В категории: Брой 9-10/2006, Градина

Праскова – формиране на короната

Прасковата е силно растящо овощно дърво, което в млада възраст встъпва в плододаване, бързо преминава възрастовите периоди и е недълготраен овощен вид. Чрез резитба се постига оформяне на подходяща корона на дървото и регулиране на растежа и плододаването, подобряват се условията на светлинния режим на вътрешно разположените облистени клони, а възрастните дървета се подмладяват. Короната се формира по няколко начина, най-често прилагани от които са свободнорастяща корона, чашовидна корона, закъсняла чаша и вретено. Резитбата се извършва от февруари до началото на март.

Формиране на свободнорастяща корона

Този начин има редица предимства – дърветата встъпват по-рано в плододаване, резитбата е опростена, добивите нарастват по-бързо и се улесняват грижите за младите насаждения.

Първа резитба след засаждането. През пролетта се премахват предивременните клончета до 60 cm от почвената повърхност при сортовете за консумация в прясно състояние, а при тези за консервиране – до 80 cm. Всички останали предивременни клончета се съкращават до 1–2 пъпки (фиг. 1). През вегетацията обикновено се избират 3 летораста, подходящи за скелетни клони, и един за водач, а останалите се отстраняват чрез филизене. Премахват се леторастите, развили се по стъблото. Желателно е през първите години да се осигури по-силен вегетационен растеж. Есенното засаждане, редовното напояване и торене през първия вегетационен период допринасят за по-силен растеж.

Втора зимна резитба след засаждането. Извършва се само на страничните клончета, растящи изправени, под остър ъгъл спрямо водача. Чрез отстраняване на тези клонки се осигурява добро развитие на водача, което е важно условие за този начин на формиране (фиг. 2). Плодове се получават още на втората година. Добивът е право пропорционален на силата на растежа през първия вегетационен период.

Трета зимна резитба след засаждането. Слабо се прореждат страничните разклонения, а тези във връхната част на дървото – по-силно. Не се извършва съкращаване на водача и оставените странични разклонения. Прореждат се предивременните клончета с цел регулиране на плододаването и опасността от отцепване. През третата година при добро отглеждане дърветата дават висок добив. Премахват се вертикално растящите клонки и тези, които се кръстосват и засенчват по-голямата част от обрастващата дървесина. Отстраняват се и огъналите се от плододаването клонки в основата на короната.

Четвърта зимна резитба след засаждането. Съкращава се водачът и силните странични разклонения до двугодишна дървесина. Растежът е силен, и затова до момента на съкращаването се оставят по 2–3 смесени клончета, които предотвратяват порастването на лакомци на местата на съкращаването. Ако дърветата са по-слабо растящи, ограничаващата резитба на водача и страничните разклонения би могла да се извърши и на петата резитба. В добре огретите от слънцето места на короната се оставят само силни смесени клончета, чийто брой се определя от количеството на цветните им пъпки. Целта на ограничаващата резитба е да се придаде стабилност на короната и страничните клони.

Резитба за плододаване. Дръвчетата, формирани със свободнорастяща колона, през четвъртата и следващи години са в период на пълно плододаване и е необходимо да се извърши подходяща резитба. Трябва да се отстранят предивременните клончета, разположени близо до върховете, с цел да се осигури по-добро удължаване на скелетните части, и да се избегне вилообразното им разклоняване. Дърветата встъпват в пълно плододаване. Оставят се само добре развити смесени и предивременни клончета по продължителите на скелетните части (фиг. 3).

Регулирането на добива само чрез резитба би могъл да се прилага в райони, където температурите през зимата не са прекалено ниски. Там, където по-често има повторни студове, е наложително да се оставят повече смесени клончета. Те се разреждат след преминаване на опасността от измръзване или се премахват част от завързите.

При нашите условия формирането на свободнорастяща колона на прасковата е най-перспективно. То се прави лесно и позволява засаждането на 100–130 растения на декар.

Формиране на чашовидна корона

Оформя се чаша от 3 скелетни клона, които към основата си растат под наклон 45о. Върху всеки от тези клони се формират по 3 скелетни разклонения. Първото трябва да бъде на 50–60 cm от основата на скелетния клон, а следващите – на 70–100 cm едно от друго. Растат навън и настрани от скелетните клони под наклон 30о спрямо хоризонталата. За да се придаде подходящ наклон на скелетното разклонение, трябва да се поставят разпонки и привързвания.

Зимна резитба след засаждане на дръвчетата. Стъблото се съкращава на 70 cm при сортове за ръчна и 100 cm за механизирана беритба (фиг. 4а). Прерязва се на 2–3 cm над пъпка или предивременно клонче при неформирана фиданка. Клончетата, разположени до 20 cm под мястото на рязане, се съкращават на 1–2 пъпки. Тези, които са разположени по-ниско, се премахват до основата. През първата година, когато филизите нараснат на 15–20 cm, се определят трите скелетни клона. Те трябва да са приблизително изравнени по сила, в основата си да растат под наклон 45о и да са симетрично разположени. Останалите филизи се премахват. Ако фиданките са с корони, при засаждането се избират 3 скелетни клонки. Те се съкращават на външна пъпка до 2/3, дори до 3/4 от дължината им (фиг. 4b).

Втора зимна резитба след засаждането. Скелетните клони не се съкращават. Премахват се предивременните близо до върховете на скелетните клони, всички растящи навътре в короната и предивременните клончета и конкурентите на продължителите на скелетните клони. Ако останалите са разположени нагъсто, се прореждат (фиг. 5). Тази резитба не трябва да бъде силна, защото още не са добре очертани клончетата, които ще се развият по-нататък като скелетни разклонения.

Трета зимна резитба след засаждането. През февруари до началото на март на третата година отново се премахват предивременните клончета по върховете на скелетните клони, растящите навътре към короната и конкурентите на скелетните клони и разклонения. Отрязват се и израсналите от вътрешната страна върху двегодишната част на скелетните клони. Избират се подходящите за скелетни разклонения клонки, които трябва да са приблизително под 45о спрямо скелетните, и да растат настрани и навън, за да не се кръстосват и да не засенчват. Те не се съкращават, но повечето разположени по тях клончета за плододаване (особено във връхната им част) се отстраняват.

Ако другите двугодишни клонки са нагъсто, може да се извърши прореждане. Тези от тях, които се оставят като плодни, се съкращават на двугодишна дървесина. Оставят им се по 1–3 смесени клончета за плододаване. Предивременните, разположени по продължителите на скелетните клони, трябва да се проредят по-силно през втората година, при което на дървото трябва за останат по-голям брой смесени.

Четвърта и следваща зимни резитби за довършване на формирането. При тези резитби трябва да се премахнат предивременните клончета по върховете на скелетните клони, както и разположените близо до върховете на скелетните разклонения. Така се избягва вилообразното разклоняване и огъването на клоните от тежестта на плодовете. При добре оформени скелетни клони и разклонения се премахват само растящите навътре. По същия начин се подхожда и с предивременните клончета. Прореждането на обрастващата дървесина се засилва с увеличаването на плододаването. Оставят се предимно добре развити смесени клончета и предивременните, разположени по продължителите на скелетните части (фиг. 6).

Ст.н.с. Илия Проданов