В категории: Брой 9-10/2006, Звукоизолация, Ремонти, Строителство, Сухо строителство, Топлоизолация

Леки преградни стени

Ако сте летували в някой от многобройните хотели, „обсипали“ черноморското крайбрежие като гъби след дъжд, навярно ви е направило впечатление, че вътрешните им стени при почукване кънтят на кухо. Въпреки това те са стабилни и осигуряват достатъчно добра звукоизолация между съседните стаи, така че обитателите да не се чуват и да не си пречат един на друг. Тези преградни стени по правило се изграждат като леки конструкции, изпълнени с обшивка от плочи гипсокартон или гипсфазер по метода „сухо строителство“. Този е предпочитаният метод и при строителството на сгради с офиси, където леките преградни стени се съчетават отлично с окачените тавани. Няма по-подходящ материал от плочите на гипсова основа за превръщане на подпокривното пространство в уютно за обитаване кътче. Облицовката на останалите след етапа „грубо строителство“ неизмазани тухлени стени, преградните стени и най-вече обшивката на тавана са все територии, където плочите гипсокартон или гипсфазер са незаменими.

В няколко поредни статии ви запознахме с изграждането на няколко типични конструкции с обшивка от такива плочи:

» Предстенен монтаж на инсталации и на санитарните прибори в банята.

» Защита на жилището от високочестотни електромагнитни полета (електросмог).

» Системата „суха мазилка“ като удачен заместител на класическото измазване с варо-пясъчен разтвор.

» Предстенна обшивка от плочи в случаите, когато стените са неспасяемо криви, или трябва да се прикрият обемисти тръбопроводи.

В този брой ще разгледаме изграждането на неносещи леки преградни стени. Няма друг метод, който да позволява толкова бързо строителство, при това без да се внася влага и да се замърсяват помещенията. Няма друг строителен материал, с който да се получават напълно готови за боядисване гладки стени, без да са необходими каквито и да било мазилки, а в повечето случаи и цялостни шпакловки. Няма друга конструкция, която да е толкова лека и да натоварва минимално подовата конструкция и основите на сградата. Към всичко това ще добавим още, че с леки преградни стени значително по-лесно, бързо и евтино може да се постигнат изискванията за шумоизолация и топлоизолация. Използването им за офис сградите е голямо удобство и от гледна точка на това, че при необходимост лесно могат да бъдат демонтирани, а помещенията – преконфигурирани. Леките преградни стени са по-тесни от класическата тухлена зидария и така се увеличава обитаемата площ. Ако прибавим и неимоверното удобство, когато се налага прокарване на всевъзможни кабели или тръбни инсталации, едва ли остава и капка съмнение в ефикасността на това решение.

Изграждането на лека преградна стена се отличава малко от конструкцията на предстенна обшивка с плочи от гипсокартон, която технология бе подробно обяснена в НС 7-8/2006. Затова тук ще бъдем по-пестеливи в описанието.

Най-общо казано, стената се изгражда на два етапа – носеща конструкция от метални профили и по-рядко от профилирани дървени бичмета, и закрепване на обшивката от плочи гипсокартон или гипсфазер. Завършващата операция е запълване на фугите между плочите и отворите над главите на винтовете и при необходимост цялостна тънкослойна шпакловка.

Дебелината на стената, оттук и широчината на металните профили, се определя според конкретните изисквания за осигуряване на необходимата звукоизолация, топлоизолация, а стената трябва да съответства и на нормите за пожаробезопасност. Всичко това в добавка с изискването за механична устойчивост и здравина определят и от колко слоя плочи да е обшивката – еднослойна, двуслойна или трислойна. С броя на слоевете нараства механичната устойчивост на конструкцията, подобрява се нейната звукоизолираща способност и пожароустойчивост.

За постигане на задоволителна звукоизолация между две помещения е необходимо дебелината на пълнежа от минерална вата да бъде поне 75 mm, което при двустранна еднослойна обшивка дава обща дебелина на стената 100 mm. За постигане на добра звукоизолация дебелината на пълнежа трябва да се увеличи поне на 100 mm, а обшивката да бъде двуслойна (2х12,5 mm), с което общата дебелина на стената става 150 mm. Такава стена тежи само 45 kg/m2. По широчината си тя се изравнява с измазан зид от единични керамични тухли, но в сравнение с него има много по-добри звуко- и топлоизолационни свойства.

Максималната дебелина на стената зависи от широчината на профилите, с които е изградена конструкцията. Вертикалните CW профили се произвеждат с широчини 50, 75 и 100 mm. За постигане на много добра звукоизолация се правят стени с по-голяма дебелина (255 mm) и двуслойна обшивка, като за целта профилите се свързват два по два. Въпреки дебелината си, такава стена продължава да е „лека“, защото е с тегло само 48–49,5 kg/m², докато тухлен зид със същата дебелина тежи 300 kg/m² при значително по-нисък индекс на изолация. Темата за звукоизолацията е подробно разработена в НС 5-6/2005 и НС 12/2005, затова тук ще споменем само, че за подобряване на звукоизолацията е за предпочитане обшивката да се направи от плочи гипсофазер Vidiwall, които са по-плътни и по-тежки от гипсокартона. Вариант е и използването на специалните плочи Knauf Piano, които също са по-плътни и по-тежки (10,5 kg/m²) в сравнение с обикновените гипсокартонени плочи, а и са по-еластични и по-добре поглъщат звуковите трептения. При засилени изисквания към звукоизолацията следва да се използват и специалните еластични метални профили MW 75 и MW 100. Ще добавим още, че добър звукоизолиращ ефект се постига само, когато кухината във вътрешността на стената е плътно запълнена с вата, без да остават празни пространства.

