчукване до достигане на здрава основа и здрава околна мазилка. С четка или по друг начин основата задължително се почиства за отстраняване на всички нездраво свързани песъчинки, частици от мазилка и прах. За изкърпване на старата мазилка може да се използва и класически цименто-варо-пясъчен разтвор, но това вече е минало, защото много по-ефективно и качествено се работи със специално произведените за обновяване и оздравяване на мазилки готови сухи смеси и други материали. На тази тема вече сме посветили подробна статия в НС 11/2007 и затова тук само ще маркираме някои по-съществени моменти.

За по-здраво свързване на ремонтния разтвор с основата е желателно фугите между тухлите да се издълбаят с остър стоманен предмет на дълбочина до около 2 cm, да се почистят старателно и след това да се запълнят с weber.san Л-шприц. Ако тук-там има хлабави тухли или парчета от тях, те се изваждат, под и зад тях се полага разтвор на weber.san Л-шприц и наново се набиват с чук на мястото си. Така подготвената основа се грундира с weber P61, който е дълбоко проникващ препарат, заздравява основата и подобрява сцеплението между нея и мазилката за изкърпване. Сред това се полага т.нар. шприц, което става чрез напръскване на основата с рядък разтвор на weber.san Л-шприц. Той се оставя 1–3 денонощия, за да изсъхне и да се втвърди. По този начин се получава силно грапава повърхност, отлично задържаща положената върху нея мазилка. За целта се използва специалната санираща мазилка weber.san Еволюционе или weber.san Л-санираща мазилка. Най-често тя се нанася еднократно на един слой, защото този вид мазилки позволяват дебелина на слоя 20–30 mm. А рядко старите цименто-варопясъчни мазилки биха били по-дебели. Още прясната мазилка се изравнява със съседната, като се изтегля с мастар, след което заравняването се довършва с маламашка. Освен изравняване на кръпката с останалото ниво, чрез кръгови движения с маламашката пресният още разтвор се набива и свързва плътно със заобикалящата стара мазилка.

Дотук описахме типичен случай, когато старата мазилка е само тук-там механично увредена и проблемът се решава с нейното изкърпване. Задачата обаче може да се усложни, ако поради различни причини мазилката е подложена на периодично или постоянно овлажняване, ако върху повърхността ù са избили петна от извлечени от вътрешността на зида соли. В този случай преди всичко трябва да се елиминират причинителите на тези явления, например изкачване на подпочвената влага поради лоша вертикална и липса на хоризонтална хидроизолация. Решенията в тези по-частни случаи вече бяха разгледани в споменатата вече статия в НС 11/2007. Тук само ще споменем, че ако върху мазилката има тъмни петна от микроорганизми (лишеи, плесени, гъбички, водорасли), това означава, че се поддържа висока влажност, която може да създава проблеми в бъдеще. Премахването им става със специален препарат weber G610, който освен това „имунизира“ за продължителен период от време третираното място срещу повторно развитие на тези микроорганизми. Възможно е и решаване на проблема по механичен способ чрез енергично изчеткване с метална четка или изстъргване с шпахтел.

Проблем може да създаде и неравната стара мазилка – дефект който лесно се забелязва, когато се гледа от ръба, успоредно на фасадата. Ако кривините са малки (до около 1–2 cm), което се установява с метален мастар с дължина 1 m, те могат да бъдат компенсирани за сметка на увеличаване дебелината на слоя лепило, което решение има неудобството, че нараства разходът му. Затова при по-големи кривини се препоръчва тяхното изравняване чрез запълване с хастарна мазилка weber 201P. Тя се приготвя чрез разбъркване с вода на място и е подходяща както за ръчно, така и за машинно полагане. Разходната норма е 12–14 kg/m2 при слой с дебелина 1 cm. За по-добро сцепление с основата се препоръчва предварително да се шприцова чрез напръскване с рядък цименто-пясъчен разтвор.