Тъй като минералната вата е много добър топлоизолиращ материал, на практика проблеми откъм изискванията за топлинна изолация няма. Дебелината на стената се определя от това дали разделя две отопляеми помещения, или пък се явява външна за отопляемо помещение, което граничи с неотопляемо пространство. При първия случай нормативното изискване за България (коефициент на топлопреминаване U=1,60 W/m2K) се изпълнява от всяка стена с такава конструкция, защото и най-тънката с обща дебелина 75 mm при еднослойна обшивка е с 0,66 W/m2K. За покриване на минималните изисквания във втория случай (0,50 W/m2K) дебелината на топлоизолацията от вата трябва да се увеличи на 75–100 mm, при което стената става дебела 100–125 mm в зависимост от това дали обшивката е еднопластова или двупластова.

Изграждането на самата конструкция е в максимална степен опростена задача, която е по възможностите на всеки, когато се използват материалите на Knauf. Първата стъпка е върху пода, тавана и стените да се очертаят контурите на бъдещата стена. Това се прави с помощта на отвес или чрез по-съвременното и по-точно решение – с лазерен нивелир. При наличие на врата, нейното местоположение също се отбелязва върху пода. Носещата конструкция се изгражда от UW профили, които се закрепват към пода и тавана. Към тях се монтира скара от вертикално поставени CW профили, чиито краища влизат плътно в UW профилите. За оформяне на рамката около вратите се използват друг вид профили – UA, но е възможна замяната им с CW профили. Произведени са от горещо поцинкована стоманена ламарина, а за да не се повреди (прегори) антикорозионното покритие, се режат само с ножица за ламарина.

След като подовите UW профили бъдат разкроени на необходимите дължини, върху гърба им се залепва каучукова уплътнителна лента, поставят се по очертаната линия и се закрепват с дюбели-пирони, които се набиват в предварително пробити отвори с чук, подобно на обикновен пирон. На местата на отворите за врати подовият профил се прекъсва до рамката, която се прави за монтиране на касата. По същия начин се закрепва и UW профилът към тавана, като според принципа „два пъти мери веднъж режи“ местоположението му се проверява старателно с отвес. Неточностите ще доведат до наклонена или усукана стена или до комбинация от двете заедно. Под крайните CW профили и между тях и стената също се поставя уплътнителна лента. Те се закрепват с дюбели-пирони през не повече от 100 cm разстояние един от друг или най-малкото с по три дюбела на профил.

Междинните CW профили се закрепват в двата UW, като разстоянието помежду им се определя според широчината на плочите, когато те се подреждат изправени по височина. При широчина 100 cm междуосeвото разстояние между вертикалните CW профили е 50 cm, а при широчина 125 cm – съответно 62,5 cm. При всяко положение вертикалната линия на допир между две съседни плочи трябва да лежи върху осевата линия на CW профил.

На мястото на отвора за вратата се оформя рамка от два CW профила или за предпочитане с профили UA, които имат една или две редици от щанцовани продълговати отвори. За здравото закрепване на краищата им в двата срещулежащи UW профила се използват специални огънати под ъгъл 90о пети. Щурцът, затварящ рамката над касата на вратата, се прави от парче CW профил, което се отрязва с дължина, около 30 cm по-голяма от светлия отвор между двата вертикални профила на рамката. Тук е необходим известен майсторлък и по-голямо внимание. Върху профила се отбелязва точната дължина на отвора така, че от двете страни да останат еднакво дълги парчета. Там, където краищата трябва да се сгънат под ъгъл 90о в страничните стени на профила се правят клиновидни изрези. Трябва да се работи точно и поставеният на мястото си щурц да влиза плътно без странична хлабина, нито пък да разпъне и огъне страничните профили, ако е по-дълъг от необходимото. Друг вариант е да се използва специален щурцов профил с предварително щанцовани отвори за преминаване на двата вертикални профила на рамката. Тези профили също се произвеждат с широчини 50, 75 и 100 mm. Разстоянието между отворите е съобразено със светлия отвор, необходим за монтиране на стандартни врати. Използването на щурцов профил допълнително улеснява работата, широчината на светлия отвор за вратата на практика не може да се сгреши, а закрепването му със слепи нитове става по-здраво.

Трябва да се има предвид, че UA профилите имат по-голяма товароносимост от CW профилите. Съответно изпълнена с тях рамка позволява монтиране на по-тежки врати – max. 75 kg (UA 75) срещу max. 40 kg (CW 75).