След като изкърпването и подготовката на основата са завършени, следващата задача е да се монтира носещият изолацията метален (алуминиев) профил. Той затваря отдолу слоя топлоизолационни плочи, предпазва ги от механично въздействие, а при стиропора – и от проникване на гризачи, осигурява равна опора за първия ред плочи. При необходимост профилите може да се наставят със специално произведени за това съединителни парчета. За свързване в ъглите е най-добре да се използват свързващи елементи, които имат фабрично прорязан триъгълник, така че да могат да се сгъват под ъгъл. Възможно е да се използва и парче от профила, в което да се направи изрез с триъгълна форма.

За по-добро захващане на армираната шпакловка челният кант на носещия профил е перфориран нагъсто. Той има удължен надолу челен ръб, който улеснява отвеждането на водата на капки, като не ù позволява да се стича върху повърхността на цокъла. Широчината на профила се подбира според дебелината на топлоизолационните плочи. Профилът се монтира на височина 40–50 cm, според височината на цокъла, която трябва да бъде поне 40 cm, за да не достигат водните пръски до топлоизолацията и мазилката. За измазване на цокъла се използва специална мазилка с мозаечни камъчета weber.pas Мармолит. В този участък топлоизолацията се прави с плочи XPS, които са по-твърди, устойчиви на натиск и удар, и са напълно водонепроницаеми. Металният профил се нивелира добре и се закрепва с дюбел-пирони (weber.therm 342 или други), най-често с големина 8/60, по 3 броя на метър дължина.

Върху профила се подреждат и чрез притискане към стената се залепват една по една изолационните плочи. Лепилото се подбира според вида на материала. За лепене на стиропор се използва лепилото weber 460P, а за плочи от каменна вата – weber M752. Те са специално разработени за съответния материал, същите се използват и за полагане на армираната с мрежа шпакловка, която покрива изолационните плочи. Смесването на различни марки лепила от различни производители е недопустимо, защото върху шпакловката се нанася подходящ за нея грунд, а след това и мазилка. Всички те трябва да бъдат от един и същ производител и за една и съща система. Лепилото се доставя във вид на суха смес в подплатени с полиетиленово фолио хартиени чували и на място се приготвя чрез разбъркване с електрически миксер с предписаното на опаковката количество вода. При работа със сухи смеси се препоръчва, след като разтворът бъде добре разбъркан, да се оставя за около 10–20 min да отлежи и „узрее“, след което се разбърква още веднъж за кратко, и е готов за употреба. Веднъж разбъркано, лепилото е годно за използване в рамките на 3 часа, след което започва да стяга и ако има останал неизползван материал, той трябва да се изхвърли.

Необходимо е да се знае още, че лепенето и шпакловането на плочи от каменна вата изисква повече лепило (около 11–12 kg/m2), докато при стиропора разходната норма за двете операции е около 8 kg/m2. Необходимо е да се има предвид, че тези норми винаги са ориентировъчни и по правило под действителния разход, защото силно зависят от това колко равна и гладка е основата. Съществуват няколко начина за нанасяне на лепилото, като Weber препоръчва и за двата вида плочи лепилото да се нанася на ивица с широчина около 5 cm и дебелина 1–2 cm по периферията на цялата плоча и допълнително на три купчинки (приблизително колкото се побира в шепа), разположени симетрично по надлъжната ос на плочата. Има и вариант, при който вместо три се полагат шест симетрично разположени по-малки купчинки лепило. След това плочата се намества на мястото си чрез придвижване вляво и вдясно и с едновременно притискане, докато залепне добре. Същевременно се следи да лежи в една равнина със съседните. Това се контролира с мастар, като не бива едни ръбове да стърчат, а други да се намират под общото ниво. Ако в процепа между две съседни плочи избие лепило, то задължително се отстранява с мистрията, докато е още прясно. В никакъв случай не бива да се оставя да се втвърди, защото поради добрата си топлопроводност тези места ще представляват своеобразни топлинни мостове и топлоизолацията ще бъде компрометирана. Плочите в два съседни реда трябва да се поставят така, че вертикалните фуги между тях да се разминават на разстояние половин плоча. Това се постига, като примерно всеки нечетен ред започва с цяла плоча, а всеки четен – с половинка. Разполагането на плочите трябва да бъде съобразено и с отворите за врати и прозорци. Целта е да не попаднат вертикалните фуги между две съседни плочи в непосредствена близост с някой от ъглите на отвора.

Освен това е желателно краищата на плочите от двете страни на ъгъла между две съседни стени да влизат и да се свързват помежду си подобно на зъбните сглобки при мебелите. Сега е и моментът, ако е необходимо, в топлоизолацията да се поставят тръби за прокарване на кабела от телевизионната антена или за изтичане на кондензната вода от климатичния агрегат.

След като плочите бъдат залепени, се оставят в покой около три денонощия, за да стегне лепилото, след което се закрепват механически и с дюбели. За целта се използват специални дюбели за топлоизолационни системи (например weber.therm), чиито глави притискат върху по-голяма площ и по-сигурно придържат крехките плочи стиропор или по-меките и гъвкави плочи от каменна вата. Използват се основно два вида дюбели – с пластмасов или стоманен пирон, както и дюбели с метален винт. Всички са подходящи за закрепване в зидове от плътни тухли, кухи керамични блокове или блокчета газобетон. Дюбелите със стоманен пирон или винт в допълнение се използват и при закрепване в бетон.

От голямо значение за здравината на закрепването е правилният избор на дължината на дюбела. Тя се пресмята, като се вземе предвид общата дебелина на топлоизолацията с пласта лепило под плочите, дебелината на мазилката и необходимата за сигурно закрепване дълбочина на проникване на дюбелите в зида. Тази дълбочина зависи от вида на материала и е 5 cm при бетон и плътни тухли. При кухите керамични блокове от типа „тухли четворки“ нещата са по-сложни, защото дължината на дюбела трябва да се подбере така, че частта, която се раздува при набиване на пирона или завиване на винта, да попада във външната стена на тухлата, а не в кухината, където няма да задържа и дюбелът ще бъде хлабав. Така например при топлоизолация с дебелина 120 mm дължината на дюбелите трябва да бъде минимум 175 mm, от които 25 mm е дълбочината на захващане в челната стена на тухлата. Съответно подходящото за този случай свредло трябва да бъде дълго 200 mm, а диаметърът му се подбира според този на дюбела – най-често Ø8. Отворът се пробива с дълбочина поне 10 mm по-голяма от дълбочината на проникване на дюбела в плътната тухла или бетон.

Ако по някаква причина закрепването на дюбела бъде неуспешно – той се деформира или не задържа в отвора, се изважда, а останалият след него отвор се запълва с топлоизолационен материал. След това се пробива нов отвор и се поставя друг дюбел на разстояние, примерно 10 cm встрани от това място.

Необходимо е да се знае също, че с включено ударно действие на перфоратора (обикновените ударно-пробивни машини в случая не са подходящи) се пробиват отворите в бетон, плътни керамични и силикатни тухли, докато при пробиване на кухи керамични блокове (тухли четворки), решетести тухли или блокчета от газобетон, ударното действие се изключва. В противен случай отворът се разбива, диаметърът му става неконтролируем и дюбелът няма да държи. Препоръчва се също така пробиването на топлоизолационните плочи и особено на плочите от каменна вата да става чрез пробождане при изключена бормашина. Дюбелът се поставя чрез набиване на пирона с чук или чрез завиване на винта с бормашина, която изпълнява ролята на електрическа отвертка. При всяко положение обаче главата трябва да потъне в плочата и да не стърчи над повърхността ù, защото впоследствие ще създаде значителни ядове. Схемата за разполагане на дюбелите зависи от материала на плочите, близостта им до ръбове на сградата и нейната височина. Ако няма специални изисквания, породени от наличието на бурни ветрове, при неколкоетажни сгради за закрепване на плочи от стиропор се прилага т.нар. Т-образно разположение (ÖNORM B6410), при което на всяка Т-образна връзка между три съседни плочи се поставя по един дюбел и един в центъра на плочата. За закрепване на плочи от каменна вата се препоръчва поставянето им по схемата, известна като W-разположение (ÖNORM B6410), при която всеки дюбел се поставя на разстояние по 5 cm от краищата на плочата. И в двата случая това прави по 6 дюбела на квадратен метър топлоизолация. В близост до краищата на сградата закрепването се усилва, като броят на дюбелите се увеличава на 8 бр./m2, а при височина на сградата до 20 m – на 10 бр./m2. Тази зона е широка 1 m при сгради с височина до 8 m, 1,5 m при височина 8–12 m и 2,0 m за сгради с височина над 12 m.