Между щурца над касата на вратата и закрепения към тавана UW профил се монтират още два вертикални профила. Това се прави с оглед постигане на по-голяма здравина след монтиране на обшивката. За постигане на по-голяма устойчивост на рамката, към която се закрепва касата на вратата, се препоръчва в двата CW профила да се постави по една плътно влизаща в тях дървена летва.

С казаното дотук и дадените възли на основните детайли смятаме, че всеки може да се справи със задачата лесно. Накрая остава обшивката с плочи. Първоначално се монтират плочите от едната страна на стената, след това се прокарват кабелите на електрическата и другите инсталации, пространството между вертикалните профили се запълва с минерална вата и се закрепва обшивката от другата страна. Вертикалните фуги между плочите от едната страна на стената не бива да се намират срещу аналогичните фуги от другата страна, а да се разминават с тях на разстояние, колкото е разстоянието до съседния CW профил. Причината за това е ясна – така се повишава здравината и устойчивостта на конструкцията. При вертикално разполагане на плочите, когато всяка от тях лежи върху три профила – два в краищата и един по осевата линия, това означава, че обшивката на една от страните ще започне с разрязана по височина половинка плоча. По същата причина съседните хоризонтални фуги при намиращи се една над друга плочи в обшивката трябва да се разминават една с друга на разстояние, не по-малко от 400 mm.

При обшивки с дължина, по-голяма от 15 m, или височина над 3,5 m, е необходимо да се оформят деформационни фуги, които да поемат термичното разширение. В жилищното строителство това едва ли ще се наложи.

Плочите се закрепват със специални самопробиващи винтове със скрита глава, за които не е необходимо предварително да се пробиват отвори в плочите или металните профили. При еднослойна обшивка се използват винтове (TN) с дължина 25 mm, а при двуслойна – 35 mm. Те се завиват под прав ъгъл спрямо плочата, като дължината им е подбрана така, че в металните профили да проникват на дълбочина поне 10 mm. При монтиране върху скара от бичмета минималната дълбочина за проникване на винтовете в дървото е 20 mm. Винтовете се завиват така, че главите им да потънат на дълбочина 1 mm под повърхността. Отворите по-късно се шпакловат с Uniflot. Ако винтът се завие под ъгъл, главата му не се скрие под повърхността или потъне прекалено дълбоко, той трябва да се отвие и на разстояние около 50 mm да се завие нов.

При еднослойна обшивка винтовете се завиват на разстояние 250 mm един от друг. При двуслойна обшивка винтовете за първия слой се завиват през 750 mm, а при втория – през 250 mm. При трислойни обшивки схемата е следната: първи слой през 750 mm, втори слой – през 500 mm и трети слой – през 250 mm. Препоръчва се многослойните обшивки да се извършват в рамките на един и същ ден.

Завиването на винтовете е трудоемка операция, за която акумулаторната отвертка е задължителният инструмент, а, ако обемът на работата е по-голям – професионалното решение е показаната тук електрическа отвертка. След като веднъж се нагласи дълбочината на завиване на винтовете, работата неимоверно се улеснява и се върши механично без опасност от грешки – стърчащи или прекалено дълбоко потънали под повърхността на плочата глави на винтове. Повече внимание следва да се обърне на разположението на плочите около отвора на вратата, защото именно обшивката придава здравина на конструкцията и до голяма степен осигурява касата на вратата срещу изместване. Затова не се допуска съединението между две съседни плочи да съвпада с някой от профилите, които ограждат касата. Освен това вертикалната фуга между две съседни плочи, ограждащи вратата от едната страна на обшивката, трябва да съвпада с единия от двата къси вертикални профила. Аналогичната фуга от другата страна на обшивката пък трябва да лежи върху другия профил над щурца. Така се постига разминаване между тези фуги и конструкцията става по-стабилна.

Накрая сме показали и три начина за монтиране на конзолни кутии за електрически контакти или ключове, при които са взети мерки с оглед повишена защита срещу възникване на пожар при късо съединение, претоварване на инсталацията или дефектен контакт. Леките преградни стени позволяват почти без ограничения монтирането на контакти и ключове, като за целта се използват специални конзолни кутии. Те имат по две лапички с винт, с чиято помощ кутията се закрепва в отвора си. Единственото изискване е да не се монтират две кутии една срещу друга от двете страни на стената.

Когато кухината в стената е плътно запълнена с минерална вата, която е негорящ и издържащ температури над 1000 °С материал, специални мерки за изолиране на конзолната кутия не са необходими. Достатъчно е тя да потъне на дълбочина поне 30 mm във ватата. При липса на такъв пълнеж се прави защита на конзолната кутия – около нея се изгражда кутия от слепени с гипсово лепило парчета гипсокартон или пък се оформя легло от гипсов разтвор, в което конзолната кутия да потъне. При наличие на достъп отзад вече монтираната кутия може да се обмаже със слой гипсов разтвор с дебелина 20–30 mm.

За допълнителна информация вижте тук.