Препоръките се отнасят с пълна сила за двуетажни сгради с височина до 8 m, за които не се изискват специални предписания. Посочените тук изисквания за състоянието на основата, използваните материали на Weber и технология на работа са приложими и при сгради с височина до 20 m. Немските норми допускат дори при ново строителство на сгради с височина до 8 m, когато топлоизолацията се полага директно върху тухления зид, спазени са изискванията за състоянието на неговата повърхност, неравностите на 1 m са под 1 cm, закрепването на плочите от стиропор да става само с лепило (при 40% покривност на плочата) без дюбели. При всички останали случаи и особено при саниране на стари сгради, закрепването с дюбели е задължително.

Необходимо е да се има предвид още, че дадените тук указания за броя и начина за разполагане на дюбелите, както и на лепилото върху гърба на плочата са към днешна дата и се отнасят за най-разпространените към момента топлоизолационни плочи. Същевременно производителите на продукти от каменна вата вече предлагат и плочи, които се закрепват само с един дюбел в центъра, препоръчват се и други схеми на залепване, например с шест купчинки, вместо с три, или за равномерно нанасяне на лепилото върху цялата повърхност на гърба на плочата. Новост в продуктовата листа на Weber е топлоизолационната система weber.therm 332 express, при която се използват специално разработени плочи от каменна вата с размери 41,5 cm x 80 cm и коефициент на топлопроводност λ=0,035 W/mk, които осигуряват и много добра звукоизолация – подобрението е с 23 dB. Най-същественото при тази система е, че всяка топлоизолационна плоча се закрепва механично само с един-единствен дюбел, поставен в центъра ù (3 бр./m2), а лепилото за залепване и шпакловка може да се нанася машинно. В резултат на това времето за работа и цената за труд се намаляват средно с 30%. Затова при всеки конкретен случай би трябвало да се изпълняват препоръките на производителя на плочите.

Известна тънкост има в изолирането на откритите части около прозорците, когато рамките им са монтирани примерно по средата на зида. Така е при всички по-стари сгради. Ивиците стена около рамката също се изолират чрез облепване с ивици топлоизолационен материал, чиято дебелина се подбира според наличното място. То се определя от широчината на рамката и от разстоянието между нея и тухлената зидария. Най-често мястото стига за залепване на топлоизолация с дебелина 2–3 cm.

Друг проблемен момент е топлоизолирането на зида под рамката на прозореца. При стари сгради след подмяна на дървената с пластмасова дограма е много вероятно да се окаже, че място за топлоизолация няма, защото трябва да се отчете и дебелината на подпрозоречната дъска (водобран). Ако тя е от пластмаса (многокамерен профил) или естествен камък, дебелината ù най-често е около 20 mm. Освен това при монтирана дъска, отворите в долната напречна част на рамката за прозореца трябва да останат свободни, за да може водата да се оттича свободно през тях. Също така трябва да се предвиди и наклон на водобрана, за да не задържа дъждовната и снежна вода. Най-добре това става, като за изолация се използват специални с клиновиден профил ивици от каменна вата. Всичко това може да наложи рязане на последния ред тухли, за да остане място за топлоизолацията. Затова често се предпочита поръчването на по-скъпите водобрани от алуминий с дебелина няколко милиметра. По ръба на отвора над всеки прозорец също така трябва да се постави (т.е. залепи над армировъчната мрежа) специален водооткапващ профил, който не позволява на стичащата се по мазилката вода да подлизва към прозореца.

В зоната на цокъла вместо с плочи от стиропор или каменна вата топлоизолацията се прави с плочи екструдиран полистирол (XPS), които се продават под различни търговски наименования и оцветяване – жълти, розови, бледосини, зелени. За предпочитане са плочите с релефна повърхност, която задържа по-добре лепилото. Те се лепят и закрепват с дюбели по същия начин, както и плочите от стиропор. Специално внимание трябва да се обърне на правилното изпълнение на вертикалната хидроизолация и топлоизолацията, която продължава и под нивото на почвата. Хоризонталната хидроизолация на зида трябва да се намира на височина най-малко 30 cm над нивото на ограждащата сградата настилка. При стари сгради поради липсата на такава хидроизолация капилярното изкачване на подпочвената влага може да създаде много сериозен проблем, за чието решаване чрез просмукване в зида на специални препарати вече стана дума в НС 11/2007. Във всеки случай при наличието му той трябва да бъде решен, преди да се пристъпи към изграждане на топлоизолационната система.

Преди да се пристъпи към полагане на армираната шпакловка, повърхността от плочи, ако са от стиропор, може да се шлифова за изравняване и изглаждане на евентуални неравности – малък допълнителен разход на труд и време, който впоследствие значително ще улесни работата.

За шпакловане се използва приготвено по описания вече начин лепило за плочи от стиропор (weber 460P) или каменна вата (weber M752). То се нанася със стоманена маламашка при дебелина на слоя около 5 mm. Преди това обаче първо се прави т.нар. диагонална армировка – до всеки ъгъл на съответния отвор за врата или прозорец се залепва под наклон около 45о парче армировъчна мрежа с размери около 30х50 cm. Това допълнително подсилване е необходимо, защото на тези места възниква концентрация на напрежения, която, рано или късно, причинява напукване на шпакловката и тънкия пласт декоративна мазилка. През пукнатините в изолацията започва да прониква влага с всички произтичащи от това вредни последици. Добре е допълнителната армировка да се направи първа и след това да се покрие с основната. В противен случай на тези места може да останат неравности, които да наложат излишно удебеляване на шпакловката, дори и повторно шпакловане с полагане на втора армировъчна мрежа.

За армиране се използва специална неразтеглива мрежа от алкалоустойчива стъкловлакнеста материя с големина на отворите 4х4 mm. Първо по ръбовете на ъглите с лепило се поставят укрепващи профили от тънка перфорирана ламарина или пластмаса, към които фабрично е прикачена ивица мрежа. Лепилото се нанася на ивици около ръбовете и профилите се поставят, като мрежата им се притиска с маламашката, докато потъне и бъде покрита с лепило. Тези профили защитават ръбовете срещу механично увреждане и същевременно улесняват оформянето на прав и равен ръб. Ивицата мрежа осъществява връзката между армировъчните мрежи от двете страни на ъгъла.

След това се шпаклова с лепило и останалата част от стената. Докато слоят лепило е още съвсем пресен, върху него на вертикални ивици се разгъва и изпъва армировъчна мрежа. Краищата на всеки две съседни ивици мрежа трябва да се припокриват на широчина около 10 cm и съответно разходът на мрежа е 1,1 m2 на 1 m2 шпакловка. Мрежата първоначално се закрепва, като на няколко места се притиска към лепилото с малка мистрия, след което се приглажда с маламашката или със специален широк шпахтел, докато потъне изцяло в пласта лепило. Избилото през отворите на мрежата лепило се заравнява и заглажда, докато мрежата бъде напълно покрита и престане да се вижда. Където е необходимо, се добавя прясно лепило.

Когато се цели постигане на по-здрава армировка, тя може да се изпълни и двукратно, като върху първата шпакловка се прави втора, отново с армировъчна мрежа и лепило. Тази оскъпяваща операция може да се наложи и ако първата бригада майстори, които са залепили плочите и изпълнили шпакловката, са си свършили работата мърляво, поради което се е получила неравна стена с множество подутини от главите на дюбелите. Дефектите си проличават отчетливо, щом се положи грундът (weber P61-Грунд), който е бял и откроява неравностите.

Ако не се използват профили с мрежа за оформяне на ръбовете, ъглите задължително се укрепват, като мрежата от едната стена се загъва около ръба и залепва върху съседната стена на ивица, широка 20 cm. Мрежата от същата стена застъпва тази ивица на широчина 10 cm. Така се осъществява здрава връзка помежду им. Ако се използва обикновен метален профил без мрежа, той трябва да лежи под прехвърлената около ръба мрежа. По същия начин се постъпва при укрепване на ъглите на топлоизолацията и около отворите за прозорци и врати. Мрежата се прехвърля и при вътрешни ъгли – например образуваните около отворите на прозорците.

Специално внимание следва да се обърне за изпълнението на топлоизолацията – полагане на армираната шпакловка и по-късно на мазилката при отворите около рамките на вратите и прозорците. Това ще бъде тема на отделна статия, а тук само ще обърнем внимание за необходимостта от добро и най-вече дълготрайно уплътняване между мазилката и рамката. Подчертаваме, дълготрайно, защото това е критично място поради различните коефициенти на термично разширение на материалите. Ако не бъдат използвани уплътняващи материали с дълготрайна еластичност или специални профили от еластична пластмаса, на това място след време ще възникнат пукнатини, постепенно те ще стават все по-широки, през тях ще прониква влага във вътрешността на топлоизолацията и процесът на повреждане вече е започнал. При по-големи по площ стени на всеки 12 m трябва да се предвиди и деформационна фуга в топлоизолацията, запълнена и уплътнена с еластичен материал.

При топлоизолационните системи дори такива детайли като закрепванията на различни предмети с метални болтове или винтове и дюбели към фасадата трябва да се правят по начин, който да не компрометира топлоизолацията. В противен случай всеки такъв болт е отличен проводник (топлинен мост), пред който топлината преминава и се губи в околното пространство. Затова водещите производители като немската фирма fischer предлагат специални дюбели, при които тази термична връзка е прекъсната и топлинните загуби са ограничени до минимум.

След ден шпакловката може да се повтори или потрети, докато главите на дюбелите бъдат добре покрити и се получи напълно равно покритие, под което мрежата не прозира. Дебелината на шпакловката не бива да надхвърля 6 mm, като целта е мрежата да се намира в горната третина на слоя лепило. Тя трябва да бъде изцяло потънала в лепилото, без под нея да има останали тук-там кухини. Относно дебелината на армираната шпакловка правилото „колкото повече, толкова по-добре“ не е валидно, защото при дебелина над посочената възниква опасност от нейното напукване. Затова при некачествен монтаж, най-вече на дюбелите, когато се полага по-дебел слой шпакловка, се налага и двойно армиране с мрежа.

Качеството на повърхностната обработка на шпакловката зависи и от вида на декоративното покритие. Мазилката може да прикрие по-големи неравности, отколкото фасадната боя например. На това обаче не бива прекалено да се разчита, защото при дебелина 2–2,5 mm мазилката трудно ще скрие дефектите на основата.

Последната подготвителна операция преди полагане на завършващия слой декоративна мазилка е грундирането на основата. За всички видове мазилки на Weber се използва един и същ грунд weber P61 – Грунд. Той прониква дълбоко в основата, заздравява я и подобрява сцеплението (адхезията) между нея и положената тънкослойна мазилка weber.pas.

Колкото до техниките за полагане на тънкослойните мазилки, това също е самостоятелна тема